2.Барак Обама - необходимите илюзии?

Продължение от 15 Декември 2008 г.

Докато отиващият си президент Джордж Буш приклякваше умело, за да избегне ударите от двете хвърлени по него обувки от иракски журналист, 538 членове на Електоралната колегия в САЩ се събраха в административните центрове на 50 щата и Федерален окръг Колумбия и официално гласуваха за президент и вицепрезидент на страната. Така Обама, според Конституцията на САЩ е вече официално новият държавен глава на Щатите. Що се отнася до Буш и в най-лошото има зрънце добро. Импровизираните му разходки в Близкия изток му показаха колко "обич" и "признателност" е оставил в сърцата на тамошното население след разрухата, която донесе на Ирак и Афганистан.

На Обама в никакъв случай няма да му е лесно, тъй като и демократи, и републиканци вече висят на врата му, както с несполучливите си политически решения от близкото минало, така и със съветите, които не спират да дават, даже когато не са им искани. "Затворът в американската база в Гуантанамо, трябва да продължи да действа за неопределен период", каза в интервю за телевизия Ей Би Си американският вицепрезидент Дик Чейни, въпреки, че е наясно с обявеното решение на Обама да затвори Гуантанамо.
Някой помни ли как демократът Бил Клинтън заплашваше с разширяване на конфликта на Балканите, ако САЩ не пратят войски в Босна. Едва ли. А тогава преговаряха шефът на Пентагона Уйлям Пери и руският министър на отбраната Павел Грачов в търсене на формула за участие на руски войски в многонационалните мироопазващи сили в този район. Докато Русия не даваше съгласието си нейни войски да участват под командването на НАТО, САЩ се бояха да допуснат руснаците до секретна информация на Алианса, което неминуемо щеше да се случи, ако се стигнеше до съгласие за участие на двете суперсилни държави под едно командване.

Днес Обама е на път да изостави този район от приоритетите си, тъй като в редица други точки на света Буш му е заложил достатъчно нерешени проблеми.
Повече от едно десетилетие Щатите, които винаги са имали свои вътрешни проблеми, бяха в апогея си в ролята на хегемон в тази част на света, и то водени единствено от имперските си амбиции. Една държава, в която са налице близо 300 говорими езика, докато официално се демонстрираше колебание дали да бъде обявен английския език за официален, една държава, в която близо 7 милиона не говореха английски, а имигрантите навлизаха с родните си езици, бе тръгнала да определя дневния ред на Балканите по отношение на етнос, самоопределение, права и свободи. Една държава, в която коренното население все още е в резервати с особен статут на социализация и права - загърби всичко това за да влезе в ролята на ментор за други държави, предизвиквайки или използвайки гражданските им конфликти.

Не всичко, което възприемаме е това, което реално се случва - показва непрекъснато животът. Носителят на "Оскар" Иржи Менцел твърдеше, че аутсайдерите стават политици. Историята ни дава много примери за това, но често правилото има и изключения. Ще бъде ли новоизбраният президент на САЩ Барак Обама изключение от версията за аутсайдерите? Поне борбата на Белия дом показа, там предстои да влезе един много добре подготвен, амбициозен, патриотично мотивиран президент. Това обаче е на влизане в Белия дом, добре би било да останат поне някои от показаните качества от Обама и в края на мандата му. Все пак нека не забравяме, че за разлика от Обама, при Буш мнозинството бе наясно, че управлението му ще донесе криза, спад на авторитета на Щатите и още много негативи и когато това се случи почти никой не бе изненадан.
Всеки трябва да прави това, което може - това е пожелание, което при политиците се сбъдва чак, след като влязат във властта - една особеност, която върви със спецификата на тази професия. Доколко ще може, доколко ще успее Обама да изпълни предизборните си обещания, или поне част от тях, за да вдигне задокеанският колос на крака - тепърва ни предстои да се убедим.
В момент, когато САЩ изпитва всички негативи на финансова и икономическа криза, любопитно стоят цифрите, за военните операции, включително и тези на разходите във войните в Ирак и Афганистан. Според Доклад, разпространен вчера, 904 млрд. долара е струвала демонстрацията на мощ и диктат на досегашната администрация на Белия дом в няколко континента от 2001 г.. Очакванията са разходите да достигнат 1,7 трилиона до 2018 г., независимо от желанието за големи съкращения на мисиите в чужбина и коренна промяна в досега водената политика на агресия.

Златното правило: Бързай бавно!

В дипломатическите кръгове едва ли ще бъде подминат фактът, как новоизбраният президент на САЩ Барак Обама не отговори на поздравленията на президента на Беларус Александър Лукашенко и на руския лидер Дмитрий Медведев. И то след като се бе свързал с ръководителите на Австралия, Великобритания, Германия, Израел, Канада, Мексико, Франция, Южна Корея и Япония, за да им благодари за поздравленията с изборната победа. Този прибързан жест Кремъл едва ли ще забрави и в удобен момент ще покаже на младия демократ, че най-вредното в политиката е да се прибързва.

"Стивън Кийпс ще бъде най-вероятният нов шеф на ЦРУ", писа тези дни авторитетният Newsweek, като уточни, че през 90-те години на миналия век Кийпс е бил шеф на американската агентура в Москва. В момента 57-годишният Кийпс е зам.-шеф на ЦРУ, но има в актива си факта, че добре познава Русия, владее руски и има 12 години стаж зад граница. Дали Обама ще размисли след прибързания жест на демонстрация на пренебрежение към Кремъл веднага след спечелването на изборите - дали новият обитател на Белия дом ще изостави конфронтацията и я замени с прагматична политика с Москва - времето ще покаже. Човек никога не знае, как собственото му поведение може да се обърне срещу самия него в даден момент...

За ПРО - против ПРО?

"Новоизбраният президент на САЩ Барак Обама е заявил пред полския президент Лех Качински, че възнамерява да продължи с плановете за разполагане на елементи от американския противоракетен щит в Полша, разпространи АФП.
Варшава също даде рамо на тази новина, с официално прессъобщение, в което бе записано следното: "Барак Обама подчерта важността на стратегическото партньорство между Полша и Съединените щати, той изрази надежда за продължаване на политическото и военно сътрудничество между нашите две държави".
"Той каза още, че проектът за противоракетен щит ще продължи", се казва в изявление на президента Качински, след като двамата са провели телефонен разговор.
"Избраният за президент на САЩ Барак Обама не е правил каквито и да било изявления по повод перспективата за разполагане на елементите от ПРО, в хода на телефонен разговор с президента на Полша Лех Качински", опроверга тези съобщения помощникът на полския президент Михал Каминский.
"Аз бях свидетел на разговора между Лех Качински и Барак Обама", заяви Каминский. По неговите думи, "новоизбраният американски президент не направи никакви изявления за противоракетния щит". Говорителят потвърди, че е бил проведен разговор, при който "лидерите са обсъдили двустранните отношения, но Барак Обама не е дал гаранции за продължаването на многомилиардната програма за разполагане на ПРО".
Всъщност Барак Обама отказа да гарантира разполагането на елементи на американската противоракетна отбрана /ПРО/ на територията на Полша, заяви негов говорител, коригирайки информацията от пресслужбата на полския президент Лех Качински.
В познатия стил да се използва удобно, възникнала неловка ситуация, руският външен министър Сергей Лавров заяви, че предложенията относно противоракетната отбрана /ПРО/, които САЩ предадоха на Русия наскоро, са недостатъчни... Документите относно съкращаването на настъпателните въоръжения и ПРО, които ни бяха предадени, не съвпадат напълно с принципните договорености, които бяха постигнати по-рано", посочи Лавров пред журналисти в Шарм ел Шейх. По думите на първия дипломат на Русия, в американските предложения не били описани механизмите за контрол на количеството стратегически заряди и техните носители.

"Русия няма да разположи ракети в Калининград, ако САЩ се откажат от ПРО в Източна Европа", заяви МВнР на Русия. Зам.-министърът на външните работи на Русия, Александър Грушко поясни: "Ако САЩ се откажат от разгръщането на ПРО, тогава ще отпадне необходимостта от приемане на мерки за сигурност от руска страна" уточни Грушко.
Междувременно информационните агенции на Стария континент разпространиха, как кметовете на 15 чешки града са настояли новоизбраният президент на САЩ Барак Обама да се откаже от намеренията на територията на Чехия да бъдат разположени елементи от американската система за противоракетна отбрана. Според проучване, 70 на сто от чехите не одобрявали разполагането на американски радар в страната.

Против разполагането на ПРО се обяви и италианското правителство. Италия не скри, че лобира срещу плановете на САЩ за разполагане на елементи от американската система за противоракетна отбрана в Европа. Премиерът Силвио Берлускони показа, че иска да използва близкото си приятелство с руските лидери, за да работи заедно с Вашингтон и Москва, за да бъдат избегнати опасенията, че може да се стигне до нова студена война.
В интервю за вестник "Ла Република" италианският министър на външните работи Франко Фратини посочи, че Берлускони може да играе ключова роля за руско-американските отношения. Според Фратини САЩ трябва да се откажат от плановете си за противоракетен щит в Европа, за да не се стигне до това Русия да отговори като разположи свои ракети по границата с Полша.

Проблемът Иран, Афганистан, Ирак - хвърлени на вятъра милиарди

Ще бъде ли в състояние новоизбраният президент на САЩ да промени външната политика, доколко това е в неговите ръце и възможности и доколко е зависим от сили, стоящи зад кулисите на Белия дом? Прогнозата на политолози и експерти е, че Обама няма да може да промени радикално външната политика на Америка, дори и да иска. Няма да му бъде позволено. Това, което предстои да видим ще е американски президент с различен стил, с различна усмивка, с различен начин на общуване и контакти. В същото време, проблемите на двата воденични камъка - Иран и Афганистан Обама едва ли ще бъде в състояние да спре, тушира, прекрати или изтегли безславно войските на САЩ оттам.

На върха е самотно, но колкото по-високо е един политик, толкова по-малко неща зависят от личната му воля. В тази професия има неписани правила, които са с вековна давност.
За първи път от времето на революцията в Иран, американски президент получи поздравление. Обама получи писмо от президента на Иран Махмуд Ахмадинеджад. Това изненада и стресира до известна степен екипа на новия президент, въпреки неговата обиграност и рутина. Ще отговори ли Обама на иранския си колега, или с липсата на отговор ще затвори полуоткрехнатата врата за възможен бъдещ диалог - решението тепърва предстои.
"Ще разгледам внимателно писмото на президента Ахмадинеджад и ще отговорим подобаващо", заяви Обама, оставяйки открит въпроса. С липсата на отговор, Обама може да изпадне в положението на Буш, който преди две години не удостои с отговор дълго и критично писмо на Ахмадинеджад и с това засили напрежението в Близкия изток.
Какво накара иранският президент да прати писмо на Обама? Вероятно ясните сигнали, които Обама даде по време на предизборната си кампания, че е готов да се срещне с лидерите на Иран. След тези сигнали бе логично Вашингтон да очаква от Техеран стъпка към преговори. Все пак Иран не е само една арабска държава, а и вторият най-голям производител на петрол на ОПЕК и държи 10 на сто световните петролни запаси. Иран има също така и вторите най-големи запаси от природен газ в света и то след Русия. Така че разногласията за ядреното оръжие и протегнатата ръка на Техеран, не са израз на слабост или сантимент, а по-скоро стъпка за изглаждане на досега съществуващото напрежение между САЩ и Иран с преки контакти, а не с гадаене и посредници.
С Иран и Русия Вашингтон вероятно ще се действа внимателно - това е засега прогнозата, след като вчера стана ясно, че ОПЕК иска Русия да стане част от петролния картел. Това заявил на пресконференция ръководителят на Организацията на страните-износителки на петрол и министър на енергетиката на Алжир Шакиб Хелил според радио "Ехото на Москва". По неговите думи, това щяло да засили авторитета и влиянието на организацията.

Обама си дава сметка, че поема САЩ в момент, когато те вървят към рецесия - безработицата е стигнала до най-високите си нива от 14 години насам - 6,5 на сто, автомобилните производители също съобщиха лоши новини. Пред новия обитател на Белия дом стои най-важната и трудна задача - да оправи финансово-икономическото положение и положението на борсите, което няма да е кратък процес.

*   *   *

Новият обитател на Белия дом е наясно и, че времето му за начало на промени не е много, тъй като републиканците ще се окопитят след загубата на изборите, а след това и двете партии ще се готвят за следващите избори в Конгреса. Всеки проблем, който Обама наследи от Буш не търпи отлагане, бил той: приключване на войната в Ирак, решаване на проблема с Афганистан, намаляване на разходите за военни операции, реформиране на здравната система и прецезиране на американското присъствие в Европа и европейската политика.
Плюс за Обама е фактът, че неговият вицепрезидент, сенатор Джо Байдън от 2001 година бе председател на външнополитическата комисия на Сената и благодарение на този факт има задълбочен поглед над американската външна политика. Вижданията на Байдън по някои най-основни въпроси от тази сфера съвпадат с тези на Обама: например и двамата отхвърлят войната в Ирак, а Байдън постоянно критикуваше Буш, както за военното нахлуване в Ирак, така и по отношение на нелепата му стратегия в борбата срещу международния тероризъм. "Той изпраща войски там, където се води гражданска война, и ги вкарва в самия център на конфликта в Багдад. От моя гледна точка това е трагична грешка" - коментира Байдън проблемът с борбата с тероризма.
Обама трябва да е наясно и, че след поздравленията за спечелените избори, веднага следва студеният душ на отрезвяването. Един традиционен партньор на САЩ, какъвто е Турция промени видимо отношението си към Вашингтон, разбира се, че без усилената работа на руската дипломация.
Турският президент Абдуллах Гюл заяви по повод думите на новоизбрания американски президент за "възможността да признае арменския геноцид", че опитите "Турция да бъде накарана да признае нещо, което не се е случвало, може да създаде проблеми за Барак Обама".
"Турция ще следва линия, която не съвпада с интересите на САЩ, ако САЩ продължава да следва същата политика в Близкия Изток, каквато при Джордж Буш, прогнозира един от бившите високопоставени ръководители на ЦРУ Греъм Фулър, цитиран от електронното издание на турския вестник "Милиет". В същото време Фулър лансира тезата, че Турция няма да може да се превърне в регионална сила, докато не реши кюрдския въпрос, тъй като тя самата се е превърнала в заложник на този проблем.
Поводът Фулър да бъде толкова откровен дойде от друго интервю, този път за Би Би Си, в което един от бившите шефове на американското разузнаване посочи, че Турция ще следва по-подходяща, по-рационална и по-независима политика, която не съвпада с интересите на САЩ в Близкия Изток. Тя ще поддържа добри отношения с Русия, Иран и Сирия, и ще установи добри контакти с палестинските политици, включително и с "Хамас".
В крайна сметка, Фулър препоръча администрацията на Белия дом добре да огледа и прецени тези контакти на Турция, като следва политика, в която да се възползва рационално от тях.
Твърдият тон на Анкара обикновено носи добри дивиденти за турското държавно ръководство, но дали този път Вашингтон ще продължи традицията с пари, с много пари да укроти този своя стратегически партньор, след като Щатите се тресат от криза в икономиката и финансите? По скоро не, тъй като похватите на досегашните американски администрации в момента са твърде неприемливи по ред основателни причини за екипа на новия президент на САЩ, Барак Обама. Да не забравяме, че на дневен ред е изпълнението на предизборното обещание за реформа в здравната система, което Обама няма как да не осъществи, въпреки че е наясно, че ще струва много пари и усилия, но все някога трябва да се започне...

Тези дни в интервю за сайта "Всеки ден" американският историк и културолог проф. Ричард Темпест* даде интересен ъгъл към личността на Барак Обама: "Той е много по-европеизиран отколкото Джордж Буш, който преди да стане президент е пътувал само до Мексико и на почивка на Бахамските острови. Както знаете бащата на Обама е от Кения. Барак Обама е израснал в Индонезия, като младеж е живял на Хавайските острови, следвал е в Ню Йорк. Политическата му кариера започва в Чикаго. Има корени в три континента - Америка, Африка и Азия. Това ще бъде голямата промяна, която ще се усети из целия свят - промяната в тоналността на политиката в Америка. Американската идентичност ще бъде повече свързана с чужди култури и етноси, ще стане по-"бразилска"..."
Не е далеч моментът, когато белите няма да са мнозинство в Щатите, и това, което в момента се случва в тази държава е открехване на традиционната врата към бъдещето. Обама няма проблем да говори за расата си, да обсъжда произхода си, за разлика от много свои колеги в политиката. За него не представлява проблем да заяви, че е "от смесена порода", като не крие, че се чувства комфортно при обсъждане на подобни расови проблеми.
Стабилен, активен, действия в рамките на приемственост - едно е сигурно: на вече официално избрания американски президент Барак Обама ще му е трудно да оправи Авгиевите обори, които му остави предишната администрация.
Да не забравяме, че Робърт Гейтс, остана министър на отбраната, и който някога оглавяваше Факултета "Джордж Буш" по управление и обществени служби в тексаския университет Ей енд Ем.
Да не пренегбегваме факта, че Държавен секретар ще бъде Хилъри Клинтън, която подкрепи нахлуването в Ирак, застана зад предложението Иранската революционна гвардия да бъде определена за терористична организация и нарече преките безусловни преговори с Техеран "безотговорни и откровено наивни". Да не пропускаме и факта, че съветник по националната сигурност ще е генерал Джеймс Джоунс, бивш съветник в администрацията на президента Буш по проблемите на Близкия изток.

Дали всичко е под контрола и в ръцете, дали всичко зависи от един новоизбран американски президент и екипа му, дали политиката, която му предстои да води е самостоятелна, или невидимата зависимост и задкулисен диктат ще променят козметично досегашния образ на Вашингтон - това тепърва предстои да разберем.

 


* Професор Ричард Темпест е преподавател в Илинойския университет в САЩ по славянски езици, теория на културата и политология. Директор е на Руския, източноевропейски и евразийски център на университета. Роден е през 1956 г. в Лондон, учил е в Москва, завършил е университета в Оксфорд.

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене