4. Кървавата Коледа в Тбилиси
ЛЮБА МАНОЛОВА8 декември 2006 година
Продължение от 7 декември 2006 година
Мирните преговори от 28 декември 1991 между лидери на опозицията в Грузия и президента Звияд Гамсахурдия се провалиха. По улиците на Тбилиси имаше трупове, които никой не смееше да прибере поради непрекъснатия обстрел, снаряди рушаха красивата столица, от бункера на президента изхвърляха мъртви тела на насилени момчета и депутати - това бе част от разказа вчера за Кървавата Коледа в Тбилиси.
Митинг на метростанция завърши със стрелба от покрива на неидентифициран мерцедес, студът и мъката по загиналите смразяваха душата на грузинеца.
Трагедията по очакването за някакво развитие на събитията прекъсваха съобщения за убийства - това е продължението на разказа ми за събитията от далечната 1991 година. Бягството на президента, наел чеченци да убиват народа му, жестоката равносметка на смъртта - това предстоеше...
Вечерта от трагичния инцидент на метростанция Дидубе, потвърди опасенията ми от използване на случилото се за манипулации. В прокуратурата ни дадоха цифрите - двама убити и седем ранени. При разговора с разследващите узнах, че по заповед на Военния съвет трагедията, която се бе разиграла на митинга е била заснета с видеокамера. По кадрите от заснетото работеше следствието.
Късно през нощта, по радио "Свобода" чухме следния коментар на руски език: "Днес на станцията на метрото в Тбилиси е имало митинг на привърженици на президента Гамсахурдия. Войници от армията на генерал Китовани са стреляли в тълпата! Има убити и ранени... Ако днешната опозиция на Грузия говори за демокрация, то тогава остава открит въпросът - да се стреля срещу мирния протест ли е разбирането на Временното правителство за демокрация?" Извадих от джоба на палтото си един от халосните патрони, с които момчетата от Щаба преди митинга заредиха оръжията си. Разказах на приятелите ми как са им дали указания да стрелят във въздуха ако ситуацията се влоши, за да няма жертви - нямаше нужда да се питаме кой бе пратил мерцедеса с маскирани убийци, които стреляха на месо и избягаха от мястото на митинга. Провокацията беше явна - нямаше нужда да гадаем кой е дал информацията на колегата от радио "Свобода", за да коментира митинга...
На другия ден, докато обикаляхме града, за да снимаме боевете и престрелките, които се водеха на различни места в Тбилиси научихме, че е била засечена радиостанцията, по която са предавани съобщенията от бункера, където се укриваше президентът Звияд Гамсахурдия. Съобщения, в които се повтаряше един и същи призив: "Грузинци! Елате и помогнете на своя президент срещу метежниците!" Никой не откликна на тези призиви - макар и без радио и телевизия от месеци, жителите на Тбилиси знаеха за убийствата на депутати в подземието на Дома на правителството, виждаха как танкове и бетеери стреляха по хора и сгради и рушаха града. Вестите за отвлечени момчета от улиците на столицата, които изхвърляха от бункера насилени, а някои и мъртви се разказваха от човек на човек. Как очакваше тогава Гамсахурдия някой да отиде да му помага.
Връзката на телеграфа от столицата Тбилиси с външния свят бе прекъсната, стреляше се неочаквано и от най-различни точки в града. Хората от армията на генерал Китовани не знаеха колко оръжие имат в ръцете си така наречените привърженици на президента. Свалените чеченски снайперисти и битката, която водиха гвардейците на Китовани за летището, при пристигането ми, очертаваха картината за предателството на Звияд и наетите от него бойци на Дудаев.
В щаба на военното формирование "Мхедриони" на Йоселиани, докато уточнявах с бойците му обстановката, какво се бе случило през нощта и коментирахме новините на радио "Свобода" влязоха разтревожени родители на момчета, отвлечени от хората на Гамсахурдия. Бандитите бяха поискали откуп от родителите на момчетата... Никой не посмя да каже на полуделите от тревога майки и бащи, че вече има случаи на намерени младежи, насилвани в бункера на Гамсахурдия, вероятно от чеченски бойци, тъй като според медицински психолог от болницата в Тбилиси, подобно унижение било характерно за мюсюлмани, спрямо християни.
Всички чакахме, чакаше се Гамсахурдия да се оттегли в чужбина...
4 януари. Тази нощ бе една от най-тежките за Тбилиси и жителите й. Дойде вест, че шестима от пленените гвардейци на Китовани са разстреляни в бункера, веднага след залавянето им! Тези, които бяха успели да се спасят, разказаха ужасяващи неща - истории, които човешкият ум трудно би приел и побрал.Към полунощ гвардейци заловиха кола, претъпкана с месо, картофи, масло. На път за бункера! Бойците накараха шофьора да опита храната за отрова, след което го пратиха да бели картофи в комендантството!
Аз самата също бях принудена да нощувам в Комендантството, тъй като връщането този път можеше да бъде много опасно. Чеченците се бяха раздвижили и нямаше безопасно място, където да не се стреля и убива. На сутринта бе полетът ми за Москва. Тук в комендантството естествено не бе възможно да се спи - непрекъснато се стреляше, момчетата ми забраниха да приближавам прозореца на стаята, в която бях - често се налагаше да гасим светлината! Пиехме чай, след чай и бойците, които бяха дошли да си починат за минути разказваха за себе си. Повечето бяха студенти по архитектура, актьорско майсторство, режисура, живопис - момчета, на които Грузия бе скъпа и бяха оставили всичко, за да я защитят от безумието на един диктатор обърнал грузинци срещу грузинци.
Призори стана ясно, че летището е минирано и военният самолет, с който съм могла да излетя, бе отпътувал само с режисьора Шенгелая... Отново отложих отпътуването си за неизвестно време.
5 януари бе най-тежкият ден от въстанието. Стрелбите ту се подновяваха, ту прекъсваха най-неочаквано. Усещаше се умора и отчаяние у хората, броят на жертвите все още бе неизвестен. По телевизията непрекъснато вървяха призиви към Гамсахурдия да се предаде... Битката за сградата на телевизията бе спечелена от бойците на Китовани и Йоселиани. Радиото все още мълчеше. Куршуми бяха извадили от строя сателитната антена на най-луксозния хотел в Тбилиси. Надежда за отстъпление от страна на Гамсахурдия не се забелязваше. Продължаваше гладният протест на патриарха Илиья Втори Католикос - протест против насилието и убийствата на свои от свои. Грузинците бяха потресени от вестта за този протест, те обичаха своя патриарх и имаха с него силна духовна връзка.
/Познавах патриарха от шест години, той бе приел да се срещне и разговаря с мен, по въпроси за живота, бъдещето и духовността, въпреки че не даваше изявления за журналисти. Помня как заминах тогава радостна за Тбилиси от предстоящата среща, от приятелите си знаех, че Илиья бе духовен баща за грузинците и те много го почитаха и уважаваха. Всеки понеделник патриархът имаше служба за децата на Тбилиси, служба по време на която им говореше за духовните ценности, за почитта, която дължат на родителите си, за необходимостта да се научат на труд и отговорност. Тези служби се посещаваха много, на една от тях присъствах и аз.
В едно от пътуванията ми до Грузия патриархът ми подари почетен плакет на техен голям възрожденец и прекрасен албум с грузински икони.
Патриархът на Грузия имаше и все още има особено излъчване, обаяние, с което те грабва и го слушаш като омагьосан. Всяка вечер от дома му в Тбилиси, светлосиня къща, подобна на българските възрожденски, потънала в зеленина и цветя се простираше килим, по който Илиья минаваше и отиваше в църквата Сиони, за да извърши богослужението. Без телевизионни камери, без светкавици и светска суета.
След време, при едно от моите пътувания до Грузия, патриархът кръсти внука на моят приятел, актьорът Реваз Таварткиладзе, кръстници му станахме шестима души, един от тях бе и режисьорът Роберт Стуруа. Кръщенето бе незабравимо - тържествено. Тук искам да уточня, че честта Патриархът да кръсти малкият Торнике Таварткиладзе бе продиктувана от взаимното уважение, което имаха партриарх и приятелите ми, а те самите, далеч не бяха някакви новобогаташи.
В началото на месец октомври 1991 година, когато започнах да се готвя за пътуване до Грузия, имах разговор с приятелите си и те ми съобщиха, че патриархът щял да ме приеме, щом стъпя на грузинска земя./
Сутринта на 6 януари, към 4 часа, на вратата на дома на актьорите Таварткиладзе се позвъни и брадясали момчета с автомати заговориха нещо с домакините. Стана ясно, че на Звияд е била дадена възможност да избяга зад граница с парите, които бе взел от Банката, което той и сторил Момчетата бяха позвънили и на оператора на филма, беше получено разрешение за нашия екип да влезем в бункера, там, където се бе крил президентът...
За грузинците този ден щеше да остане паметен: Звияд се беше оттеглил! Бойците на Китовани му бяха осигурили коридор по който бе заминал за Армения. Това бе единственият начин стрелбата и братоубийствената война да бъде прекратена...И наистина - вече не се стреляше по улиците на Тбилиси.
...Колата мина с огромна скорост по пустите улици на града, където за първи път от идването ми цареше тишина и никой не стреляше. На изхода на подземието намерихме няколко от отвлечените момчета - бити и изнасилени от садисти... Лекарски екипи поеха момчетата и те бяха закарани спешно в болница, изолирани от журналисти и други контакти - изживяното от тях бе кошмар, който трудно щяха да изтрият от паметта си някога.
Съобщението на Временното правителство гласеше, че Гамсахурдия бе избягал с 200 милиона рубли и 50 милиона долара кеш. На горните етажи над подземието, някой гореше нещо, оказаха се документи - от прозорците излизаха пламъци!
Чела съм за бункера на Хитлер, гледала бях кадри от войната в Ливан и разрушения Бейрут, преди да дойда в Грузия бях във Вуковар, но тук, в Тбилиси кошмарът от сраженията и убийствата бе неописуем. Обгорели късове бетон висяха, откъснати и безформени. В бункера беше тъмно и докато свикнем с тъмнината на светлината единствено на свещи и фенери, мина доста време. Фенерите осветиха купища хранителни запаси, докато магазините навън пустееха празни със счупени витрини.
И тогава се случи най-странното нещо: вгледах се в лицата на войниците - никой от тях не се радваше. Победиха, но след толкова кръв и загуби на скъпи приятели - никой не се радваше, мълчаха потресени от гледката, кото се разкриваше пред нас в бункера. В един коридор на подземието зееше отворена врата - попаднахме на депутати, привърженици на избягалия президент Звияд Гамсахурдия. Мълчаха - някои от тях свели глави. Други гледаха изплашени, трети с омраза... Загледах се в депутатите, в лицата им, що за хора бяха те си помислих, свидетели на края на един полудял диктатор?
Не ги попитах нищо - не знаех какво да кажа. Не ми дойде никаква идея как да ги заговоря. "Нима може човек да бъде свободен и господар - опита се да обясни феномена Гамсахурдия поетът Джансук Чарквиани късно следобяда, в едно от фоайетата на телевизията. Нима човек може да бъде свободен и господар, когато е заобиколен от роби? - попита Чарквиани. Тогава той се бои и е сам роб на себе си." Звияд го нямаше, но всички бяхме наясно, че сянката му дълго щеше да затъмнява дните от най-новата история - времето, когато се говореше, че Грузия е свободнаи демократична страна! А всъщност точно тогава са били най-мракобесните дни за грузинците.
"Тези, които са в бункера - каза след заминаването на Звияд съпругата на доскоро задържания ръководител на опозицията Гиоргий Чантурия - не се борят за народа и държавата! Те не се борят и за себе си, те просто се боят да излязат от срама, който са си навлекли с невинно пролятата кръв! Гамсахурдия може да бъде сигурен, че няма да бъде наказван от нас /опозицията - бел. Л. М./, защото от шест месеца той сам се е наказал, обграден от тези хора, оркръжен от автобуси..."
Последните сесии на първия законно избран президент - те са се провели тук, в бункера! Сред труповете на разстреляните недоволни, сред писъците на измъчваните с електрически ток... Снимахме пътя от генератора, кабела по който е протичал електрическия ток. На кабела още висяха белезниците на поредната жертва... намериха и Списък с 66 имена - всички ли са били умъртвени - питаха се бойците на Китовани.
В едно мното тъмно помещение попаднахме на кладенец, в който са хвърляли жертвите - светлината на свещта освети някакви крака - някой много се ядоса, че се влезли тук и набързо ни изтикаха от помещението. След два дни стана ясно, че от този кладенец са извадили тези над 60 човека, мъртви, измъчвани с обгорели места по телата, натрошени кости - беше страшно да си помисли човек, че това се е случило в края на 20 век!
Следва продължение
