3. Другари политици! Пиша ви бавно, защото схващате трудно...

Продължение от 12 декември

Тези, които знаят тайни не говорят,
а тези които говорят - не знаят тайни

Китайска поговорка

Приет бе Закон за отваряне на архива на Държавна сигурност, който има две цели - едната е разсекретяване на архивите на бившата ДС и вторият момент е оповестяването на принадлежността на определени лица към службите за сигурност. Прието бе и Комисия от 9 души да сложи ръка върху целия архив на бившата ДС, което определно крие доста рискове - предупредиха бивши разузнавачи.
Вчера се спрях на безмислието да се чакат отговори на въпроси от близката история с отварянето на архива на ДС - темата бе дали България има пръст в покушението над папата. Отдавна е известно, че държавата ни няма участие в този позорен акт, но тъй като все още има хора сред политиците и журналистическата колегия, които много настояват за обратното - още веднъж изясних моята позиция по спора.
Днес ще стане дума за така наречения възродителен процес и връзките му със специалните служби - ще се намери ли истина в отворения архив на Държавна сигурност?


След смяната на имената на българите с мюсюлманско вероизповедание като религия, в тази немалка група от населението на държавата се появи духът на национално малцинство. Според законите в съседна Турция, създаването на малцинство е престъпление. Забраната се отнася за национални, религиозни, расови и езикови малцинства. Ще отбележа само, че и други държави като Франция и Гърция имат резерви по различните видове колективни права и самоопределение на отделни групи от населението, като двете държави, цитирани по-горе са и членки на Европейския съюз.

Често отговорът за настоящето и бъдещето ни дава миналото. Ето защо ще припомня едно пророческо изказване на Уинстън Чърчил /британски премиер и масон от висша степен, според редица западни автори/ на лекция в Харвард, в което изказване той заявява, че "империите на бъдещето ще бъдат империите, контролиращи човешките мозъци". И като се вземе в предвид, че в края на 19 век Чърчил трудно е могъл да предвиди реално чудото на научно-техническата мисъл, което е предстояло да се развие век по-късно, то безспорно това, което е имал предвид той, е касаело световно влияние, прокарвано чрез масонски ложи, специални служби и международни оранизации. Глобален деструктивизъм, ползващ милиарди от комисии на НАТО, ЦРУ, "Отворено общество" и Международния валутен фонд, както и личности като Карл Попер, Джордж Сорос - учени и мошеници, използвани като момчета за поръчки. В резултат на дейността им бяха разклатени множество държавни валути, докато управляващите в бившите социалистически държави, в един или друг смисъл, безпрекословно поемаха и продължават да поемат в годините след 1989 ангажименти за подчинение и зависимост и то срещу - нищо. Защото именно определението "нищо" е най-точното, което получиха бившите страни от Източна Европа от напредналия Запад в усилията да заживеят човешки.

И като съм отворила дума за новите господари на родината ни, не може да пропусна Буш-баща, който има едно интересно изявление за същността на манталитета на сегашните приятели на българските политици, американците. Говорейки за войната в Персийския залив, Буш баща дава готовата формула: "Ние сме единствената нация на тази земя, която би могла да обедини силите на мира. Това е товарът на лидерството".

Двойният аршин на Запада за малцинствата

В последните 17 години се получи така, че в България, държавата, в която православното християнство бе изместено на заден план по причина на идеологическата принадлежност на България към социалистическия лагер и съответната идеология, се тръгна към отъждествяване на етническа с религиозна принадлежност и вероизповедание. И това започна да се насажда във време, когато в страни като Франция, САЩ - всеки гражданин изповядващ будизъм, мюсюлманство или каквато и да било друго като религия си остава и е единствено и само французин или американец. Необяснимо остана защо спрямо България, същите тези държави застанаха на "демократични" позиции по отношение на така наречения "възродителен процес".

През последните 17 години след 1989 г., чувството за национална принадлежност и идентичност бяха и са обявени от блюстителите на нов световен ред, САЩ, за "национализъм", "шовинизъм", за останки от "тоталитарното минало", останки, отживели, ограничаващи свободата на хората. Реално погледнато, точно силното чувство за национална приналежност и идентичност на редица държави от Източна Европа и Балканите се оказаха препъникамъка на новите проповедници и сторонници за световен ред, Да вземем съседна Сърбия и провокираните там четири войни или позицията на члена на НАТО Гърция, която категорично отказа да участва в Косовската авантюра.

Днес малцина от българите знаят, че професорът от Кеймбриджския университет Ърнест Гелнер, ръководител на Института по национализма и свободата твърди, че чувството за национална принадлежност е историческа отживелица. Същият учен използва в своите трудове и доклади вместо понятието "национален интерес", думи като "хомогенизация", твърдейки, че понятието "народ" е опасно, тъй като води до диктатури и преследване на етнически групи.

Етническата група, а не народът определя същността на човешкия индивид - това виждане на някои западноевропейски и американски учени и анализатори залегна и в основата на провокираните в продължение на седем години /1991г.-1999г / четири войни на територията на Сърбия. В стратегиите за завладяване на територии и промиване на мозъци /от последното десетилетие на 20 век/, в отделни райони от света се предпочита и употребява съчетанието етническа група вместо народ, което прави държавите от тези части на света уязвими и лесно преодолими от силните на деня. В резултат - държавността, националната идентичност, икономиката и бъдещето в тях са пред алтернативата на оцеляването и разрушението.

В това отношение в България също се извърши каквото бе възможно с прокарването, тиражирането и спекулирането с така наречения възродителен процес. С медийни манипулации бяха сляти различни събития, случили се в различно време, докато се стигна дотам, че малцина от българите да си задават въпроса: защо едва пет години по-късно след преименуването на част от българските граждани, изповядващи исляма се състояха "протестни" събития. Защо преименуването от 1984-1985 г. и напускането на страната от българи, изповядващи исляма от лятото на 1989 г. се сляха изкуствено в медиите в едно събитие, наречено възродителен процес?

Възродителният процес бе употребен и в схемата по създаването на политически дисиденти, за използването им в евентуален бъдещ политическия живот. Тези изкуствено създадени, но прокламирани с далечен прицел отвън етнически /!?!/ дисиденти постепенно и целенасочено бяха прокарани, макар и незаконно /според Конституцията на България/ за трайно пребиваване в политическия живот на държавата. Логично дойде и резултатът, че мнозинството от същите обявени и афиширани пред обществото хора за етнически дисиденти, по-късно се оказаха агенти на бившата Държавна сигурност.

Промяната, преминаването на етническото самосъзнание в национално и то на религиозна основа - това бе целта, която си поставиха някои високопоставени управници от най-новата вълна политици в България, вероятно, но и явно подкрепени на много високо равнище от съответните външни разузнавателни централи и правителства. Стремежът им като че ли бе мюсюлманската религиозна общност, към която принадлежеше част от българското население да получи силно рамо за формиране /вменяване/ в един по-късен етап на компактна част от това българско население на турска национална принадлежност, т. е. принадлежност, идентична с тази на съседна на България държава?

Що се отнася до начините, които бяха използвани в дните, когато се проведе преименуването - то безспорно налице бе едно явно погазване на човешките права на българите мюсюлмани. Лошо бе, че жертви и страдания понесоха и българи християни. В лятото на 1989 г. насилствено бе провокирана "екскурзия" на няколко стотин хиляди българи мюсюлмани, както от разузнаването на съседна Турция, така и от нелегално действащи групи и лица на българската Държавна сигурност.

17 години останаха без отговор върпосите:
  • Защо голямата "екскурзия" започна като протест едва пет години след преименуването, но винаги се свързваше с него като едно събитие?
  • На кого и за какви цели послужи тя в момента на провеждането й /май-август 1989 г./, а и след това в годините на уж промените?
  • Не се ли прибави удобно тази "екскурзия" към добре организираните и отдалеч планирани "демократични промени", които предстоеше да се проведат в България: като дисидентски екологични протести, дисидентски синдикат в противовес на казионния до този момент профсъюз, както и етническо дисидентство?
В резултат от тези събития, непосредствено малко преди и след 1989 година във вътрешнополитическото пространство на България се появи противоконституционно и остана трайно една политическа сила - Движение за права и свободи /ДПС/, създадена на етническа основа. На нея бе заложено да играе възлова роля в най-критичните моменти на обществените процеси, в годините, които последваха след 10 ноември 1989 година. Процеси, оказали се твърде далеч и още по-чужди на правата на мюсюлманското малцинство, в името на което всъщност бе създадено ДПС. Българските мюсюлмани останаха толкова бедни, колкото и българите християни, и циганите и други етнически групи в държавата. Мюсюлманите българи си останаха бедни, с тютюн, който не се изкупуваше с години, без постоянна възможност за работа и прехрана. Единствената "промяна" за тях се изрази в названието и легитимирането им в страната и извън нея като "български турци".

Във времето останаха без яснота и отговорите на други два въпроса:
  • Къде са се намирали в последните 10 години преди 10 ноември 1989 година водачите на Движението за права и свободи? Защо биографиите им започваха винаги от 10 ноември 1989 г.?
  • Какви ангажименти и към кого бяха поели те в навечерието на имитацията на уж голямата демократична промяна или перестройка?
Отговор за жалост даде едно доста спорно откъм морална гледна точка събитие, а именно: отварянето на някои досиета. Така стана ясно, че нито един от лидерите на ДПС не е случаен човек, а още по-малко пък антикомунист! Постепенно на бял свят излизаха връзките на лидерите на това политическо движение с органите на бившата Държавна сигурност и по-точно, с нейното Шесто управление. /За Първо главно и другите управления на ДС не отварям дума, защото те направляваха външното разузнаване на държавата, научно-техническото й разузнаване, контраразузнаването и прочие специални служби, т. е. дейност, която в своята цялост не бе само партийно или идеологически подплатена, а работеше и за националните интереси на държавата./

Какво би трябвало да очакваме след влизането на току що приетия Закон в сила? Да се разкрият истините за възродителния процес? Има ли още неизвестни факти - едва ли. Едва ли ще бъдат оповестени доносите на днешни ДПС лидери срещу свои съратници и докладите им до водещите ги на разработка оперативни работници. Едва ли ще се публикуват плащанията на тези политици за услуги от ДС. Едва ли ще получат отговори въпросите за връзките на ДПС лидери със служители на турските специални служби, много от които продължават и днес. Едва ли ще станят ясни игрите около регистрацията на ДПС първия път и отказа за регистрация - втория път. Едва ли ще се намерят данни за съдията, който дръзна да откаже регистрацията на ДПС втория път, къде е той, каква бе по-нататъшната му житейска съдба. Едва ли ще станат известни причините и последиците от изкупуването на имоти от турски граждани и фирми в България и геополитическият риск, който носи това явление. Едва ли ще станат известни причините за регистрацията на ислямски фондации в страната, за изпращането на български младежи да учат в подобни институти в арабския свят. Всичко това няма да види бял свят, докато ДПС има мандат за управление в изпълнителната власт, докато ДПС участва в законодателната власт. Т. е. изброените проблеми по-горе няма да видят никога бял свят.

Тогава каква истина се очаква за "възродителния процес" от отварянето на архивите на ДС?

Причините за пълното отваряне на архивите на бившата ДС са други

и те ще се изяснят веднага след обнародването на току що приетият Закон. Тогава една, по една ще излизат на светло последиците от истерията да се отвори всичко и без отлагане. Но за последиците ще стане дума по-нататък.

Променило ли се е нещо днес в специалните служби и отношението на политиците към тях и работата на служителите му? Работата на икономическото разузнаване помогна страната ни да преодолява години наред валутния дефицит в икономиката на държавата преди 10 ноември 1989 г. Професионално свършената работа на служители на българското разузнаване, помагаше България да преодолее изолацията от ембаргото по високите технологии. С помощта на работата на служители от специалните служби бе осъществено легитимирането на милиони долари български капитал зад граница, чрез създаване на смесени чуждестранни фирми с българско участие под формата на регистриране на задгранични дружества. Така имаше възможност по още един начин да се осигуряват продукти от ембаргови високотехнологични производства.

"Специалните служби са национална ценност, служеща единствено на България - написа през 1997 година Симеон Пешев, един от дългогодишните служители на българското разузнаване. Девет години по-късно ситуацията е коренно различна. Специалните служби са пред разграждане, политици от всички цветове, едни съзнателно, а други - по инерция извисиха глас за разсекретяване на архивите на тези служби. Причините? Не са една или две. Като една от тях ще спомена, че след разрушаване на следствието и закриване на икономическото направление на Контраразузнаването, наред е политиците да сложат ръка и на специалните служби, служителите им и ръководствата им. Така политиците ще запазят своите парични авоари зад граница, ще избегнат опасността да бъдат разкривани сметки и имоти, за които няма да имат смислено обяснение. След случая със сметките на шефа на "Топлофикация" политическата кохорта запретна ръкави, за да не допусне повече подобни разкрития. И е на път да успее. Това е само едната посока за причините да се настоява толкова за разсекретяване на архива на ДС и за прозрачност на специалните служби.

След като политиците яхнаха трите власти в държавата и сложиха ръка на правоохранителните и правораздавателни органи - наред са специалните служби. Тук ще припомня прозрението на един европейски експерт, че в България корупцията е политическа. С разрушаването на специалните служби - корупцията ще може спокойно да се прибави към герба върху националния флаг, като нещо трайно, силно, типично и неразрушимо.

Няма логика в искането за прозрачност на специалните служби от политическия елит, защото прозрачност и специални служби са две не дотам покриващи се понятия. От друга страна всеки ден председателят на парламента, премиерът, президентът - от които и политически сили да са те - получават поверителни справки от Специалните служби. Нито един от въпросните политици не издаде и звук явно или пред депутатите, че прозрачност има, че никога не им е липсвала информация - те си замълчаха, за да останат на постовете си.

Друг въпрос е, че по времето на Димо Гяуров, Външното разузнаване не стори нищо за спасяване на медиците ни, дни преди арестите, след като се е знаело и по пазарите на Триполи и Бенгази, че престоят задържания и повдигане на обвинения. Димо Гяуров не бе потърсен за отчет какво са правили неговите служители по време на подготовката на арестите. Президентът Петър Стоянов мълча, премиерът Иван Костов мълча, председателят на парламента Йордан Соколов мълча. Броени дни ни делят от датата, на която ще чуем присъдите на медиците по СПИН-делото. Голяма вина за драмата им носят действащи политици, които мълчат с надежда да не им бъде потърсена отговорност.

От броени дни, на най-високо равнище в държавата се знае какво очаква нашите медици. Политиците ни са се притаили с надежда, че няма да бъдат пометени от това, което ще реши съдът...

Специалните служби са наясно с това, което ще прозвучи в съда, но също са се притаили. Те имат други тревоги - как и кога ще ги разтурят, съкратят и затрият.

Следва продължение

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене