А разрешавате ли да дишаме и издишаме, господин докторе?

Посвещава се на д-р Николай Михайлов, депутат и психиатър

"За роба няма други занимания,
освен да бърза при уречен знак.
Така, следейки твоите желания,
И аз прекарвам с дни пред твоя праг...
Прави каквото щеш! Лишен от зрение,
Не зная аз какво е подозрение.
57 сонет, Уилям Шекспир"


За пореден път на 4 юни журналистката Лили Маринкова показа точен избор на гости в студиото си. От избора й, се получи силно и запомнящо се предаване, в което едни загубиха, други загубиха много, а трети омръзнаха с познати версии и теории по темата на седмицата за архивите на Държавна сигурност. "Доброволно робство" - подобно словосъчетание чуха слушателите на Българско национално радио, програма "Хоризонт" в "Неделя 150" от устата на д-р Николай Михайлов, старозагорски депутат, първи мандат, по темата отваряне на архивите на Държавна сигурност. Въпросният Михайлов изригна огън и жупел срещу хората, работили в ДС, като обясни, че единствено тези, които са работили срещу България по Живково време, всъщност са работили за държавата. На двама от събеседници в студиото депутатът Михайлов забрани да се появяват през обществото и да говорят. "Вие не можете да правите..." "...вие не можете да се изказвате...", в бърз ход докторът подмина една огромна грешка на СДС, че не отвори досиетата, като заяви: "Дефицит на десницата е, че не отвори досиетата". Потокът от хули, квалификации и ругателства не спря и се превърна в монолог на д-р Михайлов - което още веднъж дойде, за да покаже, че и предаността към Иван Костов е добре да има граници. В този смисъл и баналността на Злото за пореден път се отъждестви с обречеността на човешкото същество пред партийния лидер. Ако беше още жива баба ми, щях да чуя любимата й сентенция: "Всичко е на нервна почва, това ОФ, БЗНС, БКП - всичко е на нервна почва". Още повече, че така нареченият "дефицит на десницата" бе пропилян умишлено след четири години абсолютно мнозинство в парламента? Години, в които ОДС не изпълниха Закона за достъп до документите на Държавна сигурност, приет през 1997 г. от костовото парламентарно мнозинство, който задължаваше в едногодишен срок да се прехвърлят архивите на Държавна сигурност в Държавния архив, за да са общодостъпни?

В радиопредаването, депутатът психиатър, Николай Михайлов за пореден път разми границите между разузнавачи и доброволни заявители /подобно на лидера си/, като сложи всички под един знаменател, което показа, че не му е проблем да се изказва неподготвен. И понеже темата за износа на капитали и натрупването на външния дълг присъства много подробно в книгата ми "Външният дълг и 10 ноември 1989 г. в документи и тайни" ще осветля д-р Михайлов, за да е малко по-компетентен по темата за работата на разузнаването ни, външно и научно-техническо.

На 31 юли 1978 г., в Решение на Бюрото на Министерския съвет "за скритата транзитна търговия", е упоменато: "скритата транзитна търговия през НРБ да се извършва само от ДТП "Кинтекс" и представителствата му в НРБ". Копие от този документ имам в личния си архив, а грифът на документа е "Лично", строго секретно". Според това Решение скритата транзитна търговия обхваща: стоки, поставени под особен международен търговски режим, операции с парични и ценни книжа, както и стоки с особени качества и високи стойности, за които клиентите-доставчици нямат официално разрешително за преминаване транзит през съседни на България страни и вносно разрешително за страната получател".

Това решение на Бюрото на МС е във връзка с Наредба за финансиране, кредитиране, стимулиране на специфичните външно-търговски операции - операции, които носеха всяка година милиони долари печалба на държавата ни. нещо, което членството на България в СИВ не осигуряваше. Хората, които са провеждали тези операции са служители от външното разузнаване, служители, които докторът, старозагорски депутат на Костовата партийка оплю с лека ръка.
И още нещо любопитно - в Решението на Бюрото на Министерския съвет относно скрития транзит е записано: "...да не се допуска компрометиране на български физически и юридически лица" с въпросната скрита транзитна търговия.

След време, за да се избегне опасността от евентуално възникване на големи международни скандали се приема отново "Строго поверително" Решение на МС, с което дейността на скритата транзитна търговия през България се прехвърля извън територията на страната. Та къде са тук репресиите, защитата на БКП и комунизма, д-р Михайлов? Къде е предателската роля на разузнавачите или репресията им спрямо други лица?

Няма сензация, но едва ли е работа на обществеността как са преодолявани от българска страна бариерите, поставени пред високите технологии. Бариерите за България "падаха", защото рамо до рамо с търговците зад граница се трудеха и служители на външното или Научно-техническото разузнаване.

Иван Костов и д-р Николай Михайлов - незададените въпроси
Два пъти Иван Костов бе финансов министър на България, веднъж премиер и всички тези постове той заемаше през различните години на прехода. Тогава нито веднъж ли не си е задавал въпроси съоснователя на партийката му, д-р Николай Михайлов. Въпроси като:
  • Защо антикомунистът Костов не отиде никога на поклонение пред жертвите на комунизма,
  • Защо точно заместник-министрите му, Стоян Александров и Димитър Костов, станаха министри на финансите в комунистическите правителства на Беров и на Виденов?
  • Защо Иван Костов не направи и опит да бъде потърсена отговорност от комунистите, които ограбиха и разсипаха милиарди левове?
  • Защо не потърси парите на изчезналия Пенсионен фонд?
  • Защо не потърси доклада за източените пари от външнотърговските дружества, който подготвиха Румен Биков, Маргарит Мицев и Начо Начев?
  • Защо подкрепяше Андрей Луканов по бъдещото обявяване на Мораторуим върху плащанията на външния дълг? Тук припомням статията на Иван Костов "Никаква отсрочка" във в."Работническо дело", бр.334 от 30.11.1989г.: "Изходът за нас е един. Докато не отговорим на условията на външните кредитори, да спрем обслужването на дълга. Няма да сме нито първите, нито последните, които прибягват до тази крайна мярка. Трябва да се пожертват теснопартийните интереси, които и тук диктуват нежелание да се поеме стопанско-политическата отговорност."
  • Или друго Костово изявление по повод износа на два милиарда долара преди обявяване на Мораториума: "През 1992 година поискахме ревизия на Българската външно-търговска банка. За да разберем дали тези пари действително са изнесени. И точно тогава започнаха атаките срещу правителството на СДС. И то си отиде. Тази ревизия завърши през пролетта на 1993 г. и никой нищо не спомена за нея. Нашата задача е да се доберем до резултатите от нея." Иван Костов не само, че не се добра, но и не пожела да се запознае с резултатите от тази проверка, въпреки, че на страниците на в. "Демокрация" аз публикувах за първи път в българските медии цяло документално разследване за този износ. По този повод бях поканена на 31 май 1994 г. с писмо /ВКК-1,96/ от Комисията по корупция, с председател Анна Караиванова, заедно с проф. Тодор Вълчев и Анрей Луканов, за да дам копия от документите и запозная депутатите с разследването си. Случаят с износа на два милиарда бе изнесен пак от мен в книгата ми. Иван Костов не ме попита никога за това разследване, въпреки че работех във в. "Демокрация", до 24 юни, когато той ме уволни без обяснения чрез протежето си Невен Копанданова /главен редактор на вестника, дете на активни борци. Костов никога не забрави, че аз публикувах в официоза разследвания за "Сапио", уволни ме въпреки разследванията ми по износа на зърно от кабинета Виденов и гафовете на министрите му - бел. м./
Питали ли Сте д-р Михайлов някога лидера си Иван Костов за интервюто му във в. "Стандарт" от 29.02.2000г., където той казва: "Аз бях единствен от депутатите на СДС, който при откриването на 36-ото народно събрание каза, че трябва да се започне с приватизация, не с реституция." Това бе дясната му политика. Припомням Ви негови изявления в печата, за да прочетете що за човек е кумирът Ви:
"Аз не съм някакъв гражданин, не съм слушател. Аз съм конституционният министър-председател на Република България. С мен трябва да се говори сериозно. С мен трябва да се говори аргументирано, с доказателства и през цялото време с уважение към конституцията и закона на страната. И нищо вън от това." - заявява синият лидер на 24. 12 1999 г.във в. "Сега". По-късно той доразвива идеите си във в. "Труд" по следния начин: "Винаги съм имал едни и същи отношения с медиите. Искам да съм доброжелателен, да съм предметен. Искам да има плътен диалог. Искам да ми се отговаря, когато поставям въпроси, когато чакам да чуя ехо. Искам да чуя ехо на своя глас! За съжаление чак такава култура в България все още няма." Доброжелателността на Иван Костов бе най-красноречива, когато чрез натиск отстрани създателя на пресгрупа "168 часа" Петьо Блъсков от двете му издания - в. "24 часа" и "168 часа".

Ехото на Костовия глас Сте поели Вие, неговият съратник, д-р Михайлов. Вашето ехо подмина скандала с обвинения срещу Иван Костов, когато в интервю на о. з. ген. Кирил Радев, в две последователни предавания "Всяка неделя" обвини бившия премиер Иван Костов, че е прибирал пари от убития по-късно бизнесмен Емил Димитров-Макарона. Иван Костов заплаши, че ще заведе иск за клевета, а от СДС заявиха, че нямат подобна информация. Костов никога не даде под съд генерала.

За Иван Костов и вредата от присъствието му в политиката на прехода би следвало да се напише докторат, тогава в него непременно ще се появят аферата "Сапио", причините, поради които не спря контрабандата през граница в двукратния си мандат на финансов министър, съсипването на българската икономика чрез приватизация, унищожаването на авиокомпания "Балкан", защо не потърси изчезналия Пенсионен фонд, защо не отвори архивите на ДС и още много, много показателни действия или бездействия на жителя на с. Драгалевци и бивш преподавател по политикономия на социализма. Защото едно е да казваш: "Стела Банкова е Сара Бернар на озлочестената левица, а Ахмед Доган - фантомът в операта", но съвсем друго е да вкараш в този ред на мисли идола си, Иван Костов. Защото нападението на Стела Банкова не издава кой знае каква мъжественост, присмехът над Доган също не върши работа, защото там нещата са далеч по-сериозни. Така че не си струва да играете с къси топки, докторе!

Спирам дотук с един призив: "Когато не знаете нещо, д-р Михайлов, питайте, четете, търсете и тогава викайте и нападайте! Отговорите за настоящето се крият в миналото." И още нещо: "Разрешавате ли да дишаме и издишаме или да спрем постепенно?" Иначе моята баба казваше: "Никога не е късно да станеш за резил".

Дали си заслужава?

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене