Косово - липса на изход

След изборите в Косово, Хашим Тачи побърза да обяви, че днес, 10 декември ще обяви независимост на Косово и, че в това начинание ще бъде подкрепен от САЩ и ЕС. Дали това ще се случи - денят ще покаже, въпреки че е малко вероятно, още повече, че призивите за обявяване на независимост незабавно не са нещо ново. Все пак едностранно решение за изключване на Косово от сръбската територия и суверенитет ще означава нарушаване на международното право предвид действащата резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН и други международни документи припомни сайта Bulgarian Post. САЩ и Европейският съюз не са на едно становище за Косово - САЩ са за наблюдавана независимост според плана Ахтисаари, а ЕС - трябва за изработи обща позиция за областта, още повече, че след спечелените избори непрекъснато се появяват съобщения за раздвижване и наличие на паравоенни формации, което нажежава допълнително обстановката и откъм сръбска и откъм албанска страна. Не е тайна, че зачестяват съобщенията за активизиране на бивши бунтовници от бившата АОК, които, както твърдят някои, заемали позиции в Северно Косово - където живеят най-много сърби, така че при обявяване на независимост на Косово северната му част да не може да се отцепи и евентуално да се присъедини към Сърбия. Сръбският военен министър Драган Шутановац декларира, че Белград няма да допусне дестабилизация на Южна Сърбия и армията ще действа мълниеносно и няма да допусне преливане на тероризъм от Косово или Македония в Южна Сърбия. Ще се стигна ли до сериозна дестабилизация на Западните Балкани, няма да стане ясно днес на 10 декември, когато е крайният срок за приключване на преговорите между Белград и Прищина под егидата на тройката посредници на Контактната група /ЕС, САЩ и Косово/. Известно е, че тези преговори не стигнаха до решение, а ЕС и САЩ призоваха Хашим Тачи да не избързва с обявяването на независимост и по всичко личи, че Тачи ще се съобрази с това искане, още повече че самият той напоследък работи за промяна на своя имидж и държи да бъде възприеман като сериозен политик и евентуално - демократ. … Май месец тази година се възобновиха престрелките на македонската полиция и въоръжени албанци край село Танушевци, на границата на Македония с Косово, престрелки, познати още от 2001 г. А това си беше от където и да го погледне човек въоръжен конфликт между македонските сили за сигурност и така наречената АНО /Армия за национално освобождение/. След един от въоръжените конфликти от 2001 година, един полицай бе убит, а двама - ранени при нападение с гранатомети срещу полицейски пост в село Теарце до Тетово. Тогава отговорността за атентата бе поета от Армията за национално освобождение /АНО/. След взаимните обвинения и оправдания се стигна дотам, Хамди Хасани, администратор на с. Дебелде, съседно на Танушевци, да обяви, че над 150 жители на Танушевци са потърсили убежище в Косово, "за да избягат от репресиите на македонската армия"! Тогава Македония сезира Постоянния съвет на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа/ОССЕ/, който й даде подкрепата си и осъди албанските екстремисти. КФОР задържа 6-има мъже, заподозрени, че са от АНО. Президентът Борис Трайковски обявяви пред парламента, че Македония се ангажира да изгони екстремистите. Американски войници за поддържане на мира бяха изпратени на границата между Косово и Македония, а НАТО обяви, че проучва възможността да разреши на югославски сили да се разположат в граничната зона между Косово и Македония. От своя страна Съветът за сигурност осъди провокациите за албански екстремисти, но не създаде буферна зона, както поиска Скопие... По-късно, един от лидерите на АНО, Джезаир Шакири, роден в същото село Танушевци, стана депутат от Народната демократическа партия /НДП/ в парламента на Република Македония за мандата от 2002 до 2006. Малцина от тези, които следят непрекъснато събитията около Скопие, са забравили как Джеймс Лайън от Международната кризисна група каза преди месеци, че Русия купува време за Сърбия, а Сърбия се готви за подялба на Косово. Тогава Лайън коментира, че едностранното обявяване на независимост на Косово без международен надзор и автоматично последващото разделяне на областта е най-лошият сценарий. Лайън заговори и за евентуална подялба на Косово, каквато целели в Белград без да се обоснове, но водещото негово виждане от тогава бе, че "Политиците в Белград са убедени, че Русия ще им купи времето до есента". Интересен момент от изявленията на Джеймс Лайън, бе и признанието, че "единствената причина светът сега да подкрепя косовските албанци е това, което сърбите им причиняваха по времето на Милошевич", което признание силно напомни на реваншизъм. Сега е времето, когато есента, цитирана от Лайън мина и зимата започна... Тази година и планът на пратеника на ООН, Марти Ахтисаари /бивш президент на Финландия 1994 - 2000 г. -бел. Л. М./ бе готов, но не свърши работа, докато в същото време се появи информация от Доклад на германското Федерално разузнавателно управление /БНД./, изпратен на генералния секретар на световната организация Бан Ки-мун, според която информация германското разузнаване открило, че на частната сметка на Ахтисаари били прехвърлени 2 млн. евро, както и че на няколко пъти били плащани неколкомилионни суми в брой, за които се предполага, че стигат и до 40 млн. евро. Неназован източник на излизащия в Баня Лука босненски сръбски "Фокус" цитира, че част от разузнавателния апарат бил даден на разположение на ООН по молба на генералния му секретар Бан Ки-мун, който получил информации за корупция на Ахтисаари. Агенти на БНД, изпратени в Косово, открили честа комуникация между водещи хора от албанската мафия, техни посредници и Марти Ахтисаари. Според разкритията на агентите, няколко от обажданията към сградата на специалния пратеник на ООН дошли от номера, принадлежащи на косовския албански милиардер Бексет Пацоли, а разговорите се отнасяли до транзакция на пари в размер на 2 млн. евро от швейцарска банка в Базел към сметка на кипърска банка… Ограниченият суверенитет, предложен от Ахтисаари, не реши окончателно проблема със статута на област Косово. Стремежите да се създаде независима държава, която да присъства като политически субект в международното право щеше да ползва единствено албанците, Албания, но не и сърбите в областта, а още по-малко пък самата сръбска държава. В крайна сметка от плана "Ахтисаари" остана признанието на самия емисар на ООН, че след изготвянето на плана го мразят еднакво и сърби и албанци. Американският президент Джордж Буш също бе познато категоричен и откровен като обяви още на 10 юни в албанската столица Тирана, че Косово трябва да се откъсне от Сърбия - това бе знак за американската позиция за решаване на проблемите в региона, но е и решение. Любители на бисери на Буш напомнят, че Буш каза и: "Разбира се, че познавам Европа, все пак гледам телевизия, дори съм й фен", така че казаното от Буш може да се приеме като относително показателно за някаква определена политика на Вашингтон по отношение на статута на Косово. Вярно е, че Буш неведнъж намекна, че за решаването на един проблем не може да се преговаря вечно и, че САЩ биха могли да признаят Косово и без резолюция на ООН, но това си останаха само приказки. Ехото на Буш, американският държавен секретар Кондолиза Райс също заяви, че според нея, не трябва да се отлага решението по Косовския проблем: "Ние се надяваме, че с цел осигуряването на стабилност на Балканите, общ подход може да бъде намерен, в това число и с Русия", заяви Кондолиза Райс на пресконференция в Брюксел. Прибързаността на някои американски висши политици е всеизвестна, но както е показала историята - не винаги върши добра работа. Все пак САЩ не могат да не се съобразят с позициите на Европейския съюз и Русия за Косово. Косово не е само област от Сърбия, но и историческа памет, а на Балканите историята е нещо, което не се пренебрегва даже и след 6-7 века. Известна е битката при Косово поле от 15 юни 1389 г., в която загиват султан Мурад І и сръбският крал Лазар Хребелянович. На тази територия това е най-известното сражение между балканските християни и мюсюлманите-османци преди завладяването на Константинопол. След смъртта на Мурад І, синът му Баязид І /Светкавицата/става султан и решава, че разполага с достатъчно потенциал, за да завладее целия Балкански полуостров, като поема една твърда агресивна политика. Споменавам този факт, защото се надявам, че мина времето на свободните словосъчетания в дипломацията от страна на български представители, като случая от 17 декември 2003 г., когато бившият министър на външните работите Соломон Паси, председателствайки в Ню Йорк откритото заседание на Съвета за сигурност на ООН по Косово в изказването си заяви, че България подкрепя от самото начало политиката на "стандарти преди статут", насочена към изграждането на демократично и мултиетническо общество в Косово. Ще припомня, че пак Паси прогнозира разпад на Русия като държава… Най-верен и точен като държавническо поведение засега, за разлика от мнозина политически чужди лидери е българският министър на външните работи Ивайло Калфин, който похвали усилията на Ахтисаари, но определи решаването на бъдещето на Косово като основен проблем за региона. Позицията на Калфин направи впечатление, че е без изхвърляния, трезва и прагматично обмислена, с оглед запазване на стабилността на Балканите, и добросъседските отношения. "Едностранното обявяване на независимост на Косово не е в ничии интерес" заяви Ивайло Калфин след работен обяд с посланиците на страните членки от ЕС в края на миналия месец, в момент, когато бе ясно, че ЕС няма да приеме чуждо решение за Косово и след като Русия и САЩ все още не са готови с окончателния отговор. Въпросът с решаването на статута на Косово и Метохия отново е върнат там, където единствено може да бъде решен - в Съвета за сигурност на ООН. Официалната дискусия за Косово в Съвета за сигурност ще се проведе на 19 декември, когато Москва, която има право на вето в Съвета за сигурност е твърде вероятно отново да се противопостави на резолюция, отваряща пътя към независимост на автономната сръбска област Косово и ще настоява за продължаване на мирните преговори. Известна е позицията на Русия, че провъзгласяването на независимост без съгласието на Сърбия ще нанесе вреда на настоящата система в международните отношения. "Позицията на Русия се отличава от нашата", заяви говорителят на НАТО Джеймс Апатурай след края на преговорите в Брюксел. Представителите на НАТО потвърдиха, че 16-хилядният контингент на Атлантическия съюз ще остане в Косово за предотвратяването на евентуални конфликти. Ситуацията в Косово заплашва да предизвика избухване на насилие на етническа основа, предупреди бившият главнокомандващ силите на НАТО в сръбската провинция КФОР, генерал Майк Джаксън, цитиран от АФП. По думите му, докато косовските и сръбските лидери обещават да се противопоставят на въоръжената сила за постигане на техните цели, това не може да бъде прието и за етническите паравоенни групировки. Генерал Джаксън заяви, че не вярва Сърбия да нападне Косово, но се страхува от по-нататъшно насилие на етническа основа, поради което е необходимо засилване на войските на КФОР. Европейският съюз може да сложи точка на въпроса за статута на Косово без да отчита позицията на Русия, съобщи Би Би Си. Но да се пренебрегва Русия в днешно време и то за при решаването на европейски проблем е невъзможно. "Решаване на въпроса за статута на Косово извън рамките на ООН би създало прецедент и би тласнало Европа по хлъзгава плоскост с непредвидими последици", предупреди преди няколко дни руският министър на външните работи Сергей Лавров, цитиран от АФП. "Ще стане ли Косово пример за успеха на тъй наречените хуманитарни мисии и интервенции? - попита британският вестник "Индипендънт" и посочи, че в северните части на Косово, където преобладава сръбското население, битува страхът, че обявяването на автономията на Косово ще превърне хиляди сърби в бежанци, което пък от своя страна ще доведе до хуманитарна, социална криза и криза в сигурността. С по-прости думи - до нова война. "Прозрението" на "Индипендънт" получи своя отговор в думите на сръбския министър на отбраната Драган Шутановац, който категорично заяви, че Сърбия няма да воюва за Косово. Това изявление дойде и след изявлението на съветника на сръбския премиер Симич, че Сърбия трябва да защитава интересите си в Косово и с война. Шутановац побърза да поясни, че това не е официалната позиция нито на правителството, нито на Министерството на отбраната, както и че Симич не е представител на сръбското правителство. Ръководителят на дипломацията на Сърбия Вук Йеремич предупреди в интервю за Би Би Си, че ако не продължи диалогът за статута на Косово и се стигне до едностранни действия, Сърбия ще бъде в неблагоприятната позиция да използва всички средства, с които разполага една суверенна и независима държава, предаде сръбската агенция ТАНЮГ. Йеремич цитира, и че самите средства ще са от политическия, дипломатическия, правния и икономическия си арсенал, като изтъкна, че сегашното правителството няма да използва военна сила при никакви обстоятелства. За разлика от Хашим Тачи, така нареченият косовски президент Фатмир Сейдиу избърза да каже, че "Постигането на съгласие по въпроса за статута се оказа невъзможно. Повече преговори със Сърбия няма да има". Това твърдение на Сейдуи дойде след като на 4 декември Македония го прие с държавни почести, сякаш е президент на призната държава. Ще оставя засега без коментар дипломацията, която води Македония спрямо Косово, само ще напомня, че тя напомня на бумеранг. "Политическия процес за статута на Косово продължава и след 10 декември" заяви българският външен министър Ивайло Калфин миналата седмица. Да оставим развитието на събитията на това твърдение и да чакаме новини от 19 декември.

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене