Изборите за президент всъщност са проверка за партиите

Политически противоборства, неизпълнимите обещания, послания, далеч от интересите на избирателите ще изиграят лоша шега на повечето от кандидатите за следващ държавен глава

Вчера прочетох, че социолозите се разминавали в прогнозите си ниска или висока избирателна активност ще има на 22 октомври. Ненужнен спор - избирателната активност ще е традиционно ниска. Освен това, както е известно, процентът на гласувалите едва ли ще попречи да се отиде на втори тур. Така че социолозите отново се занимават с ненужни спорове, изследвания и прогнози. Но това им е работата, нали за това им плащат?

В изборите за държавен глава този път има нещо тотално сбъркано и то е, че чрез издигнатите кандидати, кампания и прогнозиран резултат политическите партии и движения се водеха от едно-единствено нещо: да проверят своето влияние в обществото, възможностите за бъдещото си оцеляване и с една генерална репетиция да налеят нещо в подготовката за следващите избори за местна власт. В една подобна ситуация, да се говори, има ли президентът достатъчно правомощия, да се вадят компромати, да се мерят заслугите за демокрацията се оказа повече от бутафорен начин за убеждаване на гражданството да гласува.

Ето защо и изявленията на лидера на "Атака" Волен Сидеров дадоха на привържениците му това, което искаха да чуят, но реално са си един голям балон. "Позорно е да ставаме член на Европейския съюз, начело с една етническа партия". Това заяви кандидатът за президент на "Атака" Волен Сидеров на среща със симпатизанти в Тополовград, предаде репортер на Агенция "Фокус". Ако стане президент Сидеров щял да се сезира Конституционния съд за ДПС, която е етническа и верска партия. ДПС отдавна е в политическото пространство и Сидеров отлично е наясно с това. През годините на демократичен преход лидерът на "Атака" беше действащ журналист в радио "Свободна Европа", в. "Демокрация", в. "24 часа" и в писанията му темата ДПС едва ли е била застъпена повече от 8 процента. Тогава Сидеров бе наясно, че националистически идеи, изразени в ефира на "Свободна Европа" например, щяха съвсем сигурно да му уредят отстраняване. Тогава Сидеров стриктно спазваше дистанция от днешната му любима етническа тема - цигани, турци /въпреки, че в България няма турци, а само български граждани с различно вероизповедание - бел. Л. М./ Когато бившият държавен глава Желев крепеше Доган, Волен не си и помисляше да го наругае и обвини за позицията му - Сидеров просто си мълчеше.

Когато в парламента през 1992 г. излезе Доклад за турцизиране на райони със смесено по вероизповедание население - Сидеров отново се разсейваше, а в България без проблем си живееха и цигани, които престъпваха здраво законите и се превръщаха в сигурен, постоянен криминален контингент.

Когато в районите със смесено по религиозен принцип население, нахлуха от Турция специални хора, от още по-специални служби, хора, които гениално решиха и платиха на мюсюлманите да се осигурят учители по турски, за да се превърнат постепенно в турско малцинство, като етнос - къде беше лидерът на "Атака" тогава? Някъде, където не се чуваше гласът му по тези проблеми. В тези години аз публикувах в "Демокрация" поредица "Етапи и решения на висшия ешелон за възродителния процес", в което разследване, документално сигнализирах за насилственото турцизиране на мюсюлманското население в наши дни, сигнализирах, че Докладът за турцизирането на Временната анкетна парламентарна комисия е потулен в парламента, че лично президентът е съпричастен на това, което се случва - Волен пак го нямаше на ринга по тези теми.

Когато Филип Димитровото правителство извърши огромната грешка да отвори вратите на държавата за секти, религиозни фондации и прочие опасни за националната сигурност на страната сдружения - Волен пак беше зает с друго.

И чак, когато партиотизмът бе изоставен като дете сираче от политиците, Сидеров яхна гребена на вълната и го преобрази във войнстващ национализъм. Добре, но кой ще му повярва, на това закъсняло просветление - няма кой.

Лидерът на "Атака" заяви, че настоящият президент Георги Първанов се е провалил, защото не е защитил българските интереси в икономиката, военната политика, външната и социалната политики. Сидеров посочи, че в България е бил раздаден национален капитал и визира приватизационната сделка за енергоразпределителните дружества, за която Първанов не е изразил позиция, че тя е неизгодна. Заради приватизацията на енергоразпределителните дружества българите плащали по-високи сметки за тока. По думите на Сидеров Първанов не се е преборил за трети и четвърти блок на АЕЦ Козлодуй. Като президент ще разоблича всички подписали неизгодни за България сделки и ще работя за ревизия на приватизацията.

Всичко това е вярно, Сидеров, но новините са пълни с подобни случаи на политическо безхаберие и то не идва от посока на Георги Първанов, а от посока на двата последни парламента и трите последни правителства. Първанов е виновен единствено за това, че когато е трябвало да изрази ясна и точна позиция по критичен за държавата проблем - обикновено мълчи или го прави беззъбо и когато вече е безсмислено. За това може да бъде обвинен Първанов. Всички сме грешни - Първанов направи гафове и несполуките на кабинета Станишев изядоха много от подкрепата му, но това са рисковете на професията да си действащ политик. А как конкретно и реално един президент като Първанов може да се противопостави на изпълнителната, законодателната и съдебна власт - и то ефективно, ще ми е интересно да чуя доводите на Сидеров и даже ще му се извиня за обвиненията си. Не може да се изрича една полуистина недокрай, а след това да се оставя на тълпата от предизборните митинги да разсъждава и си дава свои версии на отговори. Не се прави така, ако говорим за някаква почтеност.

Първанов - растеж на грешките

"Ще продължа да изпълнявам социалните функции на коректив на правителството и парламента" заяви настоящият държавен глава, а доколко ефективно може да бъде коректив, това е въпрос на спор, но нали трябва да се каже нещо. - "Казват, че по Конституция президентът не може да бъде социален. Но да не би Конституцията да ми забранява да изпълнявам ангажименти със социален характер?" - попита Първанов. По думите му никаква конституционна разпоредба не го е задължила да взима позиция по отношение на здравното осигуряване, но той го е направил и с това процентът на здравно неосигурените е спаднал до минимума, с тенденция проблемът да бъде напълно решен. Твърдение, което не само, че не е вярно, но е и точно обратно на истината: минимален брой граждани платиха здравните си вноски, за да са осигурени, а много повечеостанаха без здравни осигуровки.

Първанов бе категоричен, че трябва да се направи такава здравна реформа, която да позволи достъпна здравна помощ за всеки един български гражданин.

Тук дълбоко няма да се съглася с президента, защото именно сега действащото здравеопазване е инструментът за геноцид спрямо хронично болни и тежко болни хора в държавата. Ще дам и само един причер: не може на четвърт милион болни от вирусен хепатит, да се осигурява лечение едва на 150! Постоянно липсват животоспасяващи лекарства, клиничните пътеки за лечение не включват заплащане на лекарския и труда на медицинските сестри. Лекарските грешки отнемат нелепо човешки живот, а президентът все още не е поискал да се помисли за по-строги санкции от глобите и административните наказания.

Така че, когато става въпрос за здравеопазване - Първанов поне предизборно би било добре да си замълчи.

По същия начин стои въпросът и с армията - намалиха числеността й до футболната агитка на ЦСКА, докато в армията на безработните отидоха много достойни офицери без перспектива да продължат за осигуряват прехрана на семействата си. Тук проблемите също са повече от постигнатото - така, че и по този пункт държавният глава търпи критика, като говори единствено за боеспособна и действаща армия.

Най-наболелият проблем в България е този с детското насилие, с извращенията, които запълват ежедневието на българските деца -по него, Георги Първанов не говори нищо. Защото усилията на правителство и парламент са нищо. А както казваше крал Лир в Шекспировата трагедия: "От нищо не става нещо". Правителството реши да продаде и се оттърве от спортните си имоти, вместо да ги преустои за детски и младежки спорт. Първанов мълча. Интернет е залят с детско порно, всеки божи ден изчезват български деца, стотици започват или завършват живота си на сметището или продадени в чужбина - не си ли заслужава президентът поне тази тема да беше коментирал със свои изисквания към управниците? Или критиката е забранена вече със закон?

И последното, което ще припомня за президента Първанов: цял мандат той не намери време да почете паметта на загиналите жени и деца на гара Буново от взрив във вагона "Майки с деца", но затова пък даде орден Стара планина на Ахмед Доган, отличие, с което Доган веднага се подигра. В същото време покрай удостояването на Васил Мръчков със същия орден - президентът не си направи труда да узнае, че Мръчков не е участвал пряко в дела и събития, свързани с възродителния процес.

Преди броени дни избухна и конфликтът с уволнението на Иво Инджев, който тутакси заяви, че е уволнен по искане на Първанов. В телевизионния ефир бе съобщено, че е имало натиск от страна на президентската администрация. Но администрацията е едно и изминалите години показаха, че тази на Първанов далеч не е най-сполучливо подбраната. Държавният глава - е съвсем друго. Въпреки възможността да обясни ситуацията - президентът отново замълча. А не ставаше дума за оправдаване или само защита, а за ясна и точна позиция - имало ли е лична намеса на Първанов или не. Ето затова държавният ни глава не трябва да се сърди на хората, които няма да излязат да гласуват за него - хората обичат действени политици, политици, които са на пулса на деня. А Първанов определно отстъпи от тази позиция.

Ще спра дотук, в очакване на 22 октомври, но въпреки спадналата подкрепа за Първанов, с която той ще отиде на втори тур и без спор ще вземе втори мандат, изисква много последващи усилия по несвършената работа от първия мандат. Това е реалност и тя не бива да се пренебрегва.

Казусът "Беронов"

Това всъщност е лакмусът за Иван Костов има ли той бъдеще в политиката с малката си партийка.

Иван Костов избра Неделчо Беронов за свой кандидат за президент, за да наложи себе си в политиката. За една Европа или САЩ, изборът на Конституционен съдия вероятно е твърде престижен, но за България, където името и дейността на председателя на Конституционния съд не говори нищо - престижността е последното, на което Костов може да разчита.

Беронов бе незабележим като депутат, камо ли сега, след като е бил председател на Конституционния съд някой да пожелае да гласува за него. Груба грешка от страна на самия Беронов бе да тръгва на нападки като аргумент за убеждаване на гражданството да гласува за него. За подобен тип поведение си има и определен модел личности, на които то се удава. При Беронов, определено нападките и обвиненията го поставиха в неловко, смехотворно положение, което далеч не увеличи подкрепата за него.

Щабът на Иван Костов хвърли луди пари, милиони, за да наложи образа на избраника си - заляха градове и паланки с плаката му, той предприе с вицепремиерката си безпрецедентна обиколка на страната за срещи с избиратели, вестниците спряха да го нападат и критикуват /срещу добро заплащане, естествено/, а в телевизиите и радиата се заточиха клипове с него и антикомунистически послания. Ало, десните, в България вече няма комунисти, има деца на комунисти, които са във властта, но и затова сте си виновни вие, с вашата лакомия и непочтеност.

Така че, противопоставянето Първанов-Беронов изобщо не е за президентския стол, а за реанимирането на десните политически сили в политическия живот на страната и оцеляването на социалистите след твърде спорния мандат в изпълнителната власт. Друг въпрос е, че десните не успяха да се обединят за тези избори, те едва ли ще успеят да сторят това и след изборната нощ, когато Беронов се класира трети, или малко вероятно втори. В крайна сметка - колкото и пари да потрошиха от дясно и този път ще излязат с изборна загуба. Печалбата ще е единствено, че покрай Беронов отново се правиха митинги, отново мина преброяване на десните поддръжници. А това единствено бе целта на Иван Костов. Колкото до Беронов - вече завъртян в публичното пространство и достатъчно употребен и изхабен - вероятно ще получи някакъв пост при промените в съдебните редици. Вероятно.

Не коментирам другите кандидати за поста на държавен глава по една -единствена причина: тук съм съгласна с прогнозите и представителните изследвания, че тези кандидати засега нямат шанс за победа или класиране за втори тур. Така както шанс за победа няма и за ДПС и НДСВ, които изобщо не излъчиха свои кандидати и решиха да не участват в тези избори. Неучастието на ДПС и НДСВ на пръв поглед е необяснимо, тъй като те са коалиционни партньори на социалистите, а ДПС даже е мандатоносител за кабинета "Станишев". И това е парадоксът на политическия ни живот - партии от властта, отказват участие в избори, за да не се види колко малко подкрепа имат вече сред гражданството. Или както е казал мъдрецът "От пепелта не се ражда топлина".

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене