6. Другари политици! Пиша ви бавно, защото схващате трудно...

Продължение от 15 декември

Тези, които знаят тайни не говорят,
а тези които говорят - не знаят тайни

Китайска поговорка

Вчера се спрях на приоритетите, ползите и необходимостта от силни специални служби, като актуален повод за това бе проблемът с АЕЦ "Козлодуй" и усилията на европейски депутати да спасят два блока от него от затваряне.

Днес ще стане дума за това с кого ще заменят набедените офицери от военното и външното разузнаване депутатите, кой ще продължи да работи зад граница за националните интереси на България? Ще попитам политиците и как ще компенсират във времето подготовката на новите служители на специалните служби, която трае с години.

Липсата на Доктрина за национална сигурност и подходяща нормативна база вече 17 години дърпат страната ни и съседни балкански държави назад в икономическото им развитие.


Какви са фактите в навечерието на обнародването на приетия Закон за разсекретяване на архивите на бившата Държавна сигурност? Факти, които не бяха зачетени от народните представители. Не бе отчетено, че разликата между доноси и работа в интерес на националната сигурност са коренно различни понятия. Не бе отчетено и че има 140 000 безвъзвратно унищожени архивни единици, за които в интервю с журналистката Анна Заркова съобщава Иван Комитски, шеф на Дирекция "Информация и архив" в МВР. Комитски обръща в това интервю внимание и на 20 000 частично унищожени, както и на 17 000 оперативни дела, унищожени като действащи. Много интересен момент от разговора на Заркова с Комитски е изброяването на целия архив, който включва: над 1 милион архивни единици, всяка от които се състои от 1 до 10 папки. Комитски уточнява, че в архива са и картотеките със стотици хиляди имена, регистрите, спомагателните документи, както и архивните фондове на разузнаването, на ВКР, на НСО и на Главно следствено управление. Тези документи предстои и ще трябва да се преместят на едно място без да има реална физическа възможност да бъдат описани при предаването и при приемането им от 9-членната Комисия, която ще работи с тях.

Описът, приемането и предаването, нареждането на архива в съответните помещения едва ли ще е във възможностите на тази 9 членна Комисия - т. е. ще се наложи да се ангажират и други хора, от които ще трябва да се очаква лоялност, добросъвестност и компетентност. Това депутатите не са предвидили.
Към така изброените архиви непременно ще трябва да се прибавят и микрофилмираните документи, за които се появиха противоречиви данни за местонахождението им в различни тайни хранилища в страната.

Безвъзвратно унищожени досиета, частично унищожени досиета и досиета, които никога на са влизали официално в съответния архив, но са се появявали периодично ту при президента Желев, ту от касите на шефове на разузнаването - за тях изобщо не става и дума, тъй като тези документи явно са "вън от Закона, след като не са вписвани официално в архива на ДС.

За незаконно копие на доносите в Изчислителния център на МВР съобщи Иван Комитски в разговора си с Анна Заркова - с една дума, архивът отдавна не е това, което би трябвало да бъде според свидетелствата в последните дни в електронните и печатни медии на служители от службите - цялостен и неманипулиран.

Коя информация изисква защита и коя е с изтекъл срок на защита, как ще се преценява кои документи да бъдат засекретявани наново, кой ще бъде в състояние да контролира правилно или неправилно се поставят срокове на защита - това са много малка част от проблемите, които ще възникнат пред членовете на бъдещата Комисия, която предстои да работи с тези архиви.
"Народното събрание ще отвори всички архиви и специалните служби са длъжни да ги предадат. Деветчленната комисия законово ще прецени, кои от тези документи ще останат далеч от общественото достояние. Това заяви в предаването "Денят" на Дарик радио заместник-председателят на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред в Народното събрание Татяна Дончева. За малка категория лица служители на двете разузнавания, за които съществува опасност за международните отношения и за живота им, няма да бъдат огласявани за известно време, допълни Дончева. Тук прави впечатление, че във Комисия по вътрешна сигурност се разискват служби и документи, които са свързани с Външното разузнаване. На това противоречие никой не обърна внимание в дните, когато се гласуваше Законът на Касим Дал.

По коренно различен начин вижда нещата о. з. генерал-полковник Васил Зикулов, който е ръководил най-дълго българското военно разузнаване. В разговор с журналиста Любомир Денов от в. "24 часа" генерал Зикулов е твърдо убеден, че военното разузнаване изобщо няма място в току що приетия закон, най-малкото заради това, че в архивите му е нямало и не би могло да има информация за доносници или репресии.

"Никой няма интерес от отваряне на архивите ни - категоричен е генерал Зикулов и пояснява: Мило и друго обаче за тях ще даде примерно турският МИТ /Турското външно разузнаване - бел. Л. М./. В архива на Военното разузнаване има много неща, които засягат турски граждани предупреди генерала. Освен това той поясни, че на служителите на Военното разузнаване е било забранено да набират агентура сред българските граждани. Задачите си тази служба е изпълнявала предимно с помощта на чужденци. По отношение на българите генерал Зикулов уточнява, че за ВР са работили учени, журналисти, но те не са били вербувани.

Заявлението на депутатката Татяна Дончева, че са взети и ще се вземат всички мерки да не излезе информация от Комисията генералът не приема на сериозно. Още отсега той прогнозира, че информация ще изтече, че мнозина от чужденците, сътрудничили на Разузнаването ни ще си имат сериозни проблеми - от затвор, до превербуване или даже елиминиране. В този ред на мисли генерал Зикулов съобщи, че разполага с информация за 18 разузнавачи загинали зад граница при различни обстоятелства. Какви ще бъдат последиците сега - не е ясно.

Запознати с близката история твърдят, че по време на югославските събития, българското военно разузнаване и контраразузнаването са успели да запазят най-добрите си кадри и най-вече агентурата си в чужбина. За съседна вече бивша Югославия тя е била набирана предимно сред албанското население, тъй като сърбите били известни с това, че трудно се поддават на вербовка. Косовската криза обаче предизвикала албанците да скъсат с бившите си резиденти, което довело до ситуацията Военното ни разузнаване да продължи да се крепи единствено на добрите анализи, отколкото на своята агентура. В печата бе изнесено преди време как голям непредвиден скандал е разтресъл и българските военни аташета, заради гафовете на един генерал. Генералът върнал от самолета аташетата ни в Париж и Киев. Най-яркият скандал засега обаче остава отзоваването на полковник Радион Попов, бивш военен аташе в Мадрид на когото цяла година след завръщането му, магистратите не му отправиха никакви обвинения. Накрая делото му бе засекретено, а в печата излязоха предположения, че Попов е бил умишлено компрометиран. Защо и от кого, това едва ли ще се разбере някога.

За отговорността, реформите и оцеляването

Един разузнавач се създава с години, вербуването на чужди граждани за работа в полза на България също е трудоемък процес и продължава дълго. Тогава идва на дневен ред въпросът: кой от депутатите и как конкретно ще поеме риска да разкрие действащи служители на разузнаването и чужди граждани, работили в полза на България? Или отново предстоящите скандали ще се отмият с така наречената "колективна отговорност".

"Истината е, че службите, колкото и да звучи страшно и парадоксално, след 1991-ва година не са реформирани. Те продължават да работят по стария тертип и старите указания. Това е големият проблем" - заяви Евгени Димитров, зам.-председател на бившата Комисия за досиетата.

"За шефовете на отдели, сектори и секции, съответно в служба "Военна информация" и в Национална разузнавателна служба ние приехме да не се отварят техните досиета, защото това наистина в голяма степен са хора, които работят на оперативна работа в чужбина в момента. На нас ни се стори лош знак за държавата изведнъж да посочим хората, които са на такава работа в чужбина", заяви в предаването на Нова телевизия, "Коритаров LIVE", Николай Свинаров, председател на Парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред и депутат от НДСВ.

"Постави се въпросът за реформация на службите. Взехме принципното решение, че с този закон те няма да бъдат реформирани, категоричен бе Свинаров.

Така нереформираните служби си останаха пак нереформирани и причината за това бе, че депутатите впрегнаха коня пред каруцата. Ако депутатите бяха изработили и приели една отговорна Доктрина за националната сигурност, а след това да разискват кои служби как работат - би се получило логично поведение от тяхна страна. Но те тръгнаха, заради нечие нетърпение отзад на пред - първо да разсекретят архивите, а след това да обсъждат реформи, задачи, принципи и структури.

Зависимо ли е от КГБ българското Разузнаване?

Ето разяснението на този и други актуални впъроси от генерал Пламен Студенков, директор на служба "Военна информация" към Министерството на отбраната, дадено за печата. - "Приоритетите в дейността на служба "Военна информация" са райони на Западните Балкани, Черноморието, Близкия изток с главно внимание Ирак, Средна Азия с акцент върху Афганистан и Северна Африка уточни генерал Пламен Студенков. "Тези райони не са случайни, в тях са разположени български военни контингенти, има въоръжени сили на НАТО, на Европейския съюз и общи интереси на нашата страна и нейните съюзници", поясни Студенков.

Приоритетите в дейността на службата произтичат от държавната политика в областта на сигурността и отбраната и ангажиментите ни към съюзниците в НАТО и Европейския съюз. Като главна задача Студенков определи борбата срещу международния тероризъм и другите асиметрични заплахи.
"Това не е някаква игра на шпионаж, а действително рисковани операции срещу високо мотивирани, въоръжени и фанатични противници", подчерта ген. Студенков. Къде са тук интересите на КГБ, които български разузнавачи зад граница защитават така и не стана ясно?
Покрай много изприказваните версии, виждания и дискусии не стана ясно едно: защо сега и защо преди приемането на Доктрина за национална сигурност бе приет Закона за разсекретяване на архивите на бившата Държавна сигурност и Военното разузнаване?

Очевидно се натрапва фактът, че този Закон е резултат от някакво противоборство, както в управляващата коалиция, така и в самата социалистическа партия. Налице е конкретно и с нищо необосновано бързане за пълно разсекретяване на архивите на спецслужбите. Явно поводът засега ще остане скрит, но със започване на преместването на всички архиви на едно място и работата на 9-членната комисия ще излязат на светло и други причини за законодателното претупване на нещата.

Засега без спор налице е явен стремеж от страна на политическата класа да се подмени съставът на тези служби и влиянието на им върху тяхната дейност да се засили. Неприятното е друго, че със смяната на състава на парламента след изтичане на мандата му, на негово място ще дойдат нови, други политици, които също ще пожелаят да дърпат конците в спецслужбите.
От друга страна след тоталната чистка, която е неминуема след пълното разсекретяване на архивите, на дневен ред ще излезе проблемът с кадровото обезпечаване и мотивирането на следващото поколение служители за работа в специалните служби. За целта ще са необходими: много време, формиране на специални професионални умения, деполитизиране, и убеждение, че националните интереси на държавата са над всичко.

Наскоро в медиите бе зададен въпросът: ще се смени ли политическият елит след разсекретяване на архива на Държавна сигурност и Военното разузнаване? Задаването на подобен въпрос би бил в противоречие с изискването за деполитизиране на тези служби. От друга страна, разсекретяването на архивите не би следвало да засегне политици - още повече, че вече имаме случаи на частични разсекретявания, които не се отразиха според очакванията на съответните политически опоненти на бъдещето на набедените в политиката. Т. е. разсекретяването едва ли ще доведе до оттеглянето на политиците от "първото" поколение на демократичния преход, както бе тиражирано и вероятно се очаква в някои среди.

Кой ще спечели след като България загуби от тоталното разграждане на специалните служби - това ще покаже бъдещето, но веднага може да се отговори, че без спор полза ще имат чужди спецслужби, както на Балканите, така и в Европа.
Дали ще бъде застрашена държавността и стабилността на институциите и вътрешната и външна политика на страната - това също тепърва ще имаме да научаваме и наблюдаваме. Старо правило е, че откъдето и да го погледне човек полза от пълно отваряне на архивите на една специални служби едва ли трябва да се очаква.   Що се отнася до онази документация, която вече няма степен на защита и представлява интерес за студенти, учени и историци - тя без спор ще допринесе да се изяснят много от спорните моменти в най-новата ни история. История, в която политическите репресии, политическите убийства ще намерят своето място и главни герои и най вече отговори.
Неотдавна депутатката Татяна Дончева заяви, че агентите на Държавна сигурност ползват партията й за салфетка. Историята на тази партия също предстои да бъде пренаписана, след като излязат наяве документи и решения на ръководствата й по важни вътрешнополитически и международни проблеми. И тук няма ползване на салфетка, а предимно история и събития, които ще бъдат осветени.
И най-сетне: защо бе повдигнат въпросът с разсекретяването на архива на бившата Държавна сигурност по този начин - удар срещу специалните служби ли бе това от страна на политиците или удар срещу президента Георги Първанов, като отговарящ за тях в момента?

Моето убеждение е, че целите бяха да се ударят и службите, държавния глава и дипломатическите представителства, за да може в един по-късен етап службите да преминат в разпореждане и контрол на парламента, за президента да останат чисто декоративни функции в държавата, а дипломатическите представителства да бъдат изцяло подменени с уморени от вътрешната политика лица от най-различни партии.

Накрая в заключение бих подчертала, че час по-скоро трябва да бъде изработена и приета една отговорна Доктрина за националната сигурност, в която приоритет да бъдат демографското бъдеще на страната, стабилната икономика и работещото в интерес на нуждаещите се здравеопазване.

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене