Дежурни политици почетоха националния празник на България
За пореден път от тържествата липсваха българските граждани Ахмед Доган и Симеон Сакскобургготски
ЛЮБА МАНОЛОВА7 септември 2006 година
"Историята приживе обслужва живите,
за огъня ще ни разкаже пепелта..."
"Ден и нощ", поема,
Иван Радоев
Една деспотична империя, Османската се бе проснала върху три континента със свои деспотичен режим и натрапваше на милиони хора, чужди на тях обичаи, бит, идеи - учеше студентите си проф. Илчо Димитров. Априлското въстание, тази родна буржоазна революция бе жестоко потушена, но направи неизбежно решението на българския национален въпрос. Една конференция на Великите сили в Цариград, от края на 1876 година препоръча да се създадат две автономни административни единици, за да се затрудни формирането на една голяма славянска държава в непосредствена близост до Цариград. На 23 декември великият везир Митхад паша тържествено извести, че в империята се въвежда конституция, по силата на която всички граждани стават равноправни. Търсеше се вариант с палиативни мерки да се обезсмисли исканата автономия от българите. Ето защо като продължение на тези ходове на цариградската дипломация се явиха и следващите действия на някои европейски държави: Англия се противопостави на българското национално единство, за да не се явява на Егейско море една силна славянска държава. Австро-Унгария предпочете да запази Македония в рамките на Османската империя, за да се осъществят домогванията на Хабсбургската монархия и верния й балкански съюзник - Сърбия. На българското население в Македония участта бе най-тежка, тъй като целият фанатизъм на озлобените от поражението османски власти се стовари върху беззащитната рая. "Проклета и триж проклета да бъдеш ти, Европо, блуднице вавилонска!" се пее в създадената от тогава от народа песен.
У царското правителство и лично у Александър Трети, княз Александър Батембергски не вдъхва никакво доверие, тъй като дава да се разбере, че няма да изпълнява техните поръчки. Изпратеният от Александър Трети дипломат Кояндер говори наляво и надясно: "България не се създаде, за да ни пречи", като препоръчваше България да се окупира и управлението й да се повери на руски губернатор. Германският император Вилхелм Първи предупреди Батенберг, да не разчита на подкрепа, ако не се помири с Русия. Единствено английската кралица Виктория засвидетелства добро отношение, но това не бе в състояние да помогне кой знае колко на бъдещите събития. Така Александър Батемберг се оказва въвлечен в движението за съединение и това за него е единствената надежда да спаси трона си. Князът използва сватбата си на брат си Хайнрих с принцеса Беатриса /най-малката дъщеря на кралица Виктория - бел. Л.М./ и заминава за Англия. След сватбата той минава на връщане и покрай Виена, за да сондира тамошните настроения и евентуални реакции, ако Съединението на България се осъществи. С времето става ясно, че надеждите за снизходителност и одобрение от Запада или Русия към едно бъдещо съединение са напразни. На 1 септември Батемберг се среща във Францесбад /днешния град Франтишкове Лазне - бел. Л. М./ с руския външен министър Гирс и от него чува за пореден път, че Русия не смята Съединението за своевременно. След броени дни Батемберг ще застане начело на Съединението, което ще даде повод на Виена и Петербург да го нарекат "авантюрист" и "лъжец".
Така след като е ясно, че Европа няма да подкрепи съединението на България и родните политически мъже от двете области са наясно, че Османската империя ще реагира бурно на подобно събитие - на 6 септември Съединението е прогласено и цяла България е на крак. Тогава Димитър Греков, от опозиционната Консервативна партия изрича следните знаменателни думи: "Днес няма партии, има българи, които трябва да си подадем ръка и дружно да изкараме делото!" Мъже, които на политическата арена се ненавиждат си подават ръка и прогласяват създаването на Целокупна България - без униние, без уплаха, че великите сили ще се намесят или Османската империя ще удави делото в кръв. Заслугата на княз Александър Батемберг с решението си да застане начело на обединена българска държава се оценява противоречиво от историци и съвременници. Симеон Радев например пише по този повод: "Да прегърнеш едно приготвено дело, не значи сам да си го приготвил; и да експлоатираш това дело, няма нужда да си го създал".
Батемберг е изплашен, праща телеграма на Александър Трети с молба за неговата помощ и подкрепа. По-късно князът веднага изпраща уведомление до представителите на великите сили, че е поел в свои ръце управлението на Южна България. В столиците на големите европейски държави се примиряват с неизбежността на Съединението - царска Русия обявява княза за свой враг, Англия използва момента, за да измести руското влияние в тази част на Балканите - в лятото на 1886 княз Батемберг напуска България, русофобите вземат властта.
Тук си спомням една мисъл на Стефан Цвайг:"...революцията никога не е била дял на първия, който я започва, а винаги на последния, който й слага край и я дърпа като плячка за себе си". Вчера бе отбелязан тържествено един от големите национални празници на България в присъствието единствено на държавния глава и председателят на парламента, като към тях този път се присъединиха и кандидатите за бъдещ президент на някои политически сили. Жалко и скверно бе отсъствието на Ахмед Доган, за когото да бъде в политиката е въпрос единствено на партиен интерес и комерсиални домогвания. Другият липсващ от тържествата - Симеон, получи това, за което пристигна в България - държавни земи, гори и имоти като лични. Ето защо на тържествата по случай Съединението нито Доган, а още по-малко пък Симеон имаха причина да присъстват. Те липсват и на тържествата на годишнините от Руско-турската война, и от гибелта на Апостола на свободата. Официално, те са с български паспорти, за да присъстват в политиката. Що се отнася до уважението към националния празник - за тях нацията е фикция и не се свързва с България, а празниците им имат съвсем други измерения.
"Нека Бог да ни е на помощ!" както казваше един български княз - Александър Батемберг.
