2. Погледни без гняв назад!

"Няма" виновни за осемгодишния престой на медиците ни - всички са с принос

...Нима и Едните и Другите нямаха Пророк?
...Нима и Едните и Другите не проповядваха любов?
..Нима и Едните и Другите не се превърнаха в тирани?
...Нима и Едните и Другите не потъпкаха законите на своите пророци?"

Из "Технология на Съдбата", автор Любиша Георгиевски

Продължение от 24 юли

Вчера, един ден от свободата на медиците ни, стана ясно че либийската страна е връчила протестна нота срещу помилването на петте медицински сестри и палестинеца Ашраф. Много бе хубаво, това което се случи на 24 юли, когато българките кацнаха на родна земя, за да продължи безоблачно...

Най-странното от деня на посрещането на петте медицински сестри и палестинецът Ашраф бе, когато камерите на няколко телевизии показаха как на аерогарата бе стълпотворение от политици, депутати, партийци, редом с малцинството близки и роднини на лежалите доскоро с трикратно потвърдени смъртни присъди в либийски затвор.
И тези, които бяха допуснали поредица от грешки с бездействието си и съмнения в невинността на медиците ни, намериха начин да се появят пред камерите - ако не на летището, то поне в парламента.

Потрес предизвика появата на прясно избрания лидер на ДСБ, Иван Костов, който все още помним с думите: "Ами ако са виновни?" Този път неговата поява бе, за да назидава отново журналистите като им поясни, че не трябва да гледат назад към миналото, а да коментират и задават въпроси за настоящето.

Костов отказа да коментира дали трябва да има компенсации за медиците от българска страна. Помолен за коментар на обвиненията към него като министър - председател и Надежда Михайлова като министър на външните работи, Костов заяви: "Кой ме обвинява?! Не ме връщайте толкова далеч в миналото. Сега има нови събития и ще бъде проява на лош тон да ме връщате толкова назад. Ние сме направили всичко необходимо - самата комисия към министъра на правосъдието, която работи до последно, беше създадена по наше време. Това са фактите и аз не искам да се връщам към тях - ако възникнат нови факти, ще ги коментирам". И тъй като на тази електронна страница едно от посланията е, че без минало - няма бъдеще, то ще се върнем назад, за да се знае и не се повтаря вече никога...

Записи са оставили памет за това как в парламента, преди отпътуването на президента Георги Първанов Костов каза:
"Между България и Либия очевидно се водят преговори за съдбата на българските медици, но без да се обявява публично предметът на договорките, кои са посредниците и какви са позициите на страните в диалога," заяви депутатът от ОДС Иван Костов, който бе министър-председател по времето, когато бяха арестувани шестимата българи в Бенгази. Поради конфиденциалността на предприетите ходове не може да се каже дали те са правилни и приемливи за България", допълни той. Това изявление Костов направи дни преди посещението на президента Георги Първанов в Либия, което се проведе в последните дни на май 2005 година... Той констатира, че по делото срещу българските медици през последните три години нищо не функционира така, както трябва, а голямата грешка е била в смяната на защитата, защото това не се прави в хода на делото и действа разколебаващо.

Запитан трябва ли да се сложи край на тихата дипломация с Либия, преди две години Костов заяви, че няма никакво значение какво е мнението му по този въпрос, защото в момента преговорите са конфиденциални. "Тези, които решават въпроса, според мен го решават встрани от медиите. Не е ясно как се решава въпросът, водят се някакви преговори, ние не сме информирани за тези преговори и какво точно се договаря от страна на президента, неговите руски контакти и влияния в Либия, от страна на самото правителство, какво Соломон Паси е договорил... Просто ние не знаем."

Днес Иван Костов не разрешава да се коментира и припомня как неговата фаворитка за дипломат №1, Надежда Михайлова отзова българския посланик Кръстьо Илов една седмица след мерките, които той вече бе предприел, понеже не се е справил със ситуацията около скандала! След това отзоваване, което нямаше никакво логично обяснение, цели шест месеца в посолството на Либия България нямаше посланик и това продължи до септември, когато замина новият посланик Людмил Спасов.

Отзоваване, липса на посланик с месеци - как по друг начин може да се окачестви подобна ситуация, освен като скандална некомпетентност и политическо и държавническо безхаберие от страна на изпълнителната власт в лицето на правителството на Иван Костов. За една година българските дипломати успяха да изкопчат разрешение за свиждане с арестуваните само 3 пъти, като през това време от Външно се предоставяше изключително малко и най вече, неясна информация. Мотивът за тази непрозрачност бе - да не се пречи и отрази негативно някой коментар или информация на следствието срещу българките. В печата от Външно министерство се пускаха смехотворни съобщения, от рода на:

"Петимата български медици, които бяха задържани в Либия, ще останат в ареста вероятно още седмица. Български граждани няма да пострадат от либийското следствие", успокои след завръщането си Людмил Спасов, когото Външно изпрати точно заради този случай в Либия.

Или:
"Още не е повдигнато обвинение срещу задържаните в Либия български медици, те продължават да бъдат свидетели по случая за заразените със СПИН деца в болница в Бенгази", обясняваше говорителят на Външно Радко Влайков. "Имаме официални гаранции от либийска страна, че ще постъпи по най-благоприятен за българските граждани начин", закле се Спасов вече като посланик в началото на октомври 1999 г.

Това не се забравя, случило се е и ако забравим ще позволим да се случи отново.

Странно стоеше цялата суета на виновни за дългия престой в затвора на българките политици в деня на посрещането на медиците ни.
Журналисти и Соломон Паси забравиха за двамата обезглавени българи в Ирак, чиято жестока смърт тогава потресе обществото ни, но и върху този случай паси бе наложил медийно затъмнение. Нима едни са по българи от други, когато са в беда зад граница?
Да не забравяме и за българина, който бе взет наскоро за заложник - от Министерство на външните работи мълчат и не обелват и дума за съдбата на този наш сънародник, както и дали действат за неговото освобождаване.

"Завиждам на младите, които ще четат за този случай от учебниците по европейска история" каза министърът по европейските въпроси Гергана Грънчарова пред Агенция "Фокус"...- Когато става дума за такъв случай, за този случай, за спасяването на живота на хора, радостта е със силата на болка... Участвам в две последователни правителства, ангажирани с този случай по безпрецедентен начин. Следях отблизо петте посещения на бившия външен министър в Либия, визитата на президента Първанов, инициативите на българските евродепутати, най-вече огромната, отдадена ангажираност на всички институции на ЕС, градираната гражданска кампания в България и света - допълни Грънчарова.

Единственото, което може да се прибави към думите й е: Завиждаме на българите, които няма да са съвременници на подобни министри и дипломати като Паси, Михайлова, Грънчарова, Кунева. "Ангажираността на всички беше много сериозна", заяви на брифинг на СДС Надежда Михайлова, която е бивш външен министър, по повод завръщането на българските медицински сестри у нас, предаде репортер на Агенция "Фокус" - "Трябва да отдадем значимото на всички, които се ангажираха, а да не ги измерваме", завърши Михайлова.

"Спекулация е, че имам вина за медиците!" - каза Надежда Михайлова в дните, когато медиците ни все още се намираха в либийски затвор. - "Очевидно е, че процесът е политически и може да бъде решен с политически средства. Смятам за грешка отказа на правителството на Симеон Сакскобурготски да го оцени като политически процес. Колкото до това дали изпитвам вина - имаше сериозна спекулация. Казваха, че в МВнР сме знаели, но сме премълчали обстоятелствата около арестуването на медиците. Аз само ще кажа, че българското външно министерство по времето на нашето правителство успя да освободи 20-ина души, които също така бяха задържани. Разбира се, ще дойде ден, когато всички обстоятелства ще бъдат ясни."
"Политиката не е "дом за нежни души" и това трябва да се знае от всеки политик", коментира Надежда Михайлова обвиненията на роднините, че тези 8 години в затвора е можело да бъдат по-малко, ако екипът й се е справил по-добре. Тя не призна вина на екипа си за съдбата на българите. "Медиците ни бяха взети като заложници, за да се постигне освобождаване на атентатора от Локърби, както и нормализиране на отношенията с международната общност и ЕС", мотивира се бившият външен министър.

Сега, след като медиците ни бяха върнати и помилвани, вероятно ще се забрави скандалът, който предизвика заканата на Емил Узунов, съпруг на Валя Червеняшка - една от задържаните в Либия медицински сестри, който заплаши с убийство и саморазправа външната министърка. Отчаяният за съдбата на съпругата си Узунов бе отишъл на пропуска на Външно и бе поискал среща с Надежда Михайлова. Според охраната се държал агресивно. Пазачите отказали да го пуснат в министерството, понеже нямал уговорка. Мъжът обвинил Външно, че не прави нищо, за да отърве медиците от бесилото. По-късно Емил Узунов е бил задържан в столичното I РПУ, за да пише обяснения. Според говорителката на МВР Нина Селвелиева и шефа на I РПУ полк. Захари Захариев срещу него нямало да бъде образувано дознание, тъй като е предизвикал инцидента в състояние на силен афект.

"Ходих пет пъти до Либия" - се хвали днес Паси, а за цирковете и шоуто, които си позволи да прави с всяко пътуване - замълча, тъй като вероятно го приема като нещо естествено. "България е изключително много на мода в момента в САЩ с активното си участие в антитерористичната коалиция срещу организацията на Бен Ладен и "Ал Каида"" заяви външният министър Соломон Паси в радиопредаването "Неделя 150" на БНР.
Както вече бе публикувано в тази електронна страница Соломон Паси пак рева в деня на пристигането на медиците в родината. Той отново бе развълнуван въпреки че заради неговата "тиха дипломация" към драматичните събития в Джамахирията и флирта му със Сейф Ал Ислам, медиците ни бяха повече години в затвора "Джудейда"
Заради волните съчетания на Паси в дипломацията България предложи да бъде приета резолюция на ООН за снемане на международните санкции срещу Либия. ООН постави редица условия на Кадафи преди да приеме резолюцията, но нито едно от тях не беше свързано с освобождаването на българките. Кадафи изпълни условията и санкциите паднаха. Сестрите обаче си останаха в затвора и по-късно смъртните им присъди бяха потвърдени три пъти.

Следващата безумна инициатива на Паси бе страната ни безусловно да подкрепи кандидатурата на Либия за председател на Комисията за човешките права на ООН. Веднага след това Джамахирията осъди българките на разстрел. Как се озоваха на свобода българките вече знаем, и това се случи в противовес на Паси, който години наред убеждаваше, че е нужен "дискретен подход" спрямо Либия, и отказваше всякаква помощ, свързана с даването на публичност по случая.
Така че днес може категорично да изречем: Иван Костов, Соломон Паси и Н. Михайлова проявиха вопиюща некомпетентност, некадърност и бездействие, които обрекоха на дълги години затвор пет невинни българки.

"Българските медици, които се завърнаха днес от Либия имат право да търсят компенсации от отделни личности и граждани, за които считат, че имат повече или по-малко вина те да стоят осем години в затвора" - заяви в кулоарите на парламента депутатът от ДПС Юнал Лютфи. Остава Лютфи да поясни и както как ще стане това. Като водят дела срещу родни политици? В нашата правосъдна система? Та това ще е стрес, достоен за придобиване на неврологично заболяване и Лютфи го знае прекрасно. Ето защо вместо да пали фитила на търсене на предварително обречен реванш, по-добре би било Лютфи да назове имената на колегите си и предложи как ще се получат компенсации от тях.

Ще завърша как преди три години никой не искаше да влиза в първата делегация... Откъсите са от дебати и са взети от Стенографски протокол /с известни съкращения - бел. Л. М./ на проведено редовно заседание на Комисията по здравеопазване към 39-ото Народно събрание от 14 януари 2003 г.. На това заседание се дебатира проблемът със съдбата на делото на българските медици в Либия. Ето какво казаха тогава депутатите, участвали в заседанието:
Антония Първанова "...до колко е целесъобразно и навременно включването на такъв дебат в нашата комисия. Ние сме много закъснели сега да правим дебат за медиците в Либия. Делото от много време е в съда. Минал е периодът на следствието, когато бихме могли по някакъв начин да окажем възбуждането на експертни оценки. Делото е в много крайна фаза. Комисията по здравеопазване не разполага с юридическа и експертна възможност да окаже каквото и да било въздействие върху либийския съд. Независимо от политическите измерения на всички възможни тези, дали е независим или не е независим либийският съд, той се води в страната Либия като независим. Мнението на нашата комисия не може да бъде самостоятелно под формата на декларация или каквато и да била друга форма, изпратено до либийския съд. Това ще се счете като намеса във вътрешните работи и ще доведе до дипломатически скандал. В Министерството на външните работи има специален ресор, отделна дирекция, която се занимава с този въпрос. Има изработена стратегия и процедура, по която се водят контактите... ...Според мен, не е подготвено ние още повече да правим извънредно заседание по време на ваканция на парламента, още повече не се знае какво ще доведе едно такова заседание. Нашата комисия няма съответните компетенции и ресурси да контактува директно и да оказва каквото и да било въздействие. Вярно, че е късно, но да сме се сетили по-рано. БОРИСЛАВ КИТОВ: Позволете ми да честитя на всички Новата година. Искам да ви дам една малка предистория.
Първата институция, която се намеси беше Народното събрание. Тогава беше сформирана една делегация, в която никой не искаше да влиза
... В момента, в който целият български народ се интересува, ние е редно да бъдем съпричастни... ... Необходимо е да изслушаме междуведомствената комисия и да застанем зад всички български институции зад гърба на нашите колеги. Още тогава, когато посетих Либия бях убеден, че те са невинни в основното обвинение, в което ги обвиняват. ПРЕДС. АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми колеги, смятам, че дебатът е изчерпан."


Това е малка част от всичко, което се случваше в родината и което петте сестри едва ли са чували и знаят. Не ги подтиквам към реванш, прошката е нещо много благородно, но също така и паметта за случили се събития е нещо, което не бива да се загърбва.

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене