7. Най-после ще успеят да разбият националната сигурност!

Аферата "Оня списък" - въпросът, който не получи отговор


Продължение от 26 септември 2007 г.

На 5 февруари 1992 година постъпва информация от българския гражданин Тефик, като доброволен заявител, която информация дава основание на Националната служба за сигурност /НСС/ да приеме, че са засегнати националните интереси по незаконен начин. Според информацията на Тефик, на 4 февруари, предния ден, Тефик заедно с Ахмед Доган са посетили турското посолство в столицата София, където Доган предал в присъствието на Тефик материали от различен характер, сред които и "оня списък". Списъкът съдържал 38 страници с почти 1300 имена - от посланици до шофьори, служители на Външно. 166 от тях са служители и на МВР, разузнаването и военното разузнаване… Изяснява се също така, че междувременно Доган обяснил на Тефик, че е получил материалите от Стоян Ганев и Живко Попов /единият настоящ министър на външните работи, а другият - бивш зам.-министър на външните работи - бел. Л. М/.

Ахмед Доган е лидер на политическа сила, Тефик е домакин - какво събира тези двама души? Оперативни работници на НСС докладват случая на ръководството си и по-късно с материалите са запознати президентът, председателят на Народното събрание, Стефан Савов и премиерът Филип Димитров.
На няколко заседания на Консултативния съвет за национална сигурност случаят се обсъжда, като се взема решение да бъде изслушан и Тефик.
Във връзка с гореописаните събития, известна става фразата на президента Желю Желев: "Каквото и да се установи, Стоян и Доган трябва да си ходят!"
С идването на опозицията на власт в края на 1991 година, под заплаха беше поставено изтичането на капитали в частни ръце, както и използването на държавен задграничен капитал за частни цели. Контролът върху изнесените капитали под формата на задгранични фирми бе реално застрашен да бъде поет от новите управници в лицето на СДС. Подобна перспектива бе твърде неприемлива и мрачна за бившите комунисти, още повече че по отношение на износа на капитали той бе в ръцете на специалните служби, които перестройчиците нарочиха и удариха с обвинения и съкращения още веднага след свалянето на Тодор Живков от власт. Тогава е решено да влезе в действие аферата "Оня списък", която първоначално е представена на Стефан Савов и Филип Димитров, като "разкриване на заговор".
След началото на акцията по "заговора" Стоян Ганев и Ахмед Доган си дадоха ясна сметка, че се налага да се съобразяват с някои дадености и най-вече, че трябва да бъдат съгласни, послушни и изпълнителни в един бъдещ поход срещу правителството на СДС. "Не зная дали Ганев и Доган усетиха за какво иде реч и дали разбраха, че обвиненията срещу тях са временни и разиграни за съвсем други цели" - коментира бивш служител на спецслужбите.
Факт е, обаче, че само шест месеца след началото на управлението на СДС, парламентарният партньор ДПС и лично лидерът му Доган внезапно и без повод ги нарече на всеослушание "сини фашисти". Стоян Ганев пък се сближи неочаквано с президента Желев и остана негово доверено лице и то след като на така наречените Боянски ливади държавният глава обяви, че СДС-правителството се е провалило.
Последваха комисии, които трябваше да проверят събитията около "оня списък", ДПС поиска кресла в силови министерства и напрежението продължи, докато сам Филип Димитров не поиска вот на доверие и кабинетът падна. С падането на правителството на СДС, интересът по аферата "оня списък" някак отшумя и остана в миналото.
Какво се бе случило около "оня списък"? Предварителното производство по т. нар. "оня списък", съдържащ имената, формата на прикритие и местопребиваване на български разузнавачи е образувано на 21 април 1992 г. от прокурора в Главна прокуратура Асен Арсов. То е възложено за разследване на Националната следствена служба. Като основания за образуване на наказателното производство бе послужила преписка №9626 от 1992 г. на НСС.
В указанията на Прокуратурата е посочено, че делото е образувано по член 357 от Наказателния кодекс - за разгласяване на държавна тайна и следва да се търси умисъл по член 104 от НК за шпионаж.

Дадени са също така указания за ограничаване на правото за пътуване зад граница на кръг от заподозрени лица, които фигурираха в оперативните материали, а те бяха: Ахмед Доган, Стоян Ганев, Живко Попов, служители от Министерството на външните работи и централата на ДПС. По този случай в 36-ото Народно събрание е създадена "Временна анкетна комисия относно неправомерни намеси на неоторизирани лица и институции, накърняващи установеното от Конституцията разделение на властите в Република България, която да се базира на фактите и обстоятелствата, изнесени от Ани Крулева при изслушването й в пленарна зала на Народното събрание". На Комисията е възложено да установи верността на твърденията на директора на Националната следствена служба, г-жа Ани Крулева, изнесени пред народните представители на 25 и 26 февруари 1993 година.
Съставът на Комисията е определен с решение на парламента от 31 март 1993 година /по време на управлението на кабинета - Любен Беров- бел. Л. М./. В нея са избрани: Любомир Начев - БСП, Веселина Рашеева - СДС, Иван Палчев - ДПС, Стефан Караджов - НСД и Руслан Семерджиев - независим. За председател е определен Стефан Караджов. В процеса на работа на Комисията е потърсено съдействието на Министерството на вътрешните работи и неговите поделения, Националната следствена служба, Главна прокуратура и Софийска градска прокуратура, Президентството.
Някои от изявленията на изслушаните лица Комисията определя като едностранни, тенденциозни и оправдателни, често заобикалящи конкретната тема, зримо обтекаеми и информационно неточни. По време на работата на комисията, в средствата за масово осведомяване периодично "изтича" деформирана информация, с цел манипулиране на общественото мнение в противна на истината посока.

Пред Комисията по следственото дело 54/1992 г. за "Оня списък", Ани Крулева изказва следните основни твърдения, които са записани и се намират в архива на Народното събрание:
  • "Сериозна констатация за подслушване на ДПС по "Оня списък". Имаме факти за събиране на данни за дейността на ДПС и Ахмед Доган далеч преди да е възникнал поводът по конкретното следствено дело 54/1992 г.
  • Част от материалите по време на предварителната проверка - подслушване на телефони, а и след образуване на предварителното следствие, бяха разрешавани от прокурор от въоръжените сили и лично от Главна прокуратура, без знанието на следствените органи.
  • Въпреки настоятелните ни искания, да ни бъдат предоставени предложенията за ОТМ /оперативно-технически мероприятия/ и резултатите от тях за ползване по делото, НСлС е получила селективни справки. Възразявам срещу установената практика, включително срещу продължаване на срока за експлоатация на ОТМ и разширяване на кръга на включените лица без писмено съгласие с НСл С. Ние сме протестирали пред министъра на вътрешните работи и пред Главния секретар, че мероприятията, които са текли от оперативните служби с разрешение на Главна прокуратура след почване на делото, са продължили да текат без наше знание ... те са с периодично удължавани срокове без наше знание.
  • Някой не е знаел, че някой събира данни за ДПС, след това го включил като т. нар. "доброволен заявител" по "Оня списък", а това е един сборен материал, който съществува само в оперативните материали и който ние получихме от Главния прокурор, г-н Татарчев. Никъде другаде ние не сме установили наличието на този материал. Ние сме изпълнили указанията на Прокуратурата и сме изяснявали конкретно не само в рамките, поставени от Прокуратурата и от оперативните служби, а от началото на събирането на тези данни и те водят началото си от 1991 г., от 1990 и са съставяни наистина от хора, като Живко Попов, от експерти като Емил Христов и други лица. Всички са разпитани по делото. Това са бивши служители на Държавна сигурност.
  • Всички оперативни работници са уволнени по това дело. Последният който уволни министър Соколов беше, когато му казах, че делото е приключено в един случаен разговор. Тогава просто те не знаеха, че свидетелят си е променил показанията."
На 8 юни 2007 година, в сутрешното предаване на Нова телевизия "Здравей, България!" бе направено интервю с бившата директорка на НСлС, Ани Крулева под мотото: "Кой изфабрикува "оня списък" с имена на български офицери от разузнавателните служби, работещи под прикритие". След близо половинчасов разговор, зрителите така и не узнаха кой е изфабрикувал "оня списък", но затова пък са свидетели как Ани Крулева нищо не е чула, нищо не е видяла и много малко знае по случая.

"Материали на външното наблюдение на българското контраразузнаване предоставяни ли са ви като доказателство, че са влизали във въпросния ден Ахмед Доган и на Мехмед Трафик?" е въпросът към Ани Крулева.
Отговорите на Крулева са: Няма записи, няма снимки... "Няма, нямаме агенти в турското посолство, нямаме никакви подслушвателни мероприятия, те не са и възможни. Не е имало никакво наблюдение за това какво става..."
"Водещ: Официалното контраразузнаване на България не е ли докладвало на държавното ръководство за този случай?
Ани Крулева: Оперативните, двамата работници, единият беше напуснал вече, другият работеше още, сновяха непрекъснато ту при Филип Димитров, ту при президента и на такова равнище. Знам, че покойния Чавдар Петков са го пращали да докладва на Константин Мишев. Но...
Водещ: Чавдар Петков на президента Желев докладвал ли е?
Ани Крулева: Не. Те са били в такова състояние, че са били принудени непрекъснато...
Водещ: Докладвал е. Първо е докладвал на президента, след това президентът го е пратил при Йордан Соколов като вътрешен министър.
Ани Крулева: Вас Ви интересува работата на... Бихте могъл да се обърнете към някои от тези, които са...
Водещ: Въпросът ми е някои от тези служители, които смятате, че са съавтори на...
Ани Крулева: Това не влиза в делото, г-н Коритаров. Аз не мога да знам всички срещи и не ме интересуват. Мен ме интересува резултатът.
Водещ: Те подведени ли са под отговорност?
Ани Крулева: Не.
Водещ: Защо? Нали е престъпление?
Ани Крулева: Ами същата Военна прокуратура е разрешила тези мероприятия...
Водещ: Кои мероприятия?
Ани Крулева: Подслушвателните. Защото "оня списък" е едната част. Другата част е... Водещ: Само преди две минути казахте, че не е имало запис и подслушвателни мероприятия.
Ани Крулева: Не в посолството. Имало е в мазето на Живко Попов, където са влизали политици, други граждани, където е събиран огромен компроматериал за хората, които са посещавали това място. Тази част аз не коментирам, тази част не ни касаеше с оглед на обвинението, няма да ме предизвикате сега да говоря глупости тука и да ви обяснявам неща, които са извън делото. Не можете да ме питате такива елементарни неща - кой бил отишъл при президента. Цяла Българя, всички полицаи - бивши и настоящи, ходеха при президента и при Филип Димитров - от "Личен състав" на едно районно управление до бивши и настоящи да се клепат.
Водещ: Доста различно е директор на Национална служба "Сигурност" /НСС/ да отиде с официален сигнал при президента. Ани Крулева: Ама какъв сигнал? Нямахме официален сигнал.
..........
Ани Крулева: Предварителното ходене на този или онзи при някого нас не касае. Ние сме изискали протоколите...
Водещ: Ако случаят е маловажен и е активно мероприятие...
Ани Крулева: Не е маловажен.
Водещ: ... как така ще се свикат в толкова разширен формат президент, председател на парламента, вътрешен министър, военен министър?
Ани Крулева: Не само те. Шефовете на всички служби.
Водещ: Шефовете на служби и т. н. По какъв повод, ако това е било обикновено активно мероприятие?
Ани Крулева: По повод извършен шпионаж.
Водещ: От страна на кого?
Ани Крулева: На хората, които смятаха, че са го извършили.
Водещ: Ахмед Доган и...
Ани Крулева: Стоян Ганев."

Някой смята, че е извършил нещо, което по-късно се оказва, че май не е извършил... Случаят не е маловажен, но пък шефовете на всички спецслужби, президента, премиера, председателя а парламента, вътрешния министър и военния министър се събират по същия случай?
На 6 март 1992 г., 19 души от политическия елит на България идват в президентството в 17 часа и излизат пребледнели в 5 часа сутринта на другия ден. Гледали са видеокасета, заснела идването на Доган в турското посолство, предоставени са им и други доказателства за станалото. Това излиза в печата и никой не го опровергава.

Следва продължение

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене