Докъде да се връщаме в историята, депутат Дончева?

ЛЮБА МАНОЛОВА

В петъчното предаване на БНТ "Панорама" депутатката от Коалиция за България Татяна Дончева обясни нагледно на зрителите, че българските граждани не би трябвало да се впечатляват и недоволстват от подписаното Споразумение между САЩ и Република България за разполагане на американски бази на родна територия, тъй като в историята ни вече имало подобен случай и тогава никой не недоволствал. "Когато бяхме член на Варшавския договор България изпрати свои войски в Чехословакия по събитията там" - припомни народната представителка. Оттук и според нея следвало българите да са навикнали с подобни решения.
Не знам дали всички българи са били съгласни или безгласни при изпращането на наши войски в Чехословакия. Помня само, че от съседния на училището, в което учех Техникум по керамика и стъкло, един бивш ученик беше сред изпратените войници 1968 година и това момче не се върна. Колкото до аргумента на народната представителка от левицата, изразен в телевизионната "Панорама" - изненадвам се, че Дончева се върна толкова малко назад в историята ни.

В историята на България има далеч по-силни примери за проява на силна власт

Далеч по-друго би било тя да отскочи до 9 век, времето, в което наследникът на хан Пресиян, княз Борис Първи, който поема държавата и престола в твърде сложна и напрегната обстановка. Външни нападения, верски домогвания на араби, павликяни, католици, византийци, франки, хървати, глад, природни бедствия - какво ли не се струпало на главата на княза! За да реши кардинално много от проблемите, а и за да легитимира държавата си в Европа, да обедини вътрешно славяни и прабългари князът приема, макар и тайно, през нощта светото кръщение. Този акт на владетеля ускорил надигащата се болярска и народна опозиция в страната, насочена както срещу християнската религия и византийското духовенство, така и срещу проникващото византийско политическо и културно влияние.
И тогава, за да утвърди приетото християнство и се разправи с бунтовниците, княз Борис-Михаил избива 52 болярски рода, заедно с родовете им.
Та думата ми е, че има много вярно в това една държава като България да търси утвърждаване чрез различни компромиси, било като временни съюзи, било като приемане на религия или присъединяване на държавата към по-силна за момента общност - в Европа или на Балканите. Обратното - да не се присъединяваме и запазваме и отстояваме самостоятелност и суверенитет също е възможност, ето една Швейцария не е воювала в нито един от световните военни конфликти през миналия век, не е член на НАТО, не е тръгнала да се присъединява и към Европейския съюз. Вярно е, че Швейцария пази световните пари, а те пазят нея. За разлика от Швейцария, ние не сме случвали с политици векове наред, винаги сме се присъединявали към обречени съюзи и общности, да не отварям дума за референдум - в Швейцария допитване се прави непрекъснато и за какво ли не, за разлика от нашата "традиция" да не се допуска референдум.
16 години ни се пълнят главите колко демократично вървим към запада. Сега разбираме, че сме се върнали на старта в тоталитарните години, след като се гласува нещо, без да е прочетено дори. Преведоха ни за пример даже опита от годините във Варшавския договор.
Ами тогава, като това ще ни е примерът, защо от "Позитано" направо не се постъпи както е сторил княз Борис-Михаил: събират цялата бройка по-видни политици, недоволни от Споразумението със семействата им и - ето ти курбан в името на интересите на българо-американската дружба! Имало е подобно събитие в нашата история, госпожо Дончева! Разликата е в последващите събития за българската държава - тогава, във втората половина на 9 век, държавата е укрепнала и стабилизирала, докато сега, в началото 21 век, държавата ни върви силно надолу. Или както набеденият интелектуалец Димитър Бочев обясни наскоро в предаването на Марта Вачкова, "Защо не?" "... бъдещето е в денационализирането на националните традиции". Защо не?
Може, ако Бочев се пробва да прокара "гениалните си идеи" във Франция, Гърция, Турция, а защо не и в САЩ! Ето в САЩ емигранти от Латинска Америка тъкмо се лутат по улиците в демонстрации накъде да поемат. Та като приложи виждането си за нациите Бочев в тези държави, нека да дойде у нас и пак да повтори тезата си за бъдещето. Ако още е цял.

8 май 2006