Една българка, Мартина Балева стана автор на проект "Митът Батак" със съавторство на друг индивид, нарекъл себе си учен - германец, наречен Улф Брунбауер от Берлинския свободен университет.
Според двамата, Балева Брунбауер събитията в Батак през 1876 г. са били бързо забравени след като Макгахан ги прави достояние на света. Авторката оспорва и значението на "Записки по българските въстания" от Захари Стоянов, което произведение тя определя като пропагандно.
В статията си във в. "Култура" / бр. 17 от 3.05.2006 г. - бел. Л. М./ Балева пише "…никъде Стоянов не говори за заклани и изнасилени баташки жени". Всъщност в самия край на "Записките .." Стоянов е описал по потресаващ начин насилието, на което са били подложени баташките жени, но явно Балева е загубила търпение да чете и не е стигнала до този край на "Записките". А точно там, в тези страници Стоянов описва как жените са изнасилвани и след това жестоко убивани!
В репортажите си от онова време американският журналист Дженюариъс Макгахан пише: "Влязохме в черковния двор. Миризмата тук беше толкова лоша, че беше почти невъзможно да се пристъпи… Погледнахме вътре в черквата, почерняла от изгарянето на дървените резби, но все още запазена, без особени повреди... Това, което видяхме вътре, е ужасяващо до безумие дори за мигновения поглед. Безброй тела, изгорени и овъглени, почернели тленни останки гниеха и изпълваха до половината самата черква, чиито ниски и мрачни арки изглеждаха още по-снизени и по-тъмни. Тяхната картина избождаше окото.
Това беше ужасяващо зрелище - зрелище, което ще ни преследва цял живот... малки бебешки ръчички, протегнати, сякаш молеха за помощ; бебета, които са умрели, учудени от яркия блясък на сабята и червените ръце на свирепооките мъже, които са я размахвали... Никога не съм могъл да си въобразя неща, ужасяващи до такава степен. ... Обходихме селището и видяхме същите зверства стотици и стотици пъти. ... Върнахме се обратно, отровени и убити, с виене на свят, доволни да излезем отново на улицата и да напуснем страшния дом на чумата..."

Днес берлинските изследователи Балева и сие твърдят, че известният американски журналист Дженюариъс Макгахан /1844-1878/ е преувеличавал турските жестокости и окаяното положение на българското население в репортажите си за потушаването на Априлското въстание през 1876 г. в английския вестник "Дейли нюз".
Страшната картина на изпепеления и препълнен с трупове Батак е описана не само от Макгахан, обвиняван от Балева в проруски симпатии. Преди Макгахан в Батак идва вторият секретар на английското посолство в Цариград - Уолтър Беринг. Естествено той е враждебно настроен към руската политика на Балканите. Враждебно се отнася и към българското революционно движение. Потресен от видяното в Батак той пише: "Смятам, че се каза достатъчно, за да стане ясно, че на Ахмед Ага и хората му се пада славата за извършване на може би най- гнусното престъпление, опетнило историята на нашия век..."

"Баташкото клане е мит, жертвите му са преувеличени, а турското робство е мнимо", твърдят Мартина Балева и Улф Брунбауер от Института за Източна Европа в Берлинския свободен университет. В основата на изследването на Балева е картината на полския художник Антони Пиотровски "Баташкото клане", рисувана през 1892 г., т. е. 16 години след Априлското въстание. Оказва се, че през 1889 г. Пиотровски отива специално в Батак, придружен от някакъв фотограф на име Кера. За да нарисува картината си, в градчето е извършена "възстановка" на събитията. В собствената си автобиография художникът пише: "За целта на нашето пристигане, т. е. за фотографирането на града, жителите му и тъжните доказателства за клането, ни бе обещана пълна подкрепа."
От спомените на Пиотровски за създадената от него картина, Балева стига до извода, че въпросните фотографии "всъщност са една /късна/ художествена конструкция и се представят като автентични образни свидетелства! А снимките са само възстановка на случилото се...И естествено не са автентични свидетелства, тъй като от клането са минали 16 години!

Чета глупостите, които една българка си позволява да пише и се питам - нима Балева не е чула в училище:

"От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?...
...Като ги изклаха, чичо, аз видях...
С топор ги сечеха, ей тъй... на дръвника;
а пък ази плачех, па ме беше страх..."Иван Вазов

През 1883 г. Константин Иречек идва в Батак. Той също пише за църквата св. "Неделя": "Пред олтара на ниски полици лежат редове от черепи. При някои от тях има восъчни свещи, при други - цветя. Някои са цели, други са пробити с куршум , но по-голямата част имат отзад белег от тежък удар с ятаган или сабя, повечето са черепи на жени и деца".
Факт е, че след клането, не минава много време и в двора на черквата, в самата черква и по улиците на Батак оцелели намират черепи - детски, женски и старчески на още неизгнилите или обгорени обезглавени трупове на жертвите.

В изследването Балева/Брунбауер се подлага на съмнение Костницата, в която се държат останките на близо 2000 жертви. Според авторите на проекта "Митът Батак", в местния музей се твърдяло, че тази костница е "посветена на историята на комунистическата съпротива и на комунистическия режим"!
Според същите автори, възникването на всеки национален мит е немислимо без конструирането на миниатюра, така и свързаният с историята на Батак български национален мит се градял по същество върху демонизирането на Исляма и в частност на мюсюлманското население в страната. Отрицателният образ на мюсюлманите, който продължавал да засяга в България около 15 на сто от населението, представлявал на фона на актуалната дискусия за европейското разширение както национален, така и общоевропейски проблем, тръбят Балева и Брунбауер, където им падне.
"Дори и при насилствените стълкновения да се е касаело за социално обусловени конфликти на местно ниво, болшинството българи смятат, че трябва да ги помнят като етнически, респ. национални - пишат Мартина Балева и Улф Брунбауер. - Българската историография стилизира тези вълнения като национални въстания на масите - Априлското въстание от 1876 година срещу турските поробители - и Батак като национална Голгота, с която българската нация се е избавила от "турското робство". При това неразделна част от мита са преувеличеният брой на жертвите, който между другото се осланя на много едностранчиви сведения от западноевропейски комисари и журналисти, които също са били повлияни от антиосмански стереотипи."
Все пак да не забравяме, че в проекта "Балева/Брунбауер е записано: "Митът за Батак, чието историческо ядро се корени в потушаването на Априлското въстание от 1876 година срещу османското господство, легитимира и до днес колективно изпитваната антипатия към ислямската култура и религия". Според авторите, неразделна част от мита са преувеличеният брой на жертвите от баташкото клане, който се осланял на много едностранчиви сведения на западноевропейски журналисти. "Записките по българските въстания" пък са наречени "повече пропагандно произведение, отколкото исторически извор".

Пресговорителят на фондация "Робърт Бош" защити колегите си, като заяви пред радио Дарик: "Случилото се е банално. Никой не иска да се променя историята на България. Ние просто финансираме културен конкурс. Проектът "Митът Батак" не е спечелил награда и не е одобряван от нашето жури. Няма и никакви замесени турци, както се твърди в медиите в България."

Пресслужбата на германската фондация "Памет, отговорност и бъдеще", основен спонсор на проекта обяви, че го спира заради разгорещените дебати и емоции в България. За "По света и у нас" пресаташето на фондация "Памет и бъдеще" Франка Кюн каза, че проектът за конфереция със заглавие "Митът Батак", който предизвика възмущение в България е бил изпратен за одобрение в Министерството на културата в София. По-късно авторите Улф Брунбауер и Мартина Балева преработили представения вариант и от него били изчистени спорните текстове. Така в окончателния си вид проектът носел заглавието "Батак като място на паметта" и в него по никакъв начин клането през 1876 година не се оспорвало, както и не се поставял под съмнение броят на жертвите.

"По-абсурдно не може да бъде", бе коментарът на Йозеф Крийг, пресговорителя на немската фондация със седалище в Щутгарт "Робърт Бош" по отношение на евентуалното финансиране на проекта "Митът Батак".
Да не пропусна да спомена и фактът как д-р Брунбауер и Балева са обикаляли като търговски пътници от Музея в Батак, до Етнографския музей, до Националната галерия за чуждестранно изкуство, за да предлагат включване като партньорство или превеждане на конференция по тяхната тема. На всички места двамата съавтори са получили категоричен и недвусмислен отказ по "постановките в проекта, поради тяхната ненаучност, некомпетентност и политическо и историческо невежество."
Академичната общност на Софийския университет разпространи декларация, в която изрази несъгласие с направените от създателите на проекта "Митът Батак" внушения за съзнателно изкривяване на българската история с цел демонизиране на исляма и мюсюлманското население в България. Университетът категорично се обяви против свеждането на Априлското въстание от 1876 г. до равнището на "социално обусловен конфликт от местно значение". Според академичната общност отричането на негативните последици от петстотингодишното османско владичество противоречи на установени и многократно доказани факти в българската история. Намеси и историкът президент Георги Първанов, който оцени като остра провокация към националната ни история и памет проекта на германския университет, подменящ една от най-трагичните страници в историята на Априлското въстание.
Министър-председателят Сергей Станишев заяви пред журналисти във Велико Търново, че клането в Батак е много тъжен факт от националната история, който не бива да се използва за ново разделение на обществото.
"Проблемът не е в пренаписването на историята - заяви в Нова телевизия, в предаването "Здравей, България!" Евгения Иванова, преподавателка в Нов български университет. - Аз съжалявам, че това е вашата тема, но проблемът е в забраняването на различното мнение. Значи, аз не съм съгласна с мнението на Мартина, но бих дала всичко, за да може тя да си го защити на научна конференция, а не държавният глава и цялата държавна власт, включително Академията на науките и Софийският университет, да хвърлят неистови усилия в спирането на едни нищожен, според мен, проект. Това е проблемът..."

Различно мнение или лъжи - Евгения Иванова не разграничи тези две понятия, но именно в уточнението на това за лъжи ли иде реч или за различно мнение се крие и конфликтът по "Митът Батак". Всъщност забранил ли е някой на Балева да си измисля и пише? Конкретно име Иванова не спомена, причината е, че такова име не съществува.
/Да не забравяме, че същата Евгения Иванова го играеше дисидент и се въртеше около Желю Желев, като негов човек и съмишленик, а това е напълно достатъчно, за да прозре всеки що за обективна е въпросната Иванова. Доколкото ми е известно Мартина Балева стигна дотам във фантазиите си, да накара колеги от списание "Шпийгел" в броя си от 19 ноември да напишат "Терор заради една картина"!
Истината излезе наяве, когато в студиото на Нова телевизия лидерът на ВМРО, Красимир Каракачанов поясни: "Същата тази госпожа 11 години иска да остане в Германия, под каквато и да е форма. Поема един такъв ангажимент и сега обяснява между другото, което не й прави чест, обяснява на германските си колеги, че в България била заплашвана със смърт, че я грозяла опасност, че тя трябвало да получи политическо убежище...
э Тук лекарите вадят мълчаливо и със загриженост кочана и пишат рецепти на пишман учени, които говорят врели-некипели, макар и в отлично физическо състояние. За психическото - има лечение, и медицински грижи в специализирано заведение.