Кандидатпрезидентски вълнения или ако жертвеният козел ставаше и за доене!

Докато обявят Неделчо Беронов за официален кандидат на десницата - той остана само с подкрепата на семейството си и шепата хора на Костов и демократите * Народът го е казал "Болката е кратка, срамът е голям".

Колкото и да се чуди човек едва ли ще проумее защо Иван Костов има зъб на председателя на Конституционния съд, Неделчо Беронов, та за няма и нищо го направи прицел на критики и шеги, с издигането на кандидатурата му за президент и обединител на дясното. Но каквото сам си направи човек - никой не може да му го погоди - казват старите хора и имат право. Така и с Беронов, сам прие да се води по акъла на Костов, въпреки че хубаво го рече в началото: "Ако не ме подкрепят всички от дясното пространство, няма да се кандидатирам за президентските избори." Направи впечатление с твърдата си позиция и дотук.

Защо Иван Костов извади кандидатурата на Неделчо Беронов

си задават въпрос анализатори и политолози. Причините са прости и прозрачни, както повечето действия на лидера на ДСБ. От предлагането на Беронов за обединителна кандидатура, Костов спечели няколко битки. Първо: пред Европейската народна партия, той остави впечатление, че е спрял крамолите в десницата, като е предложил толкова авторитетна фигура за кандидат на десните. За една партия, като ЕНП, дълбоко неизвестна за българския избирател, един председател на Конституционния съд в държавата е силна кандидатура. Но това се отнася до ЕНП, а не до българския политически мир и родния гласоподавател.

Второто, което спечели Костов бе да се наложи над Стоянов да се откаже от кандидатстване за втори мандат на президент. Успя.
Третото, което целеше Костов бе, в Европа да останат с впечатление, че Костов е обединител на дясното, а дали се получи в цялото дясно - от Европа нямат време да влизат в подробности и следят в подробности случващото се.
Четвъртото, което гонеше да постигне Костов бе той да има последната дума преди изборите - имаше я. И дотук с спечелените битки на Костов - оттук нататък му предстоят горчиви дни и загуби, но това предстои.

След обявяването на Беронов за общ десен кандидат, в дясното политическо пространство започнаха една по една да отпадат с подкрепата си партии и движения: земеделците БЗНС-НС не подкрепиха протежето на Костов и номинираха лидерката си Анастасия Мозер, която пък най-неочаквано взе самолета за Америка. Гергьовден и ВМРО също отказаха да подкрепят Костовото предложение - Неделчо Беронов. Стигна се дотам Георги Пинчев да пита как Беронов се е сдобил с апартамента си, забравил как техният вицепрезидент Тодор Кавалджиев плачеше като вдовица за мъж, че останал без жилище след края на президентския мандат. /Като че ли някъде е било записано, на бивши президенти и вицепрезиденти при край на мандата се осигурява жилище! - бел. Л. М./Така че Пинчев напразно се увлече с опита си за компромат - той не беше нужен и се получи грозно.

Междувременно издигнатият за кандидат за президент, бивш държавен глава и настоящ лидер на СДС и депутат в парламента, Петър Стоянов се отказа от участие в изборите доста драматично, като каза в предаването на Би Ти Ви "Тази сутрин": "Можехме да тръгнем срещу Георги Първанов, ако бяхме единни. Аз бях готов да вляза в битка, тази битка щеше да бъде спечелена, ако кандидатът на десницата беше единен. Аз бях готов да загубя и тези избори, което щеше да е огромна загуба в личен план, но аз тръгвам като наивник да водя една армия, три картечни гнезда стрелят в гърба ми." Така образно Петър Стоянов определи липсата на подкрепа от всички десни партии за неговата кандидатура. - "Нито един от десните интелектуалци, политици и анализатори не излезе през всичките 20 дни, в които беше издигната моята кандидатура, и не каза: оставете своите вражди, да подкрепим Петър Стоянов и аз си помислих, защо аз да съм прав, когато нямам подкрепа отникъде?... Политиката не детска игра и няма място за сърдене или за обиди. Оттук нататък ние ще подкрепим Неделчо Беронов и ще го направим с цялото уважение, заяви още Стоянов. Ако не се яви Неделчо Беронов от изборите, това ще е голям фарс и трябва да се понесе отговорността за това, защото на всички ни дойде до гуша."

В началото бе изискване за подкрепа от всички десни партии, а след това се появиха болката, притеснения за възрастта и какво ли още не

Същият ден, в който Петър Стоянов даде горното изявление, Неделчо Беронов каза в сутрешното предаване на една друга телевизия, Нова, следното: "Изчаквам да видя какво ще бъде официалното становище на десните партии. Няма отклонение от позицията ми, че трябва да ме подкрепят всички партии, но когато видим крайния резултат, това са неща, които ще обсъждаме, когато имаме тези факти. Това заяви евентуалният кандидат за президент на дясното пространство Неделчо Беронов в предаването на Нова телевизия "Здравей България". "Ако три четвърти от дясното пространство се е обединило от една кандидатура, а малка част иска да я саботира, това няма до го вземем предвид", заяви още Беронов, но веднага направи опит за отстъпление от първоначалната си позиция. Така за броени дни Неделчо Общия кандидат се превърна в Неделчо ? кандидат на десните.

Според Гергьовден, "кандидатурата на Беронов не носи алтернатива и нов проект на десницата за България. Това очевидно не е изборът на новото поколение, а отражение на архаични разбирания за политика. Участие на олимпийски принцип може би ще ни осигури мир, но няма да ни донесе победа" заявиха гергьовци. На финала, дни преди обявяването на Беронов за официален кандидат от дясно, движението на Любен Дилов-син излезе с декларация, в която между другото се каза, че днешните лидери на десницата пращат "баща си" в сражение, в което самите те се страхуват да участват.

"Нашите привърженици ще приемат това решение с болка. Ние ще ги убедим да гласуват за Неделчо Беронов, но не знам до каква степен това наше решение ще достигне до сърцата им", прибави се към общия хор на неодобрение Елеонора Николова, депутатка от СДС. Народът го е казал за подобни ситуации: Болката е кратка, срамът е голям".

"Отваряме пътя на десните избиратели към Борисов, заяви бившият столичен градоначалник и сегашен депутат и лидер на ССД, Стефан Софиянски. - Много ми е тъжно, че Петър Стоянов си оттегли кандидатурата. "Работим за Неделчо Беронов, но ще ми е трудно да предам ентусиазъм", каза той и допълни: "Такова бездействие и такъв страх в дясно не съм виждал, според мен Костов и Стоянов "минаха в политическата история на България", каза предшественика на Бойко Борисов в столична община. Той определи лидерите на ДСБ и СДС като хора, които крият страха си зад чужди кандидатури и не могат да водят ясна политика. По думите на Софиянски така се отварял пътят на десните избиратели към Бойко Борисов. Не мина много време и Софиянски изрече в прав текст, че подкрепя кандидатурата на Неделчо Беронов със съжаление. По думите му, Неделчо Беронов трябвало да покаже, че е повече от лидера на СДС Петър Стоянов и лидера на ДСБ Иван Костов, които го подкрепиха. "Той трябва да покаже, че може повече от тях, а не да седи и да ми мънка, че бил в изчакваща позиция. Ако искате да ставате лидер, г-н Беронов, трябва наистина да потърсите, да работите, да се срещате с нас и да искате нашата подкрепа, и да водите", допълни Софиянски. Докато малко преди от ДСБ и Демократическата партия да обявят, че официално издигат Беронов за кандидат за държавен глава, Стефан Софиянски обяви, че ССД оттегля подкрепата си за Неделчо Беронов, тъй като не желае да става заложник в конфликта между ръководствата на ДСБ и СДС. Като си спомним как точно преди да влезе прокуратурата на проверка в Националната здравна каса, Стефан Софиянски я напусна - този ход на бившия кмет на столицата не изненада никого. "Кандидатурата на Беронов не е нито дясна, нито е обща, нито е избираема" бе лаконичен лидерът на ССД - Софиянски. - "На дясното му трябва човек, който да застане пред нас, а не човек, зад който ние да заставаме" - допълни бившият кмет на София. Така на практика подкрепящите Беронов формации останаха: ДСБ, Демократическата партия, БЗНС на Личев и СДС срещу - противниците на издигането на този общ десен кандидат: Гергьовден, ВМРО, БЗНС-НС, ССД. В мига, в който Софиянски обяви, че неговият ССД няма да подкрепи Беронов, депутатката от ОДС, Елеонора Николова заяви, че не смята Беронов за печеливш кандидат! Като капак на всичко от Демократи за силна България на Иван Костов също отстъпиха встрани от Беронов, като спретнаха инициативен комитет, който да издигнел кандидатурата му?

Към оттеглянето на цитираните по-горе десни формации се прибави и дебатът за възрастта на Беронов, който проблем столичният кмет генерал Борисов коментира по следния начин: "Марката СДС, ако остава, да се събират още днес и да взимат решение какво ще правят на изборите. Защото нормален човек, с... моите уважения, вижте, понеже там има много хора, които вече, особено в ДСБ, в другите са били на Запад, както едно време се казваше, но главно или в Щатите, или в Германия, са учили как се правят избори, ходили са на специализации. И там някой им е казал, че навремето Рейгън е спечелил изборите в Щатите, защото бил възрастен и се обърнал към възрастните избиратели и те го подкрепили и така станал президент."

"На бой отиват само старците" излезе с анализ в. "Сега", в който посочи, че "политическият профил на Беронов остава пълна мистерия. "Единственото известно е, че председателят на Конституционния съд е по-скоро привърженик на парламентарната република с ограничена президентска власт. Знайно е, че президентът следва да е независимо мислещ, извисен над партиите политик. Беронов не е политик. Той е живото отрицание на онова, от което има нужда българската десница: идеи, позиции, личности, единство, действеност и гражданско присъствие. Издигането на кандидатурата му е поредна стъпка към естрадното самоубийство на досегашната десница, която идните месеци ще се разтвори в политическото небитие."

Спорът за възрастта около издигнатата от дясно кандидатура ме върна към една весела случка преди години, когато млада булка, смутена от възрастовата разлика с бъдещия й съпруг се обърнала към баба си за съвет:

- Бабо, ама казват, че е много стар годеникът ми! - на което отговорът бил:

- Какво като е стар, мила, няма да го вариме, ще те омъжваме!

Толкова по спора за възрастта. Сякаш за да покаже, че и той има опасения от годините си, Беронов си поиска млад кандидат за вицепрезидент, та на принципа средноаритметично, да се догоди някаква по-ниска цифра за възраст на общата кандидатпрезидентска двойка. Явно не сме нито Щатите, нито Италия.

"Обединяването на десницата около общия кандидат за президент Неделчо Беронов е първият голям успех на десницата", обяви лидерът на Демократи за силна България /ДСБ/ Иван Костов. По думите му, с подкрепата на Петър Стоянов за Неделчо Беронов се откривал пътят на най-сериозния претендент и опонент на настоящия президент Георги Първанов. Няма да предлагам след изборите депутатът Костов да си направи преглед дали е в състояние да взема решения и да прави правилна преценка на ситуацията, защото може да се засегне.

Току що издигнат, Неделчо Беронов сподели в голямо интервю, как вълните на народното одобрение го изтласкали на върха. На кой връх, не стана ясно. Така си усещаше човекът, така си говореше - като пред личния лекар. Всичко и от сърце - поне бе откровен. Помолен да коментира резервите по адрес на неговата кандидатура, отправени от някои десни лидери, Беронов отказа с мотива, че е приел "протегнатата ръка за търсене на общия тон, а не за да се доразцепи дясното". В отговор на въпрос дали се опасява от компромати, кандидатът на Иван Костов за президент каза, че не може да бъде отговорен за поведението на "милиони хора, сред които има и добри и зли". В друго интервю Дарик радио, Неделчо Беронов каза, че не се притеснява от това, че някои смятат кандидатурата му за губеща. Той нямало да бъде човекът, който ще провали така трудно постигнатото общо виждане в дясното пространство. Щом като те се обединят около една фигура, тази фигура вече дължи необходимите усилия да бъде избираем, каза Неделчо Беронов за слушателите на Дарик.

На 30 юли Беронов заяви: "Чакам да видя дали десните ще имат общ кандидат". Като че ли той самият вече не бе обявен за кандидат на десницата. Ще припомня, че две седмици по-рано, на 16 юли Стойчо Кацаров, от националното ръководство на ДСБ заяви: "Ако десните излъчат обща кандидатура, със сигурност ще имаме нов президент". Е, кандидатурата отдавна не е обща - т. е. няма да имаме нов президент, Кацаров, така ли?

"Георги Първанов впрегна държавния апарат за своето преизбиране - показа зъби Беронов в едно от последните си интервюта, преди официалното обявяване на неговата кандидатура за излъчена за предстоящите президентски избори. - Моментът сега е решаващ. България ще стане член на ЕС, което означава едно съвсем различно развитие на страната в бъдеще. Имаме много причини да не сме доволни от сегашното положение и това е достатъчно сериозна причина да се замислим за промяна. Това може да е промяна само в рамките на конституционните правомощия на президента. По конституция правомощията му не са много големи, но в определени моменти той би могъл да прави обръщения, да фокусира общественото внимание върху определени органи от държавната власт, в определени моменти да участва в самото сформиране на органите за управление, както стана преди година. Настоящата управляващата коалиция е създадена от и по преценката на сегашния президент - заяви Беронов пред журналиста Красен Николов. - Така на практика Беронов се обяви против сега действащият начин за избор на държавен глава, в който той сам предстои да се включи. Десният кандидат се обяви и за промяна на сега действащата Конституция, въпреки, че все още е председател на Конституционния съд? Така от "изчаквам, ще преценя, ще се види" Неделчо Беронов промени стратегията като нападна бъдещия си опонент, че използвал сегашния си статут, за да си прави предизборна кампания. Обвини го за много грехове и най вече за баща на съставения и действащ все още кабинет.

Няма безпогрешни хора - още по-малко пък има безпогрешни политици. И все пак нека бъдещите кандидати за поста на държавен глава не забравят, че докато преливат от пусто в празно с издигане на кандидатури, броене на поддръжници партии, изчакване, популистки участия - в държавата има хора, голяма част от които умират в мъки от рак без лекарства. В България има десетки хиляди млади момичета, които вместо лечение на анорексия ги пращат в лудница, където умират. Има деца, които вместо да учат, се свързват със собственици на порносайтове, за да участват в оргии. Има един етнос, циганският, който не желае да спазва законите в държавата и представлява голяма част от криминалния контингент. Има млади хора, които са отвличани в чужди държави, за да проституират или крадат. И други млади хора, за които животът тече от една доза дрога, до следващата доза дрога. Има и хора от третата възраст, които оцеляват в лишения и страх, и невъзможност да се лекуват. Има и мъже и жени, които се борят за право на труд, за да живеят нормално те, децата и родителите им. Има майки, които продават децата си, а ако не успеят, ги хвърлят на улицата, в боклука.

На кои точно българи се канят да бъдат президент или държавен глава бъдещите кандидати. Ето върху това си заслужава да се помисли. Защото на малцинството успели и богати българи е безразлично кой ще е президентът - те имат бизнес, имат интереси, имат и осигурена защита. Проблемът за избор и подкрепа на бъдещия държавен глава е за другите българи - те са мнозинство и от всички възрасти. Проблем, който тепърва ще затруднява политиците и оставането им във властта.

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене