6. Най-после ще успеят да разбият националната сигурност!

Ведомството за борба с организираната престъпност остава самотно *Ще проспим май терористите, докато закриваме и откриваме структури * България е първата държава и май единствената, която позволява на пишман политици и експерти да създават хаос в специалните служби


Продължение от 25 септември 2007 г.

Когато шефът на Главна дирекция за борба с организираната престъпност /ГДБОП/, главен комисар Ваньо Танов се пенсионира, никой не се изненада. Не предизвикаха изненада и аргументите му, че битката срещу организираната престъпност е обречена, тъй като над нея се разпростира чадър. Танов "пропусна" да уточни, че чадърът е политически. По странно и не толкова странно съвпадение през последните 17 години винаги, когато нещо се случваше с контраразузнаването, във ведомството за борба с организираната престъпност също вървяха някакви събития.
Така например в момент, когато се приемаше закон за ЦСБОП /Централна служба за борба с организираната престъпност/ бе поискана оставката на директора на Националната служба за сигурност /НСС-контраразузнаването/, Стефан Димитров.
Всъщност кризата в ЦСБОП преди приемането на закона вървеше от посока на организацията, докато кризата в НСС се появи от посока на самата ЦСБОП.
НСС бе създадена от структурата на ликвидиращата се през 1990 г. Държавна сигурност /ДС/, като Второ Главно и Четвърто /икономическото, техническото/управления на бившата ДС послужиха за нейна основа.

Антимафиотската служба ЦСБОП събра в себе си както кадри на полицията, така и служители на разформированата ДС. В известен смисъл НСС и ЦСБОП дублираха дейността си още със създаването си. Оттук и тръгнаха проблемите с двете служби, както между тях, така и вътре в самите тях. На практика дублираните територии на работа не се сториха конфликтни на никого, докато не стана ясно, че никъде нормативно не са регламентирани взаимодействието и координацията между НСС и ЦСБОП. Това "недоглеждане" се оказа решаващо и доведе не само до лоши, но и до никакви резултати, и най-вече до въртене в омагьосан кръг.
Какво противопостави НСС на ЦСБОП? "В ЦСБОП нямат информационен масив и създаваната с години агентура, които имаме ние - ми обясни служител на НСС възникналите противоречия и търкания в началото. - Неприятното дублиране в работата на двете служби рано или късно излизаше на повърхността. Дублираме се не само когато работим по един и същи случай, но са дублирани и структурите ни в страната" - бе обяснението на моя събеседник.
Офицер от НСС пък ми разказа: "Често, когато работим с ЦСБОП по един и същи случай, им доверяваме и резултати, и материали. Има единични случаи, когато агент на НСС по задача, прехвърлена в ЦСБОП бива провален. Оттук нататък, когато станеше дума за съвместна работа, ние естествено вече бяхме предпазливи и недоверчиви, защото по-важно за НСС бе да запази агентурата и доверието й, а не да си съсипва поради нечия немарливост, недоглеждане, липса на професионализъм или поради умишлени действия".
Бившият шеф на антимафиотите, полковник Фьодор Владимиров, малко преди да напусне поста си, ми призна: "ЦСБОП няма участие в разнищването на банковата афера в Северна България, нито пък в нарушенията на югоембаргото". Денят беше 26 юли 1994 г.
Защо антимафиотите са стояли настрана от тези афери, доказано свързани с организирана престъпност - Владимиров не успя да обясни. Подобна ситуация навеждаше на мисълта за вероятна избирателност в работата на ЦСБОП, която някой, по някакви причини определяше.
В същото време за каква ефективност в работата на ЦСБОП можеше да става дума, когато сам Владимиров призна: "Когато някой от службата ни трябва да замине в провинцията, чакаме да се съберат още няколко командировани, за да тръгнат!"
Обществена тайна бе, че в началото, поради финансови затруднения и лоша организация ЦСБОП нямаше масив за различните видове престъпления, които се извършват в страната. Оказа се, че ЦСБОП не разполагаха с данни за разпространението на различните видове наркотици, оръжия, бойни вещества и тяхното местонахождение, трансфер и собственици.
В царството на папките и с нов началник, ЦСБОП очакваше с години свой закон. Със или без закона си, службата известно време работеше на празни обороти, поради нормативни и финансови проблеми - информационен масив, агенти, контакти - това бяха неща, които не се създават автоматично с възникването на службата за борба с организираната престъпност или със закон. Тук изключвам работата на антимафиотите по кражбите и трансфера, контрабандата на културни ценности, която работа бе повече от перфектна, като се вземат в предвид условията, при които работеха антимафиотите.
Организираната престъпност действаше по свои определени правила, - без дублиране на хора, сделки, територии и структури, но затова пък с много информация, и най-вече, без проблем с финансите. До момента на приемане на Закона за ЦСБОП, държавата работеше в хаос, хаотично приемане на нормативни актове, противопоставяне на специални служби и най-вече - без необходимите средства и използване на високи технологии.
След 10 ноември 1989 г. много служители от различните власти - съдии, прокурори, следователи, полицаи, министри и техни заместници минаваха от едната страна на бариерата, на другата, където бе престъпността.

Разбита бе една ценностна система, обусловена от времето, но друга така и не бе създадена. Обществото, законодателната, съдебна и изпълнителна власти не успяха да създадат друга ценностна система, което във времето тепърва щеше да се окаже голям проблем. Единствените ценности, които "проработиха" се оказаха парите и властта, като и двете се озоваха в ръцете на трите власти, докато за обществото остана ролята на субект за употреба и манипулации. Основни закони бяха приемани така недобронамерено, че да обслужват определени икономически групировки. Правораздавателната система бе неефективна и бездействаше, в ход бе тотално ограбване на държавата, на националното богатство, в интерес на групировки и отделни лица, под чадъра на действащи политици. 17 години политическият елит, с малки изключения не бе сменен, появиха се родни милионери и милиардери, на които никой не потърси сметка как са натрупали богатствата си в годините и какви данъци са платили на държавата.

В тези условия процъфтя сивата икономика, която се оказа недосегаема за правораздавателните структури, но в интерес на политическия властови елит. Държавата, в лицето на елита не направи нищо за осигуряване на бившите кадри от правораздавателната система и те отидоха да служат на групировките, за да изкарат хляба си, т. е. оставиха се да бъдат купени поради качествата и професионализма си. Поради политически уволнения при различните правителства, добри следователи, криминалисти и икономисти от "Икономическа полиция" захраниха групировките с кадри и информация, а за това определено носеше вина на самата държава. Законът за деполитизация бе без заложени точни критерии и изисквания. Бившият директор на НСС, Арлин Антонов разказа в пресата през 2002 година как един сержант му споделил, че при задържане на камион с наркотици, се появил висш офицер от МВР, който наредил: "Изпълнявате моя заповед. Няма да задържате камиона. Аз го "поемам"." Майорът е бил с негови коли, с негови хора - къде се е озовал камионът впоследствие - така и не се разбира по-късно.


Арлин Антонов бе уволнен от поста си, след като бе предложил, за да се спре нелегалния трафик на оръжие и наркотици, от НСС да поемат ГКПП-тата на Калотина, Кулата, Капитан Андреев, Гюешево. След това предложение върху Антонов се изсипват обвинения и проверки, които не се доказват, пускат се поръчкови статии, че Антонов се занимавал с тъмни дела...
Пет години по-късно, след официалната оставка на главен комисар Танов, в ГДБОП се възцари за пореден път пълна апатия. Шефове на ключови направления побързаха да заявят намерението си също да се оттеглят в почивка, повечето служители се оказаха обезверени - отбеляза в. "Политика". Тенденцията на апатия и обезверяване започна, когато бе преименувана службата. Политически и икономически лобита демонстрираха пред министъра на вътрешните работи амбициите си да "попълнят" овакантеното място на главен комисар Танов, което бе изоставено в последствие, тъй като междувременно се заговори за генерални промени в спецслужбите. През цялото време на кадрови промени, очаквания и неясни тенденции за развитие на ГДБОП в бъдеще - работата в службата естествено замря. Неясното бъдеще парализира решителността на действията на антимафиотите, нещо, което едва ли направи впечатление на някого от политиците.

* * *

В началото на този месец, министърът на отбраната Веселин Близнаков участва в откриването на международна научна конференция "Сигурността като предизвикателство пред европейската перспектива на Югоизточна Европа" и на съпътстващата я международна специализирана изложба "Защита и сигурност 2007".
Форумът се проведе за пети пореден път под патронажа на президента на Република България и върховен главнокомандващ въоръжените сили Георги Първанов. Организатори бяха Балкански форум по сигурността, Агенция Булгарреклама, Асоциация на полицейските началници, Българска асоциация за изследвания на Европейската общност и Юкономикс.
Никой от българските участници не изпита и най-малко неудобство от факта, че в момент, когато е в ход тотално и окончателно разрушаване на националната сигурност на страната, главнокомандващият и министърът на отбраната отидоха да дебатират по защитата и сигурността на Югоизточна Европа.

"На територията на балканските страни, в това число и в България, е много вероятно да има спящи терористични клетки. При конкретни условия, в зависимост от позицията на дадена държава по определен проблем или криза те могат да бъдат активирани" - предупреди по същото време директорът на Националната разузнавателна служба /НРС/ Кирчо Киров.
Изказването бе направено пред Петия форум по сигурността в Югоизточна Европа в деня, в който светът отбелязваше 6 години от терористичните атаки срещу САЩ през 2001 г.
Според Киров, ангажирането на страни от Югоизточна Европа, сред които и България, в антитерористични коалиции и наличието на техни контингенти в кризисни райони, с активно присъствие на терористични структури като Ирак, Афганистан и Ливан, създавало реални условия за рискове и заплахи от евентуални удари.

Коментирайки терористичната заплаха за България Васил Киров заяви, че за разпространението на ислямския радикализъм прикрито работят и редица неправителствени структури с видимо хуманитарен характер. Той отказа да бъде по-конкретен, но на няколко пъти през последните години се случи България да гони представители на ислямски фондации с мотива "заплаха за националната сигурност". Публична тайна е, че и в момента има силни подозрения, че на територията на страната ни действат подобни организации, чиито корени са свързани дори с "Ал Кайда". Знак в тази посока било и обстоятелството, че през последните години е имало редица опити за ислямизация на цели райони с население, изповядващо исляма.
"Не се очаква провокиране на ислямска радикализация в България, защото са пресечени предпоставките за това" - заяви Николай Златев - заместник директор на контраразузнаването. Според изнесените от него данни преди 10 години у нас са правени опити за проникване на радикални идеи сред мюсюлманите. Опасността от тероризъм идвала от наличието на 10 000 чужденци, идващи от рискови страни, които живеят в България, но те се наблюдавали много внимателно и анализът показвал, че не може да се очаква провокиране на радикални нагласи сред мюсюлманите у нас след приемането ни в Европейския съюз, поясни Златев.
"Заплаха от тероризъм може да дойде и от бежанския поток, който минава през България, и от дейността на ислямски фондации и емисари. В момента у нас не е установен процес на ислямска радикализация", категоричен беше Златев.

Изнесох горните случаи и данни, за да обърна внимание върху споровете около проектозакона за новата агенция за национална сигурност /НАС/. Според депутата Ангел Найденов, с новата структура щяло да се търси централизация, от гледна точка на вътрешната и военната сигурност на въпроси, свързани със стабилността на финансовата и икономическата системи.
В агенцията щели да бъдат изградени пет генерални дирекции: "Контраразузнаване", "Военно контраразузнаване", "Вътрешна сигурност", "Оперативно-техническо осигуряване", "Финансово разузнаване". В същото време в страната предстояло изграждането и нейни териториални дирекции. Поне 20 закона трябва да се променят, за да се задейства българското ФБР - призна роден политик. Не коментирам как ще бъде набран дознателския, агентурния апарат и на каква основа ще се създаде базата данни на новата структура.

Без Стратегия за национална сигурност, с механично събиране на три разнородни служби, след големия удар върху действащата агентура със Закона за разсекретяване на архивите на бившата Държавна сигурност, без виждане за службата за борба с организираната престъпност - още преди да започне дебатирането по проекта за Закон за НАС, нещата са в хаотичен законодателен и кадрови вид, което ги прави предизвестено обречени. И тази ситуация се провокира в момент, когато от Външното разузнаване сигнализират за опасност от тероризъм...

Следва продължение

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене