2.За партията и живота на един Луканов
Той прибра в парламента синовете на две от жертвите на своята партия * Според следовниците му животът му е бил безупречен, според събития от най-новата история - не винаги е било така
ЛЮБА МАНОЛОВА8 октомври 2006 година
Продължение от 7 октомври 2006 година
"Зло - добро, добро и зло,
все едно са потекло..."
"Макбет", У. Шекспир
2. Има ли нещо общо Георги Димитров със саморазправата с Трайчо Костов? Защо три дни преди обесването на Костов излиза злостно писмо на Димитров против него?
Съд в навечерието на съда
или има ли нещо общо Г. Димитров със саморазправата с Трайчо КостовЩе се позова на съдържащото се в архивите, на датите и събитията, случили се около тази история, тъй като хронологията ще даде достатъчна яснота и не се нуждае от коментар или анализ.
6 и 7 декември 1948 г. - Москва
Българската делегация разбира, че за Сталин въпросът с Трайчо Костов не се счита за изчерпан!
В началото на януари 1949 - Москва
Васил Коларов и Югов вземат участие в учредително съвещание на Съвета за икономическа взаимопомощ /СИВ/. Редят се срещи отново с Маленков, Молотов, Сталин и Берия, на които на българите е дадено ясно да се разбере, че докато Трайчо Костов е в Политбюро и етажите на властта - това ще пречи на двустранните отношения. Въпросът за Трайчо Костов се повдига 15-20 пъти от Сталин и Молотов пред българската делегация! На този разговор присъстват и Берия и Маленков.
На 10 и 11 януари 1949 г.
Димитров моли с писмо руснаците да приемат на почивка и лечение Червенков и Костов. /Междувременно пак той съдейства за преизбирането на Тр. Костов за член на Политбюро и оставането му като зам.-председател на Министерския съвет./
На 11 февруари 1949 г. се провежда разширен пленум на ЦК на БКП, на който за последен път присъства Димитров. Въпросът за Трайчо Костов не се разглежда, макар че 40 дни по-рано, на 18 януари в Политбюро /много тесен кръг/ е изслушана информацията за "националистическия уклон" на Костов.
На 7 март Димитров сутринта отлита за Москва на лечение
Още следобяда на същия ден се свиква заседание на Политбюро, на което е поставен въпросът за Трайчо Костов!
През април 1949
Червенков и Югов отново са в Москва. В разговор с тях Сталин буквално се нахвърля: "Трайчо Костов е нечистоплътен, той е опасен човек! /Това Червенков ще го цитира няколко месеца по-късно на пленум през юни същата година.
В края на май
Червенков и Чанков за пореден път са в Съюза и докато се готвят да се завърнат в България ги спират и водят във вилата на Сталин. Същата нощ те водят разговор със Сталин Молотов, Маленков, Берия отново по темата "Костов".
Така, в продължение на половин година, целенасочено руснаците натискат българското комунистическо ръководство да приключи със "случая Трайчо Костов". До днес не съм срещнала на документ, от който да е видно дали Димитров е бил в течение на саморазправата с Костов, дали е бил осведомен за неговото арестуване. Данните, до които успях да се добера сочат, че Трайчо Костов е арестуван на 20 юни, а на 30 юни, 10 дни по-късно започват кръвоизливи и Димитров изпада в безсъзнание. От 14 юни архивът е запазил сведение, от лекуващите го лекари, че този ден болният е бил прекалено възбуден, но причината така и не се посочва. Предполагам, че вероятна причина за състоянието му е, че е узнал за решенията на Юнския пленум по отношение на Трайчо Костов, но не е бил в състояние да реагира. И все пак не може да се твърди категорично, че Димитров не е поназнайвал нещо за съдбата на политическия си секретар Трайчо Костов.
Така например на 31 март Димитров пише шифрограма до ЦК на БКП от Съюза с указание, че Костов трябва да остане член на ЦК на БКП, но при създалата се обстановка може би не трябва да бъде едновременно и зам.-председател на МС.
Писмото фалшификат
То носи дата 10 май 1949 година. Предният ден, лекарски консилиум установява влошаване на състоянието на българския комунистически вожд и препоръчва преместването му в санаториума Барвиха. На 10 май болният е преместен към обяд - 13 часа,, а 5 часа по-късно му е направена пункция, като е източена вода от коремната му кухина - в размер на 5 250 куб. см.Друго обстоятелство по написването на фалшификата посочва и фактът, че в Дневника, в който са се водели получените писма от Димитров в България, отметка от този ден, за това писмо липсва!
Всички шифрограми от Димитров са се писали - "предал - приел, с дата и час. При това писмо няма такива данни. Следващите негови писма са писани, като че ли не съществува писмо от 10 май. В началото на юни в Дневника има 3 писма на ГеоргиДимитров до Секретариата на ЦК на БКП, на самият Юнски пленум също е огласено негово писмо - но в нито едно от тях не се споменава и дума за "предателя Трайчо Костов", както е наречен той само и единствено във въпросното писмо от 10 май, което не е от Дневника, а отделно. След въпросния юнски пленум Димитров се спира на решенията му, но по точка първа от дневния ред - "случай Трайчо Костов" няма и дума от него! Така идва и съмнението дали изобщо Димитров е бил информиран и доколко за това, което тук готвят и извършват срещу Трайчо Костов. - Данните сочат категорично не.
Немаловажен момент е бил и фактът, че писмата на Димитров от Съюза са били... редактирани ?!? от Червенков и то така, че например това от 18 май, което е една страница, след редакцията на Червенков е станало цели 3 страници! Оригинал, като за другите шифрограми от кореспонденцията със Димитров и "предал - приел" или посочен час няма в така нареченото писмо, писано на ръка".
Посочените по-горе от мен факти дават достатъчно основание да се твърди, че фалшификаторите, написали писмо от името на вече мъртвия Димитров допускат и друга грешка - в писмото, отпечатано в навечерието на обесването на Трайчо Костов има израз "във връзка с пленума на ЦК на БКП, на който Трайчо Костов бе изключен от състава на ЦК..." Справка с датите показва, че през май, месецът, когато е датирано като писано писмото не е имало пленум на ЦК на БКП! Пленумът, на който за втори път комунистите отправят обвинения към Трайчо Костов се е състоял всъщност на 11 и 12 юни - един месец след датата на документа, както и един месец преди изключването му. Т. е. предателят Трайчо Костов, към датата на непубликуваното писмо на Димитров все още е член на ЦК на БКП, което прави невъзможно болният вожд на комунистите да го нарича тогава предател.
И още един факт - на юнския пленум на ЦК на БКП Вълко Червенков докладва за пребиваването в Москва от втората половина на м. май - неговото и на Геогри Чанков. Тогава той не споменава нито дума за отношение на Димитров към Трайчо Костов като предател, въпреки че точно Червенков посочва, че Димитров е информиран за всички по-важни решения. За наличие на толкова нетърпимо критично отношение на болния към Костов, каквото е било изразено две седмици преди пътуването на Червенков и Чанков в Москва - не се чува и дума пред останалите партийци.
Защо всъщност се публикува това писмо на 10 декември 1949 година? Димитров вече е мъртъв, следствието е приключило и предстои произнасянето на присъдата, както и незабавното й изпълнение. Какво по-силно въздействие и оправдание биха получили другарите екзекутори на Тр. Костов от изнасянето на едно такова писмо в печата? Кой от обикновените български граждани е в състояние да съпоставя дати, пленуми, строго конфиденциална вътрешно партийна информация. разбира се, за момента - никой! - Писмото е писано от сестрата на Димитров - Елена, под диктовката на самия Червенков и с негово непосредствено участие - уведоми ме човек, добре запознат с Централния партиен архив и някои истории около документите в него. Няколко дни след това ми позвъниха и ме помолиха да не пиша повече по случая, тъй като дъщерята на Червенкови, Ирина била много притеснена от разговора и въпросите, които съм й задавала по случая с фалшификата.
Припомних си как Вълко Червенков е попитал "другарски", пред останалите висши партийни функционери обречения Тр. Костов при изнасяне на информацията за срещите в Москва на 6 и 7 декември 1948 г.:
"Другарят Трайчо Костов дава ли си сметка накъде отива, какво може да се случи?...Той се кълне, че работи колективно, че той вярва на Политбюро, а тук изразява недоверие към Политбюро, действа против него...Главното си остава неговото отношение към Съветския съюз, което намери ярък израз в скриване на цените и в разпростиране на Закона за държавната тайна и върху СССР...Трайчо Костов заявява, че той нямало да настоява на своите грешки, че нямало да стане център, няма да води борба. За това са необходими доказателства. Днешното му поведение не свидетелствува за това. И понеже другарят Трайчо Костов не е кой и да е и всички безгранично сме го уважавали и сме му доверявали, аз ще си позволя да му кажа: да се оборави тази дума предавам дословно/, докато е време, да приеме и разбере решението на Политбюро, иначе другарят Трайчо Костов ще се загуби политически." /ЦПА, а. е. 34 л. 68-76., оригиналът е машинопис/.
