Политика - втора употреба

Вчера министърът на отбраната Веселин Близнаков заяви, че ако имало решение на Съвета за сигурност на ООН за продължаване на българската мисия в Ирак, то сме щели да останем там още. С тези свои думи Близнаков ни метна на черешата, защото за да си тръгнем от Ирак ни трябва само да си стегнем багажа - нищо повече.

На 4 април 2003 г., чрез размяна на ноти бе сключено бе сключено Споразумение между правителството на Р България и правителството на САЩ относно статута на българските въоръжени сили, дислоцирани на териториите на държави, съседни на Ирак. Това споразумение бе предложено на Народното събрание за ратификация. Съгласно споразумението българският военен контингент се задължаваше да изпълнява задачи по охрана на Центъра за временно задържане и закрила, намиращ се на територията на лагера "Ашраф". Или преди мандата на Съвета за сигурност на ООН бе споразумението България - САЩ.
Чак след това дойде Проектът за разрешаване на участието на български военен контингент в хуманитарна мисия по охрана на лагера "Ашраф" в Ирак, който бе внесен от Министерския съвет на 13 февруари 2006 г. След проведено обсъждане и гласуване бе взето решението да бъде изпратен български военен контингент в състав до 155 военнослужещи, от които рота за охрана до 120 военнослужещи и национален поддържащ елемент до 35 военнослужещи за охрана на Центъра за временно задържане и закрила в лагера "Ашраф" като част от Многонационалните коалиционни сили в Ирак в съответствие с Резолюция 1637 на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, както и съответните последващи резолюции на Съвета за сигурност на ООН... за срок до 31 март 2007 г.

Или, казано по-просто: политиците ни забъркаха в американска война в Ирак, война, против която се обявиха и някои държави от Европейския съюз. А сега си търсят оправдание да не изтеглят войските от Ирак, за да не би да обидим Големия брат отвъд океана.
Когато Филипините излязоха от коалицията и правителството на Филипините взе решение за изтегляне на контингента си от Ирак, никой не изчака решение на Съвета за сигурност на ООН. Великобритания също напусна Ирак, без да чака решение на СС на ООН, както го сториха и други държави. Никой не чакаше решение да остане или да напусне Ирак само ако Съвета за сигурност на ООН има решение - тогава ние какво чакаме и защо? Не е ясно.
Неотдавна дадох пример как в началото на миналия век, когато държавата сключела сделка, в парламента се изправял съответният депутат или министър и питал: "А сега, как ще разпределим комисионните от сделката?" Комисионните се разпределяли за социални нужди при строга отчетност.
А днес, век по-късно какво се случва? Сключват се сделки за милиони евро, особено в Министерство на отбраната и задължително се появяват посредници по сделките, завишават се цените на образците, които се договарят за покупка и няколко души прибират комисионни, от държавни пари...
България харчи прекалено много средства от бюджета си за отбрана. Съпоставено с брутния вътрешен продукт, и със ситуацията, и стандарта в държавата. - "България е втора в ЕС след Гърция, по дял от бюджета, предвиден за армията, и четвъртата в НАТО" призна самият министър на отбраната в интервю за БНТ преди два дни.
"България е на последно място в НАТО по осигуреност на въоръжените сили на един войник - съобщи министърът, но това не попречи държавата ни да осигури закупуването на автомобилна техника за сухопътните войски от фирмата "Даймлер-Крайслер", на транспортни самолети "Спартан" за пренос на войски и техника, на нови вертолети за сухопътните и военноморските сили - "Кугар" и "Пантер"... Вярно е, че бяха продадени военни имоти, няколко склада, които са с най-голямо въоръжение в тях. МО продаде складовете заедно с въоръжението и със земята под тях, на която са разположени. А можеше да ги отдаде под наем... Оръжието и техниката отидоха за скраб.
Междувременно стартира дългоочакваната продажба на заводите "ТЕРЕМ", като бе уточнено, че заводите няма да се приватизират, а стратегията за развитие предвижда продажба до 75 на сто от активите им, което също ще осигури пари за отбраната.
Вярно е и, че всяка държава поема своя дял при осигуряването на колективната степен на отбрана, но нима стандартите на другите държави-членки на НАТО могат да се сравнят с българския стандарт на живот? Не съм чула или чела в друга държава-членка на Алианса да се пренебрегват онкоболни и деца, нуждаещи се от лечение в чужбина заради закупуване на военна техника и поддържане на военни контингенти в мисии зад граница.
"Преди малко повече от две години ние получихме една фрегата тип "Ванделаар" от Белгия на политическа цена - призна министърът на отбраната Веселин Близнаков, без да уточни какво всъщност означава "политическа цена". - Това е единственият ни военноморски съд, който отговаря на всички изисквания на Алианса и е напълно оперативно съвместим с нашите съюзници. Тази фрегата, заедно със своя екипаж, взе участие в операцията "Актив индейвър" за контрол на корабоплаването в Средиземно море, взе участие при кризата в Ливан. И ние не можем само с един съд, само с този екипаж да отговаряме на изискванията, които са предявени към нас. Именно затова обсъдихме предложението на Белгия да получим още две подобни фрегати и един минен чистач заедно с цялото оборудване и въоръжение."
Какъв бе случаят с "Ванделаар"? Ден след като кабинетът одобри покупката на старо на белгийската фрегата, министърът на отбраната Николай Свинаров подписа договора за сделката в Люксембург с белгийския си колега Андре Флао. Изтъкнато бе, че с придобиването на фрегатата се изпълняват част от изискванията, поставени във връзка с членството на Република България в НАТО и определените от Стратегическия преглед на отбраната мисии и задачи.
След това се разбра, че Договорът трябва да бъде ратифициран от парламента. Цената на придобивката бе 23 млн. евро и според експертите на военното министерство бе десет пъти по-ниска в сравнение със стойността на нов кораб от същия клас. Независими военни специалисти изтъкнаха, че цената на фрегатата наистина е ниска, но, по думите им, в света се продават много евтини неща, въпросът е дали са необходими.

Около тази сделка друг въпрос бе подминат с мълчание: след като по Конституция Република България е парламентарна република, защо покупката бе извършена само след решение на правителството, и преди ратификацията на парламента? Все пак предстоеше да се похарчат бюджетни средства и то в милиони.
Латвийското правителство подаде оставка след серия от корупционни скандали и улични протести срещу провежданата от него политика, предаде ББС в средата на миналата седмица, но това се отнася до Латвия. А политиците в България са над тези неща. В България същата ситуация не сваля, а заздравява кабинета. В. "Експрес" изнесе, че Министерството на отбраната е купило на двойна цена 7 американски бронирани машини за българската пехота, след като министърът на отбраната Веселин Близнаков и представителя на Текстрон Марин & Ланд са подписали договора за доставката на БТР-ите. Според в. "Експрес", пазарната цена на един образец е около 630 000 долара или 840 хиляди лева, но българската страна по непонятни причини платила авансово 1 млн 760 хиляди лева за бройка, т. е. двойно!
По закон, всичко около сделката юридически е без грешка, тъй като фирмата е спечелила търг, министърът на отбраната Веселин Близнаков сам е наблюдавал сделката, а одобрение е имало и от министъра на икономиката Петър Димитров.
Оттук нататък следват въпроси: колко плати държавата на посредника в покупката, защо цената на БТР-ите е била завишена двойно, защо сумата е платена авансово, както и отговарят ли избраните образци на изискванията на тръжната документация, както и на изискванията за полезен товар на машините и численост на екипажа?

На военни експерти направило впечатление, че обявата за търга била от началото на годината, докато тръжната документация било готова едва в края на м. август - обръща внимание "Експрес".
След спечелването на търга стана ясно, че представители на чужди фирми, англичани, италианци, турци, финландци и германци са подали оплакване до министъра на отбраната, посланиците на своите държави за нарушения при търга, както и до президента, премиера и парламента.
Въпреки недоволството на други представители на чуждестранни фирми, участници в търга, за кратките срокове от превода и легализация на документите, за неизпълнените предварителни условия за параметри и изисквания за БТР-ите от страна на печелившите американци - с думите "Такъв е животът!" Веселин Близнаков сложил подпис под сделката с "Текстрон Марин & Ланд и ощастливил американците.
Няма да коментирам за кой пореден път се излагаме на министерско равнище пред чужди фирми, няма да коментирам и как въпросните БТР-и ще бъдат пренесени до Афганистан.
Но затова пък ще запитам: няма ли в Министерство на отбраната търговски отдел или дирекция, та в сделки за милиони се използват посредници с не малки комисионни, вместо служители на ведомството? И още нещо, в духа на последното законодателно "отроче", Държавна агенция по национална сигурност ДАНС.

В проекта, който парламентът прие и на второ четене, освен редица недомислици, направи впечатление, че военното контраразузнаване и цивилното контраразузнаване са слети под шапката на ДАНС.

В този порядък питам: тогава защо не слеят и МВР и МО, или военна и цивилна прокуратура?
Явно авторите на знаменития проект са предвидили да съберат като в един гювеч финансово разузнаване, военно и цивилно контраразузнаване, но са пропуснали факта, че финансовото разузнаване работи не само със сведения в страната, но и в чужбина.
По всички личи, че Външното разузнаване /НРС/ и Служба военна информация /СВИ/, бившето Разузнавателно управление на Министерство на отбраната - РУМНО, също ще се направи опит да бъдат събрани под една шапка, но дали тези две служби, които са известни със своята самостоятелност и неприкосновеност ще се дадат на законотворците от парламента? Едва ли.

И тук ми идва на ум мисълта на Уинстън Чърчил: "Демокрацията е средство, което прави така, че да бъдем управлявани не по-добре, отколкото заслужаваме."

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене