Аферата "Сапио" - в очакване на давност
Двама главни прокурори заложиха авторитета си, за да спасят главата на Иван Костов * Най-скандалният случай на източване на държавни пари отиде в архив, за да помогне на Командира за възкръсне от пепелта за политиката
ЛЮБА МАНОЛОВА5 септември 2006
Аферата "Сапио" се оказа толкова нарицателна за бездействието на прокуратурата и службата й в интерес на политиците, че е време една стая сценаристи да запретне ръкави и сътвори добър сценарий за телевизионен сериал. В края на миналата седмица зам.-главният прокурор Камен Ситнилски даде интервю за спрени дела, които не могат за бъдат възобновени поради изтекла давност. Емблематичният пример за такова дело е аферата "Сапио", в която налице бяха: и изтекли в неизвестна посока стотици милиони, и един-единствен подпис дал възможност да се случи това, и прокурорско суетене вместо разследване и търсене на персонална отговорност.
В интервю от средата на месец юни т. г. Иван Костов заяви по Би Ти Ви дословно следното: "ДСБ /сегашната Костова партия - бел. Л. М./ казаха, че Филчев изпълнява политически дела преди всички останали. И започнахме борба това нещо да бъде прекратено. Няма по-голямо доказателство от това, че Филчев е изпълнявал политически поръчки, от проверката на новия главен прокурор, който в прав текст заяви, че това е така..." В интервюто си Костов подчерта, че всъщност Филчев е бил "ръка", а "маша" е бил този, който е бил мозъкът, давал тези нареждания - същият човек, който снабдил с дипломатически имунитет бившия главен прокурор, изпращайки го в Казахстан. Калфин или Първанов имаше предвид Иван Костов - така и не стана ясно.
Няма ненаказано добро,
твърдеше моята баба за подобни случаи и явно е била права. Това, което се случи с Никола Филчев е толкова показателно, че не бива да бъде отминато с мълчание. Когато на 22 февруари плахият първоначално университетски преподавател, цигуларят с романтична душа, любителят на Джек Лондон пое поста на обвинител №1 - рейтингът му скочи главоломно и надмина този на премиера Иван Костов по данни на MBMD. Изненадващо главният прокурор се нареди в челната петица на народната любов след Петър Стоянов, Стефан Софиянски, Богомил Бонев и Надежда Михайлова. Така беше, въпреки че днес някой едва ли си спомня тези първи безоблачни дни от мандата на Филчев. В началото на мандата му бе припомнено, как през 1992 г. Петър Стоянов, тогава зам.-правосъден министър, работел с Филчев и тогавашния финансов министър Иван Костов по проект за бързо полицейско производство. Стоянов наричал Филчев Полковника. Бил впечатлен от неговата твърдост и праволинейност.В първите дни от мандата си Филчев нареди да се спрат делата срещу Костов по "Сапио" и срещу спряганата за близка на премиера шефка на "Банков надзор" в БНБ Емилия Миланова. Следващите крачки на приемника на Иван Татарчев напомнят днешните изяви на Борис Велчев. Филчев отстрани ключовите татарчевисти в Главна прокуратура - Михаил Дойчев, Пламен Цанков и Петър Долапчиев. Това стана само месец след избора му, след което той нареди проверка на делата към отдел "Корупция и други тежки престъпления". Тръгнаха си известният с пистолетните си изяви Руско Карагогов, плевенската прокурорка Искра Танева и други. Дотук нищо ново би рекъл всеки, а следващият главен прокурор, Велчев явно демонстрира само позабравено старо време в прокуратурата. В края на май се заговори, че охраната на Филчев е удвоена.
Три месеца след избора му за обвинител № 1, Никола Филчев тръгна навсякъде с два мерцедеса, пълни с гардове - по 6 човека на смяна. Говорителят на Главна прокуратура отрече да има специални мерки. Според пресата обаче за сигурността на Филчев са били поели грижа на смени 36 пазачи. Така започна Филчев, но за мандата му тук, в тази електронна страница бе написано доста подробно, днес ще се съсредоточа върху спирането на разследването на аферата "Сапио", което разпореди Филчев, афера, тясно свързана с персонална вина на два пъти финансовия министър и веднъж премиер на страната, Иван Костов. Същият Костов, който в горните редове търсеше кой е машата на "ръката" Филчев, кой го е монтирал и прочие подобни несъстоятелни въпроси.
Няма да се спирам върху войната, която Филчев и Костов отвориха пред медийното съсловие - намирам я за скучна и съшита с бели конци. Ще спра вниманието си върху аферата "Сапио", афера, която аз, работейки във официоза "Демокрация", през 1992 година разследвах и изнесох на страниците на синия ежедневник. Цялата история и то зад кулисите на "Раковски" 134 около "Сапио" е една от темите във втората част на книгата ми "Външният дълг и 10 ноември - 1989 - 1997 г.", която се подготвя за печат. Това, което трябва да спомена тук обаче е следното: написах и пуснах в "Демокрация" разследването "Сапио" - мили хора с нежни души", в момент, когато главният редактор тогава, Енчо Мутафов бе в командировка зад граница. Секретарката на Мутафов ме повика една сутрин от стаята, в която работех и ми поръча да отида незабавно в Министерство на финансите, при министъра. Първоначално не свързах това поръчение със "Сапио", но отивайки бях приета незабавно от Иван Костов. "Вие къде работите?" - бе първият въпрос на Костов към мен, вместо "Добър ден". Обясних изненадана - "В "Демокрация", предполагам, че знаете". Костов ме погледна изпитателно и строго и зададе втория си въпрос: "Като работите в "Демокрация" ще ми обясните ли какъв е този вестник за правителството на СДС?"
Беше неочаквано, забавих се с отговора и той го каза вместо мен: "Вие работите в официоза на това правителство!" Мълчах все още, тъй като не бях наясно какво става. "Кажете ми, госпожо Манолова, къде сте чула официоз да пише разследване против министъра си?" Продължавах да мълча.
"Вие пишете за "Сапио", за да ме нападат! Пишете и публикувате, без да се съобразявате къде работите! Търсих и главния Ви редактор, но той пък се оказа заминал! Не се прави така!" Костов явно набираше скорост и тонът му ставаше от силен, по-силен. "Защо не ми се обадихте? Какво бихте ме попитали? Защо не ме попитате нещо във връзка със "Сапио", а наливате вода в мелницата на комунистите?"
Мълчанието ми явно започна да го дразни и той спря: "Питайте ме, попитайте ме нещо!" Чак тогава разбрах, че всъщност няма да пия кафе, а съм раздразнила много този човек. Неизвестно защо започнах с погрешната фраза :"За мен няма значение кой какъв е... Все пак със "Сапио" са изгубени много милиони за хазната... А Вие сте подписал, Вие сте финансов министър..." Думите увиснаха във въздуха.
Костов млъкна и спря тирадата си. "Подписал съм, вярно е, много ме гониха, виждате, че има близо два месеца от искането за разрешение и моя подпис..."
"А кой Ви помоли да подпишете?" - някак се изплъзна от устата ми въпроса. Костов ме погледна вбесен, но това не попречи да отговори меко и кротко "Не помня вече кой беше точно... Някой ме помоли... А днес ме викат в Прокуратурата и Вие отново ще трябва да пишете, но питайте и помнете, къде работите все пак! И още един въпрос: "Откъде имате тези документи за "Сапио", кой Ви ги даде?"
В този момент пред очите ми изникна лицето на Красимир Ангарски, лице на изплашен и притеснен човек. Не отговорих и си тръгнах - май казах, че не помня, или дежурното, че съм получила по пощата документите. Не помня точно как се измъкнах от въпроса на Костов, но помня, че след години потърсих същият този Ангарски, когото бях защитила единствена от журналистите при уволнението му. Ангарски тогава беше шеф в банка ДСК и нареди да ми кажат, че не може да ме приеме. А го търсех, за да говоря с него за друга финансово-данъчна афера. Хора разни... доволна съм, че тогава защитих източника си, и си направих нужните изводи от новите "виждания" на Ангарски, да не желае и приема разговор с журналист, който го е защитил като е запазил името му в тайна. "Пази, Боже..." казваше Щастливецът.
След няколко дни от срещата в кабинета на финансовия министър, главният ми редактор се върна, извика ме и ми нареди кратко и кротко - да спра да пиша за "Сапио". Спрях, защото от СДС идваха ясни и категорични сигнали на недоволство. Пък и вече нямаше какво толкова да изнеса - всичко, което имах бях публикувала.
Това си спомням от аферата "Сапио", викането на червеното килимче. Че съм ядосала финансовия министър, че не съм се съобразила, че работя в официоз. Помня, че както беше ядосан Иван Костов, така беше и смутен. Смутен, че някаква си журналистка не губи ума и дума пред него.
"Сапио" в изчакване на давност
"Иван Костов вече не може да бъде разследван и съден за аферата "Сапио". Изтекъл е максималният 10-годишен срок за преследване на подобно престъпление", съобщи през 2003 г. Румен Киров от Националната следствена служба. През 1998 г. Киров водеше проверка срещу Костов за "Сапио". През 1993 г. имаше и прокурорска проверка, но както се оказа, не е било давано разпореждане за разследване на аферата.По закон наказателното преследване за престъпления, които се наказват с лишаване от свобода повече от 3 г., се изключва по давност, когато не е възбудено в продължение на 10 г. Костов бе проверяван за престъпление по служба, което се наказва до 10 г. затвор. Като финансов министър в кабинета на Филип Димитров той парафира разрешението за безмитен внос на фондация "Сапио" на 24 март 1992 г. Затова давността е изтекла на 24 март м. г.
Както стана ясно, случаят "Сапио" бе отлежавал в прокуратурата цели 10 години. Ако са искали да образуват дело, е можело да го направят, напомниха от следствието. Тук ще припомня, че през март 1999 г. Филчевото ведомство за последно отказва разследване срещу Костов. След време прокурорската пресслужба съобщи, че е постъпило искане от граждани да се възобнови случаят "Сапио" и да се снеме депутатският имунитет на Костов. По този повод говорителят Николай Марков обясни кога е постъпила подписката в прокуратурата, и кога е била заведена в деловодството. Марков обяви пред журналисти, че имената на Костовите противници, както и техните съображения са служебна тайна. "Ако гражданите искаха известност, щяха предварително да си обявят намерението, както направиха други", каза тогава зам.-главният прокурор Христо Манчев. Но разясни, че искането срещу Костов е адресирано до главния прокурор и е разпределено на ведомствения инспекторат. Посочени са "елементи на нови обстоятелства, които трябва да се проверят", обяви още Манчев. Инспекторатът проверявал и "отделните действия и тяхната законосъобразност" в хода на разследването. Манчев обеща, че медиите ще бъдат "изцяло уведомени" за резултатите от проверката на инспектората. Медиите не бяха уведомени - нито изцяло, нито частично дори.
"Аз не съм работил по преписката "Сапио", но в Българското национално радио взех отношение. Поддържам си думите", обяви Манчев, но отказа да повтори какво точно е казал.
При участие в предаване, зам.-главният прокурор каза пред БНР, че в една част делото "Сапио" не е прекратено. "Има неща по нея, които се проверяват", поясни още Манчев. Оттогава не се чу и дума по възобновяване на проверката.
Утре в продължението четете: емблематичните случаи на данъчни измами от годините на демократичен преход, какво казаха Татарчев, Филчев, Велко Вълканов, Татяна Дончева за "Сапио". Изказване на Иван Костов в парламента от тази, 2006 г. година извади отново аферата на дневна светлина. Спомените на Ясен Златков и атомният физик, отец Събев за аферата.
