В държавата усилено се работи за преврат

Ново подчинение на специалните служби, шикалкавене по кандидатурата на Първанов за втори мандат и действията на Главния прокурор са трите заека, които трябва да бъдат нацелени с един куршум - папката "Гоце"

В глава първа от Конституцията, наречена Основни начала има член първи, алинея трета, която гласи: "Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет". Смея да твърдя, че това е най-често нарушавания член на Основния закон на Република България. В поредица от материали, анализирайки дейността на президенти, външни министри и депутати ще припомням кой и по какъв повод от изброените по-горе длъжностни лица си позволяваше да нарушава този текст, посягайки на специалните служби. Днес ще стане дума за процесите, които текат в лявото политическо пространство, какво ги предизвиква и какви последици могат да се очакват.

На пръв поглед подетите инициативи в последните седмици срещу сегашния държавен глава напомняха на изтеклото в неделя вечер съобщение за 21-годишен британец, който направил 7 деца на 7 различни майки. Та и авторите на отстраняването на Първанов от кандидат президентската надпревара действат досущ като този британец - да правят много деца на много майки и все различни.

Подводните течения в БСП - вечната борба за власт и високи постове

Според "Економист", Сергей Станишев губи контрол над БСП и в следващия парламент партията няма да има мнозинство. Доколко това е неизбежно, доколко е очаквано, след компромисния вариант от лятото на миналата година БСП да участва и оглави коалиционен кабинет в името на предстоящия прием на България в Европейския съюз. И доколко ситуацията, която се представя в чужбина от разни отворковци от опозицията, като предизвестена, е създала условия да бъде ускорено разпадането на коалицията и струпването на негативите единствено върху социалистите. Ускорено, отвън, от удари в тъмно и игри на депутати от коалиционните партньори - НДСВ и ДПС, но и ускорено разпадане на коалицията от носителят на мандата - ДПС - поради корумпирано и безпардонно поведение на негови министри в кабинета. Отвътре партията на социалистите час по-скоро трябва много внимателно да преоцени контактите и стъпките си и да не се поддава на изкушения и самоинициативи на нейни индивидуални членове, тъй като всяко невнимание би било фатално за БСП и би изпратило столетницата извън орбита на вътрешно политическия живот.

Тук ще се върна малко назад във времето, за да припомня няколко момента, които безспорно имат пряка връзка със събитията, които се разиграват в последно време. В прегледа на печата на Дарик радио преди няколко месеца Веселина Петракиева съобщи за интервю на Младен Червеняков, според когото БСП била пред разпад. Това беше тогава - само дето БСП не се разпадна, а Червеняков вече се прави, че не е изричал подобно нещо. Другото, което искам да припомня, е че днешният министър на вътрешните работи се готвеше всъщност за премиер, но тогава президентът Първанов не пое топката и надеждата остана само в главата и неспокойните сънища на Петков.

Следващият факт, който има отношение към събитията, които се разиграват днес около държавния глава, е, че в края на май т. г. имаше пленум на БСП, на който не присъстваха депутатката Татяна Дончева, току що скарала се с Румен Петков и Младен Червеняков, който предпочете да бъде близо до премиера в Жерково на партизански тържества и възпоминания. Още тогава, според висши функционери на БСП и Червеняков, и Дончева са предпочели да си спестят нов скандал с министъра и зам.-шеф на червените, наричан още Регента на Станишев, за да не задълбочат конфликта в партията. "Първи партизански отряд "Чавдар" ме покани в Жерково. Как няма да отида", лаконично обясни пред седмичника "Политика" отсъствието си от пленума Младен Червеняков, чието име бе спрягано преди година за поста вътрешен министър. Няколко дена след пленума на БСП, полк. Цвятко Цветков, бивш секретар на МВР предупреди, че Петков всъщност се целел в постовете на Станишев. "Ако политиците започнат да говорят реално, рискуваме да дадем жертви в жива сила", пошегува се депутатът от Коалиция за България Младен Червеняков в отговор на нестабилните си и често противоречащи възгледи, изразявани пред журналисти.

Известно е, че всъщност името на Младен Червеняков беше спрягано както за министър на вътрешните работи, така и за Главен прокурор, но нещо със съгласието в управляващата коалиция не се уреди. Запознати твърдят, че ударът идвал от ДПС, където Румен Петков имал силни позиции. Ще припомня и че Червеняков беше авторът на предложението да не се пита за първия милион и да има съглашение с водачите на групировките преди да бъде съставен този кабинет. В изборните листи на БСП от миналата година имаше хора, свързани с времето в което Жан Виденов ръководеше столетницата: Младен Червеняков, Георги Пирински, Румен Овчаров и Атанас Папаризов, един зам.-министър - Любен Корнезов и двама души, които бяха зам.-председатели на БСП по времето на Жан Виденов - Красимир Премянов и Янаки Стоилов. Експерти се питаха тогава дали Станишев няма да направи кабинет Виденов 2 или ще надделеят хората на президента.

Знак, че нещо се готви в публичното пространство бе изваждането отново на темата за досиетата от вътрешния министър Румен Петков, чието поведение е малко да се нарече странно. Какво имам в предвид - когато бе раздухан скандалът с папка "Гоце", "уличаваща" президента в агентурна принадлежност към специалните служби - Румен Петков се разсея силно. Когато обаче стана дума за скандал с агент "Виктор" и Петър Стоянов размаха ръце и пръсти и се развика - тогава Петков се обади чак от Москва, за да съобщи, че Стоянов не е имал нищо общо с Държавна сигурност! Далеч съм от мисълта да настоявам, че Петков дължеше рамо на държавния глава за раздухания скандал най-малко за да бъдат нещата равнопоставени. Но да вземеш да успокояваш с категорични заключения единия, а за другия да си траеш - това вече навежда на добре обмислено поведение. И тук ми идва наум как Румен Петков бе пренебрегнат за избор на по-висок управленски пост и критикуван от Първанов за борбата с престъпността, припомних си и че не друг, а именно Румен Петков бе този, който събра генерали и бивши висши полицаи за създаване на Обществен съвет, който не получи одобрение отникъде и се разпадна преди да се образува. Идва ми наум, че в този Обществен съвет бяха генерали от "Позитано", главната сила, която движи в момента от много посоки действията срещу Георги Първанов, съвместно с НДСВ и СДС. /НДСВ, за да отвлече вниманието от скандала с царя, а СДС, за да набере някакъв рейтинг, че си няма никакъв.-бел. Л. М./ Тогава как може да се очаква Петков да е обективен както към Стоянов, така и към сегашния президент - не се получава. Ето защо той заложи на мълчанието по скандала с папка "Гоце", замълча по фактите, че папката е била в личната каса на генерал Бригадир Аспарухов, и след това е била предадена на следващия шеф на НРС - адвоката - генерал Димо Гяуров. Петков, който иначе е доста словоохотлив, не пророни и дума за това фрапиращо нарушение на закона, което с една дума се нарича - съпричастност. Съпричастност към раздуханите скандали около държавния глава Първанов, съпричастност към небивалиците, които се раздуха по някои вестници. И на идиотите е ясно, че вътрешният министър Петков очаква нещо - какво - ще покажат събитията в близко време. Съгласувани ли бяха с партията на социалистите действията на Петков по изваждане на досиетата, след като сам Станишев каза, че не е време да се ровим в това зло? Не стана ясно, но по всичко случило се след това се разбра, че няма съгласуване. Другото, което оформя картината вътре в партията на социалистите е, че някои кръгове използват много добре Румен Петков в игрите си да сменят властта в БСП и да откажат Първанов да се кандидатира. Кой са тези среди стана ясно почти веднага, когато в един ден - 30 юни бе публикуван материал интервю с оперативния работник на Георги Първанов и в новините се появиха информации за заседанието на вътрешната парламентарна комисия по уреждане на статута и подчинеността на специалните служби.

Историята с подчинението на специалните служби и законодателното уреждане те да минат на подчинение към изпълнителната власт е сред изкушенията на близкото до Румен Петков - ДПС. Преди три години, Младен Червеняков потвърди, че има проникване на чужди разузнавателни служби на високи нива в ръководствата на нашите. Случи се на Кръгла маса по проблемите на специалните служби. Тогава Свинаров анализира, че би било по-добре всяка специална служба да има свой закон и че службите не трябва да се обединяват в обща структура. Според него "няма съмнение, че общата шапка е символ на тоталитарните общества". Тогава натискът за регламентация и смяна на подчинението на спецслужбите накара НДСВ да подсети Конституционния съд да каже за правомощията на Първанов върху спецслужбите, но не сезира съда и остави някак повдигнатия въпрос за виси във въздуха без отговори. Свинаров лансира като лично мнение и идеята за четири отделни закони за Националната служба "Сигурност", Националната разузнавателна служба, военното разузнаване и контраразузнаването, царската депутатка Милена Паунова, шеф на Центъра за правни инициативи, съобщи, че неправителствената организация подготвяла проекти за закони за четирите служби. В писането им щели да участват депутати и от други парламентарни сили... Историята остана недовършена.

Що се отнася до досиетата и статута на специалните служби, неочаквана подкрепа и разбиране държавният глава получи от кмета, генерал Бойко Борисов, който каза: "Президент, прокурор и кмет не разсекретяват досиета. Други правят това. Продължавам да твърдя, че ДС управлява държавата и манипулира политиците по свой вкус. Това само потвърждава тезата ми, че държавата изобщо не се е реформирала и че службите дърпат конците с подставени лица във властта."

Първата посока за атака на Георги Първанов бе специалните служби да минат на подчинение на изпълнителната власт

Тази идея съвсем не е нова и непрекъснато се вади пред гражданството и то по определен повод. Тези дни поводът бе, да се удари действащия президент от повече страни. В печата и електронните медии се появиха два противоречащи си варианта на това кой е бил инициаторът и как са протекли дебатите във вътрешната комисия за преминаване на специалните служби от подчинение на президента към подчинение на Министерски съвет.. Според версията в част от медиите, Свинаров призовал прехвърляне на Специалните служби към изпълнителната власт, като изразил надежда законопроектите за дейността на НРС и на НСО да бъдат изготвени в кратки срокове - това бе новината, която обиколи в края на миналата седмица информационните агенции. В съобщението се казваше, че Парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред се е обединила около мнението, че Националната разузнавателна служба /НРС/ и Националната служба за охрана /НСО/ трябва да са на подчинение на изпълнителната власт. В новината бе подчертано, че горното твърдение са думи на председателя на комисията Николай Свинаров, изречени пред журналисти след заседанието. На това заседание били изслушани началникът на НСО ген. Румен Миланов и заместник-ръководителят на НРС ген. Людмил Ангелов за вижданията им относно законовото уреждане на двете служби. Свинаров пояснил, че от НСО са изразили съгласие службите да са на подчинение на изпълнителната власт. От думите на Свинаров, тиражирани в медиите стана ясно и че при обсъждането на темата, в Комисията е надделяло становището, че президентът трябва да запази правомощията си да назначава по предложение на Министерския съвет ръководителите на тези служби. В края на изявлението си Николай Свинаров изразил надежда законопроектите за дейността на НРС и на НСО да бъдат изготвени в кратки срокове, като той лично се ангажирал да се работи за внасянето им в Министерския съвет до 1 септември.

Други медии, като най-пространно бе развита историята във в. "Политика" разпространиха различна версия за случилото се в парламентарната комисия. Като се започне от факта, че не Свинаров, а червени генерали стоели зад инициативата за светкавично създаване на законопроект за статута и подчинението на специалните служби, та се премине през противоположната на останалите медии версия, че не Свинаров, а Младен Червеняков бил инициаторът на внезапната идея за промяна в подчинението на специалните служби. Нещо твърде спорно и не съвсем, тъй като сам Свинаров призна в изявление пред журналисти от в. "24 часа" малко по-късно, че те /от комисията - бел. Л. М./ не били против президента! Де го чукаш, де се пука - казват старите хора. Вероятно истината е някъде по средата, а и според мои източници, историята с внезапната инициатива да се вземат от президента специалните служби и да преминат на подчинение на Министерския съвет била съвместна инициатива на червени генерали, част от НДСВ и взето мълчаливо съгласие на СДС. Причината за това сътрудничество била, че Първанов трябвало да бъде ударен с измъкването на специалните служби от подчинение, а това било началото на кампанията против него - да бъде принуден да се откаже от кандидатстване за втори президентски мандат. НДСВ нямала още подходящ човек, а генералите в БСП били тръгнали към тотална смяна на ръководството в столетницата и кабинета. Най-показателно за неподготвеността на хората от екипа на президента бил фактът, че президентският съветник по национална сигурност зяпнал и онемял, като чул какво ще се обсъжда в комисията. Друга интересна подробност от това заседание е, че изобщо не се е провел дебат, а за броени минути било изложено какво предстои да се случи и върху какво ще се работи до есента, след което било решено да се изпрати писмо на премиера Сергей Станишев с искане за бърза подготовка на такъв законопроект. "Най-добре е това да се случи преди президентските избори" - издал Свинаров четата, - тъй като след това ще бъде късно". На заседанието не бил шефът на НРС, Кирчо Киров, който категорично бил против лансирането на подобна идея. На практика топката останала в полето на Сергей Станишев и той бил силно раздвоен, тъй като от една страна председателят на партийната комисия за вътрешна сигурност, Младен Червеняков вече бил готов с Проект за въпросната промяна, а от друга - бил президентът Първанов, който застъпвал противното становище. От реакцията и личното решение на Сергей Станишев по този проблем ще зависи не толкова дали Георги Първанов ще се кандидатира от името на БСП и ще спечели. От позицията на министър-председателя зависи дали той ще продължи да оглавява партията и кабинета, или ще стане жертва на вътрешнопартиен и вътрешнокоалиционен преврат. Известно е, че преди време проектът на Младен Червеняков бе пробутан на Станишев и той го представи и легитимира лично. Но от тогава много вода изтече, събитията вещаят, че днес за Станишев вече не е толкова здравословно да подкрепя Червеняков и когото и да било срещу сегашния държавен глава Първанов, защото това би означавало край на неговата лична кариера. И единственото, което му остава, ако не се усети да обърне платната на партийната централа, е да поиска да му прожектират онзи стар, романтичен филм: "Тя танцува едно лято", което ще онагледи краят на периода на столетницата, под ръководството на Сергей Станишев.

Втората посока на атака срещу президента Първанов бе раздуханата история с "Гоце",

за целта чак от Будапеща се появи и тамошния ни посланик Димо Гяуров, който още със стъпването си на родна земя, побърза да произведе поредната простотия, че секретен сътрудник и агент си било едно и също. Но така се случва обикновено, когато от провинциални адвокати някои хора ги произвеждат направо генерали. Вместо да седне и да напише дълго обяснение какво направи неговата служба по време на ареста на българските медици в Либия и защо не го предотврати - Гяуров се изстъпи да ръси бисери, само по единия от които, в една цивилизована държава тутакси би се озовал зад решетките на следствения арест, в компанията на Бригадир Аспарухов. Причина затова е признанието, че двамата са държали в секретната си каса папката "Гоце" - или така нареченото президентско досие. Който и закон да отвори човек, откъдето и да го погледне - за съхраняване на изнесени секретни документи, с цел използване за определени цели и двамата си плачат за преминаване на държавна храна и нощувка. Неизвестно защо обаче много им се плашат и прокурори, и полиция, и от НРС - е тогава как гражданите да спазват законите, след като все още съществува разделение - на привилегировани и обикновени граждани. Нищо не става от тази държава! Добре поне, че Гяуров призна, че е било възможно човек да не знае псевдонима си, друг корифей пък поясни, че не е имало съгласие за сътрудничество, подписано лично от Първанов. Важното бе на първа страница да се появи заглавие: "Първанов е бил секретен сътрудник", като че ли е можело да бъде не секретен сътрудник! Всъщност, според признанията на оперативния работник, Първанов е сътрудничил на човек, който му се представил с фалшиво име, с фалшиво място на работа и към днешна дата все още не е сигурен дали Първанов изобщо е разбрал, че работи за външното разузнаване - но предполагал! Тази съшита с бели конци история явно задоволи егото на Червеняков, Аспарухов, Стоянов и сие, защото в цялата комбинация, която бе разиграна, по всичко личи, че изброените лица са действали в една посока - да се орезили сегашният държавен глава, за да не се кандидатира. Солиден политически аргумент - няма що!

Третата посока, причина за ударите върху президента Първанов

се нарича - избор на нов главен прокурор. Това е третото камъче в обувката на опонентите и враговете му, което в случай, че президентът не издържи на изброените по-горе инсинуации - е твърде възможно също да се превърне в спомен. Мнозина политици, от всички партийни цветове,и прокурори дали безброй ясни сигнали на недоволство от факта, че новият Главен прокурор работел, вместо да слуша и изпълнява. Това можело да се промени единствено след смяна на държавния глава и принуда Борис Велчев сам да си подаде оставката. Как щяла да се развие тройната комбинация - засега е още рано да се предвиди.

Сигурно е, че Младен Червеняков в близките часове ще цъфне при Николай Бареков, за да обясни колко е верен на президента и да направи опит да се спаси от партийна вендета. Упражнение, които Червеняков периодично повтаря след всяка своя изцепка в пространството.

Очаква се и вътрешният министър Румен Петков да започне голяма имитация на дейност, за да видят всички колко е незаменим, способен и партийно лоялен.

Трудно е да се прогнозира дали този път Главният прокурор ще се самосезира за действията на Бригадир Аспарухов и Димо Гяуров. Известно е, че Петър Стоянов се обърна към него за далеч по незначителен проблем, а тук е налице организирана кампания срещу държавния глава и дестабилизиране на службите за сигурност - в комбинация с нарушение на закона за съхраняване на досиетата.

Тези дни ще разберем и дали премиера на България е узрял за мъдри и далновидни решения или все още ще разрешава да му се дърпат конците.

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене