5. Най-после ще успеят да разбият националната сигурност!

Свинаров "уволни" ръководствата на специалните служби * На кого е нужен слаб и уязвим президент?


Продължение от 24 септември 2007 г.

Дипломатическите и търговските мисии на България в други държави се контролираха или както казват служители от специалните служби - обезпечаваха, от Четвърти отдел при Първо главно управление /ПГУ/ на бившата Държавна сигурност. Този отдел осигуряваше контраразузнавателното обезпечаване на мисиите, редовна практика за разузнаването на всяка развита държава.

Служителите на този Четвърти отдел бяха върнати в България, факт, който се прокрадна в някои публикации през 1994-1995 година. Никой не попита след това връщане - къде е скъпата апаратура, с която работеха разузнавачите от този отдел? Върната ли бе тя от българските мисии в чужбина с опис и предал-приел. Съхранява ли се някъде, ако е била върната, или се ползва?
Докато проблемът с апаратурата на Четвърти отдел на Първо главно управление се покриваше със забрава, в страната избухваха спорадично скандали, които навеждаха на мисълта, че боравенето със специални разузнавателни средства и техника за подслушване е без какъвто и да било контрол.
През 1993 година, министърът на вътрешните работи от кабинета "Виденов", Любомир Начев, бе включен в състава на Временната анкетна комисия относно неправомерни намеси на не оторизирани лица и институции, накърняващи установеното от Конституцията разделение на властите в Република България.
Тази комисия трябваше да установи верността на твърденията на тогавашната директорка на Националното следствие, Ани Крулева, направени пред пленарната зала в парламента на 25 и 26 февруари 1993 година.

Според анализатори тогава, бе вдигнат много шум и се появиха основателни съмнения, че без специалната техническа и много скъпа /тогава/ апаратура на Държавна сигурност, не би било възможно да се размахват в парламента, от избраната от някого Крулева, аргументи като констатации за подслушване на политици по аферата "Оня списък". Така както бяха подслушвани и кабинети на министри в сградата на Министерския съвет.
"Няма съмнение, че апаратурата, с която работехме навън е прибрана - сподели бивш служител от Четвърти отдел на Първо главно управление /ПГУ/. - Използването на тази апаратура е сред секретните дейности, но кой я използва и как - това изобщо не са безобидни факти."
Кой от Външното разузнаване контраразузнаването използва апаратурата на Четвърти отдел от ПГУ, след като и в двете специални служби след 1990 бяха извършени структурни промени и чувствителни съкращения?

Шесто управление бе закрито веднага след 10 ноември 1989 година. Със закриването му бе сложен край и на политическата полиция, като структура от специалните служби.
Минаха години и дойде моментът, в който бившата политическа полиция отново пое властта. Уволнен за изнасяне на секретна информация стана заместник-шеф на контраразузнаването. МВР започна да връща на работа изпитани кадри от бившето Шесто управление. Направлението "Вътрешна сигурност" в Националната служба за сигурност /НСС/ се превърна в звено за преследване на неудобни. Това бе времето, когато групировки и висши полицаи ползваха обща информация. Управляващите нарекоха тези промени - укрепване на националната сигурност - на власт бе кабинетът "Виденов".
Със заповед на министъра на вътрешните работи Борислав Рангелов бе освободен от длъжността заместник-директор на НСС, а на негово място бе назначен подполковник Павел Николов - до този момент началник на направление "Вътрешна сигурност" в НСС. Така управляващите затвориха порочния кръг, връщайки на ключови постове хора, които отдавна вече би следвало да бъдат далече от вътрешнополитическия живот в страната.
Новоназначеният Павел Николов бе уволнен през 1992 година от НСС за изнасяне на информация от разузнавателен характер към застрахователна компания "Орел", в която цял отдел се занимаваше с изготвяне на компромати. Именно там Николов намери своята реализация след уволнението, с което сам потвърди основанията за отстраняването му от длъжност.
Година по-късно той бе възстановен на работа от Виктор Михайлов, като началник на направление "Вътрешна сигурност" в контраразузнаването. Контактите му със съответния отдел на компания "Орел", претъпкан с бивши хора от Шесто и оглавяван от бившия шеф на службата БОИ-МВР, Божидар Антонов си останаха публична тайна, без ни най-малко да притеснят ръководството на Министерството на вътрешните работи. Божидар Антонов /работил и в паралелните специални структури на "Мултигруп"- бел. Л. М./ бе душеприказчик на Павел Николов.

Чрез безотказните си механизми за връзки с пресата и говорители на партии, като Светлана Шаренкова например, която стана с времето и доверено лице на червената власт - бел. Л. М./, въпросният отдел в компания "Орел", към който течеше информация на П. Николов, тиражираше лъжи, уязвяващи политици. Тази информация стана повод и от БОИ да напуснат елитни полицаи.
От това време датираха мераците на П. Николов да хване юздите на контраразузнаването. Със заповедта за назначение на зам.-директорския пост в НСС за Николов остана само едно стъпало, за да оглави контраразузнаването.

С какво се занимаваше направление "Вътрешна сигурност" в НСС, докато Павел Николов го оглавяваше? В предмета на дейност на това направление фигурираше борбата с политическия екстремизъм. Доколкото обаче екстремизмът бе свързан с действие, а не с мислене, "вътрешната сигурност" се превърна в благодатно поле за разработване на хора, набелязани според критериите на Николов. По този начин границата с политическата полиция постепенно се стопяваше, а бившето Шесто управление, модернизирано с нова терминология, отново властваше.
Новият заместник-директор на НСС бе негов изпитан във времето кадър. Що се отнася до освободения подполковник Борислав Рангелов - на него със сигурност предстоеше да му бъде намерена подходяща работа...

*   *   *

В България, специалните служби на социалистическите страни си сътрудничеха с агенти и информация в рамките на така наречения социализъм.

Според бившия генерал от КГБ, Олег Калугин, агентурата на съветския Комитет за държавна сигурност /КГБ/ в България никога не е надвишавала повече от 20 души. Странна пестеливост демонстрира Калугин, тъй като според изчисления на бивши тайни служители на специалните служби, в България са работили 1800 представители на КГБ и около 10 000 сътрудници.
В началото на 90-години доби известност версията, че български разузнавач, наясно с дейността на съветската агентура в страната е класифицирал в три групи лицата, свързани по един или друг начин с КГБ. Оказа се, че от служители на бившата Държавна сигурност, през правителствените чиновници до ръководни кадри в самия ЦК на БКП е имало обвързани хора с резидентурата на КГБ в България. На очи се набивал и бивш секретар на ЦК, твърде близък с бившия КГБ-шеф, Виктор Чебриков, а по-късно и с Владимир Крючков.
Трима депутати от Великото народно събрание след 10 ноември също имали връзка с КГБ, смяташе бившият разузнавач.

КГБ не бил вербувал българи за сътрудници - опроверга тиражираните версии генерал Леонид Шебаршин, бившия шеф на външнополитическото разузнаване на също бившата болшевишка империя. Това твърдение изуми мнозина, тъй като колегата на Шебаршин, генерал Олег Калугин си призна за поне 20 души агентура на КГБ в България.
Шебаршин опроверга по-късно сам себе си, когато си припомни как е получавал информация от българското Министерство на външните работи, от разузнаването, от съветските съветници, които си изкарвали хляба на българска територия.
"Трябва да се знае, че в България никога не сме вербували хора и не сме имали платени сътрудници" - поясни Леонид Шебаршин, което е твърде възможно. Няколко десетилетия българите бяха възприемани от СССР като жители на Задунайска губерния и като такива е твърде вероятно да са писали - без пари и за чест и слава.

Шебаршин ни пробута тезата и че, КГБ и СССР са се намирали едва ли не в отпуск и по тази причина не са разбрали как е паднал Тодор Живков. Неприятно бе един генерал от съветското разузнаване да ни взема на къс пас и да ни разправя басни за събитията, които се случиха в държавата около смяната на Тодор Живков. Все пак все още има живи хора, които бяха наясно с "приноса" на Виктор Шарапов в свалянето на Живков. Не нам, не нам - пише на руския паметник в центъра на българската столица, София - дали Шебаршин знае това?.
"Редица договори и споразумения за сътрудничество между социалистическите специални служби бяха открити в архивите на ЩАЗИ, потвърди при идването си в България и Йоахим Гаук, правителствен пълномощник и за архивите на ЩАЗИ. Централната информационна банка на социалистическите специални служби се е намирала в Москва, обясни Гаук, като допълни, че ЩАЗИ също е имала свои хора в България.

Съдбоносните събития понякога имат жалък завършек. На 10 ноември 1989 г., на конгреса на Философското дружество в Университета, някой плахо съобщава, че Живков е свален. В залата се чуват откъслечни ръкопляскания и проф. Кирил Василев "смело" се провиква: "Най-сетне си отиде мракобесникът тиранин". Осем дни по-късно, на първия митинг на опозицията, синът на професора поставя публично въпроса за разтурянето на "злокобното Шесто управление на ДС". Същото Шесто, за което един негов служител призна, че във всяко поделение на ДС, така и в Шесто е имало постоянен представител на КГБ.
Историята продължи в края на 1990, когато в. "Дума" подметна на читателите си, че хора от тогавашната опозиция имат досиета в Шесто управление. Лично главният редактор Стефан Продев постави въпроса за тяхното разсекретяване. Нищо чудно нямаше в тази кампания - публицистът Продев бе наясно, че хора от БСП няма да пострадат при отваряне на досиетата, като се и случи в последствие.

Една от причините за това бе, че БСП-депутатите са имали ангажименти с други управления на Държавна сигурност, но не и с Шесто, тъй като е имало инструкция за работа на агентурата, забраняваща вербовката на агенти от средите на БКП.
В началото на прехода специална Комисия във Великото народно събрание се зае да разчисти миналото, свързано с досиета. Извадени бяха няколко десетки имена, предимно на хора, лежали по лагерите, "обвързани" при съмнителни обстоятелства с Държавна сигурност. На 23 април 1991 година Румен Данов /човек на президента Желев - бел. Л. М./ подаде оставка от Комисията по досиетата, колегата му Георги Тамбуев продължи "делото".
Архивът на Шесто управление, Шести отдел бе изчезнал бе изводът на въпросната комисия в Доклада й. На следващата година се появиха "сензационни" разкрития на бившия началник на Шести отдел на Шесто управление, Димитър Иванов. "Беше необходимо да предприема няколко оперативни действия, които показаха на тогава управляващите, че не е в техен интерес да се шуми около архива на Шести отдел".
Иванов не поясни в какво са се състояли тези "оперативни" действия, които е предприел, както и в качеството си на какъв, точно той бе предприел въпросните оперативни действия. По повод своите оперативни действия, Димитър Иванов призна: "Бях приет дори от президента /Ж. Желев - бел. Л.М./, който ме разбра най-правилно!"
Защо бившият началник на Шесто, Шести отдел се бе заел с "търсене" на изчезналия архив на отдела, който сам бе ръководил - това така и не стана ясно.

Затова пък направи впечатление, че разследваният от Иванов адвокат Петър Корнажев и то за корупция, оглави Анкетната комисия за причините за икономическата и политическата криза в страната. Вярно е, че Корнажев не направи доклад за работата на Комисията, която бе оглавил, но също така е вярно и друго: Димитър Иванов, който бе наясно, че Корнажев е разследван за корупция, замълча, когато той оглави подобна анкетна комисия в Народното събрание. Какви бяха причините за този избор: Корнажев бе избран като нечий доверен човек когато оглави Комисията? Корнажев трябваше да имитира дейност и събере стриктно материали, уличаващи политици? Това така и не бе изяснено и остана в папките в парламента.
Години наред без Стратегия за националната сигурност, белязаха време, с нестихващи скандали - като се започне от извадените подбрано досиета, премине се през скандала с "Оня списък" и се продължи с периодично изваждане на списъци на хора с агентурни дела.
Аферата "Оня списък", афера, по която бе ясно от самото начало, че никога няма да бъде разнищена и да приключи, най-малкото защото хора от високите етажи на властта трябваше да получат присъди, а в България такова нещо почти не се случва.
Колкото парти и движения имаше в страната, толкова на брой бяха и версиите, около скандала с "Оня Списък". В тази афера без спорни бяха няколко момента:

- Списък е бил съставен и бе налице;
- имаше изпълнители около подаването му на в. "Репортер 7", чиито имена бяха и са известни; - имаше и потърпевши, от които никой не потърси отговорността
- и не на последно място, налице бяха афиширани позиции от действащи политици в различни цветове от парламента, изпълнителната власт и президентството тази история да бъде забравена.

Следва продължение

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене