Президентът подбра управниците като Мери Попинз - за досиетата, за имотните декларации, за Евросъюза

Голямо чуруликане настана в родината, то не бяха дуети, то не бяха терцети и квартети - цяла опера огласи гражданството и природата. Тъкмо президентът рече и огласи имуществото си, ето ти го и министъра на вътрешните работи - Румен Петков - и той тича и огласява, пръв да е, след президента. Сидеров съобщи, че попълва имуществената си декларация, Борислав Великов от НДСВ и той се похвали, че всяка година обявявал доходи и имоти, пресаташето Цветелина Узунова също се присъедини към хора, като обяви, че що се отнася конкретно до Симеон Сакскобургготски, то всички добре знаят, че през последните години няма по-публично от неговото имущество. Което си е вярно, вярно си е - няма по-публично, както и няма по-спорно имущество, но тук никой не отваря дума какви данъци се плащат от страна на лидера на жълтите. Сега нали става дума за имущество - налозите са друга работа - къде по-лична и още по-тайна. Единствен бившият столичен кмет се направи на различен и обяви, че номерът с обявяване на имуществото от страна на президента си било чиста предизборна хватка! Вярно е, имущество и доходи се декларират, а не се оповестява, че са декларирани. Хората го знаят като закон обявяването на имотното състояние, че то ако всеки вземе да съобщава публично - докъде ще я докараме. Какво ли не става в главите на някои люде от жегата.

Та от едно нищо и никакво съобщение на държавния глава за обявяване на имоти и сметки - политиците се строшиха да бързат да обявят и те своето, като че ли досега е било забранено! Личният пример си е друга работа - добре, че европейците не отбират от български език, защото ако отворят вестниците ни ще паднат от смях: аз обявявам..., той обявява..., тя декларира..., ние декларираме...или аз попълвам, те попълват... Като малките деца, които показват измити ръчички преди да се наредят и седнат на масата.

Същият танц се разигра и по поредното изваждане на досиетата, по-точно по изваждането на остатъците от досиета. Президентът нарече "грешка" инициативата на вътрешния министър Румен Петков да оповести част от досиетата на Държавна сигурност, а Петков от своя страна тутакси скочи и се извини за тази си лудория. Какво му става на този човек - мандатът му ще мине в извинения - за побоя до смърт на Ангел Димитров, който нанесоха полицаи се извини, сега за досиетата - отново. А за гафа със снемането от издирване на банкера от Трудовец, Васко Нинов - няма извинение. А той човекът участвал в пране на пари, в износ на милиони долари зад граница - това полицаите го твърдят, но Нинов отрича, така че няма извинение от министър Петков и не чакайте. Не стана ясно на гражданството само защо точно сега се показаха пак остатъци от досиета - най-вероятно заради критиките в мониторинговия доклад на еврокомисарите. Нали трябва да се отвлича вниманието от неприятните проблеми по повишаването на тока и парното. Мил спомен остана само сценката от сутрешното телевизионно предаване "Водещият Бареков подава молба на Петков - а онзи я поема и благодари от сърце", абе да се смее ли, да плаче ли човек! Какви досиета, какви пет лева, г-н министър? То и онова "досие", с което марксистът - президент Желев омаскари Петър Берон се оказа менте и изчезна в пространството след като го употребиха, та какво остава за някакви опоскани листчета? Кого го е грижа за досиета вече - то не беше един, не бяха двама вътрешни министри да се заглавикват с досиета, то не бяха унищожавания със заповеди, премествания на част от архива на Държавна сигурност, то не беше изчезнал архив на Шесто управление. И какво? С досие или без - като влязат за един мандат във властта нашите политици и стават милионери - това е болката на Европа, а не остатъците от бившия архив на ДС...

Друг работа е, че покрай скандала с отваряне на досиетата държавният глава уточни, че според него политиците са пропуснали да благодарят на всички онези разузнавачи, работили за България. Законодателството постави едва ли не на еднаква плоскост и едните, и другите, коментира президентът и добави, че това е държавническа недалновидност, чиито горчиви плодове сега берем. А на обикновените хора им прилича направо на помиярщина... Въпросна гледна точка. Ето, държавният глава заяви, че на сектора за сигурност са били нанесени тежки поражения и сега е много трудно нещата да заработят отново в името на националния интерес. И пак да си го кажем: не прочиствани няколко пъти досиета, а имената на онези политици от годините на преход, които вадеха списъци на разузнавачи, размахваха ги, или ги предаваха в чужди посолства - това е от значение веднъж завинаги да се знае. Защото разузнаването е друг живот след отказ от личния и не може с лека ръка да отминаваме предателството спрямо тях. Разузнаването не е доносничество и слухтене.

В Европа се чудят
как българските партии хем не си плащат тока и парното, хем правят предизборни кампании за милиони, защо няма яснота по финансирането на политическите сили - това все още е непонятно за бъдещите ни братя от стария континент. Както необясними са комисионните по сделки и търгове, които отиват в нечии джобове от елита на властта. Що се отнася до компромати с любовници или разсекретени досиета - на тези географски ширини от тях скандали не стават - що не вземат да измислят нещо ново? Не може журналисти да те настъпят по мазола и ти да спретнеш разсекретяване на част от архива на Държавна сигурност. И при това - съвсем непълен, а после да седнеш и да тълкуваш останалите в папките листчета - не се прави така. Не става и когато държавният глава ти размаха пръст да обявиш без да са те питали, че при проверката на досиета не са установени, връзки между президента Георги Първанов, председателя на НС Георги Пирински или на министър-председателя Сергей Станишев с бившата комунистическа държавна сигурност... Такава я забърка и този път министърът на вътрешните работи, че Партията тутакси обяви, че се разграничава от него, но пък го остави на поста му. Гъвкавост.

Никога не е късно да станеш за резил - казва народът, така че, министър Петков, нещата във фолклора се случват до три пъти. Остава още един гаф и още едно извинение...

Да се правят и държат по три месеца известни имена на престъпни босове е странно, да се вкарват в списъци алкохолиците - също. Това броене и диплене на списъци вече 16 години омръзна, втръсна и най-много гражданството да му удари един сън от скука. Преди месец написах - нови униформи и нови названия бандити не борят и ето, главният секретар на МВР и главен комисар Илия Илиев си го призна в предаване на живо: новият закон за МВР не вършел работа, новият Наказателно-процесуален кодекс си плачел вече за промени и смяна със още по-нов. Разтуриха следствието, а съставът на дознателите не е доокомплектован и купища дела чакат ли чакат, барабар със задържани в следствения арест. Кога да се правят тези закони - в жегите на идващото лято? Забравете. Даже отмяната на летните отпуски няма да закърпи положението. Нито всекидневните обяснителни доклади в медийното пространство на висши началници от изпълнителната власт. Работа не се върши в медиите, а на работното място - поне така го правят в Европа, към която сме се запътили. От ежечасни изяви в предавания на радио, телевизии и страниците на вестници никой няма да убеди гражданството, че в държавата се работи неуморно. Поне досега няма такъв случай.

В края на седмицата
президентът най-после изрече това, около което се въртяха министри и депутати, без да го произнесат на глас, а то е, че "Докладът /мониторинговия - бел. м./ не съдържа гаранции за приемането на България на 1 януари 2007 г." Тогава какво следва? Вече не е тайна за никого, че на 16 май т. г. от Страсбург се чу ясен сигнал за провал по приема на България в ЕС. Даже бившият президент на Германия Роман Херцог /онзи на когото червената депутатка Нора Ананиева постоянно му бъркаше името и то от парламентарната трибуна - бел. м./ препоръча България да си свърши работата. А работата не са остатъци от досиета, нито списъци с алкохолици и цифри на временно задържани. И за какво задържане можем да говорим, след като се появи съобщение, че полицаите не знаят реда, по който се арестува и не спазват инструкцията на МВР при задържането на лица.

Президентският избраник, главният прокурор Борис Велчев обяви в радиопредаване: "Твърдението, че ЕС очаква разрешаване на проблема с организираната престъпност в България до 1 октомври, е поне наивно... Евентуален бум на осъдителни присъди дотогава обаче би накърнил внушението за правова държава... Това е присъщо на революционните ситуации, в каквато не сме", подчерта Велчев. Пак Велчев обясни, че корупцията е трудна като установяване и доказване, а организираната престъпност иска много време. Не е ясно защо се губи време за разсекретяване на остатъци от досиета, та чак Главният прокурор поиска отваряне изцяло на досиетата. Досиетата са овехтял параван, зад който са нерешените изисквания от Европа. Вместо Борис Велчев да разпореди проверка на информацията, че Национално турско обединение е било учредено на Бузлуджа и мероприятието се е спонсорирало от турските специални служби. Анонимни източници уточниха, че това не е първата организация, която иска да развива дейност в България в защита на чужди интереси. Ето задача за Главен прокурор и то сериозна, в защита на националните интереси! Какво се чака тогава, отново държавният глава да се възмути за скандалната намеса на чужди специални служби във вътрешнополитическия живот на България? Ами ако президентът този път си замълчи и не каже нищо по скандала - пак ли ще чака Главният прокурор, вместо да се самосезира и потърси допълнителна информация от контраразузнаването...

Георги Първанов не е Мери Попинз да наставлява, подсеща и подтиква управници и магистрати към работа и спазване на законите. Дали го прави като предизборна кампания или спонтанно - негово е решението и резултатите от това ще се видят наесен. Друг въпрос е, че държавният глава избирателно пропусна в последните си изявления скандалното криене на бившия главен прокурор от призовкари, или защо не обели и дума за десанта на емисари на турските специални служби, нахлули в родината ни - партия да правят. И по това мълчание на президента избирателите ще си кажат думата, когато настъпи момента на избор. Както и за мълчанието на държавния глава по перспективата държавата да обеднее и започне да внася ток след провала на градежа на АЕЦ "Белене". За начина, по който ни наложиха американски бази също нямаше становище овреме откъм Президентството - поне да беше се обадил Първанов да не се гласува документ, който никой не е виждал, та да не се излагат социалистите пред гражданството. Размиването във времето на даден проблем не е нито позиция, нито отговор.

 

Коментари 

 
0 #1 jivot3 2010-03-14 13:56
:lol: obi4am tazi kniga
:lol: ;-)
Цитиране
 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене