2. Другари политици! Пиша ви бавно, защото схващате трудно...

Продължение от 11 декември

Тези, които знаят тайни не говорят,
а тези които говорят - не знаят тайни

Китайска поговорка

Миналата седмица бе гласуван и приет Законът за отваряне на архива на бившата Държавна сигурност. По време на дебатите в залата се сблъскаха две основни тези - обещаното пълно отваряне на архива и защитата на българското разузнаване. Всъщност никъде в Закона не се говори за досиета. Вносителят на Проекта на този Закон, Касим Дал*, бе забелязан да гласува с няколко депутатски карти едновременно в залата. Вчера публикувах факти за това къде могат да се намерят документални следи по действията, когато от страната са изнасяни милиони. Днес ще задам въпроса - ще даде ли отговор пълното отваряне на архивите на ДС на тиражираната "българска следа" в атентата срещу папа Йоан Павел?

Припомням любимата си китайска поговорка, тъй като този анализ е за тайни и говорене, в което едно от главните действащи лица е строителен техник. Понесен на крилете на партийната йерархия, бившият строителен техник Касим Дал, за когото само един вестник написа във визитката му, че е завършил международни отношения, съчини /?!?/ Законопроекта за разсекретяване на досиетата на бившата Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Та същият Касим Дал от село Николаевка, както си работил по специалността в АПК-град Суворово, 1986 г. и в АПК - Вълчи дол изведнъж става един от основателите през 1985 г. на Турското национално освободително движение в България /ТНОДБ/. Припомням, че ТНОДБ бе нелегална организация в регионите със смесено население. Осъждан по политически причини и лежал в затвора 1986-89 г. е записано в биографичните данни на Дал - вероятно след амнистията, която даде на подобни борци президентът Желю Желев.

Що се отнася до информацията за завършените международни отношения, то тя липсва в биографичните му данни в парламента и в Who is who.

Що е то Разузнаване и чий интереси отстояват служителите му

Дейността на специалните служби на България не се изчерпва само с доставяне на достоверна секретна информация, на подпомагане на дипломатическата работа извън страната, нито пък се е изчерпвала само със събиране на данни за чуждо въоръжаване и превъоръжаване, на данни за печелене на приятели и изграждане на българско лоби, осуетяване на създаването на враждебни на страната ни съюзи и кампании.

Важен елемент бе доставянето на съответната икономическа, финансова и научно-техническа информация, образци на съвременни технологии, както и завоюването на по-добри позиции в международни икономически организации - пише Симеон Пешев в статия, наречена "тайните на разузнаването" /в. "24 часа" от 14 май 1997 г. - бел. Л. М./.

Служба на народа и отечеството, служба в интерес на държавата - и тези направления и насоки на работа не бива да се компрометират от други дейности на висши служители на Държавна сигурност /ДС/. Дейности като апаратни игри и интереси във висшите ешелони на комунистическата власт. Имало ги е тези "други" дейности, случвало се е от тях да пострадат хора. Нерядко управляващите са пренебрегвали резултатите от дейността на външнополитическото разузнаване /ВПР/.

В член 32 на Закона бе добавен текст, който гласи: "Документите на бившата Държавна сигурсност и разузнавателните служби на Българската народна армия, които нямa да се разкриват и публично оповестяват, се регистрират в отделен архивен фонд, който е под пряко разпореждане на председателя на Комисията за разсекретяване на документите".

"Разузнаването на всяка уважаваща себе си страна се подчинява на закона докога да мълчи и може ли да се разприказва. Иде реч за истината. Шпионинът е събирач на информация, а не политик и депутат. Националната сигурност е нещо свещено! Аз не съм светец и в личния си живот, но като професионалист никога не съм си разрешавал да плюя и да ближа. Това е приоритет на слугите." - това заяви в интервю за в. "Дума" и журналиста Тодор Коруев, Петър Христозов - висш офицер от рускотовоенно разузнаване, затворник на бившата държавна сигурност, доктор по биофизика на Лионската политехника.

В интервюто на Коруев с Петър Христозов, става дума за българската следа в атентата срещу папа Йоан-Павел Втори и дали България има пръст в това покушение. Припомням част от този разговор, защо наскоро, новопоявили се журналисти се опитаха да възкресят това събитие, което бе изпитание за България.

"Изследователи се надяват, че разсекретяването на досиетата ще хвърли светлина върху опита за покушение срещу папа Йоан Павел през 1981 година" писа в публикуван анализ сайта на Би БиСи, Kafene.

Събраните материали през годините в българското външно разузнаване по безспорен начин доказаха непричастността на България и на нейното външно разузнаване в покушението срещу папата. Потвърди го лично и Джулио Андреоти, тогава министър-председател на Италия, който написа: "България няма участие в покушението."

На това изялвение на Андреоти никой от политиците и журналистите в България не обърна внимание. Не бе взето в предвид и че бившият разузнавач на ЦРУ Мелвил Гудман призна в печата, че намесването на името на България в атентата е груба манипулация на факти и дезинформация в оценките в доклад на ЦРУ за Белия дом, по който начин в тази провокация изкуствено са били замесени СССР и България. Признанието на Гудман също остана глас в пустиня.

Но едно е да няма реакция по изявления на чужди политици и разузнавачи по темата с така наречената "българската следа", а съвсем друго е да липсва коментар от страна на днешните шефове на Националната разузнавателна служба, които не винаги реагират адекватно като мълчат.
"Ватиканът и войнстващият ислямизъм - посочи бившият разузнавач Петър Христозов в интервюто си с Коруев - като виновници по фабрикуването на българско участие в покушението срещу главата на римо-католическата църква. - Агджа говори всичко, но не и истината. Страх го е, завалията, режат глави! Тогава арабите, кардиналите, свързани с парите на Ватикана, както и американците, пак по финансова линия, искаха да го няма славянския папа. Йоан-Павел Първи беше на папския престол едва 34 дни. Отказа да подкрепи италианската и американската мафия. А Йоан-Павел Втори се задържа твърде дълго. Знаеше, но мълчеше и се срамуваше. Защо? Парите на Ватикана чрез американските кардинали потекоха в подкрепа на полската "Солидарност". Моята книга "Истината за една лъжа" е крайно нелицеприятна за мнозина, дори за шестаците, които са злепоставяли и Тодор Живков по нареждане от КГБ. Стигат дотам, че подготвят човек, който уж е платил на Агджа да натисне спусъка. Оттук и продължаващата да вони на мръсотия българска следа, която прави "нови" разкрития, а всъщност захранва дезинформацията на спецслужбите срещу България, Русия и лично против президента Путин. Тези господа трябва да се засрамят. Не ме е страх да кажа в книгите си, че бившите президенти Желю Желев и Петър Стоянов са национални предатели - заключава коментарът на Христозов по темата.

А ето какво публикувах преди време аз в електронната си страница по темата - в рубриката разследвания, по случай издаването на книгата на американската журналистка Клеър Стърлинг "Времената на убийците".

Според един от разпитите на Али Агджа, той е престоял в България 50 дни, като при влизането си е ползвал фалшифициран индийски паспорт. Известно време Агджа прекарва в софийския хотел "Витоша Ню Отани", както сам той твърди. В стая 911 на българския хотел, Агджа получил автоматичен пистолет "Браунинг" и друг фалшив паспорт на името на индийския гражданин Йогиндер Сингх. Документа му бил дал сирийският гражданин Йомер Марсан. /Точно с този паспорт Агджа е заловен на площад "Свети Петър" в Рим. Ето брънка за българска връзка с атентата за покушението срещу папата - получаваш в български хотел фалшив паспорт и хоп! - България е в дъното срещу изстрелите на "Св. Петър"! - бел. Л. М./ Цитираните по-горе факти присъстват в протоколите от разпита на турския терорист, изнесени на пресконференция в парк-хотел "Москва" от 17 декември 1982, а ги има и във филма, излъчен от американската компания Ен Би Си на 21 септември с. г./ Наслагване, наслагване - една лъжа повторена в протоколи за разпит, телевизионен филм и още някъде - се бе превърнала в "истина". Налице бяха факти, но за действия, извършени на територията на България, а не със съдействието й.

И една подробност: от 1980 г. /годината на пребиваването на Агджа в София/ до следващата, 1981 /годината на покушението/ убиецът Агджа преминава през 12 държави - сочи справка на следователите по делото. /Никой не замеси обаче тези 12 държави в покушението срещу Йон Павел Втори заради това преминаване.

Друг факт, широко коментиран по време на кампанията срещу България и т. нар. "българска следа" в атентата срещу папата бе, че по време на престоя на Агджа в хотел "Витоша - Ню Отани" на същото място попада и турският гражданин Бекир Челенк. "На 11 юли съм влязъл в България, а на 15 съм я напуснал" - ще уточни по-късно Челенк на въпрос на италиански журналист, зададен на пресконференцията в парк-хотел "Москва". - "Агджа не познавам и не съм виждал - потвърди пак там Челенк. - Основах фирма в Мюнхен за внос и износ на 14 юни, като 15 на сто участие в нея има Аталай Сарълай." Бекир Челенк бе в списъка на обвинените от Римската магистратура, но той така и не замина за Рим. Тук в България той бе разпитан от пристигналия следовател, д-р Карло Палермо, по най-големия процес, тогава, за трафик на дрога и оръжие в Тренто, Италия. Начело на списъка с обвиняемите по този процес бе името на Бекир Челенк, когото българите не пускат да излезе от България. Затова пък канят италианският следовател да дойде и да го разпита на наша територия.

Съдружникът, за когото говори Челенк, Аталай Сарълай е бил арестуван от източногерманската полиция през 1962 г. и през 1968-а пак е арестуван, този път в Истанбул, с 5 килограма хероин. Сарълай е бил в близки отношения с водача на "Сивите вълци", Тюркеш, /с когото са държали в Мюнхен игрален дом - бел. Л. М./ Та каква излиза тя - съдружникът на Челенк е близък със "Сивите вълци", самият Челенк пребивава по едно и също време в един хотел с Агджа. "Случайно е" - ще обясни Челенк. Случайно е и задържането във Франкфурт по време на следствието по покушението на лидера на крайнодясна организация, Муса Сердар Челеби - човек, който признава, че също се е срещал с Агджа! Пак случайно, със същия Муса Сердар Челеби, Бекир Челенк се запознава и обядва... Брънки, брънки - само българската връзка и българската разработка за поръчка за атентат липсваха.

Покрай проучванията си по дейността на един българин, попаднах на човек, който Стърлинг споменава в книгата си, попаднах на името на турска фирма "ИНТКО", занимаваща се с търговия с цигари, плодове, минерална вода и уиски. През 1991 г. в офиса си в София, фирмата имаше телефон 72-39-97. Мюнхенският представител на тази фирма, на когото тогава позвъних се наричаше... Йомер Марсан! Човекът, чието име Агджа споменава, че му е дал фалшивият паспорт. Бизнесът си е бизнес - откритото от мен, съвпаденията, случайностите изобщо не водеха до доказано участие на България в организиране на заговор. Тайнственият българин, за когото Клеър Стърлинг пише в книгата си по атентата не пожела да се срещне с мен през 1990 година, нито през 1991 г.. Затова пък след много чакане той бе сниман от фоторепортера на сп. "Български дневник", в което работех през 1991 г. Оказа се, че българинът е бил следовател, инспектор в казино и е работил в държавна фирма "Кинтекс".

Новите факти по механизма на фабрикуване на "българската следа" даде Асен Марчевски, който бе работил като преводач в нашето посолство. Според Марчевски, Клеър Стърлинг спокойно може да бъде наречена майката на "българската следа". "Рийдърс Дайджест", което излиза тогава на 14 езика по цял свят, отпуска на Стърлинг за написването на книгата неограничен бюджет и тя пътува из Турция, страни от Близкия изток, Германия, САЩ, Франция и Италия /само не в България - бел моя/. Марчевски обръща внимание за връзката на Стърлинг с Майкъл Лейдън**, също американски журналист, специалист по въпросите на тероризма и камората.

Муса Сердар Челеби - лидер на крайнодясна организация признава, че също се е срещал с Агджа, Челеби е обядвал и с Бекир Челенк, но това все още не беше връзка на Челенк с Агджа, не беше връзка и на Агджа с българските тайни служби, както внушава Клеър Стърлинг*** в книгата си.

Райко Николов /секретар, после съветник в дипломатическите мисии в Париж, Вашингтон и Прага е бил и посланик в Кувейт, Югославия, Италия, както и постоянен представител при Службите на ООН и международните организации в Женева. Оглавявал е българската делегация на Европейската конференция за сигурност и сътрудничество и в Комитета за разоръжаване в Женева - бел.Л. М./ каза за така наречената българска следа: "Излизаше, че българските тайни служби са били толкова тъпи, че са избрали него /Агджа -бел. Л. М./ за свой агент. Трезвомислещите се смяха на тази версия. Бе истинско безумие да се гради такова чудовищно обвинение срещу България върху показанията на един осъден в Турция на доживотен затвор убиец... Още на самия процес стана ясно по безспорен начин как е била скроена "българската следа" - по внушения отвъд океана... бившият агент на италианските специални служби Франческо Пациенца, който изпадна в немилост и бе арестуван в САЩ, също потвърди изфабрикуването на "българската следа" поясни г-н Николов.

Ще припомня и думите на защитника на българина Антонов, проф. Консоло****, който каза в онези времена: "Аз не защитавам комунистическия режим, а едни невинни българи"...
Върнах се към онези години, за да попитам: каква още истина за българска следа очакват да открият някои политици и депутати с пълното отваряне на архива на Държавна сигурност? Истината за непричастността на България в това покушение излезе още преди години и бе потвърдена десетки пъти от различни хора, съвременници и свидетели.


* Касим Дал - депутат от Движението на права и свободи. Строителен техникум във Варна 1981 г., строителен техник в БКС-град Вълчи дол, в АПК-град Суворово. Един от основателите през 1985 г. на Турското национално освободително движение в България (ТНОДБ)- нелегална организация в регионите със смесено население. Осъждан по политически причини и лежал в затвора 1986-89 г. Член-основател на ДПС от 1990 г. През 1996 г. участва в Управителния съвет на фондацията "Първа победа", която организира предизборната кампания на Петър Стоянов. Член на Управителния съвет на Политическата академия за Централна и Източна Европа. Член на Комисията за противодействие на престъпността и корупцията в 38-то НС. Един от депутатите, които никога не са говорили от парламентарната трибуна през 4-годишния си мандат в 38-то НС. Хоби: семейството; цветя. В електронната страница на парламента, за биографията на Дал не са показани данни за професия и специалност. Дал да е заместник-председател в Комисията за вътрешна сигурност и обществен ред на 40-ото народно събрание и член на Парламентарната асамблея за черноморско икономическо сътрудничество.
** Майкъл Лейдън е бивш сътрудник на Хенри Кисинджър, на генерал Александър Хейг, работил е със Збигнев Бжежински. Името на Лейдън се появява, когато на процеса срещу генерал Пиетро Музумечи /работил в засекретената служба супер СИСМИ, паралелна на военното разузнаване СИСМИ, ръководена от генерал Джузепе Сантовито, съвместно с Франческо Пациенца, масони от ложа П-2 - бел. Л. М. /. Та на процеса срещу самия него, генералът открито обвинява Лейдън, че е забъркал кашата с българската следа заедно с Клеър Стърлинг.
*** Стърлинг умира от загадъчна болест през 1995 година, факт, който не се нуждае от коментар, след като се има в пред вид дейността й като журналист и задачите, които е поемала.
**** Проф. Консоло, зет на княз Романов, женен за неговата внучка.

Следва продължение

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене