Краят остава за вас

Не трябва да Сте луд, за да живеете в България, но все пак помага

ЛЮБА МАНОЛОВА

9 юни 2006
Какво стана ясно от предаването "Часът на Милен Цветков" на Нова телевизия в предаването с тема: "Полицейско насилие или законна самоотбрана", разговор за смъртта на Хари Милковски, загинал в края на миналата, 2005 г. при акция на НСБОП?

Акцията
При акция на НСБОП барети нахлуват във вила със заложник и похитител, застрелват похитителя - Хари Милковски, застрелват похитителя, който е открил огън по баретите и освобождават заложника. Това е най-краткото съобщение за случилото се в края на декември 2005 г., изтекло по новините.


Лъжата. 50 медии - български и чуждестранни научават на специална пресконференция от генерал Ваньо Танов и прокурора Камен Ситнилски, че организирана престъпна група е виновна за отвличането.

Обяснението и истината.
Според военния прокурор, капитан Евгени Иванов, водил досъдебно наказателно производство по убийството на т. нар. похитител Хари Милковски, като член на организирана, опасна престъпна група, обяснението е, че "повече от двама души са група", и че "Аз съм го написал, но аз не повдигам обвинение за това, че някой действа при условията на организирана престъпна група..."

Никой не си прави труда да доказва с факти твърдението, че отвличането на заложника е извършено от "добре организирана престъпна група", но това определение присъства и в Обвинителния акт по делото в съда срещу другите двама похитители - Али Дени и Атанас Галчев, и в Постановлението на капитан Евгени Иванов.

Никой не провежда обиск в дома на убития Хари Милковски, за да потърси доказателства за твърдението, че убитият е бил член на "добре организирана престъпна група" .
Никой не проверява разпечатките на двата мобилни телефона и домашния телефон на Милковски.
Никой не разпита майка му за членството на сина й в престъпната група.

Такава група изобщо не е имало, тъй като осъдените за отвличането Али Дени и Ат. Галчев са се запознали в квартално кафене с Хари Милковски в деня, в който Дени довежда англичанина Фанос Кристу от аерогарата. Те уговарят Милковски да им съдейства с личния си автомобил за да закарат някъде англичанина и така тръгват... Това е било известно на прокурорите: военен и цивилен, но не се коментира или взема в пред вид.

ПРОЧЕТИ, ПРЕПИШИ И ЗАПАЗИ!

1. Човек не знае какво може да го сполети в родината. Всичко се случва, даже и най-невероятни неща. След застрелването на един младеж от барети, при тяхна акция - никой не посещава и не счита за необходимо да уведоми майката за трагедията, която я е сполетяла. Тя научава вечерта късно, от новините по телевизията, че синът й е убит...
Търсих в законите текст, който да задължава полицията да уведомява близките за убит техен роднина. В българските закони такъв текст липсва.

2. Никой не разрешава на майката на убития от баретите Милковски да разпознае трупа на сина си. Повече от 20 дни тя чака, обикаля, търси, подава жалби и само упоритостта й довежда поне до разрешение от военния прокурор да вземе НЕРАЗПОЗНАТИЯ СИ СИН, за да го погребе. Погребалната агенция взема момчето от моргата, подготвя го, облича го и майката го вижда за първи път 20 дни след като са го убили в един склад за ковчези.

И за задължително разпознаване на убити от полицията лица също не намерих текст в българските закони. Така че това може и да не се допусне. В новия Наказателно-процесуален кодекс в негови три члена от 143 до 145 включително са записани текстове за предложение и ред на извършване на разпознаването. Но за в случаи, когато има убит от полицията гражданин - разпознаване от майката не е предвидено. Не е и забранено - ето защо военният прокурор водил наказателното производство по случая с това убийство не си е мръднал пръста, за да разреши на майката да разпознае застреляния си син.

Ето какво сподели военният прокурор, капитан Евгени Иванов за неразрешеното от него разпознаване, в предаването на Нова телевизия:

Евгени Иванов, прокурор: А защо трябва да се разпознава, като самоличността е установена? /обръща се към майката/ Вие, нали това тяло получихте?
Люба Манолова, журналистка: Защото така се прави по целия свят цивилизован, освен в гората ако някой го види и наблизо няма институции...
Ев. Ив.: Аз работя, всеки прокурор работи спазвайки законите, най-важният закон, който трябва да спазва прокурорът е Наказателно-процесуалният кодекс... По него работим...
Л. М.: А отменено ли е разпознаването на убити?
Ев. Ив.: По това дело разпознаване не е правено.
Л. М.: Знаеме, че не е правено, знаеме, че не е правено...
Румяна Иванова, майка на убития:... не е правено...
Ев. Ив.: Пак Ви казвам, вие бъркате двете производства...Разпознаване не е направено, тъй като самоличността е установена.
Милен Цветков, водещ предаването: Добре, вярно ли е че той е отговорил на Вашето искане за достъп до тялото...
Р. Ив.: ... не, не е за достъп. Аз молих да го освободят за погребение, молих се да ми го дадат, защото без прокурорско нареждане аз не можех да го освободя сина си, за да го погреба. Значи от 20-ти до 30-ти аз не можех,/декември, 2005 г. бел. Л. М./аз бях.../показва с ръце как са я разтакавали между инстанциите -бел. Л. М./
Така, след като в един току що застрелян има документи за самоличност - разпознаване не се прави - съобщи военният прокурор. Щом убийството му е станало във вилата на баща му - пак не се прави разпознаване.

Извод:
Ако някой в България реши да прикрие убийство, може да постави трупа с чужди документи за самоличност в имота на човек, нарочен за набедяване - тогава може да не се пристъпи към разпознаване...

Въпрос в движение:
А дали разпознаване не е допуснато, защото по тялото и лицето на застреляния от баретите е имало и след 20-тия ден следи от хематоми, разпрани уши, око и уста, липсвало е парче кожа от челото?

Отговор няма да има, защото на майката не е дадена възможност да се запознае със снимките от огледа на местопроизшествието, съдебно-медицинската експертиза и снимките на убития й син, веднага след като е бил застрелян. Обяснението на военния прокурор бе, че вероятно следите по лицето и изброените по-горе рани са вследствие от аутопсията, неговите твърдения са, че убитият не е изглеждал така веднага след убийството. Кой ще повярва, че масивни хематоми, разкъсвания и липсваща кожа са послесмъртни петна от аутопсия?

По мнение на патолози, обезобразеното лице и раните са нанесени приживе, но както каза капитан Евгени Иванов на майката : "Има ги само на Вашите снимки!"

3. Недоказана остава версията: "...похитителят е открил огън...", след като е потвърдено, че е имало един изстрел преди нахлуването на баретите.

4. Противоречиви са констатациите на военния прокурор: "баретите са действали при неизбежна самоотбрана...", "баретите са стреляли, за да защитят заложника...". Двата вида стрелба предполагат и различни посоки, тъй като заложник и похитител са се намирали на различни места при влизането на баретите.

5. Военният прокурор Иванов записва: похитителят е стрелял в масичката, която на трета страница в Постановлението му е "до вратата", а на четвърта - под прозореца". Последното твърдение на Иванов бе, че масичката била между прозореца и вратата, което е трета версия и означава, че в Постановлението си за прекратяване на досъдебното производство той е записал невярно твърдение...

6. Противоречие има и между Справка на ДНСП, че "пистолетът е бил откраднат от неизвестен извършител", а военният прокурор констатира, че крадецът е току що убитият от баретите Хари Милковски:
"Ев. Ив.: Понеже споменахте - стрелял, по същото дело, има друга експертиза, която е установила барутни частици по ръцете на Милковски...
Л. М.: ...по двете ръце?
Ев. Ив.: По едната ръка...
Л. М.: По коя ръка?...
Ев. Ив.: Тия барутни частици са идентични с барутния състав на гилза, изстрелян от пистолет "Макаров", който е бил в ръката му. А пък този пистолет е със заличени номера и на 01. 01 2000 г. е бил отнет чрез грабеж, от служител на фирма...
Л. М.: От неизвестни неща...Това е сведение на ДНСП, те ви дават Сведение, че от неизвестни лица е откраднато оръжието, Вие пишете, че е откраднато от Милковски...
Ев. Ив.: Ами, намерено е в него все пак...
Л. М.: Тая работа не я разбирам...
Ев. Ив.: В него е намерено, все пак и той на всичкото отгоре го е използвал...
Л. М.: това, че е намерено в него, не значи, че го е откраднал. Както и да е.
Ев. Ив.: на вас струва ли ви се нормално някой да държи в ръцете си пистолет със заличени номера?"

Предупреждение:
Не пипайте предмет, който може да е откраднат, защото ще ви обвинят, че вие сте крадецът!"

7. "Откритият огън", за който генерал Танов и прокурорът Ситнилски дават пространната пресконференция всъщност е един изстрел, даден преди баретите да влязат при заложника! Има основателно съмнение и за този изстрел - нищо чудно оръжието да е поставено в ръката на вече мъртвия Милковски и да е произведен изстрел... След толкова лъжи, човек започва да се съмнява във всичко.

8. Убийството, според капитан Евгени Иванов, военен прокурор е станало като куршумът е минал: "входна рана леко отдолу, задна или изходна рана - леко отгоре и попада идеално...Баретите са били по-ниско от Милковски, може би приклекнали при нахлуването?" Посока отдолу нагоре?

След всички несъответствия и недоказани твърдения
само разрешението за запознаване със Съдебно-медицинската експертиза, снимките от огледа и преди аутопсията, нови разпити на баретите от други разследващи прокурор и следовател могат да дадат в истинска светлина какво се е случило в нощта на акцията на баретите. Предварителното манипулиране на обществото чрез всички медии от генерал Танов и прокурор Ситнилски е предопределило изхода на досъдебното производство за убийството. Само повторно разследване и събиране на факти доказателства за действия на престъпна организирана група могат да докажат твърденията на генерал Танов и прокурор Ситнилски. Засега казаното от тях са неистини и недоказани твърдения. Необходими са и доказателства по твърдението на военния прокурор Евгени Иванов, че Милковски е откраднал оръжието. Засега то не е доказано, макар и записано в неговото Постановление за прекратяване на досъдебното производство.   

Из "Конституция на Република България"
Ние, народните представители от Седмото Народно Събрание, в стремежа си да изразим волята на българския народ,
като обявяваме верността си към общочовешките ценности: свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост,
като издигаме във върховен принцип правата на личността, нейното достойнство и сигурност,
като съзнаваме неотменимия си дълг да пазим...."

Разказах една история за проявен хуманизъм и справедливост, разказах неприложеното издигане във върховен принцип правата на личността, нейното достойнство и сигурност в нашата правова държава.

Разказах история, в която правото на всеки гражданин на защита, когато са застрашени или нарушени неговите права и интереси, не се спазва и е погазено.

Американският писател Кърт Вонегът бе казал: ""Ние сме това, което претендираме, че сме, затова трябва да внимаваме какво претендираме, че сме."

Припомням го на всички полицаи, началници на полицаи, прокурори, които не внимават какво са и се самозабравят. Непростимо е, когато го вършат пред една почернена майка, като крият от нея убития й син и й разказват басни за негово участие в "добре организирана, особено опасна група", басни за оръжие, което той никога не е крал, но е държал в ръка, басни за това как при аутопсия може да се разкъсат уши, око, уста, да липсва голямо парче кожа от челото /въпреки, че не е нарушавана целостта на главата от патолозите/, разказах басни за огромни хематоми, които също аутопсията е причинила?!?



"Една пържола колкото и да я биеш - не можеш да я посиниш!" обясни в телевизионното предаване "Часът на Милен Цветков" братът на застреляния от баретите Хари Милковски.

Разказах история за полицейски и прокурорски лъжи и измислици, за скрити и невърнати лични документи, дрехи и вещи на убит от баретите младеж и то след като е приключило наказателното производство по случая.

Разказах как генерал и прокурор съчиниха пред 50 на брой чужди и български медии измислена история за прикачени 28 кражби на убит младеж, след като такива към деня на убийството му не е имало.

В тази история майката потърсва съдействие от бивш приятел на дядото на застреляното момче, помощ и съдействие от бивш главен секретар на МВР който увърта, крие и шикалкави пред майката на жертвата, вместо да я предупреди, че има седмица да обжалва прокурорския пасквил по акцията на баретите. Друг адвокат, бивш народен представител също отказва с викове защита и съдействие за съвет. В България работят наказателни адвокати, които съдействат повече на полицията, отколкото с клиентите. Пазете се от тях!

Не успях да разкажа как майката на застреляния младеж отиде при един настоящ депутат от опозицията, генерал, който я изслуша с внимание, каза, че е много интересно случилото се, но не пожела да направи парламентарно питане към МВР-министъра Румен Петков, защото не било сега време за това?!

В тази история, от всички институции само президентът Георги Първанов поиска да се дадат на майката ясни отговори, както и да се запознае със съдебно-медицинската експертиза, снимките от огледа след убийството на сина й, изследването на барутните частици по ръката му. Отговориха само от следствието и Висшия съдебен съвет. Прокуратурата все още мълчи. МВР - също.

Толкова за правата на личността, нейното достойнство и сигурност в Република България...

"Стененограма от предаването Часът на Милен Цветков излъчено на 6.06.2006 година по Нова тв. Тема на предаването: Полицейското насилие или законна самоотбрана по разследването Хронология на едно убийство. Участници в предаването бяха Люба Манолова - раследвала случая, Румяна Иванова - майка на убитият Хари Милковски, Евегени Иванов - военен прокурор, капитан." - Прочети

Хроника на едно убийство - Прочети

Не трябва да Сте луд, за да живеете в България, но все пак помага! - Прочети