1. Защо Петър Стоянов няма да го изберат вече за президент?

Грешки и унизителни решения и действия белязаха мандата на лидера на СДС като държавен глава * Припомням някои от тях, за да се усетят партиите в дясно овреме

Спомням си 1995 година, дните преди Коледа, когато бившият зам.-министър на правосъдието от правителството на СДС, Петър Стоянов зачезна неизвестно къде. След десетки разговори с хора от кухнята на СДС разбрах, че Петър Стоянов ще става президент и е бил изпратен в Лондон, за да учи английски език. Толкова по тайнственото му изчезване.

След завръщането му американски специалисти дадоха акъл на сините, да се правят първо предварителни вътрешни избори в СДС, след това избори между кандидати в опозицията и най-накрая да бъде излъчен единственият кандидат - Петър Стоянов. Защо се мина на този десетмесечен вариант по електронни и печатни медии да се дават интервюта, да се лепят плакати с лика му, да се говори непрекъснато за Стоянов и да се разтягат локуми пред гражданството. Причината бе много проста - Стоянов беше непознат и малко известен. Така бяха похарчени в предварителните избори Асен Агов и Александър Йорданов, така беше прилъган и Желю Желев да се включи в борбата за излъчване на кандидат от опозицията. Припомням това, защото много се смаях, когато по лични негови указания бе наредено да не се споменава много-много кой е бащата на Петър Стоянов в материалите, които се пускат в "Демокрация", тъй като хората щели да се смутят, като им се припомни, че беше пратил полиция с кучета в Цалапица като областен управител да разпъжда хората.

В края на месец юни 1996 г. от "Демокрация" бяха уволнени шестима журналисти, главната редакторка Копанданова /дете на активен борец - бел. Л. М./ се криеше от екипа на "По света и у нас", за да не даде обяснения защо е уволнила журналистите. Между уволнените бях и аз, и международният редактор Константин Бугарчев. В наша защита от 111 депутати на СДС, 84 се подписаха да бъдем върнати на работа, а Копанданова да бъде отстранена. Един ден в залата в "Красно село" се бяха събрали депутатите на СДС, повдигна се този въпрос и най-неочаквано Петър Стоянов скочи и каза: "Ако върнете на работа Люба Манолова и колегите й, ще ми провалите предизборната кампания!" Глупаво, нелепо и тъпо. Светослав Лучников тогава се ядоса и извика от място: "Не стига, че те правим от нищо - президент!" Махнах с ръка и излязох, така приключи работата ми в "Демокрация", а в мене се загнезди някакво съмнение колко измислено е всичко, свързано със Стоянов, колко измислен е той самият, кандидатът за държавен глава. Та той не ме познаваше добре, но се обяви против връщането ми във вестника? Имаше нещо много фалшиво в поведението му бе моето убеждение - следващите години потвърдиха правотата ми.

Всички помним как през януари и февруари 1997 г. Стоянов с мегафона призоваваше събралата се тълпа пред парламента да не си отива, докато Жан Виденов не се откаже от властта. Изпочупени коли, дим и разруха в парламента бяха част от последиците от тези призиви, блокирана зимна София - но уви, в България нямаше прокурор, който да потърси отговорност за подобно поведение. Все още бяхме далеч от това - държавни мъже да отговарят пред закона за нарушаването му. Според световните информационни агенции обстановката в страната от зимата на 1997 бе революционна. Изпратена бе Кристиян Аманпур от Си Ен Ен, известна с това, че там, където тя се появи "се случват" големи политически промени.

На 19 декември 1996 г. бяха започнали всекидневни протести, които бяха наречени синдикални и бяха легитимирани като такива. Реално погледнато, през януари 1997 г. българите бяха на границата на търпението си от глад, невъзможност да си платят парното, тока и храната, на границата на невъзможността да преживяват и оцеляват безработни. Друг въпрос е, че с протести за това, че са доведени на ръба на недоимъка - десетките хиляди лекари, учители, интелигенция, безработни, шофьори, ученици, студенти, пенсионери, всъщност бяха тръгнали да свалят от власт едни, за да възкачат други, малко по-различни. В един момент синидикалните протести се превърнаха в политически, на опозицията, лидери от СДС много ловко застанаха в първите редици на протестиращите, след което, употребили вече протестите, те без проблем посегнаха към властта. Нищо по-различно, нямаше да се случи и промени, както показа времето... "Историята тепърва ще се надсмива над заблудите" - горчиво отбелязва на 2 януари 1996 българският професор историк Николай Генчев. Прозрението му непрекъснато щеше се сбъдва в следващите години, при най-различни, партийно оцветени правителства.

"Всички известни икономически групировки плащаха като попове да бъде свалено правителството на Жан Виденов от власт и да не се състави ново социалистическо правителство. Те плащаха на тези, които демонстрираха през януари и февруари." - каза на 8 април 1997 Николай Добрев, МВР-министърът от кабинета, планиран за сваляне. 3 месеца по-късно Добрев добави: "Нападението, демонстрациите и протестите през януари и февруари са тероризъм, съдебните магистрати трябваше да кажат: "Ти, Иване /за Иван Костов - бел. Л. М./ си подстрекател, ти подстрекаваш хората към беззаконие... Ти, тука, еди-кой си - да не казвам кой - който сега се занимаваш с обществен ред и сигурност, ти фактически доведе тука бандитите". /Всички тези признания на Николай Добрев бяха направени в кафе-сладкарницата на Правец, на среща с избиратели на 6 април 1997 г. - бел. Л. М./ Иван Костов не е единствен, който подстрекава, приглася му и то доста отчетливо самият Петър Стоянов.

"Има достатъчно документи, които потвърждават, че намирайки се върху един гигант полицай, президентът вика на тълпата: "Останете тук!" А вътре в парламента, по време на заседанието на Председателския съвет той заяви, че ще направи всичко възможно да се приглуши конфликтът и хората да се разотидат. Това е записано." Свидетелството е на Николай Добрев.

Ще цитирам част от действащия тогава Наказателен кодекс Раздел III Длъжностни престъпления
Чл. 387 /1/ Който злоупотреби с властта или със служебното си положение, не изпълни задълженията си по служба или превиши властта си и от това произлязат вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до три години. Според българския Наказателен кодекс "престъпление е това обществено опасно деяние /действие или бездействие/, което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо". /чл. 9,/1/.


Никой никого за нищо не подведе под отговорност и не провери

Многомесечна кампания даде възможност държавен глава на България да стане един не толкова известен провинциален бракоразводен адвокат, със слабост към Бийтълс и волейбола, който СДС е привлякло в столицата. За 7 години участие в политиката новоизбраният президент на България не се бе изявил с нищо особено, не бе направил нищо запомнящо се. В този смисъл и всеки що годе прилично обличащ се и интелигентен българин /каквито в държавата имаше в изобилие/, с познания в дадена област, с познания на чужди езици, умеещ добре да говори и да се държи пред камерите спокойно би могъл да измести новоизбраният български президент. Събитията по-късно щяха да покажат, че българският държавен глава Петър Стоянов бе човек, поставен на определено място, от определени сили, с определена мисия, за да изпълни съответни задачи. Към това се прибави липсата му на самочувствие за национална принадлежност, с избора му дойде на дневен ред и едно разгръщане на традиционен популизъм като: срещи със селяни, возене в каруца, срещи със студенти и прочие. Той щеше да запазва мълчание, когато трябваше да говори и щеше да говори, когато всички бяха наясно какво ще изрече. Един твърде предвидим политик, който в моменти на безсилие предприемаше необмислени постъпки /като напъните му за сливането на двата синода и спирането на разкола в българската църква/. Той щеше да бъде просто президент, какъвто мнозина биха успели да станат - след 10-месечна предизборна кампания.

Точно събитията от зимата на 1997 г. си спомних, когато Петър Стоянов - вече президент, изненадващо поиска повече власт за изпълнителната власт. Държавният глава, в новогодишно интервю пред в. "24 часа" тогава заяви, че днес нямаме нужда от президентска република, а от силен министър-председател. След това интервю бе подета акция "Здрава ръка", в която бивши премиери, политолози, депутати и граждани отговаряха чия трябва да е силната ръка. Част от кредитните длъжници, взели милиони при курс 30 до 60 лева за долар щяха да връщат дълга си при курс - 1800 лева за единица от щатската валута! Държавата загуби милиони - милиони спечелиха политици и не случайни лица от елита. Това допуснаха да се случи президентът Стоянов и кабинетът на СДС.

Стоянов допусна по време на своя мандат да се създаде дублиращ на този в Президентството Съвет за национална сигурност - към Министерския съвет, той не реагира и не наложи вето върху Закона за радио и телевизия с обяснението, че "лошият закон е по-малкото зло от безвластието"!

В опита за стане втори мандат президент, в предизборно студио Стоянов накара водещият журналист Иво Инджев да прочете секретен доклад на контраразузнаването! Такъв скандал няма и в световната история. Като знам склонността на Стоянов да раздава четиво в предизборните студия, бих попитала - този път какво ще даде за четене: Червената шапчица или Трите прасенца? И за да няма рискове му предлагам това четиво с продължение, което може да сподели насаме и със съпругата си на първо време.

Няма сила, която да изличи скандала

с предложението, което направи Петър Стоянов на македонския си колега, Борис Трайковски - българска войска да се намеси при нужда за намаляване на напрежението в Македония, ако Скопие поиска това от своите съседи и от международните организации. В текста, разпространен от прессекретариата на президента пишеше, че пред македонският си колега той /Петър Стоянов - бел. Л. М./ заявил готовност "да постави пред Народното събрание и въпроса за изпращането и използването на български въоръжени сили, ако Република Македония поиска това от своите съседи или от международни организации, които имат ангажименти към стабилността и сигурността в региона." Никъде в съобщението не се споменаваше - ще върне ли от Лондон президентът Петър Стоянов сина си, че да се включи геройски в битките за спокойствието на западните ни съседи, а колкото до готовността му да изпраща войници - това всеки го може - с чужди деца да се правиш на интересен и то без да се налага.

Странно прозвучаха след ден думите на военния министър Бойко Ноев "Български войски няма да бъдат изпращани в Македония". Виновни се оказаха журналистите, че извадили думите на Стоянов от контекста!

"Президентът да се извини за Дунав мост - 2" каза Веселин Бончев, което предизвика скандал в президентството. Пред журналистка на в. "Монитор" Бончев поясни: "Не съм скандалджия, но ме обвиниха за такъв, защото казах истината. И сега повтарям, че няма яснота по Дунав мост - 2. И вестниците пишат това, и Иван Костов по радиото ме подкрепи, като каза, че още няма съгласие за моста, а в крайна сметка аз съм бил скандалджията и съм обидил държавният глава. Аз го упрекнах в "дърдорство, празнодумство и позьорство" и затова ми беше отнета думата и бях изгонен за три заседания. /в парламента, когато по време на парламентарния контрол избухва скандал между Веселин Бончев и Евгений Бакърджиев заради питането му дали президентът Стоянов е договорил строежа на Дунав мост -2 с колегата си Емил Константинеску. - бел. Л. М./

Бончев тогава попита с какви средства ще бъде построен този мост, още повече, че транспортният министър Вилхелм Краус през ден повтаряше наляво и надясно, че губим милиарди от транспорта. Бончев съобщи, че има информация, че румънците нямало да дадат нито лев за моста. "Президентът излъга не само мен, а 8 милиона българи - каза тогава Бончев. - Минаха повече от 20 дни, откакто той каза, че е договорил мост с Константинеску, а няма нищо подобно! И мен ме карат да се извинявам на президента, вместо той да се извини на 8 милиона българи, които излъга." Напомням този скандал, защото мост така и не беше построен, а лъжата бе подмината от президента и свитата му без извинение или обяснение.

Мълчанието на президента бе необяснимо, като се знае колко деен може да бъде той. Ето един пример за това на какво е способен Петър Стоянов. При посещение в Източните Родопи - в трите общини Ивайловград, Крумовград и Момчилград за един следобед Стоянов успява: да открие бюст паметник на Васил Левски, да разговаря с общинарите, да влезе в граничния полицейски участък, да обядва с граничарите, пътьом да палне свещ в параклиса на мемориала "Илиева нива". След това в Крумовград той се пуска на пазара сред хората, отговаря на въпросите на журналисти, преметва се през стена висока метър и половина, обхожда кафенетата и пие една вода. В Момчилград президентът приема почетния караул, полага цветя пред паметника на капитан Петко войвода, пак се пуска сред народа, пак пие вода и приключва. Това съдържа краткия репортаж на журналистката Вилдан Байрямова от тогава, като в текста е добавено, че освен гореизброените действия Стоянов стиска десетки ръце, обикаля улици и паркове, дава автографи, отговаря на въпроси. "Ще ви бъда адвокат, не само на Ивайловград, но и целият родопски регион трябва да бъде възроден - успява да се закълне Стоянов. И не спира с хитрините от рода на "Как сте?", "Топло ли ви е", "И на мен ми е такова, ама съм дошъл да ви видя и чуя". "Седесар, ама хубав бе" цъкат недовиждащи баби - след това лимузините отпрашват до следващото място за лов на избиратели. Юристките му са записали прошенията - а дали са изпълнени - проверете: дали в Луличка, където реката тече пълноводна им е прокарана и пусната водата.

Четете продължението за нескопосаните външнополитически изяви на Петър Стоянов, за скандалите, които предизвиква в СДС, за опитите му да бъде външен министър, премиер и какво ли не. За вицето му, Тодор Кавалджиев, който изока след края на мандата, че останал без жилище!

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене