Поучителни наблюдения в писмена форма

Еуфорията в парламента пак пребори разума * Народните избраници показаха, че и умствената теснотия понякога се разширява

И бълхите жадуват за кръв, когато противоречията разделя пропастта, а разликата в равнищата. Тези житейски правила белязаха деня, в който мина на второ четене Законопроектът за обявяване на принадлежността на българските граждани към Държавна сигурност и военното разузнаване. Изминалите 17 години на демократични промени показаха, че непознаването на закона не освобождава от отговорност, затова пък познаването - често освобождава. Ден след като депутатите приеха отварянето на досиетата на всички български публични фигури, левицата поиска да не бъдат разсекретявани данни за дипломатите и ръководителите на отдели и сектори в националните служби, ако се окаже, че са работили и за бившата Държавна сигурност.

През 1994 г. бе взето специално решение на Народното събрание, че документите на Държавна сигурност вече не са тайна. Това обаче се оказа недостатъчно досиетата да бъдат отворени. През 2002 г., архивът на Първо главно получи още една възможност да бъде отворен - когато влезе в сила Законът за защита на класифицираната информация. Там в заключителните разпоредби бе записано, че всички документи преди датата на приемане на закона, автоматично стават с по-лек гриф на секретност. Така за документи с гриф за секретност от 30 години, трябваше да падне с една степен грифът в по-лек и се получаваше гриф за сигурност 15 г. Или документи на Първо главно от 1990 г. се очаква вече да бъдат отворени без проблем.

Често умствената теснотия понякога се разширява, това бе припомнено в интервю от вчера сутринта за зрителите на Би Ти Ви. От интервюто те узнаха, че Йордан Соколов не е имал ксерокс, не е копирал документи и въпреки че са търсени по негово време /като министър на вътрешните работи - бел. Л. М./ филмирани досиета, такива не са били открити!

Няма да коментирам как Соколов, който според неопровергана и до днес публикация на в. "Труд" бе наредил да ме подслушват, заедно с Виктор Вълков, Димитър Луджев, Владимир Грашнов и други, и как това подслушване не е било разрешено от съда. Няма да коментирам тук как точно по време на мандата на Йордан Соколов бяха пратени хора на Богомил Бонев да приберат архива на Националната служба за сигурност /според разказ на Арлин Антонов - бел. Л. М./и как изпратените лица щяха да извадят пистолети срещу служители от контраразведката като едното нищо, в спор да се отстъпва ли архивът или не.

Но така става, когато адвокат по граждански дела го произведат в МВР-министър на държава. "Не съм разнасял досиета, чел съм досиета на двама души" призна Соколов в разговор с Николай Бареков и някак между другото той "изтърва" признание, че бивш министър на отбраната от СДС е бил доносник. Лесно е да се подхвърлят подобни твърдения на закуска, още повече, когато набеденият не може да се защити!

За всеки в дръжавата е ясно, че приемането на Закона за досиетата и отваряне на архива на Държавна сигурност е въпрос на сделка между лидерите на тройната коалиция. Социалистите бяха щастливи, че се стигна до единодушие по проблема, но избързаха, защото още вчера, а и тепърва ще разбират, че се оказаха залог в тъпата игра на царедворците, хора на Доган и част от членове на собствената им партия.

С отварянето на всички архиви социалистите заблудени служиха на стремежа си да разсеят мрака, но навлизайки толкова скоростно в една деликатна територия, пак те забравиха, че понякога и гнилото излъчва светлина.

Шефът на парламентарната група на Коалиция за България, Михаил Миков обвини вчера опозицията, че иска да консумира политически закона за досиетата, защото не се била справила с проблема си с властта. Редки са миговете, когато депутатите са себеравни…

В началото на дебата по законопроекта за досиетата и архива на ДС, депутатът от левицата Татяна Дончева поиска допълнение, което предвижда да не се разкриват документи за директора, заместник-директорите, ръководителите на отдели, на сектори и на секции в Националната разузнавателна служба, в Националната служба за охрана, в служба "Военна информация" и в служба "Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване", както и на посланиците, генералните консули и зам.-ръководителите на дипломатическите ни мисии. Опозицията скочи, въпреки че част от изброените лица със съответни длъжности са действащи и в момента, което е реален риск за бъдещи скандали и катаклизми в дипломацията и международните отношения на представители на различни институции от България.

В крайна сметка парламентът отложи гласуването на промяната със 103 гласа "за". По-късно в кулоарите, Татяна Дончева призна, че е внесла този текст не под директен натиск, а е станала изразител на мнението на част от левицата, на която "не й стигнала смелост да го изкаже". "Моята позиция е, след като се оповестява принадлежност на президента, на депутатите и на конституционните съдии, защо да не се оповестяват и на посланиците" обясни Дончева. "Да кажем, че така ще се срине националната сигурност, като се оповестят имената на двама-трима дипломати, и в България ще влязат чужди войски, е смешно", допълни Дончева. Тя обясни, че никой не я е карал да внася текста, но понякога с "отвращение трябва да се направят някои маймунджулъци".

На всеки връх се пада пропаст стана ясно вчера, след като приключи дебатът за архивите на ДС в Народното събрание. Словото бе използвано години наред за запушалка и тази традиция отново бе възкресена.

Никой не помисли по време на дебата по отваряне на архивите на бившата Държавна сигурност, че в надпреварата да се наприказват народните избраници пропуснаха един неподозиран проблем - какво ще се случи с онези хора, които са граждани на други държави, държави-членки на ЕС и НАТО, и които по стечение на обстоятелствата са били привличани да сътрудничат на българските специални служби по комунистическо време. На това обстоятелство обърна внимание в интервю вчера журналистът Георги Коритаров.

Има ли много такива чужденци и с какво се занимават те? - зададе твърде резонния въпрос журналистът и обясни, че огромна част от въпросните чужденци заемат неподозирани позиции в момента в съответните държави. И огромен процент от тях са неразкрити. При положение, че в България съществува хипотeза или пpезумпция за зависимост на български граждани от бившите български служби, тогава попита Коритаров - валидна ли би била презумпцията за зависимост на чужди граждани от бившите български специални служби? Отговорът на този въпрос е повече от логичен. Ако в единия случай има презумпция за зависимост, то той би трябвало да бъде валиден като принцип и в другия случай. Е, тогава се поставя въпросът - кой носи по-големи рискове за ЕС? Българските граждани, които са работили за българските служби или чуждите грaждани, които са работили за българските служби? Въпроси, които едва ли ще се чуят или намерят своя отговор в забързаното приемане на Закона за отваряне на архива на ДС. И в този тропот на копита се вдига прах, който затулва съществените неща. Очаквано.

Какво предстои? След окончателното приемане на този закон може да се каже, че вчера народните избраници измериха дълбочината на дъното, до което ни доведоха с камъните, хвърлени в него. Колко градивно, нали?

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене