"Българският модел е велосипед без педали,
но с десет кормила."
Станислав Стратиев

Държавата е в ръцете на 240 души безхаберници и няколко партийни централи. Съдбата на около 7 милиона българи ще се решава на пленум и партиен конгрес, въпреки наказателния вот на гражданството с 28 на сто гласували, който резултат предполага 72 на сто от кабинета да си вземат куфарчетата и да се върнат при булките и съпрузите си.
"Низините не искат - върховете не могат" така бившият кумир на днешните социалисти, Владимир Илич Ленин описа революционната ситуация. Вече десет дни след изборите за евродепутати в държавата, управниците бавят топката и го играят лишени от слух за промени във властта и водената политика. Покрай това някак се разми и формулировката за кабинета с мандат на ДПС, ръководен от БСП-лидера Станишев, а тя беше повече от ясна: "Политическата стабилност на страната е най-важното". А на фона на случващото се в държавата точно тази формулировка звучи до цинизъм абсурдно.

Броят на гласувалите показа колко са ненужни министри, депутати и партийни ръководства - въпреки, че последният хит на управниците, който се оказа с много куплети и припеви е, "Това са евроизбори, и в други държави гласуват малък процент граждани."
Това е колкото удобно, толкова и невярно, тъй като гласувалите за евродепутати, всъщност отново изразиха предпочитанията си към политически сили, а не към личности. В този смисъл е вярно и че на последните избори победител нямаше и всички загубиха.

Демонстрирайки амнезия, министър-председателят Сергей Станишев от сутрин до вечер показва, че е забравил какво се случи с унгарския му колега Ференц Дюрчани, когато призна пред народа си, че е излъгал в предизборните си обещания. Случката бе особено драматична, тъй като извади на площада тълпи от протестиращи с искания за оставка и тези тълпи бяха разгонвани с полицейски сили... Ето това не трябва да забравят мандатоносителят Ахмед Доган, премиерът Станишев и придобилият най-много държавни имоти в света, под формата на лични, Симеон Сакскобургготски.
Слабият театър и неловкото мълчание на кабинета бе заменено с участие на хора от миманса, които трябваше да поемат недоволството на публиката. Така два дни бяхме принудени да слушаме как на Костадин Паскалев му били взели задграничния паспорт неправомерно и как още по-изненадващо този паспорт му е бил върнат. Като че ли някой се интересува от това!
Председателството на БСП, Изпълнителното му бюро, Висшия партиен съвет - какво да променят и кой за какво се бори. Всичко това бе тръснато на отвратеното гражданство с "утехата", че предстоял пленум на столетницата! По стар болшевишки обичай Сергей Дмитриевич мълчаливо пое ударите, тайно разговаря с този или онзи министър или партиец, а на публиката се подхвърлиха остатъци от огризки за някакви евентуални промени, но дали ще бъдат партийни или властови - никой не изясни конкретно.

Десните леви, както ги нарече икономическият експерт доц Чавдар Николов няма да променят нищо, тъй като във властта се останат вицепремиерът Ивайло Калфин, министърът на финансите Пламен Орешарски и заместникът му, Георги Кадиев. Този факт предопределя и бъдещето на държавата, тъй като с бюджета на Орешарски, който и да дойде на постовете на здравния министър Гайдарски и този на образованието, Даниел Вълчев, нищо няма да последва. Преплитането на партийна дисциплина с изпълнителна власт стана нагледен пример как един добър професионалист като проф. Гайдарски може да изпадне в очите на колегите си като слаб министър. Далеч по-логично и достойно щеше да бъде Гайдарски да си подаде оставката, когато видя какво се предвижда за здравеопазване в държавния бюджет, но партийната дисциплина на социалистите не предвижда подобен личен протест.

Не пленум, не конгрес, каквото и да се проведе - депутатите ще оцелеят запазвайки парламентарното мнозинство, ще оцелеят и хора от правителството, а дали ще има забележки в партийните книжки на този или онзи функционер на БСП или НДСВ - това отдавна никого не вълнува. Трите субекта на управляващата коалиция като един замениха политическите проблеми с партийни и така изместиха центъра на напрежението от правителството в партийните си централи. Едновременно с това от БСП заляха обществото с вътрешнопартийни проблеми, по който казус от ДПС и НДСВ замълчаха, за да печелят точки.

Ще има смени в правителството бе тиражирано в медиите, въпреки че кадровите промени не винаги водят до промени в политиката. А кадрови промени може да има и по върховете на партиите, което вече поставя на дневен ред въпроса: защо влязохме в Европейския съюз, след като отново живеем в режим - от пленум до пленум и от конгрес - до конгрес? "Ремонтът е неизбежен. Вярно е, че има повод, но на средата на мандата е хубаво да има малко разместване. И това става навсякъде - и на изток, и на запад, и у нас", коментира отиващият си правосъден министър Георги Петканов.
"НДСВ няма никакви основания за притеснение по повод евентуалния ремонт на кабинета, по простотата причина, че партията не е замесена в последните скандали заяви в Силистра министърът на образованието и науката Даниел Вълчев като уточни, че на конгреса в неделя партията ще направи своите изводи за участието си в управлението и анализ на резултатите от евроизборите.
На въпрос на радио "Хоризонт" има ли вероятност от смяна на курса Вълчев отговори, че НДСВ никога не си е позволявало екзотични завои и не се налага да го прави и сега. Що се отнася до учителските протести министърът заяви, че се правят разчети за увеличение на заплатите, но това може да стане не по-рано от 1 януари догодина и все още е рано за конкретни цифри.
На това му казват нахалство хората! Царедворците едвам успяха да вкарат един свой депутат в европарламента, но затова пък се оказа, че изобщо не се притеснявали за оставането си във властта поне до края на мандата. Шефът на предизборния щаб на хората на величеството, Николай Василев се разсея за оставка след изборния провал /както постъпи колегата му от БСП, Ивелин Николов - бел. Л. М./ и хора от "Врабча" съобщиха, че даже имал претенции да смени присъствието си от едно министерство с друго! Вместо да си ходи заради раздутата администрация и скока на заплатите на чиновниците му, Василев написа не зададено домашно за икономиката на държавата, с което даде заявка на оставане във властта.
На стола на министъра на правосъдието, където доскоро бе Георги Петканов по стар комунистически маниер ще бъде поставен изхвърчал от ръководството на партията функционер, като се сочи името на Пламен Панайотов. Т. е. провалените и нежелани партийци ще запълват дупки в изпълнителната власт! Както си беше по Живково време.

Друг е въпросът, че министър Петканов предстоеше да си отиде, след като се разбра за желанието на Брюксел да ни наложи предпазна клауза за правосъдието. С жеста си за оставка - министърът предпази партията на царедворците и отклони негативите от не извършеното в тази област. Но Петканов запази за партията на величеството това министерство с жеста да си отиде преди да го отстранят, което ще бъде отчетено където трябва и както трябва. С нов пост например.
Лидерът на ДПС, Ахмед Доган даде да се разбере, че смени на негови хора едва ли ще има, което не е изненада. След като Доган се е запътил към властта в държавата самостоятелно, има логика той да не признава, че има негови провалени хора в правителството. Така на заден план ще остане обяснението защо 40 на сто от обработваемите земи са пустеещи, няма да се разисква и защо щетите от наводненията Емел Етем ловко прехвърля на местната власт, никой няма да критикува министър Джевдет Чакъров за мудност и бездействие по важни проблеми в държавата. Доган е мандатоносител, но той не е политик, който поема негативи. В традициите на политическото му поведение 17 години вече е залегнала формулата да поема единствено успехите и да се разграничава от загубите и лошите резултати.

И тъй като друга характерна отлика на лидера на ДПС е да не мълчи, когато в тройната коалиция се решават кардинални проблеми - то той е готов с искания и нови претенции към партньорите си. Така вместо да поеме своя дял от негативите на управлението на правителството, Доган, с отвличащ маньовър ще предявява претенции към Сергей Дмитриевич и Симеон!
Смяна на министри или промяна на политиката на кабинета, какво ще бъде предприето - това никой от върховете в изпълнителната власт не иска да уточни или коментира, а точно тук е разковничето за оцеляването на правителството докрая на управленския му мандат. Доган няма да сменя свои министри или зам.-министри. Величеството вече води с един на нула с оставката, която заяви Петканов, и така дузпите отново ще се бият във вратата на премиера и лидер на социалистите - Станишев.

Царедворците отказват публично да коментират кой трябва да си отиде и кой да остане в кабинета, тъй като са в неведение за случващото се в държавата. Два дни преди партийния форум на хората на Симеон за предстоящия им трети, извънреден конгрес, спокойно може да се каже, че гласувалите за тях в евроизборите ще бъдат и делегати на партийния форум.

"Нямаме особен избор, защото сме я оплескали - не малко, а много" - тази фраза признание на освирквания социалист-премиер Ференц Дюрчани в България няма скоро да прозвучи, защото едно е да си бил под турско робство, а далеч по-различно е да си бил под австро-унгарско владичество. Но нашите политици не четат историята, те живеят с убеждението , че я пишат и са част от нея. Което пък си е лоша карма за българите.

"Никой в Европа освен нас не е правил подобни глупости - каза унгарският колега социалист на Станишев, Дюрчани. - Очевидно ние лъгахме през последните две години. Лъжехме всяка сутрин, всяка вечер." Нищо ново под слънцето бихме допълнили ние, българите. Дюрчани вече не е сам, в България се пръкна неговото повторение в лицето на премиера Сергей Дмитриевич. Разликата е в откровеността - идеологията и действията са същите.
Нито ските с министри социалисти, нито природата в Банско умилостивиха еврокомисарят Франко Фратини показаха последните събития. В интервю за електронното издание "Юръпиън войс" Фратини заяви, че е готов да активира предпазна клауза в областта на правосъдието в случай, че не установи напредък в реформите в двете страни, което означава, че в Европа няма да признават решенията на българския съд.

Управляващата коалиция бе щедро възнаградена в туширането на скандали и очаквания за оставки и от опозицията, доколкото може да се говори за такава в България. Докато при социалистите ври и кипи, от синята централа се чуха викове, скандали и лидерът на СДС и бивш водач на листа за евродепутати, бивш президент, бивш зам.-министър на правосъдието и бивш адвокат Петър Стоянов хвърли ключовете и изхвърча нервно от партийната централа. С което не развълнува особено колегите си по партия, а още по-малко пък избирателите си, които вече са един стадион хора.
На запад биха се намерили хора, които ще допуснат, че на опозицията й се плаща за цирковете в партиите, но ние в родината сме наясно, че това се случва спонтанно. Бягството на Стоянов бе толкова изненадващо, че нямаше време някой да се провикне: "Кажи си, Стоянов! Те ще те разберат!" Така отдясно бе осигурено веселие за електората, което пък даде глътка въздух за тресящите се от партийни борби социалисти.
Не се научиха как да подават оставки в тази страна! Един десен лидер, Иван Костов, два пъти министър на финансите и веднъж премиер, загуби на пролет, но обеща оставка наесен. Друг, пак десен лидер, с име Петър Стоянов - обяви, че си отива, но впоследствие се оказа, че е имал в предвид, че се прибира в къщи, но не и от партийната централа. И така, докато видя, че няма накъде и хвърли ключовете, тичайки.

В крайна сметка и двамата останаха в парламента, като депутати от политическата сила, в която заявиха своите оставки. Подобно на третия си другар, Стефан Софиянски, който също си събра багажа от партията, но не и от Народното събрание.
Четвърти политик, действащ министър на правосъдието обяви оставка, но след това стана ясно, че всъщност не си я е подал, а само си приказва за нея.

И докато си играеха на тука има - тука нема оставки, в Япония се самоубиха министър и негов бизнес партньор и то само заради подозрения че са замесени в корупционни схеми и практики.
Пети политик, шеф на мегаминистерство, на когото уволниха заместничката, а него пратиха в принудителен неплатен отпуск, се закани, че няма да си подава оставката доброволно. А както е известно - проявите на насилие в политическите централи отдавна не се практикуват.
Да го играеш вариант на Балканджи Йово - "Партия си давам, глава не давам" в 21 век, когато протръбихме надлъж и на шир, че сме в Европейския съюз - е меко казано далеч повече от политическо садо-мазо.

Кой ще лее сълзи, кой с кого и какво ще заменя или разделя - предстои да видим тепърва. Засега не ми остава нищо друго, освен да припомня думите на отишлия си без време класик Станислав Стратиев:

"Ние тръгваме за Америка и стигаме до Индия...
Навсякъде по света в приказката на Андерсен кралят е гол. У нас се получи обратното - кралят е облечен, а народът е гол.
И гладен, И безработен...
Навсякъде по света дупките са предимно в сиренето.
У нас те са на ръководни места...
Там са велики народите.
Тук - Народното събрание."