2. Защо Петър Стоянов няма да го изберат вече за президент?

За нескопосаните външнополитически изяви на Петър Стоянов, за скандалите, които предизвика в СДС-кабинета, за опитите му да бъде външен министър, премиер и какво ли не. * За вицето му, Тодор Кавалджиев, който изока след края на мандата, че останал без жилище!


Продължение от 4 юли 2006 година
Бъдещето е в миналото - това формулата, която, ако бе използвана от ръководството на СДС и други десни опозиционни формации щеше да покаже дали Петър Стоянов е подходящ за кандидат за президент или не. За съжаление в политически сили, като тези в дясното пространство, все ще работи принципа на инерцията и точно този принцип отведе десните в задънената улица с кандидат - бившия президент.

Като се започне от смразяващия факт как варненското протеже на Стоянов - Димо Гяуров остави за няколко месеца 300 квалифицирани офицери от разузнаването на улицата, премине се през унищожаването на цели направления като отделите за борба с тероризма и корупцията, икономическото разузнаване, външното контраразузнаване - новопоявилият се от партийното нищо генерал създаде провала на енергийния проект "Син поток" - между Русия и Турция. И не само това бе единственият гаф на Гяуров в разузнаването - той премълча и пропусна идването на Зееви в родината и приносът му за съсипването на националния авиопревозвач. Стигна се дотам в България да се пусне димна завеса около афериста Джейлан, в мъгла останаха и събитията в съседна Югославия. Даже министър-председателят Иван Костов се усети къде сам, къде с чужда помощ, че сводките и оперативните секретни доклади на НРС са на дилетантско равнище и остави културната министърка в кабинета му, Емма Москова да ги чете и преценява. Ето защо не трябва да се удивляваме, че няколкото ни разузнавачи в Либия пропуснаха напрегнатата обстановка преди ареста, а и самият арест на българските медици там. Ползвайки се със съвсем демонстративно афишираните протекции на президента Петър Стоянов, Гяуров обиди и унизи десетилетния авторитет и труд на професионалистите във външното разузнаване, стигна се дотам, той да си позволи най-нахално да нарече подчинените си неграмотни и не знаещи добре български език! Всичко това тежи като раница на гърба на Петър Стоянов и каквито и пируети да прави, каквито и цигански колела да върти - тази раница няма да може да се отдели от него, тъй като едно добро разузнаване е традиция, професионализъм и лоялност към държавата, които се градят с години. Но вкарването на неподходящ шеф в тази институция неминуемо води до едно - разграждането и съсипването й за много дълго време.

Занаятът и възпитанието оставят белег в човешката душа

- ето защо, когато Стоянов се позволи да съветва Симеон Сакскобургготски "да се нагажда" към българската конституция и си осигури със задна дата 5 години пребиваване в страната, предизвика единствено потрес и недоумение у сина на Цар Борис Трети. Потрес и недоумение предизвика Стоянов като държавен глава, когато си позволи да не освети бойните знамена заради някакво свое лично раздвоение относно легитимността на Синода на патриарх Максим. Стоянов хвърли в смут гражданството, когато изтича по анцуг, за да види, съборената от НАТО-вска ракета къща в Горна баня.

Освен с непреодолима логорея, Петър Стоянов придоби известност и с изкуствената тайнственост, която създаваше около себе си и действията си. Прегърнал фразата "Да затворим фабриката за илюзии" бившият президент Стоянов обикаляше провинцията, обещавайки на хората там абсолютно нереални неща, на миньорите да получат заплатите си, на хората от планинските райони - да съдейства за изкупуването на тютюна на прилични цени от държавата, на производителите на картофи в Родопите - да пласират реколтата си. Същевременно Стоянов криеше на какви теми ще чете лекции в Щатите след провала си за втори президентски мандат, защото бил фаталист. Лошото в случая бе, че след заминаването му като стипендиант на "Джърман Маршал фонд" журналистите загубиха всякакъв интерес към заниманията и личността на Стоянов и повече никой не го попита какво е чел и на какви теми.

... като съзнаваме неотменимия си дълг да пазим националното и държавното единство на България,

е записано в Основния закон на държавата ни - Конституцията. Този дълг политиците от последните 16 години все забравяха в джоба на някоя стара своя политическа дреха. По време на мандата на Петър Стоянов като държавен глава изкривяването и спекулациите с етноса стигнаха дотам, че натурални цигани от Русе отидоха до Норвегия, за да поискат политическо убежище като турско говорящи! Същите цигани се обиждаха, когато пред телевизионните камери някой ги назоваваше цигани, визирайки етноса им.

Това бе съпроводено с изявлението на Юнал Лютфи, че едно мултиентническо общество следва да има и съответна Конституция, т. е. мултиетническа. Десет години в държавата се прокарваше учението на любимия на Петър Стоянов професор от Кеймбриджския университет, Ърнест Гелнер, според когото чувството за национална принадлежност било историческа отживелица. Същият професор твърди в своите трудове, че понятието "народ" е опасно, тъй като водело до диктатури и преследване на етнически групи. Тогава още бе неясно проф. Гелнър латиноамериканците, китайците, ирландците, индианците /наричани в САЩ коренно население - бел. Л. М./поляците, италианците, афроамериканците ли има в предвид в Щатите или се правеше експерименти на Балканите. Експерименти на територията на суверенна България, щедро "предоставена" от държавния глава Стоянов и негови съмишленици. Неясно остана и защо Гелнър не се пробва с експеримента си в Гърция, Турция или Албания, а точно българите употреби като храна за опитни мишки? В член 29. алинея втора на Глава втора от Конституцията на Република България, Основни права и задължения на гражданите е записано следното: " Никой не може да бъде подлаган на медицински, научни или други опити без неговото доброволно писмено съгласие." Точно този текст от Конституцията бе погазван цели 16 години, и най-вече по време на мандата на Петър Стоянов като президент. В след десетоноемврийския период на патриотизма в България се гледаше като на национализъм и шовинизъм, като на останки от тоталитарното минало. Далеч съм от мисълта да прокламирам изстъпленията на новопоявилата се политическа партия "Атака", която имаше обратен ефект върху запазването и отстояването на националната идентичност и суверенитет. В България има равнопоставеност и равенство пред закона за всеки български гражданин. А по Конституция, населението се състои от български граждани, а не от етноси, които продължават да търсят с политически средства разделение на нацията, както и колективни права на малцинствата. Мултиетническа - далеч не означава мултинационална държава - играта с тези понятия води винаги до етнически колапс - примерът със събитията, които се случиха на запад от нашата граница все още е пресен и поучителен. Ето защо мълчанието и бездействието на държавния глава Стоянов, когато се разискваха и коментираха по подобен начин тези понятия и обстоятелства говореха за едно-единствено нещо: той не се интересуваше от запазване и защита на националната принадлежност. И това негово виждане прозираше в повечето негови действия по време на мандата му на държавен глава.

Не само загърбване на традиционния водосвет на бойните знамена има в актива си на президент, Стоянов. Водосветът трябваше да се състои пред ротондата "Свети Георги", същата ротонда, която той използва за раздаване на чаши с личния му подпис в навечерието на 2000 година. Чаши с подпис срещу светостта на бойните знамена на една 13-вековна нация - и ако това не е пошъл номер с холивудски привкус - не знам какво би могло да бъде. Какво са бойните знамена за историята ни освен светини, късчета достойнство, ознаменували един прост факт - никога българско знаме не е попадало в ръцете на врага. Достойнство и гордост, с каквито малцина армии в света биха могли да се гордеят. На военния парад през 2001 г. държавният глава Петър Стоянов остана с каскет на главата, когато пред него премина знаменитият взвод с вдигнато гордо Самарско знаме. За срам и позор на родолюбивите българи държавният глава извади някакво подгизнало от вода листче на предварително сътворена реч и я прочете. Голяма част от танковете си подарихме на Македония, оръжието бе подготвено за рязане на скраб, войската бе сведена до бройка равна на агитката на ЦСКА.

И ако бе попитал някой тогава колко струва парадът в Деня на храбростта и колко фанфарите на синята конференция в НДК - то сигурно е, че разликата е в пъти.

За какво да изберат гражданите Петър Стоянов за президент? За това, че върна "История славянобългарска" на Зографския манастир в Атон? И лиши с това свое лекомислено решение 8 милиона българи от светинята, като я предостави на шепа монаси в Атон? Според проф. Божидар Димитров - още преди да поискат от Стоянов "Историята", президентът отговорил, че ще им я върне!? Така Националният исторически музей се лиши от "Историята", но рейтингът на Стоянов тръгна още по-бързо надолу, въпреки усилията на неговото пресаташе Нери Терзиева да му осигурява непрекъснат медиен комфорт. Колко изкуствено беше това начинание се видя в мига, когато Стоянов загуби катастрофално изборите и излетя от орбитата на политическия живот с пълна сила.

Защо да пускат гражданите бюлетина си за Петър Стоянов - заради неговото присъствие в Комитета по освобождаването на Ирак? Където името му бе вписано редом с един файтон не толкова известни люде /като бивш шведски премиер, бивш шеф на военния комитет на НАТО, Клаус Науман - хора, добре познати в държавите си и организациите, към които са принадлежали, но не и с голяма публична известност- бел. Л. М./. Има логика в това Стоянов да попадне точно при такива имена, още повече, че този Комитет не само, че не освободи Ирак, но и хал-хабер си нямаше да го прави по какъвто и да било начин.

Голяма черна, трайна и неизтриваема точка бяха панаирите, които устройваха президентът Стоянов и премиерът Иван Костов. За години пребиваване във властта, те не организираха нито един референдум, нито едно допитване до избирателите си, по въпроси, които ги вълнуваха. За сметка на това - те, двамата сътвориха провеждането на две сборища за някои емигранти - Българският Великден и Роженският събор. Ще оставя настрана колко е струвало на данъкоплатеца това безхаберие на високопоставени политици като Стоянов и Костов, за да не бъда обвинена в дребнотемие. Ще оставя настрана и безсмислието на тези две мероприятия, както за емиграцията, така и за живеещите, останали в родината българи. Ако някой направи реално нещо за събора в Рожен и Българският Великден - то това бяха единствено и само медиите електронни и печатни, като популяризираха професионално събитията. Обосновката на Костов, че кани емигранти, за да се върнат да работят и живеят в родината бе твърде смехотворна, тъй като тези наши сънародници се бяха устроили трайно в страните, в които живееха с няколко поколения от семействата им. От мероприятието на Стоянов пък стана ясно, че знаменитият Алексис Вайсенберг проявил интерес към уроците по пиано на президентската дъщеря. Тогава Стоянов изплю камъчето и призна, че България имала нужда от посещения на именити българи, живеещи зад граница, защото било добре по този начин страната ни да влиза в световните новини! На това народът му казва - "Хвани единия, удари другия!" Тук не мога да пропусна факта, че синът на Стоянов долетя от Лондон, за да уважи мероприятието на баща си, а дъщерята на Иван Костов пък пристигна от Италия. В този план нещата имаха смисъл - тъй като височайшите семейства - на президент и премиер видяха рожбите си на родна почва. И какво от това? Колко се бръкнаха данъкоплатците за тези фойерверки? Днес, няколко години по-късно се питам имаше ли някаква полза от панаирите? Май не. Не се е чуло някой български преуспял емигрант да инвестира или спонсорира в родината си, за да тръгне нагоре икономически.

Както се казва - "Празна Яна тъпан била!" какво друго можеше да се каже, след като страната ни беше във валутен борд, в криза - местните фирми в Смолянско пиха една вода и не получиха никакво участие в подготовката и провеждането на събора. На практика бе осъществено абсурдното положение на смолянска територия да се развихрят и печелят фирми от други места.

По подобен скъп и без смислен начин бяха изхарчени държавни пари с пътуването и участието на президента Стоянов във форума "Кранс Монтана". Този гаф бе подобаващо и брилянтно отразен от журналисти на в. "Монитор", които разкриха един реален властови скандал. Оказа се, че форумът е по-скоро пищна церемония, за участие в която се плаща, но това не осигурява престиж на участниците. 2001 година на форума в Кранс Монтана единственият високопоставен политик бе българският президент, който бе принуден да се среща и разговаря с лица от бизнеса и политиката - далеч под ранга му. Събитието, наречено гръмко "Световна среща на върха" всъщност бе осигурено от петима китайци, четирима турци, трима хървати и малко украинци, алжирци, ганайци, гвинейци, корейци, нигерийци, ливанци, анголци, камерунци, киргизи, македонци и кипърци. За пловдивската ранна биография на бракоразводен адвокат вероятно пребиваването на такова място би било успех, но да се организира закуска с домакин - българския държавен глава - това вече се оказа прекалено. Според журналистите на "Монитор" се оказа, че закуската така и не се е състояла, като неуместна и ненужна, но според други източници - тя не се е провела, тъй като нямало достатъчен брой записали се за участие в нея! А иначе около Стоянов и съпруга се разхождали: министърът на туризма на Черна гора, зам.-министърът на външните работи на Турция, президент на приватизационен фонд на Хърватска, зам.-председател на Алжирската национална банка.

Така че в Кранс Монтана, освен престижни лица от политиката и бизнеса, липсвали и престижни медии, което принудило президентът Стоянов и съпругата му Антонина да наблегнат на пазаруването, снимки със семейството на принцът на Монако - Рение и престолонаследникът Алберт, обикаляне на забележителностите на Княжеството. Така поради дилетантщина в канцеларията на българския държавен глава, президентът Стоянов присъства на едно мижаво събитие за богати бизнесмени и скучаещи сноби. Другото унижение от това пътуване бе, че българският президент не бе поканен поне на кафе от принца на Монако, от едната куртоазия.

Той е. Този плакат с лика на Стоянов стряскаше забързани минувачи по улици и от дувари. А всъщност, докато държавата се тресеше от "Бръмбъргейт" - Стоянов си почиваше в Турция. Той не бе. Подобно на предшественика си Желю Желев - Стоянов се обърна срещу своите, като обвини в корупция кабинета на Иван Костов, което не бе далеч от истината, но бе направено така, че да работи за рейтинга на държавния глава, а не, за да има отрезвяващ ефект. Стоянов не спря да говори как подкрепя конфликта в Югославия, въпреки че гражданството не одобряваше мироопазващите действия на Алианса там. В един момент американската мисия в София оказа силен натиск върху кабинета да не изпраща още оръжие в Скопие. Министър-председателят Иван Костов тогава /края на м. юни 2001 г. - бел. Л. М./поиска от Петър Стоянов в качеството му на държавен глава да поеме отговорност и да вземе конкретни решения за кризата в югозападната ни съседка. Президентът бе отказал в типично адвокатски стил - съобщиха тогава запознати със скандала между двамата. "Останах с впечатление, че не ме разбра и не ме чу" промърморил Костов на излизане от президентската канцелария. И как да го разбере, като от една страна Димо Гяуров - протежето на Стоянов във външното разузнаване изобщо не бе наясно с конфликта и как би могло да се отработи кризата от камбанарията на службата, която ръководи. Нито докладите му били като Доклади с професионална оперативна стойност и прогнози, нито позиция имал Гяуров по проблема. От нищо не може да стане нещо казват старите хора - та така и с разбитото разузнаване от Гяуров под благосклонния поглед и одобрение на Петър Стоянов. Там яйцата за омлета бяха счупени, а от омлет - яйца не се правят. Лична вина на Костов тогава бе в това, че той е разчитал на реакция от страна на Стоянов след приказките му за изпращане на български войски в Скопие. Премиерът беше далеч от истината тогава и не знаеше, че Стоянов беше изрекъл тази нелепица, не защото е полезна или би имала смисъл, а за да приказва. А президентът умееше и обичаше да приказва - не защото предлагаше сериозно обмислено решение, а защото обичаше да произвежда ефекти и да впечатлява аудиторията. Така че вината за това, че се е подвел си беше изцяло и единствено на Иван Костов - да очаква от Стоянов да осъществи следващите стъпки по нещо, вече изречено. Ето защо и на това настоятелно искане на Костов - президентът да вземе управленски решения, пловдивчанинът беше дал заден ход и се отдръпнал, извъртайки се на 180 градуса.

Така заради необмислени приказки на президента Стоянов българската държава се озова в двоен капан: от една страна американската мисия бе категорично против да се помага на Скопие с войска, тъй като това щяло да противопостави страната ни на позицията на НАТО. От друга страна обаче - неизпълнението на приказките на Стоянов би могло да влоши двустранните отношения между България и Македония, тъй като щяло да се изтълкува като отдръпване от вече поети ангажименти. Така едно своеволно поведение на реален държавен глава постави в трудна ситуация българското правителство, а това дойде, за да напомни, че импровизациите и волните съчетания могат да минат в съда при делба на тенджери, тигани и спални, за което Стоянов вероятно е имал по-добра професионална квалификация, но печеленето на личен рейтинг на гърба на правителство и народ е нещо, което би могло да има сериозни последици.

То не бяха уроци от американския републикански институт, уроци, как народът да заобича партийните водачи от СДС, то не бяха неистови напъни на Петър Стоянов да обезличи българската нация с послания от рода на "Заложници сме на чужда воля" - нито едното, нито другото свърши работа. Народът се отвърна от Петър Стоянов и той го усети още в мига когато забрави защо и къде се намира. За него беше от съществено значение да се пръснат два милиона за преместване на входа на Президентството, за него беше важно да се пусне фонтана пред Президентството. За президента беше важно да вземе бизнесмени при посещението си в САЩ - независимо, че там поради лоша организация, бизнесмените вместо срещи и сериозни контакти прекараха повечето време на ротативките в Сейнт Луис. Парите за това придружаване бяха събирани без разходен документ, Българската стопанска камара и Българската търговско-промишлена палата бяха сред организаторите, но тъй като историята се свързваше с името на президента, нещата бяха потулени. Припомням този епизод, за да попитам за пореден път: как точно Стоянов тръгна да обвинява в корупция министри от кабинета на "Костов" / не че такава нямаше - бел. Л. М./, след безумните си скъпи инициативи за Роженски събор, пътувания в Австралия и Кранс Монтана, в САЩ, където се харчиха хиляди долари държавна пара. И точно Стоянов поиска да надене бяла дреха и да бъде назидателен? Някак не се връзва. Защото по време на мандата си Петър Стоянов не обясни кой заплаща учението на сина му в Лондон, не обясни как пазаруваха със съпругата му при посещения в чужбина, а все имаше лична банкова сметка от 29 000 долара. Как обяви с какви имоти разполага след като не бе преизбран и изхвърлен от политиката от гласоподавателите, а не преди да стане държавен глава. Как за Нова година избираше от специален каталог най-скъпите тефтери-календари, на които да се удря герба, но не се задоволи с нещо пак прилично, но по-евтино. Случайно разбрах колко струва един такъв тефтер-календар, който президентът е подарявал за Нова година - цената беше 1 200 марки за бройка. В печатницата, където удряха сух печат с герба беше изчезнал един тефтер и работник от цеха бе принуден да изплаща дълго липсата!

Може да се отдаде на провинциален комплекс липсата на самочувствие на един внезапно издигнат политик, може да се преглътнат много от гафовете му, въпреки че списъкът е безкраен, но да дойде и отново да тръгне да се кандидатира за държавен глава - това вече е прекалено. Не че ще го изберат - не. Българите може да са ощетени откъм читави политици, но далеч не са малоумни.

"Костов нанася вреда на СДС" - а вредата с име "Стоянов" - не се ли гледа в огледалото този човек? Нямало да се чувства удобно в политическа дреха, излизал от политиката, оттеглял се, но след това дойде уверението му, че "искал да бъде запомнен като президент"! Е, това със сигурност ще се случи - такава атракция едва ли ще се повтори с някой друг кандидат на десните или с негов втори мандат.

Много бе изписано как Стоянов размаха секретен доклад като аргумент срещу опонента си Богомил Бонев. "Приемам хладнокръвно загубата" промълви Стоянов след изборния крах, някъде наблизо стоеше насълзена Антонина. Докато говореше и обясняваше загубата си на шепата журналисти - лидерът на ДПС и хората му се изнизаха от залата. Даже загубата на Стоянов не можа да го спре и той се похвали, че изпълнил дълга си и през петте години на мандата му България постигнала много и част от успеха се дължал на това, че той бил президент! Да се смее ли, да плаче ли човек.

Пропуснах да спомена и как след края на мандата вицепрезидентът на Стоянов орезили институцията, като тръгна да се оплаква, че не му дали жилище и щял да остане на улицата. Като че ли пребиваването в Президентството беше присъствие в списък на жилищна комисия! "В президентството ме лъгаха... оплака се Кавалджиев - ... на фона на ширещата се корупция, престъпност, шуробаджанащина, вицепрезидентът на България за срам и позор, хвален за най-честен и почтен, няма къде да се подслони... Всичките ми планове пропадат... Президентът ме обърка. Той се страхуваше, че ще изляза срещу него и ми обеща... После забрави...жена ми пет години не работи. А те си уредиха жените, балдъзите, дъщерите...неговите /на Стоянов - бел. Л. М./ съветници, а също и социолози, и вие журналистите му създадохте изкуствен имидж. Стигнахте дотам да го обявите за политик на столетието, което беше глупост. Аз ако бях на негово място щях да се отрека от това. Той не го направи."

Както се казва - без коментар. За тези, които се тревожат за съдбата на вицепрезидента Кавалджиев ще допълня, че му беше уредено голямо жилище и той вече не страда. Колкото до Петър Стоянов - някой трябва да е луд, за да се хване на въдицата и да пусне бюлетина за него. Но знае ли човек?

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене