Кой все още вярва на социалистите? Кой ще се хване на въдицата им за прокламираното увеличение на доходите и намаляване на данъчната тежест? Гражданството се наслуша на празни приказки, а както е известно за червените, силата и традицията им са в празните обещания.

Защо например хората на Станишев не разнищиха на последния си пленум преди няколко дни изявленията на Майкъл Хъмфрис /ръководител на Представителството на Европейската комисия в България - бел. Л. М./, че "навсякъде в България имало усещане за нерегламентирани плащания"? Защо Станишевите довереници не хванаха сметалото, за да вдянат, че обещаваните доходи, които те силно развяват като знаме се изяждат от инфлацията, докато отпуснат реално една част от тях?

Много са въпросите около пленума на лидера на социалистите, пленум в навечерието на изборите за евродепутати. Като са започне от това защо не се чуха обяснения защо трудовите доходи са най-ниските на континента /и от приети и от не приети в Европейския съюз държави - бел. Л. М./, та се премине през предложеното увеличение на здравната вноска, засегне се въпроса с намаляване на данъците, за сметка на увеличените лични доходи. А дали в цялата тази напудрена програма, която далеч не е толкова привлекателна, да не говорим, че е и неосъществима в рамките на действащият в момента държавен бюджет - та дали в тази програма на червените не беше редно да започнат с това, че увеличаването на доходите, ще бъде съобразно с растежа на брутния вътрешен продукт? Но кой ти гледа растежа на брутния вътрешен продукт - в момента е време за обещания и лозунги и гражданството трябва да бъде забаламосано да гласува активно за червената листа за европейски чиновници. А че се говорят празни приказки и се дават обещания на приказки без покритие - кой ще ти гледа до изборите? Номерът е сега да се лъже и обещава!

За пореден път някои социалисти се опитаха да употребят и държавния глава /бивш техен лидер . Л. М./с димката - Първанов ли ще бъде катализатор на лявата политика на БСП? И той ще направи ли своя партия?

Да се употребява президентът, па макар и бивш лидер на социалистите с неговата предизборна програма и обещанието му, че ще бъде социален президент е най-малкото тъпо. В БСП си имат предизборни обещания - да си ги отворят и да четат, и прилагат, а не да надничат в чуждите, били те и на техен бивш другар по партия. Все пак партията е едно - а държавният глава - съвсем друго - всеки си тича в своя коридор и да се преминава в чуждия води до фалове.

"Изпълнихме си голяма част от ангажиментите си - заяви червеният лидер Станишев на пленума в събота. - Започва нов етап от развитието на България" продължи той, като определи, че актуализираната социално-икономическа Програмата на партията хвърляла мост към бъдещите намерения на БСП за развитие на страната. С една дума - левицата направи заявка за още един мандат във властта! Бързо, чевръсто и от сърце. С отработените маниери от близкото Живково минало, синовете на бащите първо минаха да регистрират листата на БСП за евроизборите, а след това се събраха на "Позитано", за да обявят, че са вече други политици - европейски, тъй като България била приета за член в ЕС! Точно този прием социалистите отчетоха на партийното си сборище като изпълнена точка първа в дневния им ред за управление на държавата.

Подробност е, че този прием съвпадна с тяхно управление, но с мандата на ДПС, което също обяви, че вече са европейска политическа сила, тъй като по време на техния мандат на управление на държавата, страната ни била приета в ЕС! Няма да отварям дума за третия коалиционен партньор - монархистите, които към "заслугата" за приема в ЕС прибавят и членството в НАТО като лична тяхна партийна едва ли не заслуга! Всички лъжат - всички употребяват.

И докато тримата коалиционни партньори се борят и доказват кой е по европеец, местните данъци и такси се увеличиха с 20 на сто, акцизите се увеличиха повече от необходимото, инфлацията изяжда силно ниските доходи на българина и страната силно ни крета на опашката по доходи сред европейските държави.

На пленума на социалистите не липсваха и спонтанни комични моменти: водачът на листата на за евродепутати, Кристиян Вигенин стана да говори и залата се опразни. Или друг комичен момент - новината за 15 дена отпуска за бащите за раждане на дете, с който Овчаров реши да се похвали.

А че средствата за отбрана надвишават средствата за здравеопазване - на този пример никой не направил коментар, нито пък се чуло обяснение - споделиха социалисти, присъствали в залата след изгонването на журналистите.

Погледнато реално, така наречената обновена Програма на социалистите всъщност съдържа смехотворни обещания, като първото от тях е за 10 на сто увеличения на пенсиите от 1 юли - това, заради което пенсионерите излязоха нееднократно на улицата. Следващите обещания: за увеличение с 40 лв на помощите за първокласници, за намаляване на осигурителната тежест от 23 на 20 на сто, държавните служители да поемат осигуровките си /а те са само 7 140 на брой - бел. Л. М./, пълно въвеждане на семейното подоходно облагане до 2009 година и прочие, и прочие.

И тук, виждайки годината за изпълнение, човек се пита: а всички останали комични обещания защо нямат посочен срок? Отговорът е прост: защото е важно да се говори какво ще се направи, а не кога. За тази година е ясно, че обещанията за 10 на сто увеличение на пенсиите е не само безсмислено, но и мизерно. Това увеличение вече е изядено от инфлацията, а дадено чак на 1 юли то едва ли ще облекчи мизерното оцеляване на над два милиона пенсионери, тъй като междувременно са се вдигнали тока, парното, водата, хранителните продукти, данъците и това увеличение е повече от подигравка за едно цяло поколение българи. Тези 2 милиона пенсионери са и хората, които нямат възможност да купуват лекарствата си, да плащат адекватно за лечението си, а те са най-голямата социална група потребители именно на бедстващото здравеопазване. Но кой ти мисли за това?

В мерките по здравеопазването социалистите са си позволили да впишат и твърде скандални намерения, като плащане на здравни осигуровки върху доходите от собственост и капитал за лица без доходи от труд, пенсия или обезщетения. Към това като се прибави и плащането на здравни осигуровки по всеки отделен доход се получават месечно поне дузина осигуровки за здраве - а услугата за лечение остава една и то доста лоша и рискова. Та като тегли човек чертата се получава следното: една, много лоша и твърде рискова за здравето услуга на лечение и то с доплащане, срещу дузина платени здравни осигуровки от едно лице! Дали пенсионерите скоро ще вдянат, че ще плащат още здравни осигуровки върху имотите си, земите си, а как ще реагират на това един милион безработни, сред които има мнозинство цигани? Ще им спрат социалните помощи, а ще им удържат здравни осигуровки върху собственост?

След всичко казано дотук се пита: как ще мотивира БСП хората да гласуват за нейните евродепутати? Няма как, затова в Програмата на социалистите са налице хилави обещания и не посочен срок на изпълнение - на този предизборен ход даже коалиционните партньори реагираха вяло и почти незабележимо с коментари, че социалният сектор не би следвало да се използва за каквато и да било предизборна риторика /Хаса Адемов, ДПС - бел. Л. М./. Монархистите пък отложиха с няколко дни коментарите си по така изработената "обновена" Програма на червените си партньори.

Как ще бъдат мотивирани избирателите на БСП да отидат до урните? С признанието на социалистите, че са изпълнили точка първа, България да влезе в Европейския съюз? Това изобщо не вълнува мнозинството българи, защото и в ЕС си оставаме най-бедните и мизерно оцеляващите.

Или от "Позитано" ще мотивират избирателите си с приказките за увеличение на доходите и намаляване на данъците - без да са посочени конкретни срокове? В Унгария социалистите на Дюрчани вдигнаха заплатите, и след това данъците - в резултат, хората излязоха на улиците.

Българинът отдавна не се хваща на въдицата за запазване на икономическа и финансова стабилност - а се пита веднага: какво и дали ще спечели той от това, и как ще се подобри животът му. Българинът е загърбил дали и как един Вигенин /БСП/, едни Аспарух Панов и Биляна Раева /НДСВ/ или младите на Доган например ще правят политика в ЕС. Европарламента прави политики, но дали участието в него да помогне и промени българския политически живот? Трудно би било човек да си го представи, че е възможно да се случи.

Какви са позициите на еврокандидатите на отделните политически субекти по Косово, което е ключов въпрос за Балканите и приоритет за ЕП. Известно е, че Европейският парламент /ЕП/ ще изпълнява функцията да надзирава стабилността в Косово, според плана на Марти Ахтисари, а това е план, който не се харесва и приема нито на Албания, нито на Сърбия. И какви позиции за решения и излизане от кризата "Косово" ще имат една Биляна Раева или младите хора на Ахмед Доган, след като цели световни организации не могат да решат проблема "Косово"? Как ще гласуват в европарламента нашите евро чиновници за решаването на проблема "Косово"? Тук партийните централи мълчат.

Социалната политика на социалната партия БСП - този нескончаем словесен цирк откъм "Позитано" трябва да спре - все пак социалната министър Масларова и здравният министър Гайдарски са с най-нисък рейтинг в допитванията на социологическите агенции. Станишев не е ли чувал за това? В коя държава живее този младеж и къде точно се намира, та да пропуска такива важни сигнали за министрите си и съответната политика, която те водят под натиска на партията?

Поетапно или рязко увеличаване на здравните вноски - на българина му е ясно за какво иде реч - защото в някои здравни заведения в страната хигиената, обслужването и разходите не отговарят за стандартите дори за отглеждане на селскостопански животни, камо ли за лечение на хора. Обновената социално-икономическа Програма на червените бе обявена като бъдеща управленска програма и отново без да са проведени съгласувания с коалиционните партньори. Това може да изиграе лоша услуга на премиера Станишев, тъй като и най-малкото недоволство от страна на НДСВ и ДПС ще се стовари върху партията му - недоволството и ругатните на опозицията също няма да закъснеят и отново изходът за коалицията ще е сделки, отстъпки и извиване на ръце - всичко за сметка на социалистите.

В събота, на 14 април, партията на децата на бащите се опита да прокламира Указания за оправяне на положението, което откъдето и да го погледне човек си беше думи за глухи към избирателите. А избирателите в България отдавна се чувстват като прелъстени и изоставени от политиците, а обещанията им се приемат като виртуална нереалност. Което, както е тръгнало ще се наложи за окончателна диагноза на червените.

Да се мотивират избирателите на социалистическата партия, за да отидат да гласуват е най-малкото непосилно. Доскоро тези избиратели бяха толкова предани на червените, че не само оцелявха по чудо, но даже ги обичаха, независимо от глупостите, които натвориха политици от БСП в различните управления на държавата от 1989 г. досега. И за партията това беше огромно облекчение, да знае, че е обичана и в урните се пускат гласове за нея. Несъмнено никакви доводи не можеха да разколебаят твърдия електорат на БСП от гласуване за нея, никакви доводи от живота не можеха да му повлияят. Но това беше досега. Досега работеше упоритото нежелание да стоплят избирателите на червените, че сами си забиват ножа в гърба с гласуването на доверие и стари спомени. Дотук и досега бе и оптимизмът им и вярата, че избраните от тях политици ще работят за тях. Сега вече е ясно - всички работят само и единствено за себе си. Ето защо е наред ново отношение към партията на социалистите - а то започва с апатията на негласуването, преминава през спорадичните улични недоволства, докато прерасне в масови протести до предизвикване на промени.

И прозрачните цели хвърлят сянка на съмнение, а предизборното размърдване на червените покри не с хвърлена, а с дебела сянка доскорошното доверие на избирателите им. Днес, в навечерието на изборите за евродепутати електоратът на БСП осъзна, че са следвали партията към посока чуждия рай за политиците й. Или както се казва - късно е да се удря по масата, в която си се превърнал поредното ядене.