Съдбата има навика да си прави шеги,
една от тях е, че рожденият ден на бившият президент Желю Желев
съвпада с националния празник на Република България, 3 март...
празни мисли на авторката

19 години от създаването на СДС се навършиха вчера. Начинът по който се интерпретират тези събития вече напомнят на приказката: шапка с перо от феникс и звънчета. Няма да припомням тук как след датата на пленума на комунистите от 10 ноември 1989 година в родината се разрази епидемия от пренаписване на лични биографии, няма да се спирам и на самото сваляне на Живков от власт, защото то вече е безинтересно и на децата в предучилищна възраст. Но да чета и слушам от пенсионера от републиканско значение Желю Желев какъв антикомунист е бил, оглавявайки създадената от комунистите опозиция, това ми идва в повече!

"СДС се стремеше към демонтиране на комунистическия режим", заяви по случай 19-ата годишнина на движението бившият философ, марксист-ленинец и понастоящем - бивш държавен глава вчера, пред една родна информационна агенция. Той припомни, че основната задача на СДС е била да извърши промени в България. "Промените, към които ние се стремяхме, бяха демонтиране на комунистическия режим и на негово място да се изгради една многопартийна система"...
Слава Богу, че това с огромни усилия почти се случи, въпреки Желев!
Да вземем за миг миналата година, когато лидерът на СДС, Пламен Юруков днес покани Желев в синята партийна централа за годишнината от рождения ден на СДС. И какво стана: днес Юруков вече е бледосин спомен. И то след като беше засипан с комплименти и прогнози за добро политическо бъдеще от Желев! На комплиментите пък Юруков отговори, че "Едва ли има нещо по-въздействащо и по-емоционално от това да разговаряш с "бащата на СДС".
Няма да коментирам тук как "бащата" на СДС, разплака майката на сините докато беше в политиката. Но какво друго можеше да се очаква от философа марксист-ленинец?
Да не споменавам, че за вероятно бащинство на синьото движение се споменаваха имената и на Анжел Вагенщайн, Чавдар Кюранов, а в разговор с мен за в. "Демокрация" синът на Горуня, Тодор Тодоров сподели признанието на Андрей Луканов, че е имало вариант той да оглави СДС! Онова същото СДС, което Желев твърдеше и твърди, че е създал!
Как точно се изявяваше като антикомунист Желев, след като в своята книга "Въпреки всичко" /с.209/твърди, че "... главно съдържание на "съветската перестройка" преставлява борбата на интелигенцията срещу бюрокрацията."

Желев бе дисидент от БКП. Той сам изтъква как през ноември 1987 година четирима преподаватели по политикономия и философия бяха изключени от партията и уволнени от работа само затова, че на вузовската партийна конференция открито се бяха обявили срещу политиката на Живков.
В началото на времето, което по-късно щеше да се окичи с названието "български преход", в списание "Общество и право" излезе потресаваща статия "Не зачерквайте Ленин!" Разгневената му авторка Велислава Дърева размахваше пръст на към цензорите на най-"великия", пропуснала в гнева си, че лагерите датират от 1919 и че "някой" е спонсорирал в онези години издаването на "Правда". Че възвеличаваният Ленин е унищожил физически опонентите си, а това, което не успява да свърши, го продължава Сталин. Няма как да се започва с отрицание на Сталин, с Ленин зад гърба на "прозрелите".

"Сталин наследява от Ленин ефикасно действаща машина за масово елиминиране на политически и социални опоненти, като при това я усъвършенства - написа Збигнев Бжежински в книгата си "Извън контрол". - ... Ленин безсърдечно обявява за незначима смъртта на "полудивите, тъпи, трудни хора от руските села" - загиват между 6 и 8 милиона души...
И точно този Ленин, близката до Желев в първите мигове на перестройката, Велислава Дърева разгневено искаше да не се зачерква?
Желев призна, че не е познавал стари опозиционери антикомунисти, всъщност нямаше откъде и да ги познава! На митинга на 18 ноември 1989 г., който беше антиживковски, застаналите на трибуната: Желев, Каракачанов, Берон, Ралин се обръщаха към комуниста, заменил Живков с "Другарю Младенов, даваме Ви една година срок!" Навикът от над четири десетилетия комунизъм бе силен... А и СДС все още не бе факт.
"... доколкото знам, никога не съм бил свързан с Държавна сигурност, освен чрез голямото ми досие, което междувпрочем още в началото е било унищожено." - пише "бащата" на СДС Желев. Е как като са унищожили досието ти, няма да си избран, предопределен и съобразяващ се с определен властови център от първите месеци на прехода?

"Драги Желю, пише до Желев проф. Добрин Митев /преподавател и нееднократен рецензент на Желев - бел. Л. М./ в "Приятелско писмо до политически противник" - "Твоето назначаване на работа в Института за култура стана поради силния натиск на "либерални комунисти" и без никакви компромиси от твоя страна. Така се стигна до разрешеното от Людмила Живкова публикуване на "Фашизмът"...
... Това събитие аз посрещнах с истинска радост... И сега имам право да се смущавам, както от крайните апологии на последователите ти, така и от началните симптоми на твоя собствена, неадекватна самооценка... Ти стана най-влиятелният лидер на опозицията. На тази нова орбита те изведоха пак твои приятели комунисти - от Клуба за подкрепа на гласността и преустройството..." Добрин Митев цитира на Желев леко видоизменени стихове на Христо Радевски:

"Къде, къде да съм излитнал вече,
но тоталитаризмът ми попречи!"

"Д-р Желев не присъства на самото създаване на СДС, което стана на 7 декември 1898 г., и не в мазето на Института по социология, а в заседателната зала на втория етаж - признава Ивайло Трифонов, дългогодишен съратник на Желев в интервю за в. "24 чака". - "Той дойде малко по-късно, тъй като заедно с други членове на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството беше на среща в партийния дом с Джуров, Георги Атанасов, Луканов. Поставиха въпроса, че единственият път да не се стигне до кръвопролитие в България, това е да се отиде на една Кръгла маса...
Двамата, Желев и Луканов се видяха в ресторант "Крим" два пъти след като започна Кръглата маса. И на двете срещи съм присъствал аз.... Те бяха /срещите/ поискани от Луканов и дадоха възможност на д-р Желев да постави проблема за материалната база на СДС, за работата на правителството, което трябва да извършва обещаните реформи..." Това е свидетелството на близкия до Желев тогава, Ивайло Трифонов.
"Антикомунизмът" на Желев си видя в нощта на изборите от началото на юни, 1990. Тогава, от телевизионния екран, пред няколко милиона българи Желев обяви, че изборите са фалшифицирани! Малко по-късно обаче, той се отказа от твърдението си! Какво го накара да постъпи така? Желев мълча 19 години години и едва ли някога ще даде обяснение за случилото се. Този много важен епизод от политическата му биография е "пропуснат" и в книгата му за тези събития.
"Желев пръв атакува от телевизионния екран легитимността на изборния резултат и даде сигнал в нощта на 10 срещу 11 юни 1990 г. за едно противоконституцонно настъпление срещу обществения ред, което продължи няколко месеца и по същество погреба положителните резултати и духа на Кръглата маса"" - припомни Андрей Луканов този момент от "политическата биография" на Желев, момент, който Желев не обича да обяснява и се връща към него.
Всъщност Желев вече близо две десетилетия иска да ни убеди, че на една Кръгла маса, която няма никаква конституционна легитимност, се "преборил" да падне член 1 от Конституцията, че бил разпуснат репресивният апарат на Държавна сигурност, че били "прогонени" първичните партийни организации по места, деполитизирана била армията, полицията, следствието, съда, прокуратурата, дипломатическия корпус и прочие...
Случайно ли загърби фалшифицираните избори от юни 1990 г. и цяла година не поиска изнасянето на резултатите Желев? Случайна ли бе тази промяна на мнението на Желев, естествено, че не. Малко по-късно последва изборът за президент, в който избор Желев се превърна в държавен глава, избран от Народното събрание и ръчно гласуващи депутати!
Желев често повтаря, че митингът от 18 ноември бил паметен. Та, паметен ли беше митингът от 18 ноември, организиран от приятеля на бившия шеф на ЩАЗИ Маркус Волф, Анджел Вагенщайн? Паметен за това, че сваления 8 дни преди това Тодор Живков се появи на плакати и лозунги? Но това радваше по-скоро неговите доскорошни съратници от БКП, народът бе щастлив, че нещо се случва с комунистите, а всъщност нищо не се случи тогава. Те само се преименуваха, от комунисти - на социалисти, а в същото време замениха политическата си власт с икономическа.

"Ако България се отличава с нещо съществено от другите бивши социалистически страни, то е, че у нас инициативата за радикална обществена промяна беше поета от самата управляваща партия" призна без да му мигне окото във в. "Дума" Андрей Луканов по случай петгодишнината на дворцовия преврат в Политбюро на ЦК на БКП.
В интервю, дадено на Ален Шевалариа, дни преди закуската на така наречените дисиденти с френския президент, Франсоа Митеран са красноречиви признанията на Желю Желев: "По убеждение аз съм марксист и това, че толкова другари от участниците са комунисти, активни борци, над 15 души от членовете на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството на Горбачов, са активни борци против фашизма и капитализма, признати за активни борци против фашизма... много е частта на комунистите в този Клуб... ние затова поддържаме Горбачов, защото той предлага най-хуманния, най-човечния, най-малко разрушителния вариант да се демонтира тази система, да се преобразува... Преустройството и гласността - това е общо дело, еднакво скъпо на истинските комунисти по убеждения..."
По време, когато на Живков му се клати престола, Желев обсъжда вътрешно-партийни проблеми в БКП, свързани с "противоуставно" наложени наказания на някои от комунистите от страна на живковисти в партийните им организации за това, че членуват в Клуба. Партийните наказания са определени като беззакония.
На закуската при Митеран липсват антикомунисти като Илия Минев, Янко Янков е още в затвора... Въпреки категоричните твърдения на Желев, че никой от този Клуб не се стреми към политическа кариера. Хора от Клуба отказват сътрудничество с хората на Илия Минев, като от хора антипартийни.
Желев бе два пъти президент, но нито веднъж докато се намираше в коридорите на властта, той не посмя да попита поне къде се е дянал Пенсионният фонд на държавата! Това не му пречи днес да дава акъл за икономиката на страната...

В годините на перестройката в България се доказа, че реформираният комунист е два пъти комунист.

Ще перефразирам известната: "Любовта започва с любов, а завършва с истина!" на "Съшитата с бели конци политическа биография започва с любов, но завършва с истина!" Рано или късно.