8. Най-после ще успеят да разбият националната сигурност!

Аферата "Оня списък" - въпросът, който не получи отговор * Два пъти директора на Следствието отрече случили се събития по аферата - в парламента и по телевизията


Продължение от 27 септември 2007 г.

На 12 март 1992 г. в. "Репортер 7" публикува "оня списък" с агентите на ДС в дипломатическите мисии. Версията за тази публикация, е, че във вестника получили списъка по пощата. Години по-късно бившият началник на кабинета "Виденов" и шеф на пресцентъра му, Красимир Райдовски ще заяви, че списъкът е бил даден от Илия Плачков, роднина на работещата в "Репортер" Бинка Пеева.

В печата нееднократно бяха изнесени твърдения за това как: Доган, придружен от тогавашния домакин на ДПС Мехмед Тефик, влиза в турското посолство, и занася списък с имената на наши действащи разузнавачи от посолствата по света. Тефик, проявил се в последствие като "кошаревски свидетел" след време се отказва от показанията си за това посещение.
Посланик Ялчън Орал е болен, но след 20 минути идва в посолството, приема с благодарност документите и ги връща след като ги преснима. Контраразузнаването засича срещата и директорът на НСС Чавдар Петков е информиран още на следващия ден, 5 февруари. Той проверява достоверността на сигнала и на 8 февруари 1992 докладва на военния министър Димитър Луджев и на вътрешния министър Йордан Соколов. Соколов уведомява председателя на Народното събрание Александър Йорданов. Така наречената "група на 39-те" - депутати, неподписали Конституцията от 1991 г., заговарят за опит на специалните служби да се свали правителството и да се предизвикат предсрочни избори, или поне да се състави правителство с участието на БСП.

На 6 март 1992 г. 19 души от политическия елит на България отиват в президентството в 17 часа и излизат пребледнели в 5 часа сутринта на другия ден. Гледали са видеокасета, заснела идването на Доган в турското посолство, предоставени са им и други доказателства за станалото.
За това посещение директорката на Националната следствена служба /НСлС/Ани Крулева два пъти отрича да се е състояло: веднъж в парламента, изслушана в пленарна зала на 25 и 26 февруари и втори път, 13 години по-късно, в сутрешното предаване на Нова телевизия. Според Крулева контраразузнаването не е засякло влизането на Доган и Тефик в турското посолство, тогавашният му директор Чавдар Петков не е бил информиран за случилото се, не е проверявал достоверността на сигнала и е докладвал на министъра на отбраната Димитър Луджев и министъра на вътрешните работи Йордан Соколов за нещо, което не се е случило!

Съответно за "не случилото се" "нещо" в турското посолство, министърът на вътрешните работи от своя страна е уведомил и председателя на парламента тогава Александър Йорданов.
По повод не случилото се, според Крулева посещение на Ахмед Доган в турското посолство на 6 март 19 души от политическия елит отиват в президентството и излизат с изменени лица в пет часа сутринта! И това ако не е популярна фантастика във вид на цирк - здраве му кажи!
И за да е в комплект цялата история със списъка на агентите в посолствата, а и за да бъде оневинен Ахмед Доган, се минава на вариант втори дубъл и на 12 март в. "Репортер 7" публикува списъка на страниците си. Така вдигналите се срещу Доган настроения в политическите му опоненти се обезсмислят - имената на агентите, действащи дипломати са отпечатан черно на бяло, а вината за това оттук нататък следва да бъде поделена между Доган и вестника!

А за да е пълен циркът, в парламента Крулева докладва за "сериозна констатация за подслушване на ДПС по "Оня списък". Докладва и за факти за събиране на данни за дейността на ДПС и Ахмед Доган. Предварителното производство по т. н. "Оня списък", съдържащ имената, формата на прикритие и местопребиваване на български разузнавачи е образувано на 21 април 1992 г. в Главна прокуратура от Асен Арсов и е възложено за разследване на НСлС. Като основание за образуване на наказателното производство послужва преписка №9626/1992 г на Националната служба за сигурност. Колко работа заради "не състояло" се според директора на Следствието Крулева събитие!
Междувременно тези дни стана ясно, че прокурорът Асен Т. Арсов е бил вербуван от о. р. Павел Харизанов Павлов през 1979 г. и е сътрудничил на 11 отдел като агент с псевдоним - Тасев, което не го опозорява разбира се, но пък го прави послушен и доверен. Комисията е намерила протокол за унищожаване на личното дело от 1990 г., а Арсов е снет от действащия оперативен отчет през 1981 година поради изчерпани възможности. Арсов е член на Висшия съдебен съвет от 12 февруари 1997 г. до 16 декември 1998 г.

По отношение на аферата "оня списък" Арсов се оказва довереното лице, на което е поверено предварителното производство.
Крулева докладва пред парламента, че в указанията на Прокуратурата е посочено, че делото е образувано по член 357 от Наказателния кодекс /НК/ - на разгласяване на държавна тайна и следва да се търси умисъл по член 104 от НК за шпионаж. Т. е. разгласяване на държавна тайна е имало, и умисъл за проведен шпионаж - също.

Но "Оня списък" не е първият случай на публикуване на имената на агенти- дипломати в българските медии. Подобен съкратен вариант излиза година по-рано в друг частен седмичник. На 16 април 1991 в. "Дебати" под заглавие "Симибозата" публикува 41 имена от "Оня списък", вероятно предаден им от външнополитическия съветник на СДС Владимир Филипов. През 1991 имена на ченгета излязоха и във. в. "Факс". Беше започнато следствие, което тогавашната му шефка Ани Крулева през юли 1991 прекрати, защото чрез публикациите не била издадена държавна тайна!
Да се публикуват имената на действащи агенти зад граница не е държавна тайна - какво ли не чува и вижда човек докато е жив...

Разконспирирането на имената на действащи разузнавачи дипломати не е последвано от никаква реакция на министъра на външните работи Стоян Ганев, като че ли на огъня са подложени служители на друго министерство, а не на това, което той ръководи.
"От изнесените от НСлС материали е видно - докладва пред депутатите Ани Крулева, че на 5 февруари 1992 г. от доброволния заявител Мехмед Тефик е постъпила оперативна информация, която е дала основание на НСС да приеме, че по неправомерен начин са засегнати националните интереси. Според информацията на 4 февруари 1992 г. Тефик, заедно с Ахмед Доган посетили турското посолство и гр. София, където последният предал в негово присъствие /на Тефик - бел. Л. М./материали от различен характер, сред които и "оня списък", заявявайки, че са му дадени от Стоян Ганев и Живко Попов.
След като оперативните работници докладвали по случая на ръководството си, били запознати правителството и президентството.

На няколко заседания на Консултативния съвет за национална сигурност при президента, случаят бил обсъден и е било взето решение да бъде изслушан Тефик.
Два месеца и половина след това, събраните оперативни материали са докладвани на Главния прокурор на страната, който е възложил разследване на НСлС.
Следственото дело по "оня списък" е приключено на 24 октомври 1992 г., в законния срок, като следствието приема, че не е налице предаване от Ахмед Доган на списък с данни, съставляващи държавна тайна, включително не се установява извършване на престъпление по член 357, ал. 2 от НК от бивши и настоящи служители на министерство на външните работи и от журналисти! Установено е също така, че данните, предмет на "оня списък" са в значителна част огласени вече в средствата за масова информация през 1991-1992 г."

Това докладва Ани Крулева в парламента. Ето още от нейния доклад:

"Анализирайки всички материали, събрани от Анкетната комисия, включително и доказателствата по следственото дело, приемаме за установени следните факти: Главна прокуратура формално образува делото по текст за издаване на държавна тайна, а всъщност в указанията си поставя изискване на следствието да работи по делото за шпионаж. Очевидно е, че ако Прокуратурата е възприела данните от оперативните материали за достоверни, сочещи за предаване на сведения, съставляващи държавна тайна в чуждо посолство, е следвало да образува само дело по чл. 104 от НК, а не по чл. 357 и впоследствие възлага извършване на следствени действия в тази насока на НСлС...
... От момента на посещението на Тефик и Доган до възлагането на случая на НСлС е изминал период от два месеца и половина. През това време оперативните органи, в лицето на НСС експлоатират оперативно-техническите мероприятия /ОТМ/ за подслушване на телефони в централата на ДПС с разрешение на Главния прокурор Татарчев, прокурора от въоръжените сили, ген. Лилко Йцов и министъра на вътрешните работи Йордан Соколов /ОТМ 24 от 27 февруари 1992 г., ОТМ 12466 от 20 март 1992 г. ОТМ 31 от 20 март 1992 г./.
Видно е от предоставените на Националната следствена служба материали при образуване на делото, че през този период не са постъпили никакви допълнителни данни, които да разширяват - потвърждават или отхвърлят - първоначално придобитата информация. Името на доброволния заявител не е посочено в материалите, предоставени от Следствието, в тях той фигурира като "човекът". Независимо от това, същият е строго охраняван през цялото време от служители на Националната служба за сигурност, под предлог, "че съществува реална опасност за живота му". През това време той е бил достатъчно добре известен на участниците в Консултативния съвет за национална сигурност при Президента, включително на ръководството на ДПС."


От публикувано във в. "168 часа" в броя 22-28 юли, 2005 г. интервю на Костадин Чакъров, съветник на Тодор Живков и настоящ председател на управителния съвет на гражданско движение "Власт на закона" стана ясно, че: движение "Власт на закона" възнамерява да сезира Европейската комисия и специализираните й структури за дейността срещу България на лидера на ДПС Ахмед Доган?
Чакъров уточни: " Ще сезираме и натовската служба по сигурността НОС, защото Ахмед Демир Доган е агент, работил за няколко чужди служби срещу България. Ние вече сме страна - член на НАТО. Представете си какво ще стане! По силата на служебното си положение Доган има достъп до всякаква секретна информация, включително и на НАТО. Да не забравяме, че той е член на Консултативния съвет по сигурността към президента, където се обсъжда национална класифицирана информация и натовска класифицирана информация. Той назначава министри. Веднъж вече издаде цялата ни агентура в чужбина на чужда държава. Защо да не го направи пак? На новите ни съюзници ще им дадем факти, те да си направят изводите. Да си зададат въпроса, след като Доган вече два пъти е работил срещу страната си, дали няма да работи и срещу НАТО и ЕС в полза на някой друг? Ще внесем и сигнал до парламента. Ако те не си свършат работата и замълчат, ще сезираме специализираните служби на Еврокомисията и НАТО."
"...Бях политически помощник на Тодор Живков - продължава Чакъров. -Наблюдавах хора и процеси от по-особен характер. Затова знам, че Ахмед Демир Доган преминава пълен цикъл от разузнавателни умения и квалификации - от типа на тайнопис, тайникови операции, връзка, проследяване, агентурно проникване и т.н. През 1985 г. към него се насочват няколко души, създали т. нар. "Турско националноосвободително движение в България". Той дава предпазливо съгласие и започва да ръководи тази организация. Това става в края на 1985 г. - началото на 1986 г. чрез приятел на Доган, чиято сестра е женена за установен сътрудник на турското разузнаване - Наджи Ертюрк, работещ под консулско прикритие в България. Той прави среща с Доган, когато за кратко е в района на жк "Младост", след което турското разузнаване известно време го проверява. По шифъра го наричат с името "Професора". Установяват, че наистина има такова лице и такава организация. В българското контраразузнаване имаше проникване, след като се установи и се събраха достатъчно данни за нелегалната и антидържавна дейност на тази организация в полза на турската държава. Тогава Ахмед Доган бе арестуван и в съда той направи пълни самопризнания...
... Всичко е заснето. Установени са срещите му с турските разузнавачи, една от тях бе пред кино "Дружба". Първата не се състоя, защото още го проучваха. Имахме проникване в редица структури, да не говоря повече, защото не искам да засегна действащи хора. Има и писмени доказателства. Идете и вижте делото от 1986 г. в Софийския наказателен съд. Доган никога не е отричал, че е ръководел турско нелегално движение. Забележете, турско, а не българско."

Това интервю на Чакъров остава без последствия - Доган е депутат, но не повдига обвинение срещу Чакъров за клевета...
Покрай аферата "оня списък" битуват странни явления. Така например Тефик е посетен във Военна болница и в Правителствена болница, където по-късно е прехвърлен от височайши лица от върха на политическия елит.

Как може да се обясни хуманната "привързаност на най-високопоставените ни политици към един домакин на партия? Никак.
Март месец 1998 г. две "изчезнали" папки с материали по делото на бившия външен министър Живко Попов от 1992 г. мистериозно са били върнати в Съдебната палата, съобщи преди 9 години БНР. Липсата на папките с материали бе повод Висшият съдебен съвет да лиши от индексация на заплатата шефа на военната колегия на ВКС ген. Николай Чирипов.

Секретното дело бе сочено като пример за дълго нерешаван случай във Върховния съд. Оказа се обаче, че през 1993 върховните съдии с пагони са отменили присъдата на бившия зам.-министър, забъркан в аферата с "оня списък", която той получава през 1982, и изпраща случая за ново разследване от Прокуратурата на въоръжените сили.

Следва продължение

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене