Кой ще спечели изборите? Да си спомним "загубата" на Ал Гор...

На лоши постъпки се учим без учител.
Сенека


Колко са гласували, кой води в предизборната надпревара в САЩ... Колко безсмислени движения! Сталин имаше една знаменита фраза: "Не е важно кой гласува, важно е кой брои бюлетините". Като си припомним Сталин, когото някои държавни администрации така обичат да прилагат и се върнем към кампанията, когато бе избран отиващият си президент - Джордж Буш - Обама май няма много шансове да се класира за президент. Въпреки че води пред опонента си Маккейн шансовете му за спечелване на поста далеч не са в кърпа вързани...

Истината за грандиозна фалшификация се разбира, когато вече е късно...

... В нощта на изборите 2000 година всичко изглежда ясно. В Ню Йорк Ал Гор е най-вероятният победител, щатът Ню Джърси дава предимство на Гор, прогнозите на наблюдателите са, че Ал Гор ще победи в Делауеър. Си Би Ес Нюз прекъсва програмата си, за да съобщи нещо много важно - щатът Флорида е гласувал за Ал Гор. Си Ен Ен също съобщава, че Ал Гор е победил и във Флорида, след което по Фокс Нюз обявяват за победител в надпреварата за президент другия кандидат - Джордж У. Буш във Флорида, което значи, че той ще е новият президент... Новият президент, другият победител, след като Ал Гор вече е чул резултатите и е изрекъл: "Бог да ви благослови, Флорида!"
Тогава малцина от американците са наясно, че човекът, който обявява Буш за победител по Фокс Нюз е не друг а първият братовчед на Джордж Буш-младши, Джон Елис, който е дежурен редактор в тази телевизия. Елис взема решението еднолично и обявява Буш за победител във Флорида, което го прави и победител в изборите за президент на САЩ.
Към този немаловажен факт се прибавят и два други: братът на Буш, Джеб, е губернатор във Флорида, а преброител е председателят на предизборната кампания на Младши. Това се оказва предостатъчно като начало, резултатите в медийното пространство да се обърнат в полза на Джордж Буш и нещата да поемат към крайната цел - Джордж Уокър Буш-младши да стане 43-ят президент на САЩ и то като кандидат от Републиканската партия.
Днес, на 4 ноември 2008 година, ден преди изборите за президент на САЩ кандидатът от Демократическата партия Барак Обама уверено води пред своя съперник - републиканеца Джон Маккейн, предаде РИА Новости.
Според допитване, проведено от американския вестник "USA Today", за Барак Обама ще гласуват 53 на сто от гласоподавателите, а за Джон Маккейн - 42 на сто. Според социологическото изследване проведено днес от Ройтерс Обама получава 51 на сто, а Маккейн - 44 на сто.
В САЩ нямат Ден за размисъл и до последната минута кандидатите за президентския пост обикалят и агитират избирателите в своя полза.
Но да продължа с така наречените "най-оспорвани избори" от 2000 година...
Нещата тогава се решиха с повторното преброяване на бюлетините на ръка, подадени в щата Флорида. Ако Върховният съд на САЩ се произнася в полза на Буш като откаже ръчното преброяване на спорните бюлетини, това ще бъде краят на изборната борба за Гор, подчертава в тези напрегнати часове главният адвокат на демократа, Дейвид Бойз тогава.
Докато се очакваше да бъдат излъчени 25-те представители на Флорида в Избирателната колегия, която на 18 декември да се събере, за да определи бъдещия американски президент. Докато адвокатите на двамата претенденти се готвеха да се явят пред Върховния съд, за да защитят аргументите си относно ръчното преброяване на бюлетините, магистратите решават да бъде преустановено броенето им, започнало само ден преди това...

Преброяването, което се оказа ненужно и бе прекъснато...

Все още в САЩ се помни как най-гледаните телевизии Си Ен Ен, Ен Би Си и Ей Би Си предаваха 24 часа само информация за хода на преброяването. Демократите обвиняваха противниците си в нелоялни действия и изборджийски номера, а републиканците подканяха опонентите си да отстъпят в оспорването на резултатите. Междувременно, нарочно подбрани, коментари на граждани по телевизията бяха изцяло в тона "да свършват по-бързо, ставаме за резил".
Една от основните причини за проточилото се преброяване бе архаичната избирателна система, наложена от Джеферсън преди повече от 200 години, за да се направи компромис между интересите на малките и големите щати. В битката се намеси и съдебната система: водещите в гласовете републиканци оспориха правото на опонентите си да искат ново преброяване. Един съдия постанови, че са валидни само тези обжалвания на резултатите, които са подадени до 17.00 часа в съответния ден. Демократите обжалваха това решение и съдът от по-горна инстанция определи, че е неправомерно да се стопира искането за повторно преброяване. Републиканците контрираха, като предизвикаха друго решение, според което резултатите от повторните преброявания не бива да се считат за официални. С други думи - който броил, броил...
Появи се информация за 60 000 загубени бюлетини, за предварително заложени по 2000 гласа в полза на Буш в електронните системи за преброяване...
Джордж Буш официално бе обявен за победител на изборите за президент на САЩ. Щатският секретар на Флорида Катрин Харис направи това, след като получи резултатите от окръзите, където се е извършвало повторно ръчно преброяване. Преднината на Буш бе 537 гласа, при почти 6 милиона гласували. Буш трябваше да изчака изхода от серия съдебни искове, преди да може да се нарече президент на САЩ. След като за трети път през последните две седмици бе обявен за победител в щата Флорида, на чиито гласове в момента се крепи изборът на 43-ия американски президент, губернаторът на Тексас веднага излезе с кратка реч, в която обяви, че изборите са свършили, и благодари за оказаната му чест. "Гласовете бяха броени, пак броени и преброени на ръка и е време те да се зачетат", заяви Буш, като призова Ал Гор да се откаже от съпротивата.

За крушката и опашката...

Днес малцина си спомнят, че Джо Либерман, кандидат-вицепрезидентът на Ал Гор, нанесе най-тежкия удар върху надеждите на Буш за скорошен успех, като каза, че тъй като броенето е било непълно и неточно, и той и Гор нямат друг избор, освен да го оспорят по съдебен ред. Либерман намекна, че Катрин Харис е побързала да удостовери изборите, за да се хареса на Буш, на чиято кампания във Флорида тя е съпредседател. Най-големият окръг във Флорида, Маями-Дейд, реши, че не може да свърши броенето на ръка навреме, от което по всяка вероятност демократите загубиха хиляди гласове. Катрин Харис усложни още повече нещата, като отказа да зачете резултатите от Палм Бийч, с претекста, че преброителите изтървали крайния срок с няколко часа. Според информация на сп. "Тайм", отхвърлените резултати от Палм Бийч са могли да обърнат нещата, като дадат Флорида на Гор със 192 гласа предимство.

Кои бяха бюлетините, които бяха отхвърлени? Грег Паласт, редактор за списанието Harper's, световно известен разследващ журналист, пръв разкри крупните манипулации на президентските избори през 2000 за предаването "Нощни новини" на Би Би Си.
Правителствени експерти по статистика, които се занимават отдавна с проблема на "фирата" в избирателния процес, бяха изчислили, че 54 на сто от бюлетините, хвърлени на боклука, са гласовете на черни гласоподаватели. Как може 2 милиона бюлетини да станат негодни? Случаен белег, блокирала машина, двукратно перфорирана карта бяха достатъчни за целта. Както се казва: лесно е да си изгубиш гласа, особено когато някои политици желаят да го изгубиш...
Паласт констатира, че във Флорида, окръг Гадсдън има най-голям процент черни гласоподаватели и съответно, най-голям процент на негодност. Един на всеки 8 гласа, подадени през 2000 г., не е преброен. Много гласоподаватели пишат на ръка "Ал Гор". Оптическата преброяваща машина отхвърля автоматично тези бюлетини, защото приемат "Ал" за "случаен белег"!
Журналистът, разследващ за Би Би Си научава и че в съседния Талахаси, столицата на щата, негодност на гласове почти няма: всеки подаден глас е преброен. Разликата? В окръг Талахаси - населен преди всичко с бели - белият гласоподавател поставя бюлетината си директно в оптичните скенери. Ако те регистрират "случаен знак", гласоподавателят получава веднага нова бюлетина с указания как да я коригира. С други думи, в белия окръг, ако направиш грешка, получаваш друга бюлетина. В черния окръг, ако направиш грешка - бюлетината ти се изхвърля.

И институциите не помогнаха...

Комисията за защита на гражданските права на Съединените щати разрови преди осем години вонящия куп отхвърлени гласове и заключи, че от 179 855 бюлетини, обявени за невалидни от чиновниците във Флорида, 53 на сто са гласове на гласоподаватели афро-американци. Според тази Комисия, се оказа, че във Флорида такъв глас е 10 пъти по-вероятно да бъде отхвърлен от този на белия гласоподавател. Членът на Комисията за защита на гражданските права Кристофър Едли, декан на юридическия факултет на Калифорнийския университет в Бъркли, провежда флоридското изследване в национален мащаб. Неговият екип установява смущаващия факт, че станалото във Флорида е типично за страната. Филип Клинкнър, статистикът, който работи върху разследванията на Едли, констатира: "Изглежда, че около половината от всички негодни бюлетини в САЩ, около 1 милион гласове, са подадени от цветнокожи гласоподаватели".
По време на президентските избори през 2000 г. гласовете на 1,9 милиона американци не бяха преброени. Техническият термин е "негодни гласове". Купчината бюлетини, изхвърлени на бунището, имаше определено тъмно оцветяване: около 1 милион - половината от отхвърлените гласове, бяха гласове на афро-американци, макар те да представляваха едва 12 на сто от всички избиратели...
Тази година афро-американците, амбицирани от изборните фалшификации от 2000 се надяват да получат своя шанс да се зачетат гласовете им при преброяването.
В деня, в който съвместната сесия на Конгреса и на Сената трябваше да потвърди резултатите от изборите, Ал Гор, в двойната си роля на бивш вицепрезидент и председател на Сената, ръководеше заседанието, което официално щеше да обяви Джордж У. Буш за новия президент. Ал Гор бе принуден да заяви: "Въпреки че съм дълбоко несъгласен с решението на съда, аз го приемам. Това, от което имаме нужда сега е обществено съгласие. Имаме нов избран президент".
Всички американски гласоподаватели бяха принудени да осъзнаят, че Върховният Съд, а не народа на Съединените Щати, са решили президентските избори от 2000 година. Нито един сенатор не подкрепи афро-американците в тези избори. На конгресмените афроамериканци, които един след друг оставяха своите писмени възражения без подпис на сенатор, им е казано да си седнат и да мълчат, съгласно глава 18, раздел 3 от Кодекса на СAЩ, в която е указано, че дебати не са разрешени по време на съвместната сесия на Конгреса и Сената.
Това бе причината лимузината на Буш да бъде замеряна с яйца и да бъде спрян церемониалният парад. Традицията новоизбраният президент да излезе от лимузината и пеша да доизвърви пътя до Белия дом бе отложена! Оказа се, че в историята на САЩ нито един президент не е бил принуден да се крие в колата си до Белия дом от народната любов...
Така се стигна до днешното положение - Америка да води войни, които не завърши, цената на петрола да скочи, нито един терорист да не бъде заловен и като финал, страната бе разлюляна от сина финансова криза, която плъзна по света...

Можеше ли светът да е различен, ако Буш не бе "избран" с фалшификации на изборите?

Ще припомня част от едно интервю на писателя Кърт Вонегът, който уви, вече не е сред живите. Интервюто бе дадено пред българската журналистка Кристина Патрашкова: "Самият Джордж Буш казва: "Скоро няма да бъда президент", и нищо друго не го вълнува... Буш не е направил нищо добро досега. Той е напълно некомпетентен. Хората, които можеха да се държат добре в неговата администрация, като Колин Пауъл например, не успяха да постигнат нищо. Те нямат силата да го направят заради него...
...Според външната политика на страната, ако сме достатъчно ядосани, значи сме съвършено подготвени да унищожаваме хора. В цялата история на света има само една нация, която е достатъчно луда, за да използва атомни бомби срещу цивилни. И това сме ние. Съжалявам, но подобно поведение въобще не ми харесва..."
Това са думите на Курт Вонегът, според когото "Джордж Буш е такъв тъпанар, че навярно си мисли, че Питър Пан* е умивалник в публичен дом!"
Един друг велик интелектуалец, Харолд Пинтър, носител на Нобеловата награда за литература също бе безпощаден към американския президент Буш по време на неговия мандат: "Буш и неговата клика се готвят да контролират целия свят и естествените му богатства. И постигат целта си с убиване на хора."

Трябва ли да съжаляваме, че Буш си отива?

Истината е, че този миг трябва да стане повод за всеобща радост...
Писателят и драматург Харолд Пинтър нарече нападението срещу Ирак "повод за срам за всеки британец". В очите на нобелиста премиерът Тони Блеър бе "хулиган и циник", a Буш - "престъпен каруцар". "Да се тероризират другите е дългогодишна американска традиция", каза Пинтър през октоври 2002 г. Всеизвестна е подканата му към американския президент да прокара сандвича си с чесън с чаша иракска кръв!
"На САЩ и Обединеното кралство не им пука за иракския народ - написа през 2003 г. Пинтър в авторитетния "Гардиън". - Избиваме ги от години със страшни бомбардировки и брутални санкции, които лишават стотици хиляди деца от животоспасяващи лекарства. Много от тях вече са мъртви или умират поради ефекта на обеднения уран, използван във войната в Залива. Западът се показа тотално безразличен към тези факти. А се планират и по-нататъшни масови убийства..."
Ще припомня и речта на Харолд Пинтър при получаване на почетна степен в Университета в Торино, когато той изрече:
"Американското правителство е кръвожаден звяр!" Пинтър заяви тогава: "Съединените щати смятат, че загиналите 3000 души в Ню Йорк са единствените, които имат значение. Те са американски жертви. Другите загинали са нереални, абстрактни, без значение. Загиналите 3000 души в Афганистан никога не се споменават.
Радиационните нива в Ирак са ужасяващо високи. Раждат се бебета без мозък, без очи, без гениталии. А от ушите, устата или анусите - когато ги има - изтича само кръв… ... Твърди се, че напоследък е била предотвратена терористична атака с отровен газ в лондонското метро.
Но някой друг ден такава атака може наистина да се състои. Хиляди ученици пътуват с метрото всеки ден. Ако станат жертви на атака с отровен газ, отговорността за смъртта им ще легне изцяло върху раменете на нашия министър-председател. Няма нужда да казвам, че той не пътува с метрото..."

*   *   *

Не изтеглил войските си от Ирак, Буш бе готов да удари Иран. Съпричастието на България в авантюрата му в Ирак опозори държавата ни с това да участва в една чужда война. Ще се повтори ли същото и в Иран? В момент, когато цените удрят тавана, доларът главоломно пада, администрацията на Буш е на път да си отиде, но какво остави?
Политиката не е непременно цинизъм. Все пак политиците са хора и се заемат с тази професия, за да създават просперитет на други хора. Поне така твърдят учените... Защото обаче в повечето случаи се получава обратното?
Обама или Маккейн ще е следващият президент на Щатите? Нещата в САЩ не винаги се решават край изборните урни, пък и това всъщност няма кой знае какво значение, ако правителството на България води достойна политика, като суверенна държава...

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене