Прелестите на партийната реанимация

Живеем в чудно време, когато политици от нищо правят сериали. И това изглежда е причината Нищото в политическия живот да придобие смисъл. С Нищо се спасяват стара партийна слава и минало, с Нищо, от ранна сутрин се запълват часове в телевизионните предавания. Два вида избори предстоят в летните месеци - за европейски чиновници в парламента в ЕС и за местна власт в държавата. И за политиците и управниците те се оказват по-важни от ниските пенсии, от рухналото здравеопазване, от неспиращата престъпност, от безработицата, от инфлацията на духовността, от повишаването на детските престъпления и жестокост, и най-накрая, от трайно настанилата се в държавата корупция. Като погледне човек - кажи-речи от всичко значимо, което съпътства българите в ежедневието им. Явно са прави тези, които твърдят, че хуманизмът ще надживее човешкият род.

Нервни хора от ляво задръстиха медийното пространство с версии как от президента Георги Първанов ще направят по калъп ляв Петър Стоянов, като го върнат в политиката и в партията след края на мандата му. И то след като вече втори мандат бившият червен лидер е надпартиен. Намират се хора, които направо говорят за създаване на президентска партия - т. е. след два мандата почивка и партийна карантина сегашният държавен глава да се запретне и да го удари на партийно строителство, като се хвърли назад във времето по подобие на Стоянов.

Не за първи път социалистическата партия има проблеми - да не отварям дума, че на този хал са и другите две политически сили от управляващата коалиция: монархистите и хората на Ахмед Доган. Разликата е в мълчанието. НДСВ и ДПС мълчат - едните, защото няма какво да кажат, а другите, защото работят тихо и с мисъл за далечна перспектива, но и двете, защото си дават сметка, че пребиваването им в тройната коалиция намалява цената им на пазара за политическа перспектива. А търсене на този пазар винаги ще има - предлагане - също няма да липсва, въпросът в близкото бъдеще е, какво ще предпочетат да изберат гласоподавателите: стари, сигурни и ясни, не носещи изненади партийни субекти или нови, целите в бяло, с неизвестни възможности и много обещания партийни формации.

В цялата тази ситуация постоянна величина е единствено многообразието на партийни политически сили, многообразие, твърде задръстващо за малка България, постоянно обременена с различни тежки проблеми. Да се засили някой да заяви, че неговата политическа сила е в състояние да реши съществуващите проблеми, като извади поредните кандидати за слава от хастара на липсващата си идеология - това е стар филм и никой няма да се хване за зрител. Ако не друго, за последните 17 години избирателите осъзнаха едно, че партиите не решават проблеми, а по-скоро ги създават с дейността и присъствието си в трите различни власти.

Има една известна фраза, изречена от политик "Ако това управление не се научи на диалог с опозицията, със синдикатите, с професионалните неправителствени организации, ако не се замисли за състоянието на хората, и 240 депутати да имате, те ще имат безславен край". Фразата е изречена от Сергей Станишев на 8 февруари 2002 година, по повод вот на недоверие към правителството на Симеон. Ако не бях уточнила времето, поводът и мястото на изричане на тези думи, човек спокойно би ги поставил в устата на някой съвременен политик от опозицията, като атака към кабинета "Станишев".

"Станишев не се дистанцира от Овчаров и това ще има последствия" се изстъпи синът на стария партиен кадър Тодор Божинов, Илия, в интервю преди няколко месеца. Нито Станишев се дистанцира, нито се появиха последствия - димките на Божинов се разсеяха като зимна мъгла при изгрев слънце и толкова. Потресът на негови партийни другари, че ще изнесе данни за корупция от хора, от високите етажи на "Позитано" отмина с лек шок - Божинов нищо не изнесе, а по-скоро започна уж да търси и събира въпросните данни. Така червените се спасиха с лека уплаха, поради гузна съвест и всичко завърши щастливо и безоблачно. Обръчите от фирми не се показаха, Овчаров чакаше да му потърсят сметка, но с времето стана ясно, че Божинов не може да даде данни за разправа със заместника на премиера - бурята в чаша вода стихна и се изпари. По Живково време за подобни изцепки сваляха от висшите партийни органи, прибираха апартаменти и вили, и пращаха в дипломатическо заточение в далечна държава. В наше време - единствената последица от заканите на Божинов бе, че щом го срещнат съпартийци му се усмихват по-широко от допустимото. Даже министърът на вътрешните работи Румен Петков, който бе извикан на пленум да си записва данните от Божинов така и остана с празен бележник.

Не зная чия е тази слаба драматургия, която се пробутва на публиката от гласоподаватели, но по знаците напоследък личи, че точно преди вота за европейски чиновници в тамошния парламент, редовните "будители" на червена съвест ще ни замерят с нови постановки и сценарий.

"Много хора са недоволни и настояват проблемите им да бъдат решени по-скоро" - заяви синдикалният лидер Константин Тренчев. В отговор Станишев обяви, че членството в Европейския съюз вдъхнало на българите вяра и предрече проспериращо бъдеще за страната си.

От Президентството дръпнаха социалдемократа Бойко Радоев в обкръжението на Първанов, което тутакси бе изтълкувано като предстоящо създаване на президентска партия със социалдемократически уклон. При държавния глава започна работа и Венцислав Димитров - това знак за каква партия е - гадателите на бъдещите стъпки на държавния глава не поясниха. А Венцислав Димитров е единствено прагматик, добър финансист, потенциал, който може да бъде добре оползотворен.

Членът на лявото крило в лявата БСП Павел Писарев, заяви наскоро във в. "Труд", че отливът от социалистическата партия никак не е малък. Писарев допълни и, че листата на червените за евродепутати не е най-добрата, не е и толкова авторитетна. Лявото крило на лявата партия показа нагледно, че е приютило едни от критиците на сегашното ръководство - след яловите изцепки на Илия Божинов, на сцената се появи и Писарев. И какво от това? Точно в това крило е хванала паяжина и дреме една носталгия по недостатъчното използване на теоретика на левицата - Александър Лилов. В негово лице връстници и млади все още виждат голяма фигура с принос по модернизирането на социалистическата партия.

""Позитано" не иска различните тенденции в партията да са представени в евролистите" - разкри младият следовник на Лилов, Янаки Стоилов пред в. "Труд". Кой ще води, кои ще са на челни позиции - в партията на социалистите се разгоряха силни страсти и спорове. Дали едни или други социалисти ще се превърнат в европейски депутати в голямата чиновническа машина на ЕС - на твърде стопения брой избиратели им е все тая. На тях ще им представят листа и те ще трябва да гласуват, а партийната дисциплина и сред избирателите на БСП е постоянна величина и не се е променила кой знае колко. Да не говорим, че гласуващите за червените едва ли имат представа за кого точно дават гласа си във въпросната листа. И дали се вдигат леви лозунги, а се прави дясна политика - това са тънкости, които не достигат до мислите на червените гласоподаватели.

Тезата, че левите водят дясна политика отново са извадени от нафталина, отръскани са добре, за да се усети, че на "Позитано" дисциплината е отстъпила на свободните изяви на течения, интереси и неосъществени бивши социалистически величия.

Колкото и да е неприемливо - рамо на определено фриволните действия на хора от "Позитано" дават непрекъснато, силно разединените десни, които отдавна са предали инициативата в ръцете на дългогодишните си опоненти в ляво. Към това положение се прибавя и фактът, че апаратните игри на червените за пореден път се възраждат, което особено силно се прояви при подреждане на листата за евродепутати. На слабостта и вегитирането на десните със сигурност може да се разчита - показват последните няколко години. От друга страна - липсата на силна опозиция на БСП отприщи действията и раздвижването на вътрешнопартийната опозиция в столетницата.

"На БСП й трябва диалог с народа" - пусна в ход поредните си заклинания Костадин Паскалев в навечерието на изборите за евродепутати. В случая досадна подробност е, че хала на народа няма нищо общо с това, кой и колко от червените ще заминат в Европейския парламент, за да се превърне в поредната чиновническа бурмичка на голямата машина на Европейския съюз.

"Оценката на обществото за политическия елит е слаба" - призна Паскалев. Оправданието, че БСП не управлява сама също започва да се изтърква от употреба. Дали тази партия ще преосмисли политиката си или не - всеки един избирател е наясно, че подобна надежда е загубена кауза. На пленумите на социалистите се гласува правилно, в парламента - също се вземат правилните решения. И тримата коалиционни партньори загубиха като спечелиха гласувания вот за здравеопазването. Писмото на 19-те недоволни социалисти от края на 2006 г. мина в архив и едва ли ще види някога бял свят. Датата за провеждане на партиен конгрес непрекъснато се променя и измества. Социалистите управляват и това намалява чувствително твърдия им електорат, което рано или късно ще се върне и удари силно отборчето на Станишев, което върти на малкия си пръст мнозинството от партията. Изборите за евродепутати няма да бъдат повод за силен трус на "Позитано", но следващите - тези за местна власт, със сигурност ще дадат ясна представа кой къде е и колко е.

Още отсега опозиционни лидери се точат за мига от изборната загуба на червените на местния вот, като предричат при загуба предсрочни парламентарни избори.

Засега е ясно само едно: в социалстическата партия дреме вътрешнопартийна опозиция, но и дебне "Открития форум" на Красимир Премянов, дебнат и изчакват своя миг - лявото крило в лявата партия. Премянов, който уж изчаква и твърди, че му е рано да се връща в политиката, предлага едва ли не сътрудничество с ГЕРБ-а на Бойко Борисов! Предложение, което звучи твърде еретично и скандално за ушите на Овчаров, Петков, Татяна Дончева и други противници на вземане-даване с генерала. Ако Илияна Йотова замине за Страсбург, а следващите двама от листата останат във властта, Премянов ще трябва да влезе в парламента - т. е. не е далечно неговото завръщане в политиката.

За всеки, който следи политическия пасианс в държавата е ясно, че да се размахва като аргумент пред избирателите членството на БСП в Партията на европейските социалисти /ПЕС/ си е чиста загуба на време, управленско безсилие и идеологическа немощ за червените. Партийният ексибиционизъм е познат с това, че показва това, което няма.

Да се припомня, че създалите и работилите за държавата в последните 4-5 десетилетия са низвергнати и това е несправедливо - също отдавна не върши работа в полза на социалистическата партия. Нестабилността в БСП пролича в истеричните пристъпи на премиера лидер, когато коалиционният партньор - монархистите, гласуваха най-неочаквано различно и против някои от членовете в Закона за изборите за евродепутати. Непремерените реакции и изявления на Станишев, че видите ли той бил готов да си отиде от властта и че нямало нищо лошо в това да се мине към предсрочни парламентарни избори показаха нестабилността и липсата на зрялост на младия социалист, които излязоха на светло в критични ситуации. Светкавични сделки и съвещания с Доган и Симеон, сделки и уговорки успокоиха сина на бившия член на Политбюро Димитър Станишев - Сергей.

Дали реално е налице вътрешнопартийна опозиция, или разделението в БСП е на принципа: фракция на бащите, фракция на децата на бащите, и фракция бивши управлявали в последните 17 години на преход - това тепърва ще се изясни и то в реална обстановка на избори, действия и решения. Засега е ясно едно - мнозина са готови да легнат в Прокрустовото ложе и да се разделят с която и да е част от себе си - само и само да се докопат до ръководни постове в социалистическата партия. Все пак не бива да се забравя, че една партия е силна и цяла, докато поддръжниците й не решат друго.

Дали държавният глава ще се върне в стария си политическия коловоз, за да повтори печалния пример на своя предшественик Стоянов с партийно строителство и политическа дейност - това времето и личната му преценка ще покажат.

Лошото е друго - че когато в социалистическата партия действителният, а не огласявания рейтинг падне под критичния минимум, се намират юнаци, които поемат и развяват като свое знаме днешния президент в името и употребата на повишаване на авторитета на БСП.

Хора разни, идеали разни. Все пак не бива да се забравя, че от върха се пада единствено в ниското и от падането боли, особено, ако падналият се озове в пропастта.

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене