10. Най-после ще успеят да разбият националната сигурност!

Български "Уотъргейт"*, разработка или замазване на следи от откровен шпионаж бе аферата "Оня списък"? На финала - политиците в бяло, виновни - специалните служби


Продължение от 3 октомври 2007 г.

Български "Уотъргейт", разработка на специалните служби насочена против действащи политици, замазване на следи от откровен шпионаж бе аферата "Оня списък"? Това ще се опитам да разнищя в следващите страници сравнявайки свидетелства и документи от тогава и наши дни. Като основа за търсенето ми послужиха: Доклад на Временната анкетна комисия в 36-ото Народно събрание /внесен до председателя на парламента Александър Йорданов под №102-11-176 от 13 април 1994 г., твърдения на директора на Националната следствена служба тогава, Ани Крулева и части от разговор с нея по Нова телевизия в сутрешното предаване "Здравей, България!", както и други свидетелства и документи по случая.
Дотук, според Доклада на депутатската комисия, Мехмед Тефик /домакин на ДПС-бел. Л. М./ още при първия разпит признава, че лично не е видял какви документи Доган е предал в турското посолство, за да бъдат ксерокопирани, т. е. Тефик изобщо не отрича, че двамата с лидера на ДПС са посетили въпросното посолство, носейки там някакви документи. Същите документи Тефик по-късно копира и предава на оперативните работници, без да се е запознал с тяхното съдържание.
Точно тези факти, тогавашната директор на Следствието Ани Крулева категорично отрича пред водещия на "Здравей, България!", Георги Коритаров да са се случили! Според нея: не е имало влизане в посолството, не е имало външно регистриране на такова влизане, нямало и доказателства от контраразузнаването за посещение на Доган и Тефик във въпросното посолство, нямало нито снимки, нито записи!

Какво още констатира парламентарната комисия по свидетеля Тефик:
"Същевременно той /Тефик - бел. Л. М./изрично посочва, че не е бил обект на заплахи и нищо не е налагало той да бъде охраняван. Повторно разпитан на предварителното производство на 20 октомври 1992 г. по негово искане и в присъствието на прокурор, Тефик заявява, че след като е депозирал сведенията при оперативните работници, в него са настъпили колебания, относно правомерността на поведението му. В желанието си да бъде полезен на оперативните служби, които постоянно изисквали от него информация - пишат народните представители - той съобщил за предстоящата среща, която действително е била проведена. Тази среща свидетелят Тефик представил като важна. Ангажиран с вече дадената информация и той като оперативните работници постоянно изисквали от него да подкрепя с документи информацията си, свидетелят Тефик решил да вземе от редакцията на в. "Права и свободи" част от намиращите се там материали, които решил да представи като дадени от Ахмед Доган в турското посолство.
Въпреки че Следствието е изисквало да му бъдат представяни всички данни по случая "оня списък", с който са разполагали оперативните служби, до приключване на делото не са предавани материалите, иззети от Националната служба за сигурност /НСС/ по негласен път, съдържащи се в откраднатия куфар на външния министър, Стоян Ганев, а отново е била замислена комбинация, целяща неговото дискредитиране. Действията на оперативните служби, имащи пряко отношение към случая, са изяснени единствено по следствен път, като материалите са предоставени на Военна Прокуратура.
Същевременно Комисията установи, че са провеждани ОТМ /оперативно-технически мероприятия/, които въобще не са били представяни на Следствието и до приключване на следственото дело.
ОТМ 154 от 14 август 1992 г.,за срок от два месеца. Мотивировката е пак за подслушване на ползвания от свидетеля Тефик телефон, с оглед само на отправяни към него и семейството му заплахи. От мероприятията е видно, че не текат заплахи по отношение на свидетеля, а са фиксирани политически разговори. През този период на заявителя - НСС - са изпратени четири документа, с общо 6 страници, а документ от 12 октомври 1992 не е изпратен на НСС след изтичането на срока, т. е. след 14 октомври 1992 г. ОТМ е продължило без да е разрешено по установения ред.
Примери: два материала от 18 октомври 1992 г. и 28 ноември 1992 г. с общо 7 страници, материал от 12 октомври 1992 г. и всички следващи материали са лично получени от началник СОТИ, за което той се е подписал на съответната книга. В тези документи няма нищо свързано с физически заплахи за обекта, каквото е било изричното искане на заявителя - НСС. Фиксирани са разговори, имащи отношение към конкретната политическа обстановка в страната. Разговорите са включително с Ахмед Доган, Шерифе Мустафа и др.
С предложение №689 от 9 декември 1992 г., подписано от началник СОТИ и началник служба "сигурност" на СДВР /липсва подписа на Главния секретар на МВР/ /тогава Богомил Бонев - бел. Л. М./и утвърдено от министъра на вътрешните работи, е проведено ОТМ - контролиране на телефона, ползван от свидетеля, без знанието на НСС. Били са записани десет документа с общо 15 листа, които също така са били получени лично от началник СОТИ, срещу негов подпис в съответната книга. Нито един от тези десет документа не е бил изпратен на заявителя - служба "Сигурност" на СДВР. Съобщено им било, че такъв документ няма поради кабелна повреда. Служба "Сигурност" на СДВР не е направила нищо за установяване и съответната работа по това лице, независимо от мотива в ОТМ, представляващ интерес за тази служба.
По това време всички служители на НСС, работили по случая "оня списък" вече са били уволнени. Не е било докладвано по съответния ред на НСС, нещо повече, работата е била прекратена и нищо не е било направено под предлог, че въпреки проведените мероприятия такова лице не е било установено. В същото време, макар че въпросното лице /Мехмед Тефик - бел. Л. М./ не само било добре известно на НСС и на ръководството на МВР, но е играло важна роля в една комбинация, което ясно показва каква е била всъщност истинската цел на провеждане на това мероприятие."
Според бивши служители на НСС, снетите текстово подслушани разговори, в обем 15 листа се коментирала само обществено-политическата обстановка в страната и в условията на правителствена криза, както и вижданията на съответните политически сили по конкретната политическа обстановка.
Всички текстове на подслушаните телефонни разговори, съхранявани в касата на началника на СОТИ са били докладвани от него на Главния секретар на МВР, генерал Богомил Бонев. Бонев нарежда на началника на СОТИ да не се информира контраразузнаването, а последното ОТМ да се възложи на началник служба "Сигурност" към СДВР.

На НСлС цитираните материали не са били предадени, а по това време следствено дело №54/1992 г. повече от месец е било предадено в Главна прокуратура.
Така хора от тогавашното ръководство на МВР си позволяват с фалшиви причини да организират подслушване на политическия опонент на управляващото СДС, ДПС, като от информациите, получени по фалшиви причини и повод нито една не се озовава в контраразузнаването, Следствието или Прокуратурата. Тези информации от разговори са били скрити, което показва как изпълнителната власт е в състояние да организира подслушване на политици, в полза на управляващия СДС. Така се ражда българският вариант на "Уотъргейт", но без последици за извършителите.
Комисията от народни представители констатира, че е имало документи, от които става ясно, че е било извършено нарушение на процедурата, с идеята в определен момент да бъдат подслушвани определени лица, които са политически лидери, народни представители. Свидетелят по "оня списък" Тефик се оказва от кръга на хората, с които определени политически лидери от ДПС водят разговори и това било известно на служител на МВР. От фиксираните разговори - съобщения на депутатите от Комисията им става ясно, че интересите не са насочени към това да се защити и охранява свидетелят Тефик или да се установи незаконната му дейност, а да се узнае какво в момента се коментира и по какъв начин между определени политици на ДПС.
Част от сведенията, получени от ОТМ по основния свидетел по делото "оня списък" са получени по неправомерен, нередовен процедурен начин в един период, когато делото вече е изпратено в Главна прокуратура. Замесените не са били санкционирани нито тогава, нито когато и да било.
За депутатите, членове на Комисията особено важен е следният момент: при установяването на безспорни доказателства /вложени в следственото дело/, че в хода на образуване на разработката и по време на делото на Министерство на външните работи са се съхранявали оригинални списъци на действащи разузнавачи с точно обозначение на тяхната работа и функции.
Изготвянето и актуализирането на тези списъци започва още през 1991 г., с оглед предстоящите структурни промени в МВнР и изпълнение на съответните решения на Министерския съвет.
По тези причини комисията към 36-ото Народно събрание прави изводи, че е било безпредметно предаването на "Оня списък" по посочения начин, в който част от информацията има пасквилен характер, тъй като вече били създадени документи, съдържащи данни от строго секретен характер.
Същевременно заключителната част от "оня списък" безспорно доказва - записва комисията в своя Доклад - че списъкът е комбинация от съществуващи явни данни и е бил предназначен да обслужи необходимите промени в Министерство на външните работи,

Какво заяви в разговора с Георги Коритаров бившата директор на НСлС?

"Ани Крулева: ... В различни телевизионни предавания на различни телевизии от време на време някой се сещаше. Като имаше такива призиви "Абе, защо колегите, бившите колеги, те са бивши колеги, които правиха тези призиви, защо не си извадят разработките и да вземат за работят сериозно". Имаше в пресата изявления, че във всеки момент някой от тези хора трябва да отидат в затвора заради държавна измяна. Така че аз бях предизвикана поради факта, че 15 години се тиражираха неща, а аз мълчах на тази тема...
........
Водещ: Само Мехмед Трафик ли е източникът на информация?
Ани Крулева: Да. Аз искам да ви кажа нещо. Аз си мислех, докато чаках участието си при вас, че аз не бих могла да бъда съдник на хората, които са тръгнали да разработват по този начин това мероприятие, да го наречем. Защото, първо, помислете си какво беше времето. Ако вие ме питате, например, дали има някоя политическа сила, свързана с тази поръчка, аз бих ви казала, че няма конкретна. Но искам да ви кажа и да ви припомня времето, което беше тогава... Това беше времето, когато и в МВР, и в цялата съдебна система и всички други такива сфери вървеше една чистка и освобождаване на хората, които работеха там. И когато някой държавник е поискал /така са действали навремето, бъдете сигурен, а и вие знаете, така са действали тогава/ по някакъв начин да бъде елиминиран някой от техните опоненти... ........
Водещ: Сега поставяте ме в положение, аз не мога да ви кажа имало ли е или е нямало, каквото и да знам. И никой не би могъл да го каже. И дори офицери от тогавашните служби не биха могли да го кажат...
Ани Крулева: Напротив, може да го каже прокуратурата, защото всичко е там.
Водещ: ... просто, защото това представлява някаква тайна. Освен това от 1992 година насам... ... Това нарушение, да попитам, това нарушение на закона застрашаваше ли националната сигурност като активно мероприятие?
Ани Крулева: Нарушение, имам предвид, от служителите на МВР, които са работили.
Водещ: Да. Застрашаваше ли това националната сигурност?
Ани Крулева: Застрашаваше статута на България, ако беше станало известно към онзи момент какво се случва, защото оня списък...
Водещ: Някои от офицерите, работили по този случай по линия на контрашпионажа, подведен ли е под наказателна отговорност?
Ани Крулева: Няма никакъв контрашпионаж, аз държа да сме точни в изказа.
Водещ: Как да няма контрашпионаж?
Ани Крулева: Няма контрашпионаж в това дело.
Водещ: Официалното контраразузнаване на България не е ли докладвало на държавното ръководство за този случай?
Ани Крулева: Оперативните, двамата работници, единият беше напуснал вече, другият работеше още, сновяха непрекъснато ту при Филип Димитров, ту при президента и на такова равнище. Знам, че покойния Чавдар Петков са го пращали да докладва на Константин Мишев. Но...
Водещ: Чавдар Петков на президента Желев докладвал ли е?
Ани Крулева: Не. Те са били в такова състояние, че са били принудени непрекъснато...
Водещ: Докладвал е. Първо е докладвал на президента, след това президентът го е пратил при Йордан Соколов като вътрешен министър."

Още за шпионажа, превърнат в български Уотъргейт четете утре

* Аферата Уотъргейт се свързана с опит на представители на щаба на Републиканската партия на действащия президент и кандидат за следващ мандат - Ричард Никсън да монтират подслушвателни устройства в щабквартирата на Демократическата партия в хотел "Уотъргейт" във Вашингтон. - бел. Л.М.


Следва продължение

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене