6.В търсене на изнесените държавни капитали - документи, свидетелства и събития хвърлят светлина върху случилото се
Още за тайните фирми на МВР зад граница, в обслужването на които са участвали и банкови клонове на "Москоу народни банк", създадена от КГБ. * Къде се съхраняваха документи и решения около тяхното образуване и функциониране, които места бившият Главен ревизор на БНБ не подозираше. * Кои депутати за последно попитаха в парламента за задграничните дружества и защо искането им за отчет и данни, както започна - така и замря. *Данните за задграничните дружества бяха обявени за засекретени.
ЛЮБА МАНОЛОВАПродължение от 8 август 2006 година
9 август 2006
Наивник би бил всеки, който се наема да твърди и е в състояние да докаже, че с преименуването си БКП е спряла икономическата си вътрешна и външна дейност. Още по-малко пък би било наивно да се смята, че поелите от компартията властта са стояли настрана от до десетоноемврийските й грехове. Напротив, получи се така, че от безброй сменящите се правителства и парламенти, мнозинството си затваряше очите пред законодателното, следствено и съдебно бездействие след 1989, като също го удариха на свой бизнес. Дванадесет години след смяната на Живков вече е задължително и в крак с модата, политици да имат и финансови интереси.
Разминаването със Съвета за икономическа взаимопомощ /СИВ/
Както стана дума по-горе, тайните фирми, образувани със секретни решения на Политбюро на ЦК на БКП са били управлявани от МВР и близки до секретните служби организации. Биков споменава в Докладната си само първоизточниците: "Инсист", "Изотимпекс", "Интеркомерс", "Инко", "ДЗУ", "Икомев". Филиали на тези фирми е имало в Канада, САЩ и Сингапур. В обслужването им са участвали и банкови клонове на "Москоу народни банк", създадена от КГБ.Законът за конфискация на заграбеното от комунистическата партия в България артистично отмина задграничното й имущество и това нанесе големи загуби на икономиката на държавата. След десетоноемврийските демократи се съсредоточиха единствено и само върху антикомунистическите лозунги в парламента и по митинги. Колкото до някакво усилие да стабилизират държавата, като я изправят на крака, то те не направиха абсолютно нищо, и то във време, когато никой не им оказа натиск, по-точно би било да се каже - никой не им пречеше!
Интересно в Биковата Записка е друго: авторът споменава и за фирмите и подразделенията на МВР, с филиали в чужбина. За първи път в официален документ се натъкнах на така записана формулировка: "... фирми, които имат официална регистрация в чужбина, но не извършват никаква полезна дейност за страната, а служат като юридическо лице и основание за обслужване чрез тайни банкови сметки на съмнителни организации и лица от България и чужбина". Дали това бяха фирми на разузнаването или зад понятието "съмнителни" стояха други неща, от записката на Биков не става ясно. Тук не мога да не отбележа и че съвсем естествено е било секретните служби на България да имат позиции в чужди държави, тъй като това е част от дейността им. Едва ли фирми на външното и научно-техническото разузнаване са привлекли вниманието на Биков, когато говори за "съмнителни" организации и лица. Какво точно го е накарало да напише това така и не успях да разбера - всеки, когото питах вдигаше рамене и се усмихваше многозначително и мълчаливо.
Държавна сигурност и икономиката на България
За периода 1980-1989 г. се съхранени 424 документа с данни за конкретни неблагополучия и проблеми в икономиката на страната. Ежеседмично са били подготвяни строго секретни обзорни оперативни сводки за: Т. Живков, М. Балев, Г. Филипов, Г. Атанасов, Ч. Александров и Д. Стоянов. В областта на икономиката от 1974 до 1989 г. в ДС са издадени 30 заповеди, инструкции, правилници и доклади с указания. В тях са били разработени целите, задачите, функциите, статутът и правомощията на звената в службите, имащи отношение към националната икономика. Тези служби са работили и по разкриването и предотвратяването на стопански престъпления.Истината е, че в интерес на държавата ни е да има яснота по дейността на тези дружества. В същото време не бих квалифицирала дружествата с държавен капитал зад граница като фирми на МВР, но нямам и основание да игнорирам съучастието на служители от органите в дейността им.
От всичко казано дотук става ясно, че без ДС трудно биха били осъществими, както работата на задграничните дружества с държавно капиталово участие, така и осъществяването на специфичните външнотърговски операции, от които комунистическата партия и държавата са планирали и получавали доходи във валута.
Димитър Луджев във времето, когато е министър на отбраната също прояви старание по темата "задгранични дружества", като предложи /писмено/: ревизии на "Букет", "Сириус", "Икомев", като на последната припомни и сделките й със сребро, каптагон и други не толкова популярни стоки. "Ще настояваме за ревизия и на фирмата "Комко", най-вече за установяване източника на първоначалния й уставен капитал, а и за сделките на тази фирма с препарата каптагон." - пише Луждев в документа си до Министерския съвет. Никой не удостои с отговор или проверка данните, изнесени от него.
За да добие по-пълна представа читателят колко безпардонно са се държали с хората, които са търсели следи за изнесени извън България капитали и за да стане ясно как над хората от кухнята на този износ е имало чадър от властниците, ще дам следния пример. При приключване на ревизия на ВТО "Инсист", която е трябвало да даде и схемата за изпълнение на проектите "Нева" и "Монблан", според Луджев, запознатите Бозаров и Евтимов се опънали, като заявили, че информация за изпълнение на схемата могат да дадат само на премиера или на оторизирани от него министри. Но точно в този момент вотът на недоверие се проваля и Ф. Димитров престава да бъде премиер, а оторизираните министри вече не са министри.
Черно-бяло за задграничните дружества
Ще започна с уточнението, че не бива да се слагат под един знаменател задгранични дружества, които работят без отчет и на загуба и други, които са имали и имат печалба. Задграничните дружества сами по себе си представляваха прекрасен дистрибуторски апарат на България в чужбина - стига това да се оценеше и използваше правилно и в полза на държавата. Икономиката ни можеше да получава приходи от тези фирми. Но преди това се налага да изясня всички "за" и "против" дейността на тези дружества.В прехода към пазарна икономика дружествата можеха да бъдат неоценимо полезни на държавата, категорични бяха специалисти по външна търговия в разговор с мен, но полезността не изключваше необходимостта от започване на чисто.
С години слушах да се говори за Бялата книга, но тя така и не стана обществено достояние. Изминалите години дадоха отговор на въпроса защо тази документ остана в сянка - и България, както и в страните от бившия социалистически лагер, промените в демократична посока се оказаха един добре организиран и проведен блъф за демократични промени. В момент, когато се вихреше хаосът на управленско, законодателно, наказателно и съдебно междуцарствие, тихомълком бе закрит Комитетът за държавен и народен контрол, документацията му бе прибрана надлежно и неизвестно къде. В този смисъл и появата на Бялата книга на Димитър Луждев трябваше да бъде нещо като буфер, с посочени и набедени: престъпления, виновници, данни за извършени задгранични инвестиции. Какво остана скрито от редовия българин:
- След обявения и наложен мораториум и преустановяването на издаване на разрешения за износ на селскостопански продукти, фирми, в преобладаващото си мнозинство частни, реализираха /само чрез попълване на митнически декларации - бел. моя/ експортни сделки по цени, много по-ниски от международните. Това продължаващо във времето явление, 12 години, доведе до значително, безконтролно изтичане на национален капитал зад граница. Прокурорски проверки, следствия и съдебни дела по тази факти липсват, тъй като останаха да събират прах в папките по мегадело №4.
- Проверката по задграничното инвестиране и дейността на някои външнотърговски и стопански организации е следващият основен момент в Луджевия труд. Тук авторът изтъква, че само незабавни финансови ревизии на задгранични фирми биха дали пълна картина на действителното състояние по проблема.
/По този проблем Луджев не скри незаинтересоваността, че даже и съпротивата на някои генерални директори да представят исканата информация за работата на задграничните си фирми. Като примери за това Луджев посочва "СО "Микропроцесорни системи" - Правец, "ДФ "Булгаргеомин", ДФ "Електроинвест", СО "Металолеене", СП "Водоканалпроект", "Коопинженеринг", "Булгаркооп", ВТО "Хемус" и редица други подобни. Или от 136 стопански организации - 42 не дават сведения за дейността си. 348 дружества като бройка сочат данните, като регистрирани в чужбина, като тази цифра не включва еднолични фирми на български физически лица, за чийто брой в България, официалната информация е твърде оскъдна.
Какво правеше държавата по установяването на размера на инвестирани капитали зад граница. Констатацията е проста и може да се изрази с едно изречение: държавата работеше против себе си, като бездействаше и не реагира на нито един сигнал, съдържащ достатъчно факти за проявена безстопанственост. За незапознатите звучи абсурдно, но първо бе премахнат разрешителният режим, а през декември 1990 Великото народно събрание променя Указ 56, като отменя задължителната регистрация на задграничните дружества в бившето МВИВ.
От 1 януари 1989 г. до началото на 1992 съзнателно или не практически не съществува контрол и няма абсолютно никакви ограничения от страна на държавата при инвестиране на средства в чужбина. Безконтролно и ненаблюдавано изтичат валутни средства - т. е. изтича национален доход зад граница. Кой, кога и как - отговор липсва, въпреки че очевидно бързо нараства валутният дълг и рязко намаляват валутните резерви - за това явление се знае, говори и дотук! Няма търсене на капитали, няма търсене на виновни. Нищо такова не се случи, въпреки очакванията на повечето българи и заслугата за това бе, както отбелязах по-горе - на Малтийската среща на върха и договореностите, които са постигнати на нея.
Едно говореха - друго вършеха
На 13 февруари 1991 г. президентът Желю Желев прави обръщение, с което се обръща към правителството, като настоява: "... за проверка на фирмите, учредени в страна и в чужбина с участието на бивши и настоящи членове на висши държавни и партийни органи."След него премиерът Филип Димитров отправя писмено обръщение до ръководителите на правителствата на западните страни да окажат помощ за разкриване на валутни средства и друго имущество, което принадлежи на българската държава, но юридически и организационно е оформено под смесени фирми с участието на български акционери.
Но това са приказки и парх в очите на хората, тъй като след внасянето на Докладната записка и Проекта за Програма от министър Румен Биков - откъм Президентството и правителството отговорът е единствено - мълчание. Много от фирмите зад граница се приватизират тихомълком и минават в ръцете на досегашните си директори от българска страна, или правят всичко възможно да доведат фирмите до "фалит" и ги изкупят със "собствени средства". Тази констатация прави Биков в Докладната си, но документът остава глас в пустиня. Стопанската номенклатура провежда съзнателно линия на обезкървяване на държавните фирми и техните дъщерни дружества в чужбина, като чрез еднолични фирми управляват и се разпореждат с държавните капитали. Налице бе липса на какъвто и да било ведомствен контрол - свидетелстваха експерти от външната търговия и към това държавническо безхаберие се прибавят приетите от правителството на Димитър Попов Разпореждане №31 от 30 октомври 1991 г., което окончателно развързва ръцете на номенклатурата. В това правителство финансов министър е Иван Костов. Фирмите, които посочва министър Румен Биков по бройка и в коя държава са регистрирани, държат по сметки в западни банки валутни средства, без да ги обявяват в своите баланси и могат безнаказано да бъдат прехвърлени към новорегистрирани еднолични фирми, а техните директори съответно остават в държавите, където се извършват тези незаконни действия и си осигуряват печеливш бизнес. При евентуална проверка Биков предлага, към оценката на индустриалното имущество на задграничните фирми да се включат сградите, закупени за служебни и жилищни нужди.
Международно съдействие не едно българско правителство е можело да търси чрез официални и специални органи и служби на САЩ, както и на специализирани фирми, които имат вече опит, средства и начини за разследване на финансови престъпления, като "Крол асошийетиз" с директор Джул Крол. Чрез Комисията на Европейската икономическа общност /ЕИО/ в Брюксел, която е състояние да препоръча на страните-членки да окажат съдействие по държавна линия. И не на последно място чрез "Интерпол", чийто служби имат данни за дейността на български задгранични фирми, сигнали и съмнения за нечисти операции на български физически и юридически лица.
В Проекта за Програмата за връщане на изнесеното Румен Биков прилага и Списък на българските задгранични фирми и обекти, които подлежат на проверка във всяка отделна страна.
Този списък, в който добавих и имена на директори на времето трябваше да излезе във в. "Демокрация", но материалът беше спрян по нареждане на главния редактор Панайот Денев, който бе убеден, че всички тези фирми са имали регистрация и в България и не се налагало да публикуваме нещо, което изглежда като телефонен указател. /Списъкът ще излезе във второто допълнено и преработено издание на книгата ми "Външният дълг и 10 ноември 1989 г. в документи и факти". - бел. Л. М. /
Що се отнася до документите и данни, по проблема задгранични дружества, то за тях имаше откъслечни данни в Народното събрание и комисиите, за деформациите, на Петър Корнажев /която не излезе с доклад - бел. Л. М./, в Ревизионния акт на БВТБ, който се намира в БНБ, в архива на МВР, в архива на ЦК на БКП, архива на сегашната Булбанк, в мегаделото за националната катастрофа под №4, първични данни има и в архива на бившето Министерство на външноикономическите връзки, в архива на Министерския съвет, където са решенията на бюрото на МС и данни за Фонд "Финансиране на задграничните дружества", в архивите на БНБ и Министерство на финансите. Данни за външнотърговските дружества има във ведомствените архиви на всички ВТО-та и годишните им баланси.
В кабинета на Димитър Попов се създава правителствена комисия, която продължава да работи и в мандата на следващия кабинет, на СДС, та до началото на мандата на кабинета "Беров", когато се направен Регистър за задграничните дружества, който се намира в Министерство на икономиката.
В предишното, 39-то Народно събрание депутатите Лъчезар Тошев и Йордан Нихризов искат да се учреди комисия по този въпрос и такава комисия е учредена, като за първи път подкрепа на идеята оказват и депутати от БСП. Това е Комисия, която е трябвало да каже какво се е случило с въпросните задгранични дружества с държавно участие. Най-неочаквано Лидия Шулева съобщава, че регистърът е засекретен и представлява служебна тайна! Депутатите въпреки това си изясняват, че броят на дружествата е вече 311, 50 са приватизирани, а през Фонд "задгранични дружества са минали 570 валутни лева, което тогава беше еквивалент на долари. "15 години се борим и най-после успяхме - казва депутатът Тошев в предаването "Неделя 150", но радостта му е за кратко. - На практика има комисия, има питания, има прения в парламента, но краен резултат така и не се получава. Има даже Решение на 39-ото Народно събрание.
Докато Лъчезар Тошев се бореше с вятърните мелници за изясняване на състоянието на задграничните дружества, у дома позвъни някаква сътрудничка на депутата от НДСВ Венко Александров, която помоли да отида в парламента, във връзка с поставения на дневен ред въпрос за задграничните дружества и публикуваното във вече изчерпаната ми книга за външния дълг. Отказах, въпреки уверенията на сътрудничката, че всички членове на Комисията чели книгата ми и имали въпроси. Дотук добре, но моите сведения бяха, че управляващото мнозинство на НДСВ се старае всячески да намери и скрие налични данни за тези дружества, което и се случи след време. Ето защо отказах и не отидох в парламента.
По проблема бях водила доста разговори с Лъчезар Тошев, с когото се познавах отдавна. Убедена бях, че той и колегата му Нихризов искат искрено да разкрият тези старателно пазени тайни. Но същевременно знаех, че това е занимание за наивници - казах го и на Тошев и му предрекох, че няма нищо да се промени и монархистите ще шикалкавят, за да не свършат нищо. Казах му, че има и странен консенсус между различните политически сили по това, да не се разкрива нищо за задграничните дружества и състоянието на сметки и имущества на ЗД да не излизат на бял свят. Не пропуснах да му напомня, че Иван Костов беше два пъти финансов министър и веднъж премиер и нищо не пожела да се изясни, а когато Главният ревизор на БНБ, Кольо Парамов тръгна да ревизира сметки в чужбина бе уволнен, което бе повече от показателно.
