Ще започна с един любим виц от 30-те години на миналия век. Пенсионерът Рабинович се появил с плакат на манифестация: "Благодарим на другаря Сталин за нашето щастливо детство". Към Рабинович се втурнали чекист и парторг "Луд ли си старче? Когато си бил дете, другарят Сталин не е бил роден?" Точно за това му благодаря - отвърнал Рабинович."
Ако тръгнем да благодарим, ще си доживеем годините от живота в благодарности: като се започне от благодарности към Живков, минем след това към Луканов, Желев, Филип Димитров, Беров, Виденов и Костов, да не забравя несъстоялия се монарх и завършим, засега със Станишев, Доган и пак Величеството. Да им благодарим за щастливото детство на бабите и дядовците ни, да им благодарим, че ги е нямало и не са били родени, за да имат някои щастливо детство...
На някои от нас животът изглеждаше лесен, когато други решават всичко, но това бе до време. Който и да се заеме с нас, ако се запознае с България, неминуемо ще каже: "Ами, че вие нямате държава!"

Как така нямаме държава? Тогава какво е приел Европйския съюз? Какво е станало член на НАТО? Може би територия, слава Богу, поне с територия все още разполагаме! Мъдреци съветват, че човек не бива да има роднини. Анонимни доброжелатели, с душевна неподправеност ни учат, че сме жертви на прехода и революцията преди това - за едни преходът бил свършил, тъй като сме отишли напред в развитието си, според други - преходът изобщо не е приключил и ни предстои тепърва да изпитваме "прелестите" на демокрацията. За трети - ние сме научно явление, щом винаги, с някакъв кучешки нюх все залитаме да избираме политици, които за нищо друго не стават.
Всичко видяхме и изпитахме от началото на прехода: и режима на икономии, и желанието да сме свободни от комунизъм, и какви ли не произшествия с работното ни място, парите ни, имотите ни, здравето ни, с близките ни - все дребни случаи от личния живот. Бракът ни с политиците и институциите обаче отдавна е неравен - те са вечни и непоклатими, ние - трагикомични, с надежди и илюзии, и стриктно плащане на данъци, сметки, задължения, спазване на закони.
Романтичната история за свален диктатор и силата на народа нетактично, но очаквано отлетя към архив. Животът ни се превърна в поучителен послеслов за дъното, опасните връзки, неприятностите и извънредните произшествия. Свалиха Живков, приеха нова Конституция и от първите часове я нарушават: с влизането на етническа партия в политиката и властта, с неосъщественото безплатно здравеопазване и образование, с неработещата съдебна власт и с какво ли още не.
Отдавна не сме на улицата, но политиците ни са същите - несменяеми, известни с ловкото вземане на завоите и това е порочният кръг на който е обречен нашият живот. Порочният кръг със суспендирана Конституция, парламент, който не представлява гражданството, с измислени дебати за отвличане на вниманието. Дали премиерът Станишев ще се страхува от софийския кмет и дали кметът ще му паднел на равнището, за да му отговаря. Единият, довел мутри и вътрешният му министър се срещал с тях, другият - свързан в миналото с мутри? Банкер на оперативно интересно лице бил в ръководството на червената партия. Кой е той - питайте депутатката, която го твърди казват нейни другари предпазливо.
Заобиколени сме с необработената земя, пустите кравеферми, празните села, спрените, разграбени предприятия, разбитите пътища и откраднатите пари за строежа им, децата ни пият, смъркат дрога, бият, облечени като клоуни, с празен поглед и желание за мимолетна слава...
Европейският съюз онемява с всеки изминал ден от това, което преоткрива за България, за нас.
Социалната несправедливост се оправя отдолу нагоре - в парламента не трябва да забравят това. Политиците ни са без мандат в ръководствата на партиите си - нашият мандат е на привършване, за тези които успяха да оцелеят. Несменяеми са - ние сме на доиживяване в оцеляването.
Тоталитаризмът си бил тръгнал - вятър работа. Има ли още хора, които вярват на това? Тоталитаризмът се настани с десетките партии, които бълват държавни чиновници, нямат никого зад себе си, и са непоклатими, с едни и същи лица, които се появяват на всеки пет години преди избори. За да си осигурят политическо дълголетие, просперитет за поколения в семействата им, безнаказаност и несменяемост.
България била демократична република с парламентарно управление! Някой помни ли това? Институциите са компрометирани. Парламентът не приема да промени политическия модел и финансирането на партиите. Съдебната система имитира дейност. Решенията, вместо Народното събрание ги взема поредното правителство - правителствата налагат и закони, за които никой не чува и предполага. Само 11 на сто от българите смятат, че изборите са честни, 6 на сто - че изборите имат отражение върху живота им.
Сталин коментирал кое е по-важно по следния начин: "Защо да жалим хората? Хора винаги можем да си направим. А виж - кобила... Я опитай да направиш кобила!" Отдавна сме надминали Сталин - днешните му следовници не ги интересуват и кобилите - не ги интересува селото, което може да храни държавата. Интересува ги вносът, който може да осигури отвън всичко, което е съсипано. При внос може да се мине метър на границата и се печели от неплатени такси, мита, данъци и акцизи все пак! Сива икономика - сива, но икономика все пак!
Сталин - това е Ленин днес - ни посрещаха лозунги навсякъде. Станишев, Доган и Симеон са Живков, Живков и Живков днес! Хак ни е, след като уж вървейки напред, 19 години по-късно установяваме, че ни връщат назад. Учени твърдят, че историята имала една особеност: никой не можел да върне миналото! Да дойдат, да заповядат в България и тогава да пишат за особеностите на историята и дали миналото не може да се връща!
"Как може да се прави революция без разстрели?" - негодувал Ленин. Как може да се гради без да се унищожава? - биха възклинали следовниците му от червената, жълтата, синята, зелената, червено-жълто-зелената, синьо-по-тъмносинята и всички цветове партийни централи - 19 години рушиха, крадоха, рушиха, крадоха, рушиха, крадоха, според това, кой е на власт, като по някакъв изчанчен график. Както е завещал вождът на световния пролетариат - методологията е проста - в името на поставената цел е допустимо всичко. Увеличение на цените, престъпност, липса на правосъдие, увеличение на цените, престъпност, липса на правосъдие, увеличение на цените, престъпност, липса на правосъдие и все така. Досущ като Лениновото: "... ние не се поколебахме да разстреляме хиляди, няма да спрем и ще спасим страната". "Няма да спрем и ще спасим страната - повтарят и днес на нашите географски ширини. Кой го твърди - няма значение. Едни политици идват, други се оттеглят временно - разликата не е кой знае каква.
Върнете се в началото на миналия век. Ленин обеща мир на народа и земя на селяните. Всъщност целта му бе властта. Мирът не се състоя заради последвалата дългогодишна, изтощителна, гражданска война. Земята не бе върната, но създадоха и я отнеха с колхози. Така се утвърди властта на съветите, болшевишката власт.
Днешните ни политици? Няма значение какво обещават. Целта им е властта, властта, властта. И всичко, които може да осигури безконтролна диктатура.
Никой не спори с Европа, че се крадат милиони от европейските фондове и програми. Никой не спори, че има организирана престъпност, корупция и липса на правосъдие. Има ли спор, че преходът бе катастрофа на държавността? По-лесно е да се твърди, че преходът е свършил и че катастрофата всъщност е временна криза на промените. Спасяващият се спасява, когато се стигне до отчет пред Европа.

В едни директиви бе записано:

• Максимална обработка на общественото мнение;
• Култивиране на образа на врага;
• Разлагане на армията, службите за национална сигурност с неограничена демагогия;
• Създаване на хаос, разпадане на държавността, смяна на собствеността, компрометиране на институциите;
• Избори вместо преврат, когато поредното правителство е обезсилено;
• Установяване на законова диктатура, отменяща обещаните промени и мерки за социалния живот, икономиката и духовността;
• Терор на репресивните институции към редовите граждани, но не и към политиците.

наречената Октомврийска революция. Това е технологията, която прилагат категорично и красиво след близо пет десетилетия комунизъм, и 19 години на преход! Но...

• Настъпи времето за рязко намаляване на частната собственост.

Властта на времето е абсолютна - за нея не се правят избори, не важат партии и вождове, не се взема в предвид в партийните директиви и програми.
"Онова, което ни е отредено от съдбата е толкова неочаквано, колкото и необратимо!" - отбелязал преди векове Плутарх по повод смъртта на Цезар.
Абе, спукана ни е работата...