Европейската общност ни гледа...

Пребиха до смърт колега журналист и много читатели попитаха защо започвам репортажа от това тъжно и мерзко събитие с думите "днешният ден започна с културно събитие - пребиха журналист". В родината уви, в последните 19 години културата ни се измерва с побоя, малтретирането и унижението на хора, работещи в тази сфера. Така дойде и изречението, че се е случило "културно" събитие.

След жестокия побой, Прокуратурата тутакси образува дело за "опит за убийство". Грешка. Ако някой е искал да убие Огнян Стефанов, то той щеше да го убие, а не да прави опит. В тези поръчки няма "опит" и след това "убийство". Тръгнат ли да убиват - правят го - сигурно и директно, без опитване.

След побоя веднага се появиха твърдения и интервюта, че заради скандалите около сайта "Опасните" се е стигнало до побоя и разправата. Мнозина питаха: каква е причината за побоя - отговорът е прост: това явно е причината. Да се тръгне към следата със скандала за сайта "Опасните". Но Огнян отрече да е имал нещо общо с този сайт - тогава тази следа отпада, поне за хората ядосани на авторите на "Опасните".
Хората, чийто имена се споменаваха около този сайт и публикациите в него имат имена. И то имена, известни, а не непознати. Дали хора с известни и познати имена биха стигнали до почти смъртоносна саморазправа с журналист - всеки може да потърси сам отговора за себе си.
И тук идва едва друга подборност: нещата и хората около Огнян. Огнян беше близо до "Мултигруп", а "Мултигруп" - днес почти вече няма. Поне физически или юридически. Къде с убийство, къде с фалити, къде с преливане на капитали...
За почти никого не е тайна, че Огнян работи известно време и с Димитър Иванов - беше близък с него. Щом посягат на журналист, близък до Димитър Иванов от бившето Шесто управление - това означава, че нещата в някои етажи на властта - бивша, настояща и паралелна са много сериозни. И случилото се с Огнян трябва да се разбира като знак, предупреждение, сигнал. Но не и свързано пряко с Огнян. Народът ни има приказка за това: "Казвам ти, дъще, сещай се, снахо!"

Огнян Стефанов не бе просто пребит, той бе изваден за дълго от строя, показно. Това е резултатът от вчерашното "културно" събитие. Даден бе урок на хора, свързани с Огнян Стефанов, даден бе и урок на журналистите, дадена бе храна за приказки около имена на известни люде. С един куршум - три заека най-малко.
Дали бе посегнато на свободата на словото - на свободата на словото в един интернет сайт трудно може да се посегне. Освен това с жестокия побой по-скоро бе отприщена стената и свободата на словото рукна, като водна хала, премазвайки всичко по пътя си. С побоя, свободата на словото бе предупредена, но и провокирана, а второто едва ли е било нечия цел.

Имало заплахи срещу Огнян и сина му. Убийците не заплашват.
Зад пребития Огнян Стефанов и публикациите му до нападението се появяваха имената на президента на страната, на Алексей Петров, на Николай Гигов, на Петър Манджуков. Алексей Петров, търговци на оръжие, и президента на една страна срещу журналист. Президентът, търговци на оръжие и Алексей Петров срещу журналист. Гигов, Манджуков, Мутафчийски - търговия с оръжие. Гигов и Манджуков от едната страна - от другата - Мутафчийски. Търговия с оръжие - за хора, близки с властта и хора, не толкова близки с тази власт. И в кюпа - и държавният глава, барабар с цяла агенция за национална сигурност. Нещо не се връзва, но се допуска. Поне не явно.
Алексей Петров бе обект на атентати неведнъж в живота си. Хора около Алексей Петров - приближени и опоненти също бяха обект на атентати, някои с летален изход. Нещата са дълбоки, дълги и сериозни. Атовете се ритат - магаретата - в кръв.
Държавната агенция за национална сигурност е поискала среща с Огнян Стефанов, чрез сина му. Срещата е поискана от името на Алексей Петров. Съобщи го съпругата на пребития Стефанов. Това ли беше срещата - вечерта на побоя?
Или бе приложен изтърканият номер: искана среща - обектът изпада в кома. Срещата се отлага. По телефона всеки може да поиска среща, от името на всеки - истината идва по-късно. В тунела със светлина в края. Където се говори и с Господ и с близките едновременно... дано Огнян хване обратният път - към близките си.

Като журналист, Огнян Стефанов бе встрани с работата и позицията си от заниманията на групата хора с известни имена. Едно е да пишеш, разкриваш и разследваш - друго е да си съпричастен. Последното, в което се оказа съпричастен Огнян се оказа пребиването му до смърт.
Защо пребиха до смърт журналиста Огнян Стефанов? Заради разкрития? Няма чак такива разкрития в публикациите му, които да водят към смърт. Разкритията за корупция логично трябва да водят до прокуратурата за обекта на разкрития, но не и до смъртоносен побой. В България логика след журналистически разкрития - няма. Огънят се насочва от обектите на разкрития към журналиста - наказание за корупция се измества със смъртоносен побой или лисната в лицето киселина. Това е българската логика за борба с престъпността.

Каква е мечтата на паралелната власт за журналистиката? Да отреже главата на четвъртата власт и да й дърпат конците отдалече, а тя да продължава без глава. Като кокошка - весела, непосредствена, с криле - без да лети, с тяло - без мисъл, с явна бодрост в движенията и така до тенджерата. И да оплетат конците, тези, които отговарят - пътят на обезглавената кокошка е ясен и летален.
Проблемът с корупцията и ролята на журналистите е възел без разплитане. И писмото на перуанците се състои от възли пък ги използват - за четене. Но ние не сме перуанци, а балканци.

С кого да вървят журналистите: с политиците, бизнесмените или с истината. Следите от кръвта по паважа след побоя трябва да показват посоката.

"Все по-трудно е да се живее, но се налага - написа Станислав Стратиев. - Поне за известно време. Което напоследък става все по-кратко. За скъсяването на срока на живот се грижат не един и двама...Всичко е впрегнато в това занимание."