Своеволията на лидера на ДПС - нищо ново, само удобно забравено старо

Преди няколко парламента беше, когато Комисията по корупцията извърши проверка, от която се потвърди се сигнала, че народният представител Ахмед Демир Доган е закупил право на строеж за апартамент с обща площ от 304 кв.м. и гараж. Тогава бе изнесено, че сумата, която е платил депутатът и продавачите са удостоверили, че са я получили от него е 1 937 000 лева за апартамента и 63 000 лева за гаража. Данните за документите бяха: нотариален акт -122, дело -31613 от 1993 г.
Не мина много тогава и депутатът от ДПС вдигна и сватба, за която вестниците изнесоха, че е струвала шестцифрена сума. Като спонсор на личния живот на депутата Доган се цитира името на бизнесменката Роза Георгиева . Нито един от тези факти не бе опроверган от лидера на ДПС - самият той не се яви, за да даде обяснения в Комисията по корупцията. Още тогава, преди 12 години липсваха данни за размера на декларирани доходи от народния представител Ахмед Доган. Такива данни не бяха представени в Комисията, за да бъде възможна съпоставка между декларирани приходи и реално направени разходи на лидера на ДПС. В крайна сметка установяването на истината около този случай тогава се оказа невъзможно за Комисията по корупцията, като причината не бе в Комисията или нейните членове, а в поведението на самия народен избранник.

Етническият чадър над Доган и ДПС

Така за периода 18 06 1990 г. до 02 1994 г. сумите, получени от Ахмед Демир Доган са: бруто 341 958 лева. От документи, представени в Комисията по корупция на 36-тото Народно събрание тогава се оказва, че липсват данни за декларирани доходи от лидера на ДПС за годините 1990, 1991, 1992, 1993, 1994. В същото време налице бяха фактите, че при получени в периода от 1990 до 1994 342 000 лева, Доган е успял да си купи апартамент за 1,9 млн лева и за 63 хил. лв гараж. Финансов министър в този период на два пъти беше Иван Костов и от 1993 г. - Стоян Александров, но нито един от двамата не реагира на изнесените от мен тогава данни. Докладът на Комисията по корупция бе пратен в Главна прокуратура, но и от там не се чу нищо. Тогава защо има шокирани днес, 12 години по-късно, че Доган говорел за обръч от фирми и олигарси? Ако историята с обръча от фирми е нещо твърде трудно доказуемо, то фактите с несъответни приходи и разходи на един народен представител са нещо, което няма давност и лесно може да се провери. Но това едва ли ще се случи, тъй като вицепрезидентът Ангел Марин бе издигнат от ДПС на този пост, а Главният прокурор бе предложен не от друг, а от държавния глава. И още нещо: днешното правителство е на власт с мандата на ДПС и само наивници могат да очакват някой да посегне на ДПС лидера за проверка на закононарушения. Така че Европа да си чака, ние пък ще я засипваме с въздухарски вземания на имунитети и борба с корупцията и така докато или ще ни приемат, или ще ни приберат в ЕС с предпазни клаузи. И още нещо дребно: кой да проверява Доган: шефът на Националната следствена служба ли, който се ползва с доверието и поддръжката му персонално? Или Националната служба за сигурност, за която прецедентът "Доган" се оказа срамна страница в историята й. Няма кой.

Само службите ли крепят Доган на властовия връх?

Не е тайна за никого, че етническият чадър над ДПС-лидера, опънат и крепен от всички институции превърна Доган в трудното дете на прехода, в политик на когото всичко е позволено и за когото нарушенията на закона не правят впечатление. Даже когато са от сферата на националната сигурност. Още се помнят думите на Доган, изречени в навечерието на 20 май 1995 г. в Джебел, че " без майските събития от 1989 г. когато населението се е изправило срещу държавния тероризъм и геноцид, нямало да има 10 ноември 1989 г. в България.
Или: "За своето съществуване, за своята сила и за постигнатите успехи, ДПС е задължено на обстоятелството, че съществува Турция. От страх пред силата на Турция, българите не посмяха да ни попречат да участваме в изборите. Страхуват се от нас, тъй като зад гърба ни е Турция" 12 юни 1990 г. Тогава защо трябва да ни е чудно, че в реч пред българския парламент при посещението си на 4 и 5 юни 1995 г. турският президент Сюлейман Демирел нарече българските мюсюлмани свои сънародници и обяви, че турското малцинство в България е мост на приятелството между двете страни.
Да спрем за миг и да попитаме, би ли могъл български президент в турския парламент да поиска права за кюрдите в южната ни съседка?
Затова не беше проблем няколко месеца след скандалното изявление на Демирел Доган да обясни, че етническият проблем в Босна се разрешава по военен път - с кръв и оръжие, докато той искал България да го разреши по парламентарен път! /8 ноември 1995 г./
Днес за Доган е без значение откъде минава пътят на България за Европа - важно е да идват парични потоци от ЕС и ДПС да има главната дума при разпределянето им.
Това отношение на Доган през годините ми напомня на един епизод от руската история. Тогава Верният на Ленин Бонч-Бруевич пелтечи и пита: "А какво ще остане от Русия?", на което вождът на "световния пролетариат Владимир Илич отвръща: "Запомнете, драги, запомнете. Аз плюя на Русия, защото съм болшевик!" За превъплъщенията на ДПС и Доган в годините на прехода.

Продължение...