Посланик генерал Михо Михов като спре с поднасянето на венци да отскочи до Охрид и да свърши нещо полезно за историята ни

ЛЮБА МАНОЛОВА

Вчера посланикът на България в Македония Михо Михов положи цветя на гроба на Гоце Делчев в двора на черквата "Св. Спас" в Скопие. На гроба генерал Михов е отишъл с делегация, в която били съветник на президента Георги Първанов и представители на Български културно-информационен център в Скопие. Това съобщи кореспондентът на Агенция "Фокус".
Защо обръщам внимание върху този момент от ежедневието на генерал Михов. Причината е изтеклата преди повече от две седмици новина, съобщена отново от информационната Агенция "Фокус", че е рухнала външната стена на историческия комплекс Самуилова крепост в Охрид. За това произшествие бил тревога Паско Кузман, ръководител на проекта за реставрация. При рухването, падналите отломки изкоренили няколко дървета. Кузман предупредил, че ако съвсем скоро не се вземат мерки и се пристъпи към реставрационни действия, може да се очакват нови срутвания.
На тази новина дни наред посланикът ни генерал Михов изобщо не реагира, нямаше отзвук и от посока на Българския-културно-информационен център в Скопие, не се чу глас и откъм президентството, където работи като държавен глава бившият историк Георги Първанов. Съпругата на държавния глава Зорка също е историк. Всички се направиха, че не се е случило срутването на външната стена на Самуиловата крепост и че нямат и представа за предупреждения, че ако не се вземат мерки се очакват нови срутвания.  От ВМРО в София също не се чу и звук - те сега умуват за избор на кандидат за президент. За жителите на бившата югославска република Македония е обяснимо да не реагират кой знае колко /с изключение на този реставратор Паско Кузман - бел. моя/- в тази държава се правят на македонски етнос и когато предстоят подобни акции политиците й са първи по раздухване и скандали. За жалост този ентусиазъм липсва, когато присвоените от тях и същитата им с бели конци история, исторически паметници трябва да се ремонтират и укрепват. Ремонтните работи не са в сферата на пропагандата.
Необяснимо е обаче защо от така наречения Български културно-информационен център предпочитат да са придружители на посланик при посещение на гроба на Гоце Делчев, а изобщо ги няма в една тревожна реакция по рушащите се паметници. А както е известно в Охрид са царували български царе, водили са се битки, всяко парче земя е попило история.
За президента и съпругата му - липсата на интерес от рушащия се паметник не е изненада - програмата им е запълнена с важни държавни дела и да отделят 15 минути за справка по новината с разрушаването на Самуиловата крепост е лукс за тях. Така че да оставим историческата им професия и етика на спокойствие. По друг начин изглежда реакцията на генерал Михо Михов - посланика на Република България в бившата югославска република Македония. И тъй като народът е казал, че в миналото са отговорите за настоящето и бъдещето, ще припомня един показателен случай от политическото му минало, в който се изяснява защо не може да се разчита на генерала. Събитието е взето от стенографските протоколи на парламента.
Мястото на случката е 38-ото Народно събрание и денят е 18 юни 1999 г., петък, ден за парламентарен контрол. Депутатът от Демократичната левица Иван Борисов отправя актуален въпрос към министъра на отбраната Георги Ананиев /бивш кадър на Пернишкия театър, като техническо лице - бел. моя/. Въпросът е по повод спазване на забраната за полети на самолети на НАТО над АЕЦ "Козлодуй". Депутатът припомня на министър Ананиев за съществуването на Анекс I от Споразумението с НАТО, според който АЕЦ "Козлодуй" е зона, забранена за полети на самолети на Пакта.
Министър Ананиев се опитва да се измъкне с някакви обяснения, далеч от темата и от истината. Следва уточняващ въпрос: Депутат Иван Борисов: - Въпреки тези забрани, над Козлодуй продължават да летят самолети, и преди, и след ратифициране на споразумението от 4 май т. г. Самолети продължават да летят над АЕЦ и след прекратяването на ударите над Югославия, в т. ч. и днес.

... На 25 април т. г. в Управление "Мобилизационна подготовка" в Козлодуй се получават сигнали от граждани, че сутрин около 5 ч. над града преминават самолети. На 1 май в Козлодуй се провежда мероприятие, на което присъстват хиляди жители на града и околните села. Всички те виждат как три самолета едновременно преминават над главите им. Следващата дата, на която има групови полети, е 7 май. Най-напред преминават осем самолета, след тях прелитат още четири, после три, след това два. Полетите продължават ритмично през всички тези дни.

... Има международни правила, според които групови полети от три до осем самолета правят само военни самолети и то изтребители. Гражданските самолети летят един след друг поне на 10 минути разстояние. Значи не става дума за групови полети на граждански самолети.

... Имаме писмо и от Министерството на отбраната, в което се казва, че и при тях действат същите забрани за полети над Атомната централа, както и за гражданските самолети."

... Господин министър, от кореспонденцията, разменена между Вашето министерство и комитета, става ясно, че и Вие, и комитетът признавате за полети на самолети над АЕЦ. Моят актуален въпрос е: какво предприема Вашето министерство, за да се преустановят полетите на военни самолети над АЕЦ "Козлодуй"? "
В отговора си министър Ананиев започва да изрежда сборници по аеронавигационна техника, анекси, споразумения, неистини заобстановката. "Досега гражданските и военните органи за управление на въздушното движение не са констатирали нарушения на забранената за полети зона над АЕЦ "Козлоудй" от граждански или военни въздухоплавателни средства" твърди Георги Ананиев. И тук назрява скандала. Цитирам го дословно, защото дава ясна представа за манталитета на политиците ни от годините на преход. "ИВАН БОРИСОВ ЦОНЕВ (ДЛ): Господин министър, друго и не очаквах да чуя от Вас. Най-малко очаквах да чуя, че ще признаете за полети на НАТО над АЕЦ "Козлодуй".
"...Господин министър, аз вярвам на очите си, а не на това, което Вие ми четете. Ще Ви кажа и пример. Беше 27 май 1999 г. Бяхме заедно с генерал Михов в Козлодуй. Честваше се 123 години от слизането на Ботевата чета от кораба "Радецки". За по-малко от 3 часа над главите ни минаха над 60 самолета. Бяхме заедно с 30 кмета от България, Унгария и Румъния, в това число кметът на Враца, на Видин, на Хасково. За 3 часа над главите ни преминаха повече от 60 самолета. Имаше такъв епизод: попитах генерал Михов: "Генерал Михов, над главите ни летят тройка самолети - 59-ят, 60-ят и 61-ят. Какъв е Вашият коментар?" Неговият отговор беше: "Господин Борисов, не се притеснявайте, ежедневно над България прелитат над 1000 натовски самолета". Той страшно много ни успокои.
Господин министър, на другия ден, на 28 май, петък, тук, в парламентарната зала Вие заявихте, че самолети на НАТО все още не прелитат над България. Господин министър, поне се разберете с генерал Михов да лъжете еднакво. Не че много Ви вярвам, но поне се разберете." Припомням този епизод, защото твърденията на генерал Михов, че не летят НАТО-вски самолети над България се тиражираше и в медиите от тези тревожни времена. Явно присъствието на депутат е приспало бдителността му и го е накарало да бъде откровен. Такъв си е нашият генерал Михов, сега посланик - момчето от с. Сенник, полетяло в небесните висини. Небесните висини не винаги се съизмерват с духовните и моралните. Ето защо - забравете от България или от българското посолство в Скопие да се развълнува някой и да подеме инициатива за реставрация и укрепване на историческия комплекс Самуилова крепост в Охрид. Историята ни бе погълната в годините на демокрация от напъни за глобални постижения...

Ех генерале, ех Михов - защо не осмислиш ежедневието си като посланик и не свършиш и малко работа в полза на славното българско минало?

5 май 2006