Европа каза "да" - поръчковите убийства продължават
Нов инцидент в Квартала на разстрелите * След мониторинговия Доклад на Европейската комисия - разстрелите продължават * МВР продължава да пуска биографични данни, да брои и събира гилзите
ЛЮБА МАНОЛОВА7 октомври, 2006 г.
Тъкмо от Европа казаха "да" на очакването за прием на 1 януари 2007 година и има-няма две седмици: нов показен разстрел в столицата. Като по поръчка, на авер на Самоковеца. Според МВР-съставителите и пазителите на биографични справки на жертви. В заведение, в съботния ден, след мача България - Холандия, двама маскирани стреляли с пистолет и автоматично оръжие, като в жертвата - Николай Иванов са изстреляни 9 куршума. Два други от заведението са били ранени.
Агенция "Фокус" съобщава тутакси за разстрела, както след това и "Дарик радио", докато държавната агенция БТА набляга: на нефтеното петно по Дунава /новина от няколко дена/, предизборната кампания за президент на България и няколко съобщения за изложби. Въпрос на гледна точка.
Кое е повтарящото се в случая: веднага беше извадена Справка за убития, че е наркопласьор, че има и изнасилване и че срещу него е имало и други два опита за атентат. Тези справки на МВР са си готови и само чакат знак за успешен летален изход, за да се появят с попълнено следващо име на разстреляна жертва. Едно не може да се отрече - МВР винаги знае точно колко много криминално проявен е убитият, винаги помни дали е имало други опити за отстраняването му - такова МВР като нашето, друга държава си няма.
10 часа след разстреля нито дума не се появи защо е бил този човек на свобода, без наблюдение щом е такъв бандит. Нито дума за това, че убийството става в Квартала на разстрелите около бул. Гоце Делчев, място, което е известно като любимо на изпълнителите на мокри поръчки. Даже Агенция "Фокус" пусна Справка за убийствата в този квартал - тази Справка, както се казва си е готова и само се попълва с поредния разстрел. В Квартала на разстрелите намериха смъртта си показно: Шинка Манова, митничарката и шофьорът й, Румен Яневски, Васил Илиев-босът на ВИС, Емил Кюлев. Въпреки повторяемостта на модела на място на убийствата от полицията не са осигурили засилено полицейско присъствие в този квартал - вероятно силите на полицията снощи са изтекли към мача България - Холандия, където се плаща за реда на мероприятието. Но и това е лесно разбираемо - щом има пренасочване на полицейски сили на друго място в столицата, то логично е да се очаква тежко криминално произшествие в известния квартал на разстрелите.
Покрай убийството на Николай Иванов бе пусната и друга друга справка - за убийствата на хора, свързани с наркопласьорство. И тези Справки за готови, само се прибавят новите имена на жертвите.
Тъй живеем ние на прага на Европейския съюз. В заведение /защото навън валеше като из ведро - бел. Л. М./в близост до училище, в жилищен квартал - влизат маскирани и стрелят с автоматично оръжие, след което изчезват в тъмнината на нощта. Дъждът затруднява оперативната група в събирането на улики, наблизо е нямало патрулираща кола с полицаи - какво по-лесно?
Ако е имало някаква уговорка на МВР с бандитите, до приема в Европа да не се стреля - то тя отпадна, на 26 септември, когато от ЕС казаха "да" на България за приема на 1 януари 2007 година. Сутринта в деня на убийството, по традиция вътрешният министър Румен Петков се появи на поредното интервю, за да каже, че на МВР й трябвали разследващи полицаи, жизнено необходимо било всички полицаи да могат да разследват! Обяви, че се поели към курс за нулева толерантност към корупцията, че с прокуратурата вече много се обичат и толкова. А превантивната работа по криминално проявените, които са рискови за гражданството, защото ги разстрелват на публични места - Петков не отрони и дума. Всички да разследват това е болката сега независимо дали го могат или не, а щом убият някого - тичат полицаите със справки за криминални прояви на жертвата и предишни опити за убийството й, тичат, връчват справките и започват да броят чинно гилзите от местопрестъплението.
Тези дни в новините обявиха, че влизаме в Сезона на самоубийствата, но той бе изпреварен от Сезона на поръчковите разстрели. Докато министърът на вътрешните работи излиза от една телевизия, за да се шмугне в следващата и след това да се отбие в някое слушано радио, докато същият чиновник от правителството на Сергей Станишев се прави всеки петък на мачо в часовете за парламентарен контрол и обижда както му дойде депутатката Стела Банкова, особено когато вземе, че му сервира някой въпрос на който Петков няма отговор...
Лесно е, министър Петков, от позициите на министър на вътрешните работи, вместо аргумент да се сипят обиди към депутатки в парламента ни, лесно е да се прави един провинциален кмет на виден борец с корупцията и организираната престъпност в доклади до еврокомисарите и ако не му повярват да вдигне врява до Бога, че е наскърбен. Трудно е другото - да запретне ръкави и да се залови за работа, да гарантира спокойствието, което се лее в докладите му. Това е трудно за министър Петков. Трудно е и да осигури контрол над особено опасни и криминално проявени лица, за да не се стига до публични разстрели на обществени места. Явно е трудно на този министър да се държи прилично и да не ни прави съпричастни на вдигането на самочувствието си и избиване на комплексите си с назидателно отношение към една българска депутатка. Това е трудно за Петков. След като през цялото време в съзнателния си живот си си позволявал волности от рода на участие в афери като Акрам, или от рода на тези, да хвърляш небрежно ключове на полицейски автомобили, за да демонстрираш безнаказаност - след като винаги си се държал по този начин - никой не бива да очаква, че манталитетът на подобен човек ще се промени на възрастта, която е достигнал.
Ето защо показните убийства в родината ще си продължат с нова сила, ще се разкриват престъпления само ако има намеса на чужди специални служби, а ние ще бъдам принудени да гледаме и слушаме втръсналите приказки на един бивш провинциален кмет, израстнал скоростно до вътрешен министър върху партийните повели. Той се сближи и с поредния Главен прокурор - тогава ще прави каквото му душа поиска, без страх, че някой може да се оплаче или го набеди. А и Европа и България в частност ще стоят в ъгъла и ще мълчат пред войнстващата посредственост и безнаказаност. Докато траят разстрелите, а те както е известно - не свършват.
