Монархистите съобщиха кого няма да предложат за президент

Движението ще оцелее, докато Симеон Сакскобургготски не си вземе буквите от абревиатурата преди да се качи на самолета за Мадрид

Пребиваването във властта за монархистите май е на заник. Докато всички очакваха да съобщят името на излъчения от тях кандидат за президент - те съобщиха кого няма да издигнат, т. е. в средата на горещото и дъждовно политическо лято 2006 -то, се оказа, че жълтите нямало да издигнат кандидатурата на лидера си - Симеон. Причината затова е, че сам Симеон е настоял да не бъде издиган за кандидат за президент от редиците на Движението, като твърде вероятно е мотивът за това негово решение да е съобщението, че Комисията по царските имоти е приключила своята работа и сега ще се чака тя да излезе със свое становище. Колкото до царедворците, не мислете, че са свалили наколенките и са самостоятелни - нищо подобно, те са твърде объркани, да не кажа изоставени от бащицата Симеон. И объркването им е дошло в последния момент преди да обявят кого ще издигат за своя кандидат за президент, тъй като в противен случай те нямаше да надигат глас, че в еди кой се ден ще съобщят името на кандидата си. И монархист да си не е лесно, само най-приближените около лидера знаят какво го накара да остави съпартийците си в небрано лозе с празно листче и без име на кандидат.

Интересен акцент от вчерашния ден е желанието, което афишираха монархистите: изборите за евродепутати да се насрочат заедно с президентските наесен. Явно съпартийците на Симеон, досущ като лидера си дават сигнали, че са приключили с делата в родината и вече гледат с готови куфари към Европа. С това свое предложение за гласуване с две бюлетини, жълтите показаха, че след партийните дела в дневния им ред са лично европейските, нещо логично за идеологията на Движението, ако това може да се нарече идеология. В стремежа си да се гмурнат час по-скоро в европейските структури, членовете на ръководството на НДСВ пропускат факта, че до крайния срок за избор на родни евродепутати има време, което автоматично прави предложението им несъстоятелно прибързано и излишно. Несъстоятелен е доводът на монархистите, изборът на евродепутати да бъде съчетан с избор на президент, което щяло да повиши избирателната активност на населението. В Европа, за избор на евродепутати, както показва досега практиката са се отзовавали с гласуване едва 12-15 на сто от избирателите. Колкото до довода, че ще има стимулиране на избирателната активност при съчетан вот на избор на държавен глава с избор на евродепутати - ефектът може да е обратен - и пред урните да се появят отчайващо малък процент гласоподаватели. Ето защо смехотворно звучи грижата на жълтите, че с един комбиниран вот ще се спестят държавни пари - нещо, което по време на управлението си и двукратното си пребиваване в парламента, хората от НДВС показаха, че най-малко го вълнува.

Ако има нещо, което спешно трябва да се избира в България, освен държавен глава, то това е Велико народно събрание, което най-после да направи така необходимите поправки в Основния закон на страната. Поправки, които биха улеснили и избора на нов състав на Висш съдебен съвет, както бе предложено неотдавна.

От посланията, които излъчи вчера жълтата централа, май налице е друга, далеч по-основателна причина, хора от НДСВ да гледат притеснено към Европа - и тя е, че все по-често започват да гърмят бушоните от управлението им и от сегашните им действия и решения. Като се започне от големия скандал, който тепърва ще се разраства и е свързан с затворените на тъмно преговорни глави от Миглена Кунева, та се премине през гафовете, около Соломон Паси, които тепърва ще научаваме от Прокуратурата, мине се през шегите на Свинаров и Николай Василев, че уж ще излизат от кабинета и стигаме до скандала - кой е пречил да бъде отстранен през 2004 година вече арестувания шеф на "Топлофикация", Валентин Димитров. Скандали, скандали, които тепърва ще избухват и най-здравословното за жълтите би било - те са да на европейско разстояние от България, за да не ги засегнат. Тук пропускам огромните гафове с затварянето на АЕЦ "Козлодуй", които монархистите ловко прехвърлиха на Овчаров. Пропускам резултата от делото с медиците в Либия, който също ще се появи скоро. Пропускам и резултатите от прокурорската проверка за детската болница, които още отсега се оформят като класически случай на политическа корупция. Външно-политическите и военни авантюри от НДСВ мандата, стрували не един и два живота на българи, също все още няма да припомням, защото и за тях ще дойде време.

Истината е, че хора като Пламен Панайотов, Долорес Арсенова, Олимпи Кътев, Миглена Кунева, Соломон Паси, Николай Василев, Николай Свинаров не разполагат и с 0, 001 на сто рейтинг като политици и самостоятелното им пускане оттук нататък във вътрешно-политическите битки на родна територия е предварително обречено. Само за един-единствен мандат, всеки един от по-шумно афишираните фигури на Движението остана с много нисък рейтинг и много високо имуществено замогване. Ето защо гротескното съобщение, че общински координатори искали НДСВ да напусне коалицията е тъпа шега, на която никой не би се хванал. Няма информирани хора, които да не са наясно, че в НДСВ решенията се вземат единствено от бившия монарх, а членовете на ръководните структури имат задължението единствено да гласуват. Както няма и хора, които да не знаят, че НДСВ бе политическото движение, което нагледно, за един мандат показа, че политици и хора от сивата икономика имат преки контакти, че пребиваването във властта се осребрява много скъпо във вид на лично облагодетелстване. Това, за което само се говореше в началните години на прехода, НДСВ го показа и демонстрира нагледно - след примера на СДС от управлението на Иван Костов и след управления на БСП и коалиционни правителства с ДПС присъствие. НДСВ поемайки властта 2001 г. прояви приемственост в най-лошите управленски традиции, като подчини МВР и Прокуратурата да служат на политиците за лична употреба. С парламентарни хватки, жълтите гласуваха извън законова самостоятелност при вземане на решения по приватизацията и най-лошото: те прегърнаха като своя антисоциалната и антихуманната политика в здравеопазването и грижата за социално слаби, инвалиди и пенсионери.

Ето защо хората на Симеон не съобщиха име на свой кандидат за президент все още - те отлагат обявяването, за да печелят време. Демонстрират самостоятелност и личен избор за собствен кандидат - за да вдигат рейтинга си. Но нито едното, нито другото ще е в състояние да ги измъкне от блатото на политическата забрава. Ето защо като спасителен вариант монархистите впериха взор към Европа, но и за там се искат гласуване и одобрение - нещо, с което те очевидно не разполагат. Засега. Другият вариант за политическо оцеляване, някои от царедворците виждат в присламчването към ГЕРБ, което засега е само вариант, но не и реална възможност, тъй като на софийския кмет Бойко Борисов му стига боклука на столицата и да прибавя и политически - ще му дойде в повече. И то в момент, когато непрекъснатото клатене на лодката, с гъделичкане на егото му да се кандидатира за държавен глава - определено предизвиква световъртеж за генерала и отчаяние в лодкарите. Отчаяние, че краят на пързалката се вижда и тези дни Борисов ще вземе да им тръшне вратата с решението си, че няма да е един от кандидатите за държавен глава.

В средата на лято 2006-о и децата са наясно, че Движението НДСВ ще оцелее до деня, в който Симеон Сакскобургготски не си вземе буквите преди да се качи на самолета за Мадрид. Тогава за изпращачите - кърпичките им няма да служат за махане, а за бърсане на сълзи.

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене