Започне ли се с нищо - и краят е нищо.

В неделя, се учреди нова партия - "Напред" - нещо като онова "Напред, Италия" на Силвио Берлускони, но не съвсем. Откровено казано - този филм сме го гледали и далеч не е толкова неповторим, че да си го пускаме отново и отново - от време на време. На практика се получава като в Приказката за Снежанка и седемте джуджета - идва ново джудже в гората, нарежда се покрай паничката и обявява, че ще го играе Трето джудже, т. е. ще е трета политическа сила на следващите избори. Само че на кой му пука вече за партии и политици - със сигурност на никого. На данъкоплатеца така са му стегнали примката с цени, че всяко движение може да се окаже италинска примка и да го запокити в летален изход.

Далеч съм от мисълта да твърдя година преди парламентарните избори, че има сигурна трета политическа сила, защото в тази държава нищо не е сигурно. Ето защо хвалбите на "Напред" напомнят на онази коза, която не виждала жив пръч, но очаквала да се окози...

Интересно да се знае как представи Ковачки своя ЛИДЕР: "Над 200 компании финансираха ЛИДЕР на местните избори. Бюджетът на партията беше над 300 000 лв. Ние също участвахме - две наши компании дадоха 15-20 000 лв. Подпомагаме ги с подръчни средства - хартия, химикалки... Но така подпомагаме и детски домове, учреждения... Има много други, които подпомагат организацията по места - като наеми за офиси и т.н. След проверката на Сметната палата на отчетите на партиите за кметския вот сме втора или трета политическа сила по разходи, по богатство."
Трета политическа сила по богатство - едно е да те предпочетат избирателите и да те поставят на трето място, а доста по-различно е да си трети по богатство в предстоящ вот. И тук идва резонният въпрос: ще обясни ли някой най после как така в България не може човек да се размине от богати компании, а българинът е все по-беден, като църковна мишка, че и повече.
Какво има в новата партийна формация: традиционните патриотари - ВМРО, някакви земеделци за вкус и новата партия ЛИДЕР. Поредният предизборен Франкенщайн, каквито със сигурност ще се пръкнат има още: краката от един политически труп, ръцете - от друг, торса - от трети - главата и мозъка от четвърти, пети и прочие политически трупове. Зашиват го, вдъхват му живот, изливайки милиони в кръвоносната му система и го предлагат на нищо неподозиращия избирател като най-красивата, перспективна и надеждна политическа сила. Елементарно е, пък и избирателите кой ги пита?
Дали има място за още една политическа сила под българското слънце? Пред да дам отговор на този въпрос ще трябва да се вгледаме в произхода на "Напред". ВМРО е дежурната уж милееща за българското партия, земеделците в "Напред" са толкова свързани със земеделието, колкото покойната ми баба с последния китайски император Пу Йи. Да вземем само протестите на млекопроизводителите - да е забелязвал някой на тях земеделци? И то от тези - нямаше подобни данни и с лупа да ги търси човек. И най-накрая - бизнеса в новото отроче на родната политическа сцена. Разбирам желанието на добре облечени бизнесмени да влязат директно в политиката вместо да плащат на политици, но от това едва ли ще излезе нещо реално. За българина милионерите бизнесмени все още се свързват със сенчести сделки, неизвестни милиони в началото и още по-неясни икономически постижения, работни места и просперитет. А до изборите, колкото и време да остава - това убеждение трудно ще се промени. Да не забравяме, че все още сме най-бедната страна в Европейския съюз...
Ето какво сподели и самият Христо Ковачки за новия политически субект: "Трите партии се допълват - ЛИДЕР е свързана с просперитета, ВМРО с патриотизма, ЗНС с традициите." Ще оставя без допълнителен коментар къде е точно патриотизмът на ВМРО, чувал ли е някой за просперитета на ЛИДЕР и доколко Земеделския народен съюз е свързан с традициите. Ако под традиции Ковачки има в предвид пребиваването в парламента, то ЗНС е челник в тази традиция.

Защо "Напред" стартира като политическа сила сега? Отговорът е елементарен: за да дръпне от дясното пространство, да се запознаят партийците с народа, да се намали скоростта на ГЕРБ преди предстоящите парламентарни избори и да откъсне избиратели от "Атака". Дали "Напред" има връзка с познати вече политически субекти - няма спор и един от тези сиви кардинали със сигурност е от управляващата коалиция - ДПС. В политиката всичко било позволено, твърдят експерти. Всъщност в политиката всичко е възможно - даже вчерашни опоненти да се срещнат и прегърнат в името на печалбата от участие във властта. Пресен пример в това отношение е ДПС, което като комплексиран любовник всяка предизборна кампания се жени за нова и нова политическа сила. Интересен е и опитът на социалистите, от довчерашни опоненти на монархистите, 2005 година се прегърнаха и залюбиха с тях трайно - за цял мандат.

Това е в основата на пускането на партийното мюре "Напред". Ще отнесе някоя и друга сачма, и така старите актьори ще отдъхнат от високия рейтинг на партията на Бойко Борисов - ГЕРБ и Атака. За да влязат в парламента на традиционно десните ДСБ и СДС ще им трябва обединение с високорейтингова политическа сила - това е ясно и на първолаците.
Цяла година има до парламентарните избори и това, което се задава за българската преизборна политическа сцена е толкова внушително откъм пропилени милиони и лъжи, че завършващата американска предизборна борба за следващия президент на Щатите ще се окаже едно нискорейтингово, тъпо шоу.
Защо сега "изгря" на небосклона "Напред"? Някои обстоятелства наложиха да се вземат извънредни мерки в политическия живот на страната. От една страна новите ще дръпнат интереса на данъкоплатеца от скандалите на управляващите. От друга - коалицията е с видими "здравословни" проблеми. В социалистическата партия има разцепление, което все по-трудно се скрива. Монархистите стягат багажа, тъй като едва ли ще влязат в парламента, ДПС ближе рани от последните събития, свързани с мистериозна смърт в дома на лидера Доган. Политиката, а и хазната в България са затруднени от многоцветността и липсата на връзка на политици с избирателите и проблемите им. Както се казва - на краката им цървули не останаха, а им излизат с чер хайвер и сьомга.

20 години преход - ошушкаха държавата, че и огризките прибират, и всеки със свои скитащи идеи: добър живот, светло бъдеще и просперитет. Само че никой не уточнява, че скитащите идеи на политиците ни се отнасят повече до тях самите и никога не стигат до избирателя.
Показват, разказват, но е забранено да се пипа. Като в Британския музей.
Догодина май пак ще ходим за гъби...