Влизането в ЕС, кандидат президентската кампания и досиетата замаяха главите на елита

Петър Стоянов, бившият държавен глава на република България май се оказа недохранен и иска още да е във властта. Като председател на СДС, той ще участва в международна конференция в Букурещ, посветена на християндемократичните идеи за съвременна Европа. Момент - пропуснал ли е юристът Стоянов, в битието си на бивш адвокат, бивш зам.-министър на правосъдието и бивш президент, да прочете в Конституцията, че на верска основа политически партии в родината не може да има. Така че християн- или мюсюлман-либерални или -демократични формации - в Европа - може, но в България - няма как да просъществуват. Поне засега, с тази действаща Конституция.

Всъщност в дясно е мъгла и застой, независимо от летните жеги и че от време на време ни обстрелват с послания от рода на "Бързането, с издигането на обща дясна кандидатура за президентските избори не е много интелигентен ход. Дебатът трябва да продължи и трябва да бъде вплетен с дебата по бъдещето на България". Пак Петър Стоянов. Думи, думи - самореклама и напомняне, че още мърдат някакви лидери в дясно на политическия спектър и има пулс, и слабо дишане. Та не е проблемът в бързането за кандидатура - такава просто няма и не се очертава на хоризонта. Поне засега. Колкото до оправданието на политическо безсилие с грижа за бъдещето на България - тази тинктура скоро ще се появи в аптеките, като сироп за повръщане. Защото най-малко фигурата на държавния глава, лишен от каквито и да било правомощия е в състояние да определи или промени бъдещето на България?

Как се излиза от тинята на идеологическата празнота в дясно - с хващане на първата сламка с висок рейтинг и прибавянето й във вързопа на сините. Готов рейтинг, само протягаш ръка и хоп! - уреждаш се. Нищо чудно това да се случи, но засега изгледите са минимални, тъй като сламката с високия рейтинг, Бойко Борисов не е расла в гората все пак. Поне така се предполага. А и около него трябва да са вечно пияни, за да се съгласят на ортаклък с десните. Но всичко се случва под небето. Така че, оплакването на Борисов, че Иван Костов не искал обединение с неговия ГЕРБ е: всяко зло за добро! Да са благодарни от ГЕРБ, че сред десните има колебаещи се за обединение с генерала. Така спасяват и рейтинг и престиж, защото в България и децата са наясно, че раздробените сини и останалите други в дясно са си заплюли да участват за изборите в парламента на олимпийския принцип - важно е участието, а не победата с мнозинство. Така те, във вид на избрани съчинения от годините на преход, смятат, че ще могат да присъстват до безкрайност, макар и в символична бройка в законодателната власт и няма да им се налага да хабят усилия за спечелване на мнозинство. За тях важно е присъствието, то им стига.

По проблема с влизането на България в ЕС десните са категорично разединени - веднъж в страната и втори път - пред европейски политици. Така лидерът на СДС Петър Стоянов декларира на среща с Рен и Барозу готовност, партията му да бъде съюзник на правителството за ЕС. У нас членът на Националния изпълнителен съвет /НИС/ на Съюза на демократичните сили /СДС/, Владимир Кисьов в предаването "Тази сутрин" на бТВ заяви, че ако президентът Георги Първанов има морал, трябва да се откаже от президентската кампания и да не се кандидатира за втори мандат. Според него авторът на управляващата тройна коалиция трябва да поеме отговорността за провала на правителството. Та в Европа, според Петър Стоянов сме съюзници на властта, а у нас я удряме с обвинения за провал. Няма лошо - в психиатрията също лекуват с редуване на студен и топъл душ - помагало.

При едни други десни, ДСБ, не е по-различно положението - те хем искат правителството да ги обича, хем да си го свалят и хулят на воля, което е твърде абстрактно виждане за единогласие по влизането на страната в Европейския съюз. Демократи за силна България /ДСБ/ се оплакаха от кабинета, че е възпрепятствал срещи на опозицията с еврокомисаря по разширяването Оли Рен. Константин Димитров заяви, че хората на Иван Костов са възмутени от този факт. Депутатът коментира, че управляващите не разбирали, че членството на България в Европейския съюз е кауза, обединяваща всички политически сили. Е то бива обединяваща кауза, бива единство, но да сваляш властта в името на единството и обединяването - подобно поведение си е диагноза. Или си опозиция, конструктивна и прагматична, или си само опонент на властта и тогава логично недоволстваш от управляващите и в страната, и в ЕС - комбинираният вариант явно не се приема нито от кабинета на Станишев, нито от евроначалниците сериозно.

Ето защо, когато Иван Костов внезапно поиска да се сваля правителството и да се съставя програмен кабинет - не се чу даже и смях. Едно е да искаш да сваляш правителство, друго е да имаш представа как може да стане и с какво е реално да се замени, трето и четвърто е да нямаш ясна представа, че не съществува механизъм за осъществяване на подобни желания. От Нищо няма как да се получи Нещо. Даже в политиката.

Рано е за издигане на кандидати за президентските избори

Да се предизвикат предсрочни парламентарни избори за 1 януари 2007 и това да се обяви сега е интересно, но не и осъществимо. От сега, края на май 2006 до 1 януари следващата година има много време. Предстои световно първенство по футбол, летни отпуски за политици, есен с кандидат президентска кампания и избори за президент след нея. Като се замисли човек на поредната порция хвърлени на вятъра думи на двукратния финансов министър на прехода и премиер, Иван Костов излиза само едно: и той иска да напомня за себе си като Петър Стоянов, та до изборите за държавен глава да не вземе населението съвсем да го забрави.

Така че в навечерието на футболната фиеста, в дясното политическо пространство текат сухи тренировки на варианти: ако падне президентът пада и кабинетът, ако не падне президентът - как да падне кабинетът, ако някой друг от дясно спечели изборите за държавен глава - ще се отиде ли на предварителни парламентарни избори. Да сте чули в България президент от друга политическа сила да е станал повод за смяна на властта? Случилото се в зимата на 1997 г. не се брои, защото Петър Стоянов стана държавен глава след като 10 месеца го запознаваха с избирателите - с вътрешни, избори в дясно, подобно на т. н. изпитани американски хватки. Колкото до падналия кабинет на Виденов тогава, и тази смяна се осъществи по много сложна комбинация, в която десните се включиха от немай-къде най-накрая. Така че в историята си нямаме нов държавен глава, който да е станал повод за идване на власт на друго правителство.

Кога ще падне този кабинет

- отговорите са много: като се започне от: във всички случаи след световното по футбол, и се премине през кандидат президентската кампания - кабинетът няма изгледи да си събира багажа. Въпреки, че рейтингите на управляващите започнаха да се топят с лятната жега, поведението на всеки един от коалиционните партньори е различно. От НДСВ дадоха знак, чрез Николай Свинаров, че може и да се оттеглят от тристранната управляваща коалиция с БСП и ДПС, ако не спазват изискванията на ЕС. Това е ход, който безспорно би довел до вдигане на рейтинга преди изборите за държавен глава на есен, тъй като според последните проучвания доверието на НДСВ слезе под минимума за влизане в парламента - от 4,4 на 3 на сто. ДПС, което от дълго време запазва мълчание е вдигнало рейтинга си от 6,3 на 6,5 на сто. Цифри, твърде показателни кое поведение печели. От друга страна, рейтингът на Движението е твърде несигурен, след като политици и общественици от съседна Турция на митинг в местността Демир баба теке посъветваха избирателите на ДПС да отстояват единството си като гласуват за партията на Доган, а първия език на който трябва да учат децата си да е турския. На традиционния събор, организиран от съпартийците на Ахмед Доган, говори депутатът от турския меджлис Али Аяр, член на Демократическата партия на справедливостта, както и кметът на истанбулския квартал "Авджилар" Мустафа Дерменджи. Двайсет и двама депутати от турския парламент -Меджлиса, доведе Ибрахим Кьошдере който е председател на групата за приятелство с България в Меджлиса, депутатите бяха придружавани от съпругите си. Автобуси докараха и десетки гости от Федерацията на балканските турци "Балгьоч", както и многобройни делегации от побратимени турски общини. В рамките на две седмици област Кърджали се оказа домакин на два десанта откъм Турция. В края на април вицепремиерът и външен министър Абдулах Гюл се разходи из областния град, плътно придружаван от кмета Хасан Азис. Посещението му не бе съгласувано с българското външно министерство, което е повече от скандал според изискванията на дипломатическия протокол. Външният министър Йвайло Калфин замълча, въпреки че в годишния доклад за състоянието на националната сигурност, приет от правителството, като основна заплаха се посочва, че чужди държави и специални служби се опитват да манипулират етно-религиозните отношения в смесените региони на България в ущърб на националните ни интереси. Изброените събития по-горе са все стъпки, от които ДПС едва ли ще спечели гласове в едни бъдещи избори, тъй като подобна скандална намеса във вътрешнополитическия живот на държавата не се приема с адмирации от мнозинството на избирателите. Друг въпрос е, че и управляващи и прокуратура се правят на не чули и не видели, а още по-малко прочели, противоконституционна етническа политическа сила да кани и приема политици от съседна на България страна за митинги и създаване на партии. Не е далече времето, когато нито заплахите, нито политическия рекет или афиширан сюнет на високопоставен наследник няма да са в състояние да вкарат Доган като партньор или балансьор във властта.

Съществува вариант от Европейския съюз да вдигнат червен картон с ново отлагане на датата по присъединяването, ако до есента кабинетът не свърши нищо от препоръчаното, но за България и това не върши работа. Този кабинет ще си отиде, когато партията вдигне ръце сама и не по-рано. Вариантът с мандатоносителя, ДПС, който се е покрил и чака на гюме за отстрел, също няма да бутне властта, защото това ще е крачка към забвението и за самото ДПС. Както вървят нещата за партията на Доган не се очертава политически комфорт след този мандат - предстоящите изменения в избирателния закон ще са началото за края на ДПС. И ако досега работеше принципът на Сталин: "Не е важно кой е гласувал, а кой брои бюлетините!", то останалите партии в спектъра започнаха да се усещат и очакването за пореден път птичето за балансьор в парламента да долети от чужбина и кацне на рамото на Доган - може и да се размине.

"Вдясно трябва да се роди политика, която хората да възприемат и постепенно да подкрепят" заяви преди година и половина Иван Костов. 18 месеца по-късно тази излюзорна политика още не е зачената, за раждане не се отваря и дума.

И най-накрая идва и темата с досиетата. За БСП тази тема е с обратно броене - първоначално се отвориха избирателно досиета, а след това министърът на вътрешните работи, Румен Петков поясни, че "трябва да има ясен регламент кога и кои досиета да се отварят". В опит да прикрие дилетантските си действия, Петков тутакси извади списък с крадльовци и го раздаде на Главния прокурор и Станишев. Няма кой да предупреди МВР-министъра, да не объркват главата премиера със списъци и съдебни дела - младият човек е доста неподготвен за адекватна реакция подобни теми. Пресен пример е как министър-председателят хвърли в потрес професионалистите, че току що вкараните в съда Маргини ще бъдат осъдени! Обяви присъда преди самият съд - и това ако не е забава, здраве му кажи!

Преди броени дни Веселин Методиев от ДСБ на Костов каза, че "досиетата няма да бъдат оръжие в кандидат президентската кампания на ДСБ". И тук белеят празни страници по две неясноти: първата е, ще обясни ли лидерът на СДС, Петър Стоянов защо в миналата кандидат президентска кампания си позволи да извади доклад на контраразузнаването като аргумент? И втората: заявлението, че СДС няма да участва в предавания на доносника Алберт. Защо, досега, като участваха в негови предавания той не беше ли с минало на доносник? Бил е. А в СДС никога ли не е имало доносници - известно е, че е имало. Тогава? Всъщност СДС може да не участва в предавания на доброволния заявител, но причината е, че няма какво да кажат, а и вече никой не се интересува от приказките на СДС след като рейтингът му е едва 3,6 на сто.

"Няма герои сред служителите на бившата Държавна сигурност и това трябва да е категорично ясно - каза бившият премиер Филип Димитров, днес отново депутат в парламента. Според него, цялата дейност по защита на комунистическата власт от страна на ДС е дейност, противоречаща на интересите на България. Простено е някакъв бивш адвокат по граждански дела да говори каквото му дойде, но за бивш министър-председател на държава, напъхал се между капките в парламента - подобни думи звучат скандално дилетантски. Димитров, служители на ДС извън границите на България са защитавали интересите на държавата си, а не на компартията, в чужбина никой не се занимаваше с БКП, даже не бяха я чували. И още нещо: за интересите на България зад граница десетки разузнавачи се разделиха с живота си и то не било в защита на ЦК на БКП - това е толкова ясно, колкото неоспоримо е, че точно Филип Димитров беше най-слабият и несполучлив избор за премиер на държавата ни в годините на преход.
И накрая ще се върна отново в едно от късчетата от дясното пространство - ДСБ, откъдето се чуха думите на Димитър Абаджиев: "За мен не е толкова важно името на кандидата, колкото това, президентът да е десен". Това е важно за Абаджиев, а за хората, които гласуват - едва ли. Подобно прозрение озари и лидера на СДС, Петър Стоянов, който каза в интервю по участието на Съюза в президентските избори: "Изобщо не съм настроен да говоря за загуба. Искам да говоря за победа. Десницата най-после заслужава това". Десницата, която е със символична подкрепа от има-няма 8 на сто. А гражданите на тази държава - те не заслужават ли сегашният многоспектров политически елит да си вземе личния багаж и да отстъпи място на хора можещи, мислещи, умеещи и почтени?

Има вариант някои партии да не излъчат кандидати за президент

и това едва ли ще загубят повече от досега загубеното. За десните кое е важното: име на кандидата, президентът да е десен или нито едно от изброените. Нищо плюс нищо, плюс нищо се твори в дясното пространство. В центъра и в ляво не е по-различно. Прелива се от пусто в празно, прехвърлят се идеи, имена, които не стават за избор на кмет на община, камо ли за президент на държава. Имена, неизвестни на редовия избирател, от която и да е точка на родината. Тогава какво следва? Ще се заложи на някакво име, ще се рекламира по печатни и електронни медии до втръсване и ще се очаква чудо: от малкото сторено в периода на предизборната кампания, избирателите да пожелаят въпросното име да стане държавен глава. 42 на сто от избирателите заявяват, че няма да гласуват в следващите избори: ето това е целта и пътят, посоката, която трябва да се следва от всички политически партии до есента. Било с решаване на проблемите в съдебната власт, било с преборване на престъпността, или със зачитане на мнението на избирателите по проблеми като бъдещето на енергетиката, политиката на България по отношение на бъдещо военно сътрудничество с чужди държави и най вече с решаване на най-главния проблем: преодоляване на бедността и мизерията. Тези 42 на сто отказали се от правото си на избор българи са сред потърпевшите от изброените и неразрешени по-горе проблеми. Това не е нито тайна, нито сензация - това е реалността.
Обратното е: от Нищо не става Нещо - даже когато иде реч за политически сметки.