СДС - те се сражаваха за себе си


Една общност, наречена членска маса на СДС, преброена на едва 9820 души, изостави седмичната си почивка и отиде да гласува на първични избори за ръководство на синята партия. По американски образец налице бяха две интегрални бюлетини - за лидер и за ръководство на сините, шестима души кандидати се втурнаха към така удобния лидерски пост, но както се оказа в края на изборния ден - нещата ще се решат на балотаж. По новобългарска традиция, в изборния ден беше съобщено и за нарушения: в Сливо поле липсвала стаичка за гласуване. Като че ли там синият електорат е задръстил уличното селско движение и е напирал да пусне глас за лидер и ръководство на партията!
В Харманли пък пускали бюлетините в подвижен автомобил, на трето място - изборните секции липсвали и след часове се оказали на други адреси. С една дума: веселба! На четвърто място пък председател на избирателна секция си занесъл урната у дома - за всеки случай и за по-сигурно! И ако попита човек: защо го правят: веднага ще получи отговор, за да зарадват комунисти, монархисти и всякакви други -исти за Коледа. Друга причина едва ли има!

"За повечето членове днес е един празник", заяви полусваленият сегашен лидер на СДС, Пламен Юруков, като не пропусна да отбележи, че има голямо оживление в сините редици. Така бе даден отговор и на въпроса: защо Юруков ошумя така безславно от лидерския пост. Какви членове имат към днешна дата сините, че Юруков говори "за повечето членове"? Че цялата членска маса, както я дават статистиците е два концерта на Азис! И за какво оживление иде реч, след като синята партия се стопи почти до санитарния минимум?
Колкото повече слуша и чете човек, толкова повече го избива на гняв: та само трите най-големи града в България да гласуваха едно време и сините побеждаваха! А днес от синьото и сянка вече не остана, въпреки че никой не се чувства виновен! Те се чувстват единствено и само готови за лидери - а, че синята идея бере душа и е на командно дишане, че хората, които излизаха обнадеждени по улици и площади, за да гласуват и променят нещо в живота си, в държавата - това на отиващият си лидер на СДС му се привижда като "оживление"! Пари да му плащаха от тройната коалиция, ДДС да му бяха опростили върху търговията с кафе - пак нямаше да говори толкова самоотвержено в тяхна полза.

Мартин Димитров, Иван Сотиров, Петър Паунов, Румен Христов, Александър Йорданов и Цоньо Ботев. Както казваше баба - хвани единия удари останалите!

Кой знае Мартин Димитров, кой е чувал за него? Освен, че пребивава в парламента и чат пат взема думата, без последици и без полза.
А така нареченият Иван Сотиров? Че той в махалата си не може да събере гласове за лидер, а се е наредил за баш шеф в национален мащаб!
Да не отварям дума за кюстендилския общинар, който имал топли, сърдечни връзки с червени и поне още два цвята политически опоненти. Или говоря за Румен Христов, който хвърли на оцелелите сини симпатизанти една версия на ръба на лъжата, за присъствието си в правителството на Любен Беров. Че уж бил в това правителство, защото имало решение на СДС - само че такова решение нямаше... Едно е да лъжеш в любовта - друго - в политиката, а твърде лошо - когато си осветен от прожекторите. Но нейсе!
Александър Йорданов, за когото в първите години на демократичния преход бе известно, че е завършил института за детски учителки, сега вече е с аспирантура, дисертация, номенклатурни постове по време на прехода и три пъти посланик. Но едно са постовете в биографията, а далеч по-друго - лидерската позиция в една тежко болна партия. Трябва харизма, трябва риск, устрем, а не рутинни изявления и предпазливи приказки в медиите. С какво може да плени Йорданов колцината останали сини симпатизанти? С постовете, които е заемал? Или с факта, че е намалил личното си тегло и то чувствително. Едва ли.
И накрая - Цоньо Ботев, един областен администратор, който вършеше добре работа, но годините го промениха съществено и необратимо в спокоен, номенклатурен, син кадър.

СДС няма полза от машинното инженерство на Иван Сотиров, конструкторството, полупроводниковата и промишлена електроника на Цоньо Ботев, агромаркетинга на Румен Христов, адвокатстването на един общински чиновник като Паунов, непрактикуваните учителски умения на Александър Йорданов, или непрактикуваната пазарна икономика на Мартин Димитров. Нито СДС, нито малцината останали негови симпатизанти имат необходимост от такива лидери, утвърдени номенклатурни кадри на прехода.

Напоследък доста се говори за визия при политиците - защо не поканиха от Франция, САЩ или Великобритания експерти, които да преценят визията на всеки един от претендентите за лидерския син пост. Навремето един Сегела отвори очите на сините, като заяви в прав текст, че Желев му напомнял на портиер! Така се стигна и до ушиване на костюми на желев, смяна на ризи, обувки, прическа, за да стане малко по-приемлив за избирателите. А днешните шестима - кой от тях има харизматично излъчване, кой би привлякъл хората отново в сините редици? Защо не потърсиха хора, които имат опит и традиция в това?
Нямам обяснение по каква причина Владимир Кисьов, председател на Националната комисия по провеждане на вътрешнопартийните избори в СДС призна, че: "Това е възможност по един нормален начин да се открои демократичния вот - без напрежение и без манипулации".

Демократичен вот - да, но за България, партийните предварителни избори за ръководство - са по-скоро като приказката: "Видяла жабата, че подковават коня и тя вдигнала крак". Неделните избори за ръководство на синята партия направиха лоша услуга на самата партия, тъй като всички разбраха, че в СДС проблемът е кой да води бащина дружина, а не как да станат силна опозиционна сила и фактор в задаващите се след 10 месеца парламентарни избори, за да бъдат полезни с делата си на избирателите.
България все още не е нагодена за такъв вид избори, както това се прави в Щатите например. Даже червените не си позволяват лукса да го удрят на първичен изборен стриптийз само с партийни членове, за да бъде определено ръководството на БСП демократично. Кой ти знае от мнозинството избиратели, че са гласували само членове на СДС - гласоподавателите четат единствено, че в 60 на сто от седесарите - т. е. 60 на сто от 9 820 са гласували за лидер! И в съзнанието им се загнездва, че седесарите нямат и 10 000 души.
Бившите симпатизанти на синята идея не ги интересува, че е имало над 200 изборни секции, или че в Крушаре, Вълчидръм, Генерал Тошево и прочие населени места имало нарушения! Те си искат онази синя идея, онези времена, онзи подем, които бяха методично и тъпо разрушени от комплексите и егоцентризма на президентите Желев и Стоянов, от премиера Ф. Димитров, от късния Иван Костов, от лъжите, вълшебството на политиката, което направи приказно богати политиците. Тази идея и това СДС си искат хората, но уви те няма да се върнат.
Какво остана от онова СДС? 20 души гласували в столичната община "Витоша"? 118 във Велико Търново, 250 във Видинско, 418 в Плевенско, 70 души в Сливен, 220 в Габрово, 30 в Бургас, 219 в Кюстендилско и 100 гласували в Ловешко, 120 в Казанлък и 170 в Перник, 108 в Дупница... Спирам дотук жалката статистика, за да дам малка представа за трагичното положение на бившата синя идея и някогашната й всенародна подкрепа.

Това ли искаха да покажат новите обитатели на "Раковски" 134? До какви драматични размери се е стопило някогашното СДС? За никого не е тайна, че отдавна контролът в политиката на сините им се изплъзна, нито пък е нещо ново да се каже, че те изпуснаха лично и генерално нещата от ръце.
"Доволен съм от активността, който постигнахме!" каза вчера залезлият бързо лидер на СДС, Пламен Юруков. Че той, ако е доволен от такива резултати и в бизнеса си, досега да е заминал да проси и спи под Лъвов мост!

Всеки изкушен от политическите работи е наясно, че едва ли роднините на кандидатлидерите за СДС са ги тласнали към приключението да се борят за да оглавят това, което остана от синята идея. Зад всеки един от шестимата претенденти стоят нечий интереси, договорки, сделки с по-далечен прицел или най-елементарно поставяне на удобен човек.
Не зная чий светъл ум сътвори идеята да се провеждат първични избори за лидер, след като остатъците от партията в страната са повече от символични. Проведените избори за лидер и ръководство на СДС подариха на политическите опоненти на сините трагичната статистика за състоянието на бившата опозиционна сила. И то в ситуация, когато на всеки втори е известно, че неосъщественият ни монарх гастролира в страната, за да разбие двуполюсния модел в политиката, като на единият от полюсите стоеше стабилно СДС. До следващите избори царедворците със сигурност ще заминат от политиката, тъй като не могат да докопат нужните няколко процента, за да се намърдат отново в парламента. И точно когато управлението на тройната коалиция се провали и у нас, и в Европа, точно когато две от трите управляващи политически сили имат сериозни проблеми от електорално и криминално естество, а третата - БСП показа, че изобщо не се е променила...

Точно тогава вдясно зейна празнота и СДС тръгна да прави тъпи полети над кукувичето си гнездо с някакви първични избори за ръководство! Тръгна да показва без някой да го насилва до какви цифри са се стопили избирателите му, как членската му маса не може да изпълни и половин селски стадион. Кой роди изтърбушената идея да си простират кирливите ризи сините и да правят обществено и европейско достояние връхлетелите ги халюцинации, че разполагат с някакво влияние? Влиянието се оказа най-елементарна вербална подкрепа, а с такива данни трудно ще имат място в следващия парламент.
Няма спор, че това се върши целенасочено, след като е кристално ясно, че за социалистите - на бой отиват само старците, монархистите са аут, а хората на Доган мълчат и работят усилено като стягат редиците и купуват медии...
Времето отдавна не е на СДС, за жалост на излъганите стотици хиляди надежди. Новият им лозунг би следвало да бъде "Обичахме се толкова много...". Ако имаше полза и смисъл от разголване на партиите с някакви първични избори - социалистите първи щяха да го направят. Но го пропуснаха.

Не вярвам в случайните неща, не вярвам и да има безплатен обяд. Остава да се уточни: кой колко и от кого получи, за да хукне да си играе на такова нелепо преброяване на верния електорат. Всяко нещо има просто и сложно решение. Вместо да седнат в синята централа юнаците кандидатлидери и да се разберат по мъжки и в интерес на избирателите си, те тръгнаха да демонстрират наляво и надясно колко стават за лидери и колко са неповторими. Остава да си намерят и избиратели за парламентарния вот, че без тях ще стърчат като къща без покрив.

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене