1. Забравете за съдебна реформа!

Магистратите си гласуваха 10 пъти по-високи заплати от учителските * ВСС е точно толкова легитимен, колкото и решенията от конгреса на НДСВ * Бъдещите председател на Върховния съд, Главен инспектор и Директор на НСЛС са на тезгяха за сделки, пазарлъци и политически сметки


Докато столицата бе блокирана от стачка на учителите от цялата страна, членовете на Висшия съдебен съвет /ВСС/ си гласуваха 10 пъти по-високи заплати. Според член 29 от действащия Закон за съдебната власт възнаграждението на изборен член на Висшия съдебен съвет е равно на възнаграждението на съдия във Върховния касационен съд, което е приблизително 2 300 лева. Към тази законна сума членовете на ВСС приеха възнагражденията им да се вдигнат с 2 на сто за всяка прослужена година. По 1,5 на сто отгоре ще получат пък тези от тях, които нямат стаж като съдия, следовател или прокурор. Магистрати изчислиха, че една от новите членуващи във ВСС ще получава 3400 лева заплата, тъй като има 35 години стаж в магистратурата.

Решението на новия ВСС бе първото, което сметнаха за необходимо да си гласуват новите му членове - добре закръглени месечни трудови възнаграждения, използвайки всички букви и проценти в законите.
Някои от тях напомниха като за оправдание, че за разлика от досега действащите състави на ВСС, членовете му имат трудови договори и са длъжни да ходят всеки ден на работа. Друг въпрос е какво толкова ще вършат всеки ден при положение, че обемът на работа не им е увеличен. Според преходните и заключителни разпоредби на Закона за съдебната власт:
§ 5. (1) Новоизбраният Висш съдебен съвет се смята за конституиран, след като са избрани членове, които заедно с членовете му по право образуват две трети от неговия състав.
(2) Дейността на досегашния Висш съдебен съвет се прекратява с конституирането на новоизбрания Висш съдебен съвет по реда на този закон.
Точно тук има законова празнота, която поставя под съмнение легитимността на ВСС. За какво иде реч? Проблемът бе дискутиран вече откъслечно от юристи, включително и от министъра на правосъдието Миглена Тачева.

На практика се получи съвпадение в датите по легитимността на стария и новия ВСС. Старият съвет се събра след като на практика мандатът му бе прекратен с избора на две трети от членовете на новия съвет. В същото време старият съвет изобщо нямаше право да заседава, а новият състав на ВСС се събра и взе решение, въпреки че нямаше още такива права. Стигна се до абсурда новият съвет да самоосвободи членовете си от дотогава заеманите длъжности.
Прекратяването на правомощията на стария Висш съдебен съвет беше подкрепено от всички депутати, включително и от опозицията, с изключение на хората от НДСВ. Точно това прекратяване на правомощията, което извършиха народните представители постави в задънена улица членовете на новия съвет, тъй като те сами трябваше да се самоосвободят, след което вече щяха да са легитимни членове на ВСС.
За да избегне тази конфузна ситуация, министърът на правосъдието Тачева наблегна на това новите членове на ВСС да подпишат акт за встъпване в длъжност, с което според нея се избягвала възможността да се оспори от когото и да било легитимността на новите членове на ВСС.

Така се завъртя в правна безизходица параграф 5, точка втора, от Преходните и заключителни разпоредби в Закона за съдебната власт, където е записано, че съставът на стария ВСС се счита за действащ до конституирането на новия по реда на този закон. Т. е. прекратените правомощия от депутатите на стария състав на ВСС не дават правно основание те да заседават, да вземат каквото и да било решение или да гласуват такова. Така новият състав на ВСС, в който влизаха магистрати без прекратени предишни длъжности, гласуваха за себе си?!? да си прекратят старите магистратски длъжности! Много по-лесно щеше да бъде ако парламентът бе отделил внимание на тази законова празнота и бе я запълнил с текстове, които предполагат не главоблъсканица, а смислени действия при смяната на съставите на ВСС.
Тук твърдението на г-ца Тачева, че според друг текст от Закона за съдебната власт, от конституирането на Висшия съдебен съвет, а очевидно и от встъпването в длъжност на членовете му, налице била несъвместимост с това да се водят и на старите си длъжности като съдия, прокурор или следовател. Според Тачева, правилно било да се приеме, че от датата на встъпване, когато всички нови членове на ВСС, подписвали акта за встъпване в длъжност, по този начин губели качествата си на магистрати!

Тачева не обясни на водещия Кирил Вълчев в Дарик радио в разговора им от 6 октомври т. г. защо въпреки подписването на въпросния акт за встъпване в длъжност се наложило и да се взема решение, за да се самоосвободят от тези длъжности.
Така, след конституирането на новия ВСС спокойно може да се твърди, че съставът му е толкова легитимен, колкото са легитимни решенията от извънредния конгрес на царедворците. Но, в България, когато става дума за съдебна система - всичко върви, даже съмнителната легитимност на един такъв важен орган като ВСС.
Ако се върна малко назад и ще припомня, че още след гласуването на депутатите старият ВСС да прекрати правомощията си, съставът на стария съвет огласи декларация до парламента, в която остро се противопостави на предсрочното прекратяване на мандата му.
э В декларацията членовете на стария състав на ВСС заявяваха, че ако депутатите прекратят мандата му през есента, ще нарушат Конституцията. Магистратите цитираха решение на Конституционния съд от 1994 г., според което съдебният съвет може да бъде разпуснат предсрочно само с поправки в основния закон. "Мандатът на ВСС е пет години, но този текст от Конституцията е нарушаван многократно, защото всяка политическа сила, която дойде на власт, иска да има свой съвет", пише в декларацията. Ако тогава депутатите се бяха вслушали в написаното в документа нямаше новият състав на ВСС да изпадне във вакуум и да бъде принуден да взема абсурдни решения, свързани с конституирането му. Нелепо беше след официалната церемония по конституирането на новия ВСС да бъде разгледана точно точката на Плана за действие за изпълнение на препоръките на Европейската комисия и показателите за напредък в областта на съдебната реформа...

След като вече е налице нов състав на ВСС, който едва ли някой ще има сила да оспори и наложи законодателни промени, за да не стои под въпрос легитимността му, предстои избор на директор на Следствието. Неотдавна бяха лансирани няколко кандидатури, след които и тази на прокурора Бойко Найденов. Няма да гадая колко следователи ще напуснат, ако това назначение се осъществи, още повече, че избраникът на президента, Главният прокурор Борис Велчев бил категоричен, че само и единствено Бойко Найденов е неговия избор и предпочитание.

Според източници от Правната комисия в парламента засега зад тази кандидатура стоели единствено настояванията на държавния глава и силов министър от настоящия кабинет, което далеч не я правело по-избираема. Няма да коментирам, че няма законово основание Главният прокурор, президентът или който и да било министър да имат право да избират и налагат кой да оглави Националната следствена служба. Но затова пък ще изкажа предположение, че премиерът и достатъчен брой гласове от парламентарното мнозинство едва ли ще приемат диктат откъм Президентството по този избор. По-логично и нормално би било да не приеме въпросният избор.

Другата кандидатура, която се върти във върховете на политическата власт е тази за намиране на следваща работа на Иван Григоров, чийто мандат като председател на Върховния касационен съд изтича през ноември. В кулоарите на властите доскоро силно се спрягаше това име за бъдещ Главен инспектор на Инспектората към ВСС, но както се оказа впоследствие, това били виждания на една много малка опозиционна партийка със син цвят. А подобна поддръжка няма как да постави Григоров на този пост, още повече, че афишираните му политически пристрастия, скандалът с фалшивото медицинско за бившия Главен прокурор Никола Филчев и ремонтът на Съдебната палата по време на мандата му не оставиха най-добро впечатление, а по-скоро тресяха от скандали съдебната система. Така че засега на Григоров ще трябва да се търси друга работа, ако изобщо някой сметне за необходимо да го прави.

Що се отнася до приемника на бившия председател на ВКС, то името на президентския кандидат вече се появи в публичното пространство. Този факт дава основание да се предполага, че в случай, че държавният глава наложи втора кандидатура на висш магистрат /първата бе на Борис Велчев - бел. Л. М./, то на натиск за налагането на Бойко Найденов да оглави Следствието едва ли някой ще обърне внимание.

Когато наскоро обвинител №1 заяви, че имаме самочувствие на страна-членка на Европейския съюз, то той вероятно е говорел от свое име. За българския гражданин самочувствието за българското членство в ЕС в никакъв случай не идва от посока на работата на съда, прокуратурата или полицията. Борис Велчев твърдеше в средата на месец септември, че реформата в Прокуратурата не се е компрометирала. Събитията и преди и след тази дата показаха, че отново се хвърлят димки на гражданството и представители на ЕС.

Следва продължение за гафовете на Прокуратурата по общественозначими дела

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене