Съсредоточени размисли за "малки" престъпления



"Голяма част от архива на Държавна сигурност бе унищожен без да е филмиран"- каза бившият шеф на Националната разузнавателна служба /НРС/, Димо Гяуров.- "Има голям брой агенти, чиито имена българският народ никога няма да научи" допълни разкритието си Гяуров, който напоследък се изживява като бъдещ варненски градоначалник.
Според бившия директор на Външното разузнаване Димо Гяуров, голяма част от архива на бившата Държавна сигурност е бил унищожен още в началото на прехода. В интервю за предаването "Неделя 150" с Лили Маринкова, Гяуров отхвърли твърденията, че преди да бъдат унищожавани досиетата са били микрофилмирани.
Пита се: Главният прокурор на Република България, Борис Велчев, ще се самосезира ли за разкритията на Гяуров, от които личи, че той е много добре запознат с унищожаването на досиета и прочистването на архивите на бившата ДС и то не по слухове.
Пита се: присъствал ли е Гяуров на унищожаване на досиета, откъде знае и е сигурен, че определените за унищожаване досиета не са били микрофилмирани? Все пак това е много сериозно свидетелство и е редно да бъде образувана предварителна проверка, за да се изясни кой е определил, по какви критерии и в чий интерес и е пресял, нарочените за унищожение досиета, за да твърди Гяуров подобно нещо?

Къде и на какъв принцип са унищожавани досиета? Вярно ли е твърдението на Гяуров, че преди унищожението документите не са били микрофилмирани?

Все пак Гяуров говори за нещо много сериозно, което в същността си е състав на престъпление по служба и е повече от странно защо Борис Велчев се разсейва и не разпореди незабавно Военна прокуратура да провери твърденията на Гяуров. Става дума за секретни документи, за тяхното унищожение, което е било дело на човешки разум, а не последица от природно бедствие.
Не вярвам един бивш шеф на Външното разузнаване на държавата да си позволява с лека ръка да твърди неща, за да се прави на интересен на гражданството. По-скоро този акт на унищожение на досиета е сериозно престъпление и свидетелството за него би следвало да стане обект на прокурорска проверка.

Вторият момент, който бе пропуснат покрай ушите на Главния прокурор бе изявлението по телевизия с национален обхват, /Нова телевизия, предаването "Здравей, България!" - Л. М./на Евгени Димитров, заместник-председател на бившата Комисия по досиетата, известна като Комисията "Андреев", направено на 5 септември 2007 година сутринта. В това предаване Евгени Димитров каза: "Значи от Комисията /новата, на Евтим Костадинов - бел. Л. М./могат да кажат на каква база са стъпили, какво са гледали и съответно, докъде са стигнали... Другото което е, опитът да се да се вземе архива от нашата Комисия и да се даде на новата Комисия без знанието и съгласието и без официалното предаване, е един нов опит да бъде да бъде прикрита информацията, която ... Ние не бяхме допуснати, Методи Андреев само представлява комисията ни в административното й управление, а не той да предоставя архива. Архивът е функция на целия състав на Комисията ни. Още повече, че ние не бяхме допуснати и Комисията на Цвета Маркова, кой обаче, не мога да кажа, е предал архива на новата Комисия, при положение, че хората, които са по Констативния протокол имаме двама, които са отсъствали единият е покойният Дойчев, и другата е Ирина Цветанова - шефа на "Секретно деловодство"... И за мене това е опит да се прикрие, първо от 2003 година, януари до настоящия момент дали е влизал в нашия архив, дали е чистен и съответно да се селектира информацията. Прави се опит да се омаловажи това, което е било при нас, което не е точно така... При нас има стенографски записи и аудиозаписи от докладите на Бонев, на Комисията "Бонев" и на Комисията "Тамбуев."

Какво твърди Евгени Димитров? Оказва се, че архивът на Комисията "Андреев" е бил предаден вероятно с опис и както му е редът, за да е сигурно, че нищо не липсва и няма да се изгуби. След време, когато е формирана следващата Комисия хората, предали архива са игнорирани от този акт на предаване.
В живота не се случва нищо случайно. На Комисията "Евтим Костадинов" е предаден архивът, но дали от този архив не липсва нещо, дали този архив не е бил прочистен - това остава да виси като съмнение с пълна сила, след като едни предават архива, той престоява и други го предават втори път на следващата Комисия. Как се е стигнало до този прецедент, защо не са допуснати хората на Комисията "Андреев" до второто, окончателно предаване - това остава загадка. Има ли повод за съмнения за чистка в архива, преминал в последната Комисия? Определено има. Самият Евгени Димитров обръща внимание върху нещо странно: наличието на несъответствия в цифрите на обявени депутати с досиета.
"... има неща, има несъответствия, които лично мене ме смущават, значи досега при мен Лютви Местан никога не е излизал, не го защитавам, нямам нищо общо... тук го дават като голяма новина за Жан Виденов. Е, това за мене не е новина - поне двама премиери бяха с картончета... Да ви кажа само за несъответствията. ... Значи има депутат, който след това беше в изпълнителната власт, депутат, който имаше картонче, днеска не излиза никъде, ето сега не излиза... Значи ние сме гледали цифрите - има непълнота, ние сме гледали и Деветото, 35-ото Народно събрание /НС/, значи при нас цифрата е по-голяма, но само от Седмото, 36-ото НС, 37 и 38 НС - от 1225 ние сме пуснали 129 и то само в тази група. Не говорим за депутатите, които са от 39-ото и 40-ото НС, това е работа на журналистите, да вземат нашия доклад, съобразно с нашия доклад да направят сверка, в който сме обявили картончетата, да направят следното: и съответно да видят службите какво са им дали..."

Георги Коритаров: В. "24 часа" пише - "Петима депутати бяха скрити по искане на спецслужбите, имаше един нелегал от Пето управление, който не е обявен, две народни представителки от Седмото велико НС, които преминават на друга работа - и те не са обявени, един министър, много колоритен в едно първо правителство, също не е обявен, защо така? Евгени Димитров: 17 са не са пет, 17 са скрити, те са в рамките на този доклад, много, много са..."

И така, отново се сблъскваме с феномена - скрити досиета. По тези разкрития на Евгени Димитров също никой не взе отношение - нито от Прокуратурата, нито от Комисията. Дали излязоха всички досиета на политици? Преди няколко години в разговор с бивш разузнавач стана дума за това, че досиетата на определени политици и бизнесмени са реактивирани, за да бъдат предпазени по този начин от разкриване. Сам бившият вътрешен министър, генерал Богомил Бонев попита след оповестяването на досиетата на депутати: "Защо не извадиха депутат от ДСБ?". Бонев не уточни кого има в предвид, но обяви, че в сегашния парламент има сътрудници на Държавна сигурност, чиито имена не са оповестени.

Методи Андреев беше по-лаконичен: "На един разкрит има двама пропуснати".
Какви са слабите места в работата на Комисията "Евтим Костадинов"? Едно от тези слаби места е да се пускат списъци, преди да се викат и уведомяват визираните като хора с досиета лица. Поводът да обърна внимание върху това се съдържа в едно изречение на генерал Богомил Бонев в интервю пред в-к "24 часа", публикувано на 24 октомври 1997 г., в което изрично и достатъчно ясно е казал, че "някои от оперативните работници навремето са си измисляли вербовки".
Интересен и много важен момент е този, сега, когато се разкриват архивите на Държавна сигурност, кой ще провери следното твърдение: всяка специална служба е разполагала с арсенал от умения и техники за изработване на фалшиви документи. По този проблем, преди 10 ноември 1989 г. е имало проект на текст на строго секретен Указ на Държавния съвет, съгласно който Указ, Държавна сигурност е получила правото да изготвя и да използува в дейността си специални документални фалшификати, легитимирани като автентични.
Тук е логично да попитам: каква част от документите в архива на Държавна сигурност са истински, автентични и каква част от тях са брилянтно изработени фалшификати?
"Всеки български гражданин трябва да има право да попита дали по отношение на него е извършена разработка, вербовка, и по какъв начин са нарушавани неговите права, А не само обявяване и омаскаряване на имена" - каза депутатът от БСП, Георги Юруков по повод излизането на данни за негова принадлежност като агент към ДС. Принадлежност, за която той не е и подозирал, тъй като не е подписвал нищо, никога, при липса на каквото и да било доказателство за лична воля и съгласие.

"Има Резолюция на Съвета на Европа и тя много добре засяга тази тема. Тя категорично обявява, че не може да се обявяват категорично лица за принадлежност към репресивни апарати, когато липсват каквито и да било доказателства за изразена от тях лична воля. Ние част от Европа ли сме или не?" - попита Юруков от телевизионния екран.
Един бивш депутат и професор, Янко Янков, след 14 години настояване да му бъде даден достъп до така нареченото му агентурно дело, получава такъв достъп. Ето какво ми написа той за случилото се след като той и графологът експерт Димитър Генадиев Костов са се запознали с делото му на 4 август 2003 г. "...текстовете, намиращи се в посоченото дело, не са писани и не са подписани от Янко Янков, тоест, въпросното "Агентурно дело" е фалшификат.
Едва ли този случай е единственият, след като за Държавна сигурност е било практика от работното ежедневие да се изработват фалшиви документи. Питам: кой ще изследва при възникнали съмнения досиетата, за които се смята и твърди, че са фалшификати. И защо при налични съмнения за достоверността на документалния материал в едно агентурно дело първо не се говори с лицето, а след това да се обявява публично неговата принадлежност или сътрудничество към ДС?
С Постановление на военния прокурор от 2 февруари 2004 г. е било образувано следствено дело № ХVІ-3/2004 г., по което е прието за установено, че "неизвестно лице" от МВР е извършило "манипулации с документи", с цел да причини и е причинило вреда на гражданското лице Янко Николов Янков, но че наказателното производство следва да бъде прекратено, тъй като отговорността е погасена поради давност. Така завършва 15-годишното ходене по мъките за един бивш депутат, репресиран и лежал в затвора преди 10 ноември 1989 г.
Председателят на сега действащата Комисия, Евтим Костадинов подхожда твърде елементарно към проблемите, възникващи обективно в хода на разсекретяване на архивите на бившата ДС. "Ние спазваме буквата на закона" - твърди Костадинов, но това се оказа твърде недостатъчно, тъй като докато Комисията спазва закона в лицето на нейните членове, нарушава други закони и човешки права, с което усложнява нещата. Т. е. Костадинов не трябва да възприема спазването на този закон априори /знание, предшестващо опита - бел. Л. М./. Ако в Закона, по който работи Комисията "Костадинов" са налице несъвършенства и слабости, то те следва да бъдат променени и прегласувани в парламента, както неведнъж се е случвало с други вече приети закони.

Едностранното нарушаване на договора

Върху нещо твърде интересно обърна внимание бившият банков ревизор Кольо Парамов във връзка с разкриването на досиетата. "... аз съм подписал пет декларации, пет декларации за всичките отделни периоди. Държавата решава да ме разкрие, т. е. тя нарушава договора... Питам, аз мога ли да разкрия всичко онова, която аз знам? Не мога да го разкрия, ще стане много сериозно..."

Ще има ли разкрития на секретни факти и данни от обявени за агенти и сътрудници на бившата Държавна сигурност граждани? Казусът е твърде интересен и явно недогледан от авторите на Закона за разсекретяване на архивите на бившата ДС. А разкриване на секретна информация би била вече твърде неприятна за бившите служби. Тогава?
В този анализ не става дума за това дали се одобрява или не Закона на Касим Дал. Става дума за проблемите, които възникнаха в хода на разсекретяване на така наречените агентурни дела. И това е само началото с проблеми...
17 години в българското общество вървя спор дал трябва да се разкрият досиетата на доносниците, или да се разкрият всички досиета - и на служители, и на агенти, и на сътрудници на бившата Държавна сигурност. Поставянето под един знаменател на доносници, агенти, сътрудници и служители и начинът, по който продължава разкриването на така наречените досиета създаде в поколения българи впечатлението, че да се работи за националните интереси на държавата е дело позорно!

Предстои да се сформира Национална агенция за сигурност - предстои да се набират доброволци за сътрудници и агенти. Кандидати едва ли ще има при така внушаваното 17 години на гражданството лошо мнение за подобно сътрудничество. Това ли се цели?

Покрай излезлите списъци бе направено и интересно разкритие:
"... ДПС, които претендират, че са се борили срещу възродителния процес, а се оказва, че всъщност са помагали - разкри в интервю за електронната страница "Новото време", бившият човек на НДСВ, Емил Кошлуков. - Единственият човек от ДПС, за когото мога да кажа, че наистина е работил за турците, лежал е в затвора, е Ахмед Доган. Само Доган от тях може спокойно да каже, че не е бил доносник. Колкото и да не харесвам политиката на ДПС - не мога да си изкривя душата. За останалите съмнението, че са помагали на враговете на своя етнос, остава. Това е тежък удар по етническата партия, разбива устоите й."

В българския парламент работи депутат, партиен лидер, който е работил за турците! Дали това е минало или още продължава - едва ли някой ще се заеме да провери. Факт е, обаче, че ние отново сме единственият парламент, в който има народен представител, който е работил против страната си.

"Глупостта никога не минава граници - написа Станислав Лец - където и да настъпи, тя е на своя територия."

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене