Изхаби ли се историка Първанов след първия мандат в Президентството?

Той вече изрази становище по проблема с базите, но получи още един шанс

ЛЮБА МАНОЛОВА

Не е ясно защо противниците на разполагане на американските бази, които поискаха от президента да инициира референдум все още чакат реакцията му. Според информационните агенции и БСП също чакала реакцията му.
Известно е, че той си показа виждането за базите при гостуването си в Сливен: "Ще поканя на среща авторите на писмото до мен във връзка с искането за референдум за US базите. Уважавам всички тях, защото са хора винаги с позиция, заяви в Града на сините камъни президентът Георги Първанов, но веднага мога да кажа, че тяхната претенция не е точно адресирана, защото само парламентът може да насрочва референдуми" обясни той. Заблудиха ли го или той се опитва да ни хързулне все още не е ясно.
Няколко пъти различни политици обясняваха, че правомощия да инициира референдум освен парламента имат и министерския съвет и парламента, но това не смути Първанов и той замълча. Според него един от проблемите при темата "бази" е, че общественият дебат е бил недостатъчен. Номерът с дебата повтори като отличник и иделогическата сянка на младия Сергей Станишев - Ивелин Николов. Всъщност проблемите с базите се оказаха доста повече, но Първанов мълчеше и пътуваше по различни инициативи за предизборната си кампания без да дава признаци, че ще реагира.
Втора версия по темата Първанов разгърна в град Първомай, където отново си изми ръцете като Пилат Понтийски. "При промяна на конституцията бих предложил въпроса за референдумите да бъде решен по друг начин, тъй като в момента не е добре уточнен. Това беше версията на Първанов, в която за втори път той отклони основния отговор, а именно - дали ще внесе предложение в Народното събрание за допитване до народа относно разполагането на американски бази у нас. Така в Първомай държавният глава за пореден път си позволи да заблуждава хората относно Закона и собствените му правомощия. И за да е по-пълна заблудата президентът се хвърли да изтръсква отново социалните проблеми - все пак цял мандат мълча - време беше да поднови представата, с която бе избран, че ще е социален президент.
Странна позиция зае Първанов и към социално бедните деца - позиция, която напомни на зловещите съвети на депутата Щерев към онкоболните. След безумното твърдение "... Освен че България е добро място за бизнес, вече е и добро място за живеене", президентът обясни на младите хора в Сливен, че е време е да започнем да инвестираме в талантливите, а не само в социално бедните деца".
А ако сред бедните деца има талантливи - каква ще е рецептата, господин Първанов? Не са ли важни инвестициите в бедните деца, за да не израстнат ощетени и без самочувствие като рисков контингент. В зряла възраст нека всеки показва и развива таланта си. Още повече, че ако президентското семейство остане на минимални заплати, определени от министър Ем. Масларова и бъде подпомогнато с инвестиции за деца от правителството - дали ще могат семейство Първанови да изкарат и седмица - и то без да си плащат сметките.

Всъщност да е чувал някой някога за инвестиции в социално бедни деца? Сигурен ли е държавният глава, че съществуват такива инвестиции?

Наченатата предизборна кампания на президента Първанов показва, че и без безобразията на кабинета "Станишев", държавният глава е в състояние да загуби катастрофално следващите президентски избори. И не защото десните кандидатури са и ще са слаба ракия за избирателите, не и заради отдръпването на избирателите му по повод неприкритите му слабости към ДПС, Доган и изпращането на Филчев за посланик, няма да е и заради голямата промяна, която настъпи в личността и позициите на самия президент в последната година от мандата му.
Колкото и да се старае да го прикрие Георги Първанов върви към загуба, както чрез необмислени моменти от миналите години в мандата, така и чрез сегашните си действия и реакции по важни проблеми за нацията. Всички тези стъпки назад предстои да припомня в оставащите седмици и месеци до изборите. Що ги припомня по-рано, с надежда в Президентството да настъпи отрезвяване. Но главното е в ръцете на самия държавен глава и главнокомандващ, в неговите решения, в очакването да изрази ясна и категорична позиция по срама с подписването на Споразумението за американските военни бази. Шикалкавенето вече ни е познато - дано станем свидетели на нещо достойно и различно, добре аргументирано. Така че, няма смисъл да се чака реакция от президента, за референдум - той се изказа ясно и въпреки това получи чрез писмото на интелектуалците още един шанс да покаже позиция - дават му я и негови близки съратници като Костадин Паскалев. Въпросът е на верен личен избор и вярна преценка какво ще загуби и какво ще спечели ако покаже, че Република България има силна личност за държавен глава. Или ще се нареди до предшествениците си, чийто действия и решения в голямата си част е твърде силно да назовем достойни и в интерес на България.

Така е, все още сме в период на грешки на растежа, печалните резултати от които падат върху гражданите на тази държава...

5 май 2006