1. Другари политици! Пиша ви бавно, защото схващате трудно...

Ще се разбере ли истината за изнесените милиони от отворените архиви на държавна сигурност?

Булбанк въртеше милиардите от външния дълг и валутния резерв. Архивите на държавна сигурност трябваше да се отворят, за да стане ясно как се изнасяха милиони от страната, къде са сега тези пари.

С подобни лъжи и полуистини се захрани опротивялата тема за досиетата миналата седмица. Кое бе вярно и кое не, как можеше да излезе истината за изнесените милиони зад граница - пред тв-зрителите се надпреварваха да изказват становище неиздържалият на глад в знак на протест - Едвин Сугарев, Димитър Луджев, Иван Костов, Татяна Дончева - главни действащи лица в уж последната картина от сагата за досиета и разузнаване. Каква е истината за атентата срещу папата и дали България е имала участие в това дело, - много въпроси щяха да получат отговор смятаха журналисти от днешния ден.

Да се стигне дотам един ден бивши комунисти да тръгнат по акъла на Едвин Сугарев за досиетата, това преди години щеше да се стори абсурдно, но днес бе реалност. "Отдавна трябваше с няколко камиона да се извози архивът от сградата на разузнаването" - обясни с типичния си поглед Сугарев в студиото на едно тв-предаване.

Да ми бяха казали преди години, че по инициатива на ДПС и един съден за тероризъм срещу държавата политик, Касим Дал парламентът ще приеме закон, с който да отвори архивите на Държавна сигурност - нямаше да повярвам!

Ще се реформират ли специалните служби след отварянето на досиетата? Защо сега точно бе повдигнат проблемът с отварянето на архива на ДС - удар срещу специалините служби ли бе това от страна на политиците или удар срещу президента Георги Първанов?
Все въпроси, отговор на които ще се опитам да дам в следващите няколко дни.

Започвам с изнесените милиони - тема, която освен че бе основна в книгата ми "Външният дълг и 10 ноември в документи и факти" и един пожар, който мина някак между другото. В софийското село Мусачево изгоряха архивите на Булбанк - тази новина обиколи медиите и затихна както се появи - тихо и без последствия, както пожарът в сградата на Министерския съвет, пожарът на Партийния дом.

Под името Българска външно-търговска банка, днешната Булбанк съдържаше в архива си оригинални документи за акредитиви, парични преводи за чужбина, документи за първични банкови операции от последните четири години преди свалянето на Живков от поста му. През този период точно бе натрупан така нареченият външен дълг, като държавата пое този дълг като свой чрез Споразумението с Лондонския клуб през юни 1994 г. Ако приемем, че в началото бе мораториумът , то той бе последван от отказ на държавата да легализира задълженията на крайните получатели и те отпаднаха като дълг от балансите на днешната Булбанк. България имаше и депозити в чужди банки за размера на които се спомена цифрата 4-5 милиарда долара, та срокът точно на тези депозити, за чийто размер никой не даде точните цифри, изтече през 1994 година признаха пред мен банкери, помолили за анонимност.

Някои от документите по тези операции имаха копия в Министерския съвет и специалния секретен архив на БНБ. За тях се е знаело и в Министерството на финансите - така че, да се говори че чрез отваряне на архива на Разузнаването ще се разбере за изтекли милиони от България към чужди банки в чужди държави е повече от несериозно. Въпреки пожара в село Мусачево, в който изгоря архивът на Булбанк, документи по темата имаше още на две-три места, в архивите на официални държавни институции.

През 80-те години в страната влязоха като заеми и паи отвън, но отчетност да това къде бяха насочени те и за какво - така и не се водеше. Един вицепремиер, на когото му пламнаха две коли от взривове, Хараламби Анчев твърдеше в медиите, че тайните за инзенеси милиони били в архивите на БНБ. Анчев не бе наясно, че българска външно-търговска банка бе създадена 26 години преди обявяването на Моратуриум по плащанията на външния дълг и за основа бе послужило така нареченото валутно управление на БНБ. От създаването на БВтБ обслужването по външно-търговските операции бе поето от тази банка. Тук документите по тези плащания и парични преводи към чужди банки и фирми зад граница имаха документация, която бе същата, която бе налице в Архива на закритото от Филип Димитров Министерство на външноикономическите връзки /МВиВ/. Със недостижимото по глупостта си закриване на това министерство архивът не бе предаден и приет, както е редно при подобни случаи. Този архив, по-точно голяма част от него е в неизвестност от 1991 година. Така по износа на милиони от България към чужди държави документи има както в Министерския съвет, така и в архива на МВиВ, някои от тях, които сочеха за големи злоупотреби пък се намираха в архива на закрития комитет за държавен и народен контрол /КДНК/, чийто архив също зачезна неизвестно в каква посока - по традиция без задължителното в такива случаи правене на опис и предал-приел. По операциите свързани с износа на милиони документи имаше, във Валутната комисия, оглавявана от Андрей Луканов, както в архивите на външнотърговските обединения-майки на задграничните дружества, като: "Интеркомерс", "Кинтекс", "Балканкаримпекс", "Машиноекспорт" и прочие ВТО-та ревизионен Акт№ 7001 управление "Държавен финансов контрол" на Министерство на финансите от 1993 година. Ако е имало документация в Рарузнаването - то техни копия са съхранявани и в изброените от мен институции.

Малцина са наясно, а посветените мълчат, за това, че само около 40 на сто от признатите от държавата дългове са държавни. Според структурата на дълга, 90 на сто от него е към частни банки, смяташе четири години след свалянето на Живков една добра финансистка, Мариана Тодорова. За разлика от Полша, която промените заварват като длъжник главно на официални кредитори - правителства и техни агенции. Тодорова още през 1993 призна, че кредитите са били вземани при много изгодни условия, която тя си обясняваше с високия професионализъм на финансисти, но има и една друга истина. А тя е че Тодор Живков успяваше да си извоюва кредити от западни кредитори чрез държавната гаранция, която се подкрепяше бъдещия кредит, а и чрез лични познанства с държавни ръководители.

Как бяха изнесени два милиарда - тази тема аз подробно засегнах в книгата си, като в ръцете си държах , а и все още имам документи по сделката. Тези документи, а и публикациите в "Демокрация", където работех тогавау станаха повод да бъде поканена в Комисията по корупция с председател Анна Караиванова, за да дам разяснения, да отговоря на въпроси на дупетатите, членове на тази комисия. В коридора тогава се разигра следвана сцена: Тодор Вълчев ме повика настрани и ми призна, че Андрей Луканов му е вдигнал скандал, за публикациите по износа на тези 2 милиарда и настоял Вълчев да ме опровергае. Тогава Вълчев признал на луканов, че аз имам копия от документи по сделката, банкови сметки и всичко, за да имам основание да пиша за тези два милиарда.

"Когато нашето правителство дойде на власт, заварихме само 50 млн долара", оплака се публично тогава експремиерът Димитър Попов, който пък изобощо не беше в час за тези милиарди и износът им извън пределите на страната. "Допуснато е нарушение, плащанията не съответстват на целите на валутния фонд", пишеше през 1992 г. в Докладна записка Тодор Вълчев - Трябва да се извърши ревизия на всички плащания от януари до март 1990 г., когато се стопи Валутният резерв."

През 1997 г. проф. Вълчев попита дали архивът на БВтБ от 1986 до 1990 г. включително е налице, заедно с документите за първичните операции. Отговор не се чу и не бе получен от професора и бивш управител на БНБ.
Мнозина сметнаха, че документите за тези два милиарда са изгорели в пожара в с. Мусачево, но истината е, че копия от тях имаше и в Министерство на финансите и в БНБ и в личния ми архив. В допълненото издание на книгата ми, което предстои да се появи на пазара, факсимилета на тези документи ще бъдат публикувани, а не както бе в първото издание - само да бъдат цитирани в използваните източници. През 1992 г. кабинетът на Филип Димитров се свързва с американската фирма "Крол", специализирана в диренето на нелегално изнесени пари. По-късно стана ясно, че кабинетът на СДС се е отказал от търсенето и услугите на фирмата, заради високите тарифи.

През 1992 година Иван Костов и Тодор Вълчев разпореждат проверка на БВтБ по сигнал за износа на два милиарда долара преди мораториума, в периода януари-март 1990 г.. Проверката приключи скоро след падането на Филип Димитров, но заключението калинетът Беров така и не огласи.

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене