Закъснялото признание на генерал Димо Гяуров - стъпка за следващия пост в кариерата

Бели петна, полуистини и твърдения на границата на лъжата замъглиха още повече ситуацията около арестите на медиците

Вчера в разговор с Георги Коритаров, бившият директор на Националната разузнавателна служба, генерал Димо Гяуров най после даде своята версия за това, как е действала службата, която ръководи преди и по време на арестите на българските медици в Либия.

Какви са фактите около действията на НРС и как са подействали те на решенията и действията на българското правителство - очакването бе за отговор на въпросите дали Гяуров изрече истини, дали закъсналото "признание" не бе едно обмислено мероприятие, което да подпомогне някои лидери на опозицията и най вече стана ясно, имало ли е реална помощ от страна на НРС, както за медиците, така и за решенията, които вземаше правителството на Иван Костов.

И така ето какво каза генерал Гяуров в сутрешното предаване на "Нова телевизия" - "Здравей, България!" - премахвам въпросите на водещия, защото те не са част от твърденията на Гяуров, а по-скоро провокираха тези твърдения. В същото време не мога да не отбележа, че въпросите на Коритаров бяха далеч по-смислени и съдържателни от отговорите, които той получи в студиото от своя гост. Разговорът започна с въпрос на самия гост в студиото, като той сам си даде и отговор: "Какво би трябвало да направи едно разузнаване и каква е работата на едно разузнаване в такава подобна ситуация?" попита генералът и си отговори сам като по учебник: "Всъщност една информационна служба, каквато е НРС, би трябвало навреме да придобие и да предостави информация за това какво се случва...." Според Гяуров, НРС е придобила информацията за случващото се навреме, още преди арестите на нашите медици.

"...трудно е да се каже дали някой въобще беше в състояние да разпознае какво предстои да се случи, но ние придобихме информация, че не само български, а и чужди граждани, най-вече медицински работници, биват привиквани от службите за сигурност на либийската държава за справки, за разговори. Така че ние имахме индикации...." - обасни Гяуров в началото на разговора.

Забележка. НРС, т. е. служителите й, според Гяуров, е имала само индикации, което при липса на подробно разяснение означава, че някакви служители, са дочули нещо си, но без да е ясно какво точно се случва.
Така дипломати и разузнавачи от Полша, Филипините, Египет, Унгария и Украйна разбират какво предстои и успяват да изтеглят гражданите си, които биха били застрашени, а родните разузнавачи в същото време са имали някакви индикации за нещо неясно, че нещо не е наред, заради което заострят вниманието си... Удобна теза още повече, че тя трудно би било да се провери предвид спецификата на самата служба. Гяуров пропусна да спомене дали е присъствало това усещане, индикациите на служителите на НРС в ежедневните доклади, които получават тримата първи в държавата: президент, премиер и председател на Народното събрание.

Всъщност истината е, че Посолството на България в Триполи научава за арестите на 10 февруари, ден след задържането им. Тогавашният посланик Кръстю Илов връчва нота в либийското външно министерство, иска среща с външния министър, информира София и командирова консула Олег Маринов в Бенгази. Там Маринов установява, че "става въпрос за разследване заради зачестили случаи на заразяване със СПИН в детската болница в Бенгази". Два дена по-късно консулът в София извиква тукашния либийски консул и иска имената на задържаните и яснота в какво са обвинени те.

На 13 февруари МВнР излиза официално със съобщение за инцидента със задържането на медицинските сестри, в следващите дни продължават да се отправят ноти и искания за имена на задържаните и причината за тязи мярка спрямо тях. Докато на 18 февруари най-неочаквано е изтеглен българският посланик в Триполи и е изпратена Работна група от министерството на външните работи, по заповед на Надежда Михайлова, което либийската страна приема като опит за намеса във вътрешните работи на държавата и е силно раздразнена от този български ход.

Втора забележка: в България се разбира за задържането на медиците от в. "24 часа", където се обаждат близки на задържаните. Във всички тези събития разузнаването го няма, липсва. Даже министърката на външните работи, Надежда Михайлова изтегля посланика, без да прати друг на негово място, което е против всякаква логика и означава само едно: българската държава не е заинтересована достатъчно много от случващото се с медиците ни.

Пита се: как Посолството получава сигнал от д-р Здравко Георгиев, а разузнаването е имало индикации, че нещо се случва. Как посолството и консулът издирват причините за задържането, а разузнаването остава с индикациите си, как Михайлова стига до прозрението, че трябва да махне посланика само девет дни след арестите - разузнаването ли я посъветва за това и въз основа на какво тя маха посланика? Посланик Кръстю Илов е бил освободен от дипломатическия си пост "поради неспособност да защити адекватно интересите на български граждани", обяснява по-късно Надежда Михайлова своето лично решение.

Дотук не стана ясно вчера в разговора с Димо Гяуров как разузнавачите не са влезли във връзка със сродни служби от държавите, които са успели да изтеглят спешно своите граждани, доста време преди арестите на българките. В същото време не отговаря на реалността твърдението на Гяуров, че българските граждани нямали навика да се обръщат към Посолствата си в страната, в която пребивават - точно в българското Посолство в Триполи се получава факс от д-р Георгиев за случилото се с медицинските ни сестри.

Как е работило разузнаването - то е имало индикации - Посолството ни е имало сигнал, разузнаването извежда от страната застрашени българи, осигурявайки им документи за самоличност, Посолството разследва в Бенгази причината за задържането на сестрите. Посолство и разузнаване работят всеки за себе си.

Тезата на генерал Гяуров, съобщена в предаването вчера, че българките не се обадили и това било в тяхна полза силно издиша - и виновни, и невинни могат и търсят помощ от Посолството и не е работа на разузнаването да разсъждава кой има и кой няма вина - това е в прерогативите единствено на съда. Така че и най-малка истина да имаше в твърдението на генерал Гяуров, че Посолство, Външно министерство и държава са положили всички усилия да изтеглят от страната други български медици - то как тогава Михайлова даде знак, на абсолютна незаинтересованост към съдбата на медиците с изтегления посланик и с неизпратения нов цели 8-9 месеца? Как в България премиерът Иван Костов изрече за медиците: "Ами ако са виновни?" Как президентът Петър Стоянов запази дълго мълчание - нали всички те са се чувствали в небрано лоза от вестта за арестите и обвиненията срещу медиците? Тогава как са положили усилия за изтегляне на другите българи от Либия - или отново сме пред реалността - никой не може и не е в състояние да провери работата и твърденията на служителите на НРС и затова трябва да слушаве какво ли не. Което пък от своя страна дава широки възможности за разказване на небивалици. Ето продължението на обясненията на генерал Гяуров: "Активността беше достатъчно голяма, но ще си позволя да кажа, че в един момент ние усетихме изключително голям натиск /от страна на либийското контраразузнаване - бел. Л. М./... Да, изключително голям и целенасочен натиск... Това съвпадна с времето, с началото на действията срещу медиците... И на активността на нашите сътрудници... което наложи ние да вземем ответни мерки и в някаква степен да се снишим, да се прикрием за момент..." Т. е. точно когато са започнали действията срещу българските медици разунаването се е снишило и се е прикрило?

"В резултат на консултациите между всички ведомства се стигна до извода, че най-удачни са дипломатическите ходове, най-удачно е да се търси разрешение на казуса чрез дипломатически средства - продължи Димо Гяуров. - И отново подчертавам, към онзи момент никой не очакваше такава развръзка на нещата... И вероятно в резултат на нашите усилия и на това, че ние не дадохме възможност на либийската страна да обвърже случилото се и да се опита да внесе в публичното пространство тезата, че нашите медици са действали под диктата на българското разузнаване, тогава те вероятно измислиха тезата за чуждите разузнавателни сили...

... За съжаление тази теза /за връзки на медиците с чужди разузнавания - бел. Л. М./ излезе официално, включително и в нашите медии, като активно мероприятие на либийската страна... Най-напред се появи в нашата преса..." Трета забележка: Разузнаването ни в Либия е наясно с казуса, уведомява управниците ни, вземат се решения, а в същото време в медиите излиза версията за служба от страна на медиците в интерес на чужди разузнавания. Гяуров предприема и действия, които бе без аналог в световната история на специалните служби: лично се среща с Евгени Примаков, прави срещи с ЦРУ и Мосад, пише лични писма до ръководителите на разузнавателните служби, с голяма част от тях се среща... С каква цел, след като сам признава, че не е бил наясно с идеите и вижданията на Кадафи? "Трябва да се има предвид, че нито една нормална, европейска, демократична държава не би могла да отреагира по напълно адекватен начин на това, което се случи в Либия, поради простата причина, че в нормалните демократични държави се разсъждава от други позиции и по съвсем друг начин." - каза генерал Гяуров.

Четвърта забележка: Тогава как да се обясни навременната и полезна, ефективна реакция на дипломатическите и разузнавателни служби на другите страни, които успяват да изтеглят всички свои застрашени граждани? Как така те реагират адекватно, даже и Филипините, а Гяуров и родната дипломация, които е в ръцете на Надежда Михайлова не реагират адекватно, дори може да се каже, че реагират неправилно /с изтеглянето на българския посланик от Триполи и оставянето на Посолството там 8-9 месеца без посланик? - бел. Л. М./

А реакциите на Михайлова все пак не бяха лично решени, те би следвало да се съгласуват както с разузнаването, така и с президента и премиера тогава, съответно - Петър Стоянов и Иван Костов. Тогава? Кой даде идеята на Михайлова да изтегля посланика от Триполи?

Най-силното признание на генерал Гяуров вчера бе следното. На въпрос:
    Водещ: От самото начало ли вие бяхте убедени в невинността на българките?
    Димо Гяуров: Това не бих желал да коментирам.
    Водещ: Защо?
    Димо Гяуров: Никой, никога, не би могъл да бъде убеден в нищо на 100 процента. Но, по този казус, ние бяхме длъжни да бъдем на ниво.
    Водещ: Е, не.
    Димо Гяуров: За да защитаваме нашите граждани."
На въпроса на Георги Коритаров: дали са били направени разговори с ЦРУ и Моссад, Гяуров даде следния отговор: "Общо взето, обменяхме информация през цялото време, не само с тези две служби, а и всички останали служби се опитваха... да помагат всячески. Разбира се, че те отхвърлиха мигновено упреците за обвиненията за евентуална връзка на нашите медици с тези две служби /ЦРУ и Мосад - бел. Л. М./. Аз не съм и очаквал друго."

На 7 февруари 2000 година започва съдебният процес срещу българките, на 16 юни с. г. Надежда Михайлова се срещна с арабски посланици. В печата е публикувана снимка как външната министърка се ръкува с посланика на Либия. На въпрос след срещата, отговорила ли е либийската страна най-сетне на нотите на нашето Външно, Михайлова отговаря: "Не знам. Трябва да проверя. На ден при нас се получават стотици ноти." Толкова по адекватните реакции и "загрижеността" на правителството на Иван Костов. Единствените твърдения на Гяуров, които заслужават внимание от проведения с Георги Коритаров разговор са оценките му за действията на външния министър Соломон Паси, по време на чийто мандат България направи твърде много за легитимирането на Либия по света. С български, решаващ глас, Либия получи председателството на Комисията по правата на човека в ООН! Жест, който не само не бе оценен, но и бе прекален предвид действията на Либия спрямо шестте българки от години.

"Грешна стратегия" нарече генералът импровизациите на Паси по отношение на Либия и българското рамо, което й бе дадено за да се легитимира в ООН. Гяуров не скри убеждението си, че България е била принудена /чрез неизвестните контакти и разговори на Паси - бел. Л. М./ да постъпи така с Либия и то в момент, когато няма и най-малко основание за това. Ръцете на България тогава бяха извити от влиятелни нейни партньори, които я вкараха в капана на зависимостта.

Другото правилно твърдение на Гяуров бе по отношение на организирането на контрапроцес тук, в България. Ясно е за всички, че това е закъсняла реакция и без бъдещ ефект, тъй като не може да се разчита на съдействие от либийска страна за този контрапроцес. Още повече, че още щом стана известна идеята да бъде организиран такъв контрапроцес, от Либия дойде новината, че роднини на заразени със СПИН деца са настояли смъртните присъди да бъдат изпълнени незабавно. Тя бе последвана от друга новина - мъчителите на нашите медицински сестри са готови да заведат искове за морални щети?

"...така, както Кадафи се подигра със сегашния президент и бившия външен министър" - заяви генерал Гяуров пред зрителите на Нова телевизия. Истината е, че при посещението си в Либия, на 27 и 28 май 2005 година, Георги Първанов разговаря с Муамар Кадафи, с либийския премиер Шукри Ганим, посети най-добронамерено разрушената резиденция на Кадафи след бомбардировките на САЩ от 1986 година, отиде в болницата в Бенгази, срещна се с болни деца и с родители на заразени със СПИН деца, а най-накрая се видя и с българките. Къде тук Гяуров вижда подигравка - не е ясно, може би във факта, че броени дни след това посещение Върховният съд на Джамахирията трябваше да се произнесе по обжалваните смъртни присъди? Не е ясно къде е подигравката на Кадафи.

Що се отнася до Соломон Паси, аз неведнъж съм писала за соловите му изпълнения в Либия и самоинициативите му, които не доведоха до нищо добро.

Колкото до Гяуров - вчера стана ясно, че според него четиристранният формат на преговори в Лондон е проява на слабост от страна на България, но той трябва да си дава сметка, че това в момента е възможно и това се прави.

"Бой по Кадафи и либийската държава с всички средства" предложи генерал Димо Гяуров в края на разговора си с Коритаров - предложение, което говори ясно, че партийният авантюризъм на СДС да го постави начело на разузнаването не го е научил на нищо съществено. Да хванат от някъде си млад юрист и да го спуснат с парашут в НРС - това бе решение на сините, което доведе до много беди, едната от които е и бездействието и лошите съвети към политиците по либийския казус. Друг проблем е, защо Георги Първанов се съгласи да изпрати точно Гяуров за посланик в Унгария, след като и на него му е било ясно, че пребиваването му в НРС не е било от кой знае каква полза за политическите решения, вземани от правителството на Иван Костов.

Всички грешки, които политици от различни цветове и идеологии сториха, като се довериха на Димо Гяуров тепърва ще лъснат на дневна светлина. Разговорът на Гяуров в студиото на Нова телевизия даде знак, че той се е върнал с идеята, за да предприеме следващия си ход от личната си кариера, като оневини част от лидерите в десницата. Гяуров демонстрира, че е от хората, които показват, че едно овластено лице не бива да е сляпо от никаква гледна точка. А генералът е от хората, които имат свойството да се мотаят по политическата сцена без дори да са статисти. Както и повечето от набедените политици, които го издигнаха.

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене