2.Ще се справи ли Главният прокурор Борис Велчев с Авгиевите обори*, които му остави предшественикът

Преписки на специален отчет, които не видяха резултат бяха размахани предизборно от Петър Стоянов * Ще продължи ли имитирането на дейност в работата на МВР и прокуратурата? *Специализирани звена, доклади и интервюта хвърляха прах в очите на гражданството * Откъде започва прането на пари


Продължение от 6 юли 2006 година
Не беше толкова отдавна, когато Прокуратурата се отчете с 10 дела и 14 преписки по доклада на НСС. Същият доклад, който е секретен и бе показан от Петър Стоянов по време на предизборния дебат преди пет години по Btv, а части от него пък бяха прочетени от Иво Инджев, тъй като в тях се говорело за Богомил Бонев. Докладът бе на националната служба “Сигурност” и в специална справка от магистрати по-късно, бе посочено, че имало следствия срещу Шашмата, банкера Васил Нинов, Янис Груйчев, Георги Танев и Емил Хърсев. Въз основа на съдържащите се в доклада данни, Върховна касационна прокуратура разпореди проверки за тяхното изясняване в четири направления: търговски дружества и лица в областта на телекомуникациите, търговски дружества и лица, свързани с производството и търговията с акцизни и лицензни стоки, фирми и хора, свързани с хазарт, развлекателен бизнес и туризъм и използване на служби и структури на МВР "не по предназначение и в интерес на частни фирми и лични интереси".

Сред преписките, по които се извършваха тогава проверки, бяха тези за приватизацията на хотел "България" в Пловдив, на почивната база на ЦК на БКП в Хисар и на комплекс "Стария Пловдив", свързани в доклада с името на пловдивския бизнесмен Георги Гергов. Име, което отново нашумя тези дни. Обект на проверка от страна на прокуратурата бяха и сделките за хотел "Сандански", комплекс "Ривиера" във Варна и на комплекс "Слънчев ден", където бе намесено името на Емил Кюлев, а в последната - отново името на Георги Гергов. В някои от горните сделки се споменаваше и името на бившия търговски министър Валентин Василев.

Сред проверяваните бе раздържавяването на общинска фирма "Триадица" в София, сделка, по която прокуратурата поиска цялата документация от Столичната агенция по приватизация. След “шоуто” на Петър Стоянов прокуратурата поясни във факс до журналисти от водещи информационни агенции, печатни и електронни издания, че се извършват и проверки за законността при използването на специални разузнавателни средства, проверка за контрабанден внос на захар от фирма "Бейпър Шугър", проверка за нарушения от длъжностни лица от оръжейните фирми "Терем" и "Армимекс", както и от търговски център "Илиянци". Магистратите проверяваха и дали е била изкуствено завишена продажната цена на цигарени изделия, произведени от "Благоевград БТ", както и нарушения от длъжностни лица от "Булгартабак холдинг" АД. Софийска окръжна военна прокуратура работеше по проверки за нарушения от служители на фирма "БМВ" /"Безконтактни мултиплексорни вериги"/, собственост на МВР. Въпросната фирма на няколко пъти се споменаваше в доклада на НСС, поясниха пред мен тогава запознати. Припомням тези факти, защото вчера президентът Първанов заяви, че трябва да се намерят виновниците за банковите фалити – призив, твърде закъснял, за да доведе до някакви реални резултати. Като стана дума за фалирали банки ще припомня, че на шеста позиция в списъка на предварителните производства, образувани по доклада на НСС бе проверката и образуването на 6 следствени дела срещу длъжностни лица от Балканска универсална банка /виж разследването на Балканска универсална банка в архива на тази електронна страница – бел. Л. М./. Васил Нинов, банкерът на тази банка се върна от Испания след успешните за БСП избори миналата година, като пресече с фалшив паспорт границата и по-късно издирването му от Интерпол бе свалено от прокурора Цеко Йорданов – същият, който бе предложен тези дни за наказание. Но Йорданов е ясен – оттук нататък думата ще има Висшият съдебен съвет. Интересното в случая бе изявлението на Нинов, че се връща да изчисти името си и че в софийския хотел “Родина”, където бе отседнал Нинов, МВР-министърът Румен Петков зачести с посещенията си. Междувремено Нинов продаде своя хотел “Родина” в Добринище и обяви за продан и друг свой едноименен хотел в Банско. Причината за тези спешни продажби свързвам с току що приключилите парламентарни избори от 2005 г., след които партията на социалистите бе изтъняла финансово. А за финансите на партията отговорност носеше и все още носи Румен Петков – заместникът на Сергей Станишев. Така, че – тази есен се задават президентски избори, отново ще са нужни пари, а Нинов остави на името на баща си доста имущество. /Какво е финансовото състояние на банкера Васко Нинов ще поясня след време, тъй като все още набавям актуална документация. – бел. Л. М./

В изброения Списък на проверки по Доклада на НСС бяха и: следствено дело за нарколабораторията в село "Опицвет", за което бе съобщено, че е внесено с обвинителен акт в съда, следствено дело срещу бившия земеделски министър Георги Танев и Емил Хърсев за предоставянето за доверително управление на 10 млн. щатски долара - което бе приключено с обвинителен акт, следствено дело за акцията на НСС и НСБОП в курортен комплекс "Слънчев бряг" срещу Янис Груйчев - бивш зам.-директор на НСС, по което предстоеше изготвяне на обвинителен акт, следствено дело срещу служители на МВР за неправомерна употреба на оръжие в района на язовир "Искър", което бе приключено и внесено с обвинителен акт в съда. Интересно е да се разбере каква е съдбата на тези преписки днес, защото някои от гореизброените проверки бяха между временно прекратени и спрени. Около банката на Васко Нинов имаше две убийства – на дилъра на банката Илия Гьошев и брат му, пак свързано с банката бе и едно установено източване на Държавния резерв, ощетяване на Агенция “Митници” с милиони, и канал за пране на пари, по който водещи офицери от Дирекция на националната полиция дадоха пресконференция, че са били заплашвани и подложени на огромен натиск да не разследват. Но това са отделни теми, по които тепърва предстои да излязат продължения на документалните разследвания, публикувани тук, на тази страница.

Досега Прокуратура и МВР бяха в съдружие по имитирането на дейност и се трудеха като в една голяма говорилня

Медийни фойерверки прикриваха и прикриват бездействието на двете ведомства в гонитбата на бандити. Спомням си как бившият шеф на ДНСП, генерал Васил Василев бе обяснил, че е минала цяла година от внасянето в прокуратурата на материали за Константин Димитров – Самоковеца и Иван Тодоров – Доктора. Бившият Главен прокурор Никола Филчев веднага го контрира, че не са постъпвали такива материали. “Днес много държавни органи изпитват удоволствие да казват - всичко дадохме на прокуратурата” – възмути се тогава Филчев пред журналисти. - Същото направи и министър Николай Свинаров преди няколко дни, но нищо не е дал на прокуратурата. Дал е сигнал за 9 метра маркуч или кабел…”

В крайна сметка и Самоковеца и Иван Тодоров бяха убити и разменените реплики станаха безсмислени – проверките – вероятно също.

Да се пуска димна завеса със залежало от години дело, когато контрабанда, взривове и поръчкови убийства чертаеха територии и интереси, бе, меко казано, нелепо. Имитираше се дейност пред обществото, за да се прикрие хронично бездействие и безсилие. Кой би повярвал, как МВР генерал показва входящи номера с дати на внесени в Прокуратурата материали, а Главният прокурор, не дочакал да чуе за какво иде реч – отричаше категорично всичко. Вместо да сложи в ред спора за това кой на кого какво дал и кой какво и кога е получил - зам.-министърът на вътрешните работи, Бойко Коцев /който все още е такъв – бел. Л. М./, поясни от телевизионния екран, че главният прокурор е прав - нямало материали, насочени срещу Косьо Самоковеца, но имало предадени материали за хора и организации, директно свързани с него...

Задължителен елемент в “борбата” с бандитите бе моментът, на предложения за изменения в законите, които правеха полиция и прокуратура, следваха уточнения, че в страната ни действат няколко организирани престъпни групи, свързани основно с контрабанда, наркотици, търговия с проститутки, рекет и трафик на хора. На гражданството се обявяваше, че МВР знаело кои са лидерите на криминалните групи и банди в България, но понякога се затруднявало в събиране на доказателства срещу тях, тъй като те били ... организирани!

Няма друга държава, в която висши полицаи и магистрати да разказват, че са наясно с бандитите, вместо да ги задържат и предават материалите и доказателствата на прокуратурата. Не е ясно, като са известни въпросните организирани престъпни групировки, какво правеше години наред МВР по залавянето и обезвреждането им, освен да съобщава известни факти от стари сводки? Събирателната информационна дейност на МВР бе похвална, но не и когато факти и документи за престъпна дейност залежаваха, вместо да се предадат на Прокуратурата. Пазеха се, за да бъдат извадени в навечерието на поредния празник или скандал, за да бъдат съобщени в парламента. Години наред основното реално противодействие бе в ръцете на правозащитните органи, но започваше и приключваше със създаването на комисии, специализирани звена, регулярни посещения при президента и размахване на докладни записки пред камери и микрофони.

Елитарна и ненаказуема ли бе закрилата от МВР и Прокуратура?

На говорилнята по борбата с престъпността в комплект вървеше и върви толерирането на престъпления, извършени от полицаи или близки на полицаи или магистрати. Тук е мястото да спомена случаят, като този с катастрофиралия син на шефа на окръжното следствие във Враца - Павел Йотов, по който цяла седмица не бе известен резултатът от пробата за алкохол в кръвта му. И то след като на всички бе известно, че пияният Йотов уби с форда си 18-годишната Мария и тежко рани връстника й Десислав? Случай, за който целият град Враца бе на крак и в протести. Тук и МВР и Прокуратура бяха вдигнали ръце и единственото, което правеха бе да прикриват и бездействат.

Кражбите на коли се увеличаваха и увеличават, а често се откриват крадени коли, които се карат служебно от високопоставени полицаи и магистрати – кой следваше да провери и разследва тях самите? Или данните на земеделските производители, че изкупуват на смешни цени продукцията им и до купувача тя поскъпва с 15-20 пъти. Кой им обърна внимание? Или десетки хилядите села, в които крадяха, пребиваха и изнасилваха безпомощни възрастни самотни баби и дядовци? Едно бе да пострада близък на неслучаен човек от властта, полицията или магистратурата, а съвсем друго – да си изпатят обикновени хора. На обикновените никой не обръщаше и не обръща внимание. Това обстоятелство отдръпна от полицията и прокуратурата хората, обезвери ги, те са наясно, че насилието и посегателствата срещу тях и имуществото им няма да влязат в новините – не влизаха в бюлетините даже. Това е горчивата истина – недоверието в полиция и органи на правораздаването е много високо, елитът е защитен и осигурен, колкото и да е малцинство, докато мнозинството българи живеят без защита и не могат да разчитат на законност и ред, на закрила. Затова социологическите агенции не правят проучване за това – има ли българинът доверие в полицията и в прокуратурата – не е изгодно да се чуят мненията. Парадността и показността са за самите участници от висшите етажи на полиция и прокуратура – обикновеният данъкоплатец отдавна е загърбил и затворил тази страница и не чака закрила.

Ето защо и по скандали като този, със задържания в Бургас украински самолет с оръжие, в което бе набеден, че е замесен Никола Филчев мина между капките. Гражданството бе наясно, че никой няма да привика и разследва бившият обвинител №1 за това от какви мотиви е бил движен той, когато нареди самолетът да бъде освободен, въпреки, че е имал на бюрото си данни, че стоката е пътувала за ембарговия район на Еритрея. В крайна сметка през есента на 2001 г. бе образувано дело по този случай, което бе прекратено тихомълком с мотива, че случаят е маловажен!

Ето в такива случаи полиция и прокуратура работеха рамо до рамо, за да може замесеният висш полицай или магистрат да остане ненаказан за реално престъпване на закона. По същия начин и ще се развие и приключи и историята с изнесеното във в. “Политика”, че зам.-главният прокурор Христо Манчев строял ваканционно селище в Балчик. Или подобната информация за колегата му Николай Ганчев, който пък строял хотелски комплекс във Велинград. На гражданството бе подхвърлена историята, че съпругата на Манчев само срещу 50 стотинки дялово участие е станала председател на Съвета на директорите на замесената фирма – ваканционен клуб “Вила Романа”, продажната цена на който се определяла на над 4,5 млн евро! Срещу 50 стотинки дялово участие ставаш председател на Съвета на директорите на обект за 4,5 млн евро! Без коментар.

Съпругата на Николай Ганчев, Антония Станимирова Ганчева, адвокат по професия е по-известна като бивш синдик на изкуствено фалираната през 1997 г. Добруджанска банка. За този банков скандал от години имаше дело срещу настоящата подуправителка на БНБ и шефка на "Банков надзор" Емилия Миланова. То бе прекратено веднъж в началото на мандата на бившия главен прокурор Никола Филчев. Години след това бе възобновено, а Миланова ­ пратена на съд. За последно случаят бе върнат на прокуратурата за отстраняване на процесуални нарушения в началото на юни. Така се сблъскваме с конфликт на интереси – синдиците се одобряваха от Емилия Миланова, а съпругът на синдика Ганчева, Николай Ганчев работеше и все още работи в прокуратурата, където бяха делата по банковите фалити. Възможно е съпругата на прокурора Николай Ганчев да не е била като синдиците, които бяха уличени в огромни разходи и липси на пари – какъвто бе случаят със двамата синдици на Балканбанк – Стоян Стоянов и Снежана Башева. Стоян Стоянов бе доцент в УНСС и съдружник на съпруга на Емилия Миланова и тя го назначи и за синдик на банка БУБ, по която тук, в страницата има разследване. И пак Стоянов бе сред основните фигури по канала за износ на огромни суми от България в над 30 държави. За което също се споменава в разследването по банка БУБ. И тъй като прането на пари и износа на капитали ще бъдат отделна тема на документално разследване, то ще завърша засега с началото на проблема – финансирането на партиите и корупцията. Тема, която прокуратурата така и никога не разследва из основи.

Финансирането на партиите – началото на корупцията

Преди време бившият депутат Венцеслав Димитров каза, че борбата с корупцията трябва да започне още от предизборната кампания. Дали по президентски, дали по парламентарни, или по местни избори – липсата на прозрачност и контрол от страна на полиция и прокуратура в начините, по които се финансират партиите все още е развъдник на корупция и незаконни сделки. Тогава, от думите на Димитров стана ясно, че гражданското общество трябвало да следи кой кандидат колко пари харчи за кампанията си и откъде ги взима. Според него гражданското общество у нас трябвало да обърне внимание на броя на клиповете, плакатите и всички видове реклама, защото парите за това идвали от джоба на данъкоплатеца. Реално обаче – никой няма да раздипли фактури и факсове, за да покаже на журналисти откъде се плащат скъпи клипове, реклами в печатни медии, плакати. Както казваше един бивш полицай от “Икономическа полиция” – “... не е трудно да се хванат и изчислят харчовете на партиите за избори – те, както и строителството с пари с недоказан произход се виждат и не може да ги махнеш или скриеш лесно... Стига да има желание за разследване на финансирането на партиите – то е видно, трябва само да се изчисли, а след това вождовете да отговарят откъде, от кого колко и срещу какво са получили.”
 
Следва: схемите с финансирането през фондации, защо ще сменят предсрочно състава на Висшия съдебен съвет, изнудването и спекулациите като форма на между партийни отношения. Кой ще разчисти залежалите дела? Редно ли е да се подслушват прокурори и полицаи, да се следят за нарушения и от кого? Всички ли в България са равни пред закона, както повелява Конституцията?

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене