Продължение от 18 април

УБО е инвестирало строителството на вили и апартаменти стана ясно вчера. В това добро дело лицето Миле Тасков е бил за висшите партийни и държавни Живкови мъже много повече от Спасителя в ръжта. Тасков е бил инвеститор на вилите на такива "видни" за онова време хора като Димитър Стоянов /министър на вътрешните работи от Живково време - бел. Л. М./, Добри Джуров /партизанин, генерал и министър на отбраната - бел. Л. М./, Александър Лилов /висш комунистически кадър, днес несменяем депутат и социалист - бел. Л. М./, Велко Палин, Кръстьо Тричков.

В строителството навремето имаше едни така наречени актове Образец 19. В тях се актуваше извършената строително-монтажна работа - зидария, наливане на бетон, арматура, тухли, с една реч, материали и дейности, механизация и положен труд. Начисленията на тези актове за една и съща сграда се сумираха и така се определяше стойността й. В цитираните случаи е плащало УБО - на различните изпълнители, т. е. тези актове се намираха в инвеститора УБО. Дали обаче всички от собствениците са се разплащали впоследствие с УБО - това остана загадка, която подобно на убийството на американския президент Джон Кенеди може за излезе наяве някога, а може и да не излезе!

Навремето Григор Стоичков, урежда секретарката си Евгения Топалова с апартамент в "Стрелбище", защото тя имала само една къща в Лозенец. Другата секретарка на Стоичков - Мая, също е била осигурена с апартамент, в същия ж. к. Шофьорът на Стоичков - Димитър, е бил ощастливен с апартамент в "Лозенец", който впоследствие е заменен с мезонет в експериментален блок в ж. к. "Мотописта".

Цената за строителство на вилата на Гр. Стоичков в Бояна е около 100 000 лева /по цени преди 10 ноември/. Намира се на стария Беловодски път, до боровата гора. Случаен турист би могъл да се ориентира лесно - до вилата на Стоичков виеха снага тези на Пандо Ванчев и Станко Тодоров. Строило я бе СУ-2 с ръководител Гено Марков. За проектанта имаше спор, знаеше се, че е арх. Лозанов от Главпроект, но Стоичков твърдеше пред свои приятели, че е синът му. Обзавеждането на вилата е било изработено от ТПК "Освобождение", а улуците й бяха направени от чиста медна ламарина.

Но да беше само Стоичков - с мед да го нахрани човек... Във вилата на Огнян Дойнов например строителите са монтирали парно отопление, отчетено като провеждане на експеримент, и поради тази причина, то не е било заплатено! Мебелите на човека, готов да приеме експерименти с отоплението си, са били от черен абанос, внесен от Мозамбик. Как е заплащано? Тайна.

Докато за висшите комунисти се строеше, те отговорно постановяваха, безотговорните им другари по партия се изваждаха от състава на... Едни ги натоварваха, на други се обръщаше внимание - и така в шеги и закачки вървеше партийният им живот 47 години.

Помня, че заради някакъв каптаж, направен на обществени начала се бе образувала чупка на оградата на Светла Даскалова - видна фигура в политиката от Живково време. Даскалова бе преградила каптажа, изправила си оградата, но по неизвестни причини водата от време на време започвала да се мъти. Абе - нямаше живот за простосмъртните, нямаше и угодия.

Или пък Велко Палин - вилата му е построена от ГУСВ - онези така наречени строители с пагони. След обещанията, че ще мога да видя документацията по това строителство - най-ненадейно ми бе съобщено, че цялата документация е изчезнала неизвестно как и къде! Е, здраве да е - поне вилата бе завършена до ключ.

В годините на Живково благополучие имаше един човек, който бе търсен като лекар по време на епидемия. Спас Груев му беше името. Беше майстор на камини, от Пловдив, от кооперация "Бига". Точно Груев е ощастливил с майсторлъка си много от държавните мъже, притежатели на вили, та може ли къщурка в планината без камина? Е, за по-сигурно са били изграждани и парни инсталации - вечерите в полите на планината Витоша са студени.

Българинът знае, че къща трудно се гради - зависи за чия къща става дума ще добавя аз. В годините непосредствено преди 10 ноември 1989 - съществуваше едно строително обединение, по-късно държавна фирма, която се наричаше "Строителни облицовки". Негов генерален директор беше гражданинът Милко Генадиев Момчилов - човек, който е отговарял за всички видове мраморни облицовки /въпросният генерален директор бе съпруг на зам.-кметицата на София в зората на демокрацията, Теменужка Теофилова - бел. Л. М./.

Историята, която ще разкажа се отнася до Правец, родното място на Тодор Живков, а главно действащо лице бе нищо не подозиращият дипломатически корпус. Та в Правец се разгоря грандиозно строителство, строеше се с размах, бързо и разбира се скъпо. И тъй като времето е пари, а за промените в Правец нямаше достатъчно време, което струваше и много пари, милиони. За размаха ще уточня - имало е традиция за такъв вид строителство да се раздават награди след завършването му. Само че... в едно писмо от Общинския народен съвет в град Правец, от 10 юни 1988 г. до зам.-председателя на Министерския съвет другаря Григор Стоичков прочетох:

" Във връзка с изпълнение строителството на обектите, включени в програмата за посрещане на дипломатическия корпус на територията на гр. Правец... Моля да разрешите средствата, заложени в генералните сметки за предсрочно предаване на обекти да бъдат заплатени от БНБ - гр. Правец, като целеви награди." И вицепремиерът Стоичков е разрешил.

Така се раздават награди в размер на 200 000 лева, открива се специална сметка, назначава се касиерка. Тази сметка никой не проследява, парите за наградите не се осчетоводяват, не се удържат данъци от тези награди. Сметката е на СУКМО /от СО "Строителни облицовки"/. Техническият ръководител Климент Гешев от СУКМО се оказва приятел с първия секретар на БКП-Ботевград. Директорът на ДСК - Ботевград, пък е ...брат на същия първи секретар. С една реч - няма случайни хора и събития. Та освен предсрочно изплатени суми за награди, за по-забавно се организира и състезание - спортен празник по полагане на облицовки!

И накрая, съгласно със заповед за "предсрочно и качествено завършване на обект площадно пространство пред хотел "Ботевград" и във връзка със заповед на директора на СО "Строителни облицовки"- София се получава нареждане да се изплатят целеви награди на обслужващия инженерно-технически персонал - работници и механизатори, както следва:

Под №16 - Богдан Вутов - - директор на ДСК-Ботевград - 80 лева и... Иван Нешков - диригент на духов оркестър - 80 лева"!

Съществена подробност около вилите на комунистическите величия в полите на Витоша е следната подробност: земята в Драгалевци например не е била отчуждавана, тъй като комунистите са мислели, че ще са вечни и затова им е било отстъпвано право на строеж върху не отчуждена земя. И след падането на Живков, когато в един момент реставрацията на комунизма бе в пълен ход, се връщаше не заграбената земя на селяните, а спокойствието на комунистите за недосегаемост по заграбеното от тях.

"Аз решително отхвърлям твърдението, че това, което получаваха властимащите преди 10 ноември 1989 г. е незаконно" - пише в писмо Гриша Филипов до главния прокурор, Иван Татарчев. Т. е. законно е да получаваш и да ти плаща някой друг по специални цени, законно е само върхушката да има права, а другите български граждани да нямат права. Появи се даже етикетът "правоимащи" - за "правонямащи" обаче така и не се чу нищо - те си знаеха кои са право нямащите - мнозинството българи срещу няколко хиляди привилегировани. И какво от това - правоимащите си останаха с това, която партията-държава им бе осигурила. Махнаха член първи от Конституцията от Живково време за това, че партията, българската комунистическа, е била и държавата, и управлението на тази държава, и имуществото, и парите. Но махнаха само текста, а имотите, придобити на символични суми останаха в ръцете на правоимащите. Все пак не беше 9 септември - не се вземаха имоти и живот безогледно... Времето бе друго. Така ли бе действително?

След гласуваното изменение на Закона за земята, през 1993 година кметският наместник на квартал Драгалевци, Димитър Вучев заяви в разговор с мен: "Много е жесток ударът. Земята, върху която са построени вилите на бивши и настоящи величия, навремето е била включена неофициално в генералния план на София като строителна зона. Кое е лошото с новото гласуване и изменение на Закона за земята? Досега /от мига, в който влезе в сила Закона за земята след свалянето на Живков - бел. Л. М./целият имот се връщаше на собствениците в реални граници. Това се възприемаше добре. Навремето тези имоти са продавани от ТКЗС, без да има законно основание за това. Общината също, без да има право е отстъпвала право на строеж, т. е. собствениците са си останали собственици, въпреки че върху земята им са строили въпросните вили."

През 1993 година вече собствениците правеха опити да прехвърлят имотите си на трети лица. А имаше в закона параграф 4 "и", който засяга използване на служебно и партийно положение за придобиване на право на строеж върху вилен парцел. По този параграф се отчуждаваха и вилите, още повече, че самата земя никога не е сменяла собственика си.

Община Драгалевци издаде решения и призна собствеността на собствениците на земята, върху която бяха построени вилите на избрани високопоставени комунисти. Но дойде моментът, в който комунистите се окопитиха и с изменение на Закона за земята, депутатите от БСП и ДПС гласуваха да се анулират решенията за признаване на собствеността! И това пропусна в спомените си във в. Труд" ревизорът Лалов. Селяните, собственици на въпросната земя, заграбена за вили на комунистическата тодорживкова върхушка писаха протестни декларации до президента Желю Желев и до народното събрание, предупредиха, че 1993 не е 1949, когато земите им са били вкарани в ТКЗС и собствениците са били лишени от възможността да ги ползват. Но едно бе неприкосновеност на собствеността в Европа, друго бе разбирането за неприкосновеност в България. В държавата ни също имаше неприкосновеност, но тя се отнасяше единствено за правоимащите от времето на сваления диктатор Тодор Живков. И след свалянето му те си останаха под една или друга форма правоимащи. 47 години някои българи имаха баща и майка, други имаха УБО, Държавен съвет.

Кога започва тази драма?

През 1968 година, УБО слага ръка върху парцелите в цялата вилна зона "Драгалевци", тъй като е била извършена регулация на въпросната зона. От мига на слагането на ръка от УБО, се разиграва следната схема на действие: местата са блокирани от УБО, вземали са се решения за деблокиране и отстъпване на право на строеж за определено лице от върхушката на комунистите и поредният щастливец се уреждал да диша природосъобразен чист въздух за сметка на собствениците от село Драгалевци.

Освен с блокиране и деблокиране, както стана ясно дотук, УБО е внасяло платежни нареждания за отстъпено право на строеж. След отстраняването на Живков от властта, УБО бе закрито, но действията му оставиха трайни и незаличими следи. Така например, освен в Драгалевци, УБО е искало от столичната община, в рамките на която е планината Витоша, да се разшири територията на с. Бистрица в южна посока, като в новата територия се образуват 31 вилни парцела за нуждите на УБО-Държавен съвет. Ако вървим в тази посока, днес можем да съжаляваме, че никой не е помолил УБО да си разширим територията в южна посока към Атина например, в западна и по-нагоре - към Париж! Друго щеше да бъде...Но това в рамките на шегата.

Та година по-рано, преди УБО да поиска разширение на с. Бистрица, Министерството на горите и горската промишленост "съгласува разширение на регулационния план в землището на с. Бистрица..." пак за нуждите на УБО.

Комитетът за опазване на природната среда също съгласува нещата в Бистрица, Комисията по земята също не се е дърпала и тогава се появява заповед РД-50-09-357 от 17 юни 1986 година, с която главният архитект Роменски одобрява застроителния регулационен план, поправките и присъединяването на квартали №№№ от вилна зона Бистрица към територията на село Бистрица. Това, за което алчни феодали преди векове са проливали кръв - поколения след тях решават с перо и лист хартия - черно на бяло! Иди кажи, че България не се е цивилизовала.

Как е заплащано от собствениците на вили, след като УБО правело първоначалните плащания? Как са получили парите по строителството "Инжстрой", "Метрострой", "Хидрострой", "Стоманобетонстрой" и ГУСВ /Главно управление на строителни войски -бел. Л. М./? Това ще са разбере, когато узнаем и видим как загина в Космоса руското куче "Лайка".

"Витоша е населена с вили-фантоми" изрече Главният данъчен Никола Попов и това се оказаха едни от последните му думи на този пост. Не се намериха в 1990 г. документи за проект, армировка, коя бригада е работила и как е возена и извозвана от обекта - вила на сина на Ангелина Горинова - Камен Хр. Матов. За вилата на бившия генерален директор на "Кореком" Димитър Джамбазов имаше данни за вземане на кофражни платна, цимент, ламперия, от блок в "Дървеница". При строителството на вилата на секретаря на Гриша Филипов, Пламен Георгиев е имало случай на отравяне и смърт на изпратени работници да строят - от гъби. Работила бе бригада от провинцията.

Ревизията на УБО мина след моите разследвания - нищо не се чу по нея и констатациите за строителството на вили на правоимащи. Документи имаше от три десетилетия в УБО, но какво от това? Изчака се да дойде 2007 година и ревизорът Кирил Лалов да набере смелост и да разкаже във в. "Труд" избрани факти и данни от това строителство.

Както казваше историкът Дмитрий Волкогонов, закъснялото изричане на страшни истини ги прави понякога - безстрашни.