9. Най-после ще успеят да разбият националната сигурност!

Аферата "Оня списък" - въпросът, който не получи отговор * Два пъти директора на Следствието отрече случили се събития по аферата - в парламента и по телевизията


Продължение от 2 октомври 2007 г.

1992 година започва с образувано дело за унищожаване архивите на Държавна сигурност. О.з генерал Атанас Семерджиев и о.з. генерал Нанка Серкеджиева са обвинени за унищожаване на 144 235 досиета на ДС преди 10 ноември 1989 г. Даден е ход на делото и състав на Върховния касационен съд осъжда ген. Семерджиев на 4,6 години затвор, а ген. Нанка Серкеджиева на 2 години. Двамата са обвинени, че са злоупотребили с власт и служебно положение, в резултат на което е унищожен близо 40 процента от архива на МВР. През август 2003 г. петчленен състав на Върховния касационен съд отменя осъдителните присъди и връща делото на прокуратурата за ново разследване заради груби процесуални нарушения.

В пресата излизат няколко публикации с различни списъци на имена на депутати, набедени за принадлежност към Държавна сигурност. Както вече отбелязах и в. "Репортер 7" на 12 март публикува така наречения "Оня списък" на агентите на ДС в дипломатическите мисии. Списък, за който се твърди, че Ахмед Доган заедно с Мехмед Тефик е занесъл в турското посолство.
Във връзка с тези публикации парламентът приема решение, в което се казва:
"Публикациите и всякаква друга форма на списъци с разгласяване на имена и друга информация за предполагаеми сътрудници на Държавна сигурност и на други специални служби са противозаконни. Великото народно събрание счита, че информацията, съдържаща се в направените вече публикации, е непълна и недоказана... Позоваването или ползването по какъвто и да е начин на такива материали е недопустимо и наказуемо съгласно закона".
На 13 декември 1992 г. Филип Димитров, който по това време вече е премиер в оставка, издава заповед № 215, в която се казва: "На лица - депутати, министри, началници или техни заместници, на държавни институции, за които в масмедиите са разпространени твърдения, че са сътрудничили на службите на бившата ДС, при поискване, след надлежна проверка и установяване на неверността на твърдението да се издава удостоверение, че не са били такива."

В интервю на журналистката Петя Минкова, с Костадин Чакъров, публикувано във в. "168 часа" в броя 22-28 юли, 2005 г.,бившият личен съветник на Тодор Живков, по-късно председател на управителния съвет на гражданско движение "Власт на закона" твърди следното:
"Освен касетата ще представим на Еврокомисията и натовската служба НОС доказателства по "оня списък" и как Ахмед Демир Доган отиде в посолство, извика посланика и даде списък с цялата ни задгранична агентура.

- Доказателства?
- Записи. С разузнавателно проникване. Не ме питайте повече.
- На кое посолство Доган е дал списъка?
- Срещата бе с турския посланик. Сработва апаратурата, шифъра и след няколко часа контраразузнаването ни засече изтичането на тази информация.
- На Доган кой му е дал списъка?
- Бивш зам.-министър на външните работи _става дума за Живко Попов - бел. Л. М./, който излежава присъда. В продължение на месеци събирал данни. Самият той отговаряше за прикритието на агентурата ни. Списъкът е подготвен на пишещата машина на дъщеря му. Следственото дело е голямо, има агентурно-оперативни проучвания, но си стоят така. Един от министрите най-нагло информира Доган... ... Нашите спецслужби работят пряко с новите партньори и непрекъснато обменят информация. Какво ще стане, ако част от нея отиде към трета страна?"
И още от това интервю:
"- Когато избухна скандалът с "оня списък", защо политическата класа не реагира срещу Доган? - Защото чрез него президентът Желю Желев удари Филип Димитров и правителството му. Тогава те се спазариха да се мълчи по "оня списък". Консултативният съвет замълча, всичко се замаза. Натовските специални служби лесно могат да проверят тези факти...
...
- Какви са доказателствата, че Доган е работил срещу България?
- Той бе агент във военното контраразузнаване под псевдонима Ангелов, има реализации по негови донесения. С тях са пресичани опити на български граждани да бягат зад граница.
- Какво бе служебното ви положение, за да знаете това?
- Бях политически помощник на Тодор Живков. Наблюдавах хора и процеси от по-особен характер. Затова знам, че Ахмед Демир Доган преминава пълен цикъл от разузнавателни умения и квалификации - от типа на тайнопис, тайникови операции, връзка, проследяване, агентурно проникване и т.н..."

Действията на Ахмед Доган втрисат тогавашния президент, премиер и председател на парламента с безпардонността си, но това продължава много кратко време. След консултации и анализи на много високо равнище се стига до решението Доган да бъде оневинен, защото тепърва му предстои да дърпа конците в политиката.
За ролята на Ахмед Доган в политиката и още твърдения на Костадин Чакъров ще стане дума в следващи публикации на "Хроники". Факт, неоспорим обаче е, че след скандалното интервю на съветника на Живков, от пресслужбата на ДПС не отговарят на въпросите на" 168 часа" защо Ахмед Доган е бил осъден за работа срещу България в полза на чуждо разузнаване. Не отговарят и на въпроса и защо близо 20 години след процеса той не е поискал амнистия, която да установи дали фактите и доказателствата, с които е бил осъден, са некоректни или фалшиви.
"168 часа" успява да попита Ахмед Доган само дали има сертификат за достъп до натовска класифицирана информация. "Не знам, пък да ви кажа и малко ме интересува", засмя се той. Според специалисти няма как човек да не знае има ли достъп. Причината - въпросникът, който попълва лицето, искащо достъп, е около 60 страници. Факт е, че Доган участва в Консултативния съвет към президента и има достъп до такава информация...

*   *   *

В продължение на два дни - 25 и 26 февруари 1993 г. народните представители изслушват директора на Националната следствена служба /НСлС/Ани Крулева по случаите със Свилен Маринов, "Оня списък" и създаването на "специални групи" за проследяване и задържане.
По аферата "Оня списък" специално създадената комисия от депутати стига да извода, че са се преследвали две цели:
  • Първата цел - да се легализира провеждането на оперативно-технически мероприятия /ОТМ/ в централата на ДПС, под предлог охрана на сигурността на свидетеля и по този начин да се получава информация за политическите действия на ДПС. Това очебийно нарушение на установените правила е било констатирано от НСлС в лицето на нейния директор, която категорично е изразявала своето несъгласие с реда за разрешаване на ОТМ и предоставянето на селективни справки за ползване по делото. Изрично е изисквано всички оперативни материали по случая да бъдат предоставени на Следствието, провеждането на ОТМ да става след съгласуване със Службата в рамките на нуждите по делото. Този въпрос е разрешен едва на третия месец след образуване на делото.
  • Втората цел е да се изолира Тефик, с оглед възможността на промени позицията си. Доказателства в тази насока бяха намерени и в материалите по следственото дело.
Това е записано в доклада на специално създадената и гласувана в пленарна зала комисия от народни представители.
След изслушването на Ани Крулева, Мехмед Тефик вече се е отрекъл от предварителните си твърдения и свидетелските му показания са коренно различни.

В своя Доклад по случаите "Свилен Маринов", "Оня списък" и създаването на специализирани групи за проследяване депутатите записват още следното за Тефик:
"Още при първия си разпит на 13 юли 1992 г. свидетелят обяснява агентурните си отношения с Националната служба за сигурност /НСС/ и задачите, които са му били поставени.
Пак там, показанията му по отношение на материалите, предадени в турското посолство, категорично противоречат на тези, получени от оперативните служби. На този разпит той /Тефик - бел. Л. М./ сочи, че лично не е видял какви документи Доган е предал в посолството и те са били ксерокопирани, а след като са му били оставени на съхранение, ой отново ги е ксерокопирал и предал на оперативните работници, без да се запознае подробно с тяхното съдържание."

От записаното в доклада на Комисията дотук е категорично ясно, че е имало отиване на Доган и Тефик в турското посолство и предаване там на документи, които са били ксерокопирани. Ето защо е странно как след 15 години от случая, и 14 години след изслушванията в парламента самата Крулева в сутрешното предаване на Нова телевизия, "Здравей, България!", в разговор с Георги Коритаров каза пред повече от два милиона зрители:
"Имаше в пресата изявления, че във всеки момент някой от тези хора трябва да отидат в затвора заради държавна измяна. Така че аз бях предизвикана поради факта, че 15 години се тиражираха неща, а аз мълчах на тази тема и особено сега, след приемането ни в ЕС, смятах, че не е нормално да се третира по този начин..."
"Водещ: Вие работехте непосредствено по тази тема като директор на НСлС. Ани Крулева: Аз участвах в разследването заедно с двамата следователи.
Водещ: Участвахте в разследването?
Ани Крулева: Да.
Водещ: Доказано ли беше с технически средства и по други начини влизането в посолството на Република Турция на г-н Ахмед Доган и на Мехмед Трафик?
Ани Крулева: Мога ли само един щрих. Журналистът, който работеше с мен, работим в продължение на два месеца, искам да кажа, това беше един непосилен труд за журналистите, вашите колеги, защото аз съм свикнала, когато говоря, да говоря малко иносказателно, да не казвам нещата директно...
Водещ: Моят въпрос е: Доказано ли е с технически средства...
Ани Крулева: Аз започнах с тази част. Не.
Водещ: Влизането?
Ани Крулева: Не.
Водещ: В турското посолство?
Ани Крулева: Не. Няма никакви, никакви специални. Чела съм абсолютно всички, тогава се наричаха оперативни технически мероприятия, по отношение на целия период на работа...
Водещ: Влизането в турското посолство...
Ани Крулева: Никакво влизане.
Водещ: ... в определен ден в 13.00 часа...
Ани Крулева: Не, не, няма.
Водещ: ... с външно наблюдение не е ли регистрирано?
Ани Крулева: Вижте, г-н Коритаров, вие сте журналист с дългогодишен опит, смятате ли, че е допустимо един посланик да приеме, както беше третирано в пресата, в защитената стая от подслушване някакъв нисш служител, който се занимава със снабдяване на вестника с материали? Допускате ли?
Водещ: Допускам, защото този нисш служител би могъл да бъде всякакъв, но това е друга тема. Но да ви попитам...
...
Ани Крулева: Да.
Водещ: Материали на външното наблюдение на българското контраразузнаване предоставяни ли са ви като доказателство, че са влизали във въпросен ден Ахмед Доган и на Мехмед Трафик?
Ани Крулева: Не, няма такива.
Водещ: Снимки?
Ани Крулева: Няма такива.
Водещ: Записи няма?
Ани Крулева: Не.
Водещ: Материали, прихванати по електрон път, предоставени ли са ви?
Ани Крулева: Не...
... Водещ: Сега, поставяте ме в положение, аз не мога да ви кажа имало ли е или е нямало, каквото и да знам. И никой не би могъл да го каже. И дори офицери от тогавашните служби не биха могли да го кажат...
Ани Крулева: Напротив, може да го каже прокуратурата, защото всичко е там... Каква тайна представлява, когато това е една провокация? Каква тайна може да представлява? Аз обявявам нещо, което е против закона. Нещо, което в нарушение на законите и тогава, и сега е извършено... Нарушение, имам предвид, от служителите на МВР, които са работили...
Водещ: Да. Застрашаваше ли това националната сигурност?
Ани Крулева: Застрашаваше статута на България, ако беше станало известно към онзи момент какво се случва, защото оня списък..."

Следва продължение

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене